Той се е споминал в перуанската столица Лима, където живееше

...
Той се е споминал в перуанската столица Лима, където живееше
Коментари Харесай

Отиде си Марио Варгас Льоса – последният от златното латиноамериканско поколение

Той се е споминал в перуанската столица Лима, където живееше от няколко месеца, надалеч от публичния живот.

От известно време насам се говореше, че здравето на писателя се е влошило.

Пълното му име бе Хосе Марио Педро Варгас Льоса, първи маркиз на Варгас Льоса. Но въпрески купата си не бе аристократ. 

Роден е в семейство от междинната класа на Перу на 27 март 1936 година Той бе бе една от основните герои на разцвета на латиноамериканската литература през 60-те и 70-те години на ХХ век дружно с колумбиеца Габриел Гарсия Маркес и аржентинеца Хулио Кортасар.

Марио Варгас Льоса е отгледан от майка си и баба си и дядо си по майчина линия първо в Боливия, а след това в Перу. Учи във военната академия в Лима, след което следва литература и прохожда първо в публицистиката.

През 1959 година се мести в Париж, с цел да може да твори и стартира да написа. Модел за подражателство му е „ Мадам Бовари “ на Гюстав Флобер, която той чете всяка вечер преди лягане.

В Париж писателят е и преводач, учител по испански език и публицист за организация Франс прес.  Там той се дами и боливийката Хулия Уркиди. Тя е 10 години по-възрастна и е негова родственик – пада се снаха на вуйна му по майчина линия. Въз основата на тази история е написан романът „ Леля Хулия и писачът “.

Първите си разкази Марио Варгас Льоса написа през 1959 година Кариерата му стартира през 1959 година с първи разкази. Следват шедьоври като „ Градът и кучетата “ „ Зелената къща “, „ Разговор в Катедралата “,  „ Панталеон и посетителките “, „ Войната в края на света “, „ Кой умъртви Паломино Молеро? “, „ Възхвала на мащехата “, „ Празникът на Козела “), „ Лудориите на неприятното момиче “, доста от които са издадени и на български.

Писателят се зарича да написа до края на дните си, само че е притеглен от Кубинската гражданска война на Фидел Кастро. По-късно обаче се дистанцира от комунистическия режим, отчаян от него. И това е повода да бъде дамгосан от международната левица.

В годините на социализма Марио Варгас Льоса не бе включен в програмата по испаноамериканска литература в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Той обаче бе много известен у нас, защото бе преведен. Вероятно фактът, че не се учеше, се дължеше на напън от Куба. Испаноговорещата страна, с която България имаше най-голяма обмяна по просветителна линия.

Разочарованието от кубинската гражданска война е и измежду аргументите за разрива сред Марио Варгас Льоса и Фидел Кастро. Перуанецът назовава един път обществено колумбиеца „ куртизанка на Кастро “. През 1976 година Варгас Льоса нанася мощен удар в лицето на Гарсия Маркес по време на обществена демонстрация в Мексико сити. От тогава до края на живота им двамата не си проговарят. (Габриел Гарсия Маркес умря през 2014 година - б.р.)

Същевременно два от най-знаменитите романи на Варгас Льоса са безпощадно сериозни и съставляват присъди против десните режими в Латинска Америка. Това са „ Градът и кучетата “ и „ Празникът на Козела “.

Марио Варгас Льоса  се занимава и с политика и даже се кандидатира за президент на Перу като представител на десноцентристка коалиция през 1990 година Победата му наподобява обезпечена, само че тогава ненадейно печели никому незнайният агроном от японски генезис Алберто Фухимори.

След провалянето си писателят се отдръпва от политиката. Но в никакъв случай не престава да следи какво се случва в интернационален проект и постоянно подлага на критика популизма, дефиниран от него като болест на демокрацията. Специален обект на нападките у са режимите на Фисел Кастро в Куба и на Уго Чавес във Венецуела. Но пераунецът не щади и крайната десница и радикалната левица в Европа.

“Ние, латиноамериканците, сме огромни мечтатели по природа и мъчно разграничаваме действителния свят от фикцията. Затова ние имаме толкоз положителни музиканти, поети, художници и писатели, само че също по този начин и ужасни и посредствени водачи “, съобщи Варгас Льоса през 2010 година, малко преди да получи Нобеловата премия за литература.

Според мнозина тази премия ме у присъдена прекомерно късно. Те позволяват, че това може да е станало заради натиска на международната левица. Един от причините за догатката е, че Габриел Гарсия Маркес получава премията още през 1982 година, т.е. съвсем три десетилетия по-рано.

Марио Варгас Льоса е притежател на голям брой други награди, а през 2013 година е почетен с почетното звание лекар хонорис идея на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Тогава той бе на посещаване у нас.

През 2021 година е определен за член на Френската академия.
Смятан е за последния представител на златното потомство латиноамерикански писатели.

Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР