Д-Р Хамер: Химиотерапията Е Най-Голямата Измама В Историята На Медицината!
Той има патенти за скалпел, който не нанася контузии и реже двадесет пъти по-остро от острието на бръснач, специфичен трион за кости, употребен в пластичната хирургия, маса за разтривки, която автоматизирано се наглася съгласно формите на тялото, както и други патенти. През декември 1978 година синът на доктор Хамер умира в ръцете на татко си, а по-късно той получава рак на тестисите. Тъй като в никакъв случай не е боледувал съществено, позволява, че развиването на неговия рак може да бъде обвързвано с непредвидената загуба на сина му. Накрая той кръщава този непредвиден потрес ДХС или “Дирк Хамер Синдром ”, в памет на своя наследник Дирк, и става създател на Германската нова медицина. Предлагаме ви сензационно изявление с доктор Хамер за истината за рака и химиотерапията.
- Д-р Хамер, по какъв начин стигнахте до откритието, че ракът се появява след изживян потрес?
- С течение на времето, като основен интернист в раковата клиника на Университета в Мюнхен, започнах да уча историите на моите заболели от рак пациенти и скоро научих, че всички те, сходно на мен, са претърпели непредвиден потрес от един или различен тип. Преследвайки хипотезата, че всичко, което се случва с нашето тяло, се управлява от мозъка, проучих фотосите от скенерите на мозъка на своите пациенти и ги съпоставих със съответстващите медицински и психични досиета. За свое учудване, съумях да видя ясна връзка сред шока от избрани вътрешни спорове, по какъв начин този потрес се демонстрира в органите и по какъв начин всички тези процеси са свързани в мозъка. До този миг нито едно проучване не е проучило произхода на болестта в мозъка и ролята му като посредник сред душeвността и болния орган. Открих, че всяко заболяване произлиза от потрес или контузия, които ни хващат изцяло неподготвени.
- Как тъкмо става това?
- В момента, в който се случва непредвиден спор, шокът покосява характерна област в мозъка, като предизвиква проваляне, което се вижда при скенер на мозъка като набор от ясни концентрични окръжности. Клетките на мозъка, които получават въздействието, изпращат биохимичен сигнал на съответстващите кафези на тялото, които, според от това в кой слой на мозъка се получава шокът, предизвикват напредък на израстък, стопяване на тъкан или функционална загуба. Причината, заради която дадени спорове са неопровержимо свързани със характерни области в мозъка, е, че по време на нашата еволюция всяка област от мозъка е програмирана да дава отговор мигновено на спорове, които биха могли да застрашат оцеляването ни. Докато мозъчният дънер (най-старата част от мозъка) е програмиран да се занимава с съществени проблеми на оцеляването, като дишане, възпроизвеждане и хранeне, основният мозък (най-младата част от мозъка) е повече замесен в обществени и териториални проблеми. Открих също по този начин, че всяко заболяване прогресира в две етапи: първата, дейната фаза на спора, се характеризира с прочувствен стрес, липса на вкус, бодърствуване. При състояние, че успеем да се оправим с спора, идва оздравителната фаза. Това е интервал, в който душeвността, мозъкът и кореспондиращият орган минават през етапа на възобновяване, която постоянно е сложен развой, белязан с безсилие, тресчица, възпаления, инфекции и болежка.
- Как се споделя вашата доктрина и потвърдена ли е през годините?
- Нарекох своите открития “Петте биологични закона на Новата медицина ”, защото изследвания ми са в цялостно единодушие с естествените закони на ембриологията и с логиката на еволюцията. През годините съумях да потвърдя откритията си, наблюдавайки над 40 000 случая на пациенти. Резултатът от тази научна работа е основаването на: схемата “душа - мозък - орган ”, която обрисува болестта.
- Тази ваша теза изцяло опонира на схващанията на стандартната медицина нали по този начин?
- Наистина, активността ми разклаща радикално доста от съществуващите теории на стандартната медицина. Моето пояснение на болестта като целеустремено взаимоотношение сред душата, мозъка и съответния орган опровергава възгледа, че заболяването поражда по случайност или вследствие на неточност на природата. Германската нова медицина разрушава митовете за злокачествените ракови кафези и за пагубните микроби, идентифицирайки както инфекциозните, по този начин и раковите болести като естествени биологични избавителни ограничения, употребявани в продължение на милиони години, предопределени да спасят организма, а не, както нормално се счита, да го унищожат. Болести като рака губят страховития си облик и се разпознават като специфични целенасочени биологични стратегии за оцеляване, с които е родено всяко човешко създание.
- Беше ли утвърдена вашата доктрина публично?
- През октомври 1981 година показах проучванията си пред Университета в Тюбинген като постдокторантска дисертация. Исках откритията ми да бъдат тествани при подобаващи случаи на пациенти, тъй че Германската нова медицина да бъде преподавана на всички студенти по медицина, а пациентите да могат да се възползват от достиженията ми допустимо най-бързо. За моя огромна изненада обаче университетската комисия отхвърли активността ми и отхвърли да оцени дисертацията ми - случай, който няма казус в историята на университетите. Има и друга изненада. Скоро откакто показах своята дисертация, получих ултиматум да се откажа от откритията си, тъй като в противоположен случай договорът ми няма да бъде удължен. Аз не се отхвърлих от теорията си и бях отхвърлен от клиниката. След уволнението се отдръпнах в частната си процедура, посредством която продължих своето изследване. Няколкото опита да отворя частна клиника пропаднаха, заради съгласувани старания против начинанието. Писмата, изпратени от мои пациенти до здравните управляващи, останаха без отговор или се връщаха с къса анотация “Неприложимо! ”. Мъчението ми доближи своята кулминационна точка през 1986 година, когато правосъдно разпореждане разпореди да прекратя здравната си процедура. Въпреки обстоятелството, че научната ми активност остана неопровергана, на 51 години изгубих медицинския си лиценз, заради отвод да се отрека от откритията си и да се подчиня на правилата на формалната медицина. През 1997 година бях задържан и наказан на 19 месеца затвор за предоставяне на свободна здравна информация на трима души без съответния лиценз. Впоследствие един публичен прокурор беше заставен да признае по време на процеса, че след 5 години 6000 от общо 6500 мои пациенти, заболели основно от рак в “последна фаза ”, към момента са живи. Така по подигравка на ориста точно моите съперници предоставиха действителна статистика, доказваща забележителните триумфи на Германската нова медицина. Въпреки това, до ден-днешен Университетът на Тюбинген отхвърля да ревизира научната ми работа.
- Как ще коментирате обичайното лекуване на рака с лъче- и химиотерапия?
- Съвременната медицина преглежда човешкия организъм като полесражение с “клетки убийци ”, които унищожават микробите “нашественици ”, а химични или радиоактивни оръжия се употребяват против “злокачествените ” ракови кафези. Медицинската просвета отхвърля обстоятелството, че ние, хората, сме едно с Природата.
Операция на израстък се предлага, в случай че са наранени жизненоважни нерви, артерии или пътища за доставяне или изхвърляне, като да вземем за пример задръстване на червата, на жлъчните тръби или на трахеята. Това се случва при 15-20% от тези тумори и единствено в тези случаи туморът може да докара до затруднения. Капсулованите тумори, които не са могли да се разградят, заради отсъствието на нужните микроби по това време, могат да се отстранен хирургично, в случай че предизвикват дискомфорт на пациента. Обаче хирургът би трябвало да отстрани толкоз тъкан, колкото е нужно, защото туморите не метастазират и да се реже дълбоко в здрави тъкани не е належащо.
По предписание използването на медикаменти би трябвало бъде деликатно премислена и лимитирана до случаи на неотложност . Медикаментите могат несъмнено да облекчат или да отстраняват признаците, или да предотвратят затруднения, които пораждат по време на лечебната фаза. Но няма лекарство, нито терапия на света, които да могат в действителност да излекуват заболяването. Единствено пациентът може да лекува своите признаци, тъй като единствено той може да позволи своя спор! Лъчетерапията също има отровен резултат. Радиоактивността унищожава здравите кафези, в това число и костното вещество, където се образуват кръвните кафези. Ако организмът успее да се възвърне, ще се следи левкемия по време на лекуването. Да се продава химиотерапията като “терапия ” е допустимо най-голямата машинация в историята на медицината. Този, който е провел това химиомъчение, заслужава монумент в пъкъла! 75% от онколозите декларират, че в случай че имаха рак, не биха се подложили на химиотерапевтично лекуване. /Маргарита Благоева
- Д-р Хамер, по какъв начин стигнахте до откритието, че ракът се появява след изживян потрес?
- С течение на времето, като основен интернист в раковата клиника на Университета в Мюнхен, започнах да уча историите на моите заболели от рак пациенти и скоро научих, че всички те, сходно на мен, са претърпели непредвиден потрес от един или различен тип. Преследвайки хипотезата, че всичко, което се случва с нашето тяло, се управлява от мозъка, проучих фотосите от скенерите на мозъка на своите пациенти и ги съпоставих със съответстващите медицински и психични досиета. За свое учудване, съумях да видя ясна връзка сред шока от избрани вътрешни спорове, по какъв начин този потрес се демонстрира в органите и по какъв начин всички тези процеси са свързани в мозъка. До този миг нито едно проучване не е проучило произхода на болестта в мозъка и ролята му като посредник сред душeвността и болния орган. Открих, че всяко заболяване произлиза от потрес или контузия, които ни хващат изцяло неподготвени.
- Как тъкмо става това?
- В момента, в който се случва непредвиден спор, шокът покосява характерна област в мозъка, като предизвиква проваляне, което се вижда при скенер на мозъка като набор от ясни концентрични окръжности. Клетките на мозъка, които получават въздействието, изпращат биохимичен сигнал на съответстващите кафези на тялото, които, според от това в кой слой на мозъка се получава шокът, предизвикват напредък на израстък, стопяване на тъкан или функционална загуба. Причината, заради която дадени спорове са неопровержимо свързани със характерни области в мозъка, е, че по време на нашата еволюция всяка област от мозъка е програмирана да дава отговор мигновено на спорове, които биха могли да застрашат оцеляването ни. Докато мозъчният дънер (най-старата част от мозъка) е програмиран да се занимава с съществени проблеми на оцеляването, като дишане, възпроизвеждане и хранeне, основният мозък (най-младата част от мозъка) е повече замесен в обществени и териториални проблеми. Открих също по този начин, че всяко заболяване прогресира в две етапи: първата, дейната фаза на спора, се характеризира с прочувствен стрес, липса на вкус, бодърствуване. При състояние, че успеем да се оправим с спора, идва оздравителната фаза. Това е интервал, в който душeвността, мозъкът и кореспондиращият орган минават през етапа на възобновяване, която постоянно е сложен развой, белязан с безсилие, тресчица, възпаления, инфекции и болежка.
- Как се споделя вашата доктрина и потвърдена ли е през годините? - Нарекох своите открития “Петте биологични закона на Новата медицина ”, защото изследвания ми са в цялостно единодушие с естествените закони на ембриологията и с логиката на еволюцията. През годините съумях да потвърдя откритията си, наблюдавайки над 40 000 случая на пациенти. Резултатът от тази научна работа е основаването на: схемата “душа - мозък - орган ”, която обрисува болестта.
- Тази ваша теза изцяло опонира на схващанията на стандартната медицина нали по този начин?
- Наистина, активността ми разклаща радикално доста от съществуващите теории на стандартната медицина. Моето пояснение на болестта като целеустремено взаимоотношение сред душата, мозъка и съответния орган опровергава възгледа, че заболяването поражда по случайност или вследствие на неточност на природата. Германската нова медицина разрушава митовете за злокачествените ракови кафези и за пагубните микроби, идентифицирайки както инфекциозните, по този начин и раковите болести като естествени биологични избавителни ограничения, употребявани в продължение на милиони години, предопределени да спасят организма, а не, както нормално се счита, да го унищожат. Болести като рака губят страховития си облик и се разпознават като специфични целенасочени биологични стратегии за оцеляване, с които е родено всяко човешко създание.
- Беше ли утвърдена вашата доктрина публично?
- През октомври 1981 година показах проучванията си пред Университета в Тюбинген като постдокторантска дисертация. Исках откритията ми да бъдат тествани при подобаващи случаи на пациенти, тъй че Германската нова медицина да бъде преподавана на всички студенти по медицина, а пациентите да могат да се възползват от достиженията ми допустимо най-бързо. За моя огромна изненада обаче университетската комисия отхвърли активността ми и отхвърли да оцени дисертацията ми - случай, който няма казус в историята на университетите. Има и друга изненада. Скоро откакто показах своята дисертация, получих ултиматум да се откажа от откритията си, тъй като в противоположен случай договорът ми няма да бъде удължен. Аз не се отхвърлих от теорията си и бях отхвърлен от клиниката. След уволнението се отдръпнах в частната си процедура, посредством която продължих своето изследване. Няколкото опита да отворя частна клиника пропаднаха, заради съгласувани старания против начинанието. Писмата, изпратени от мои пациенти до здравните управляващи, останаха без отговор или се връщаха с къса анотация “Неприложимо! ”. Мъчението ми доближи своята кулминационна точка през 1986 година, когато правосъдно разпореждане разпореди да прекратя здравната си процедура. Въпреки обстоятелството, че научната ми активност остана неопровергана, на 51 години изгубих медицинския си лиценз, заради отвод да се отрека от откритията си и да се подчиня на правилата на формалната медицина. През 1997 година бях задържан и наказан на 19 месеца затвор за предоставяне на свободна здравна информация на трима души без съответния лиценз. Впоследствие един публичен прокурор беше заставен да признае по време на процеса, че след 5 години 6000 от общо 6500 мои пациенти, заболели основно от рак в “последна фаза ”, към момента са живи. Така по подигравка на ориста точно моите съперници предоставиха действителна статистика, доказваща забележителните триумфи на Германската нова медицина. Въпреки това, до ден-днешен Университетът на Тюбинген отхвърля да ревизира научната ми работа.
- Как ще коментирате обичайното лекуване на рака с лъче- и химиотерапия?
- Съвременната медицина преглежда човешкия организъм като полесражение с “клетки убийци ”, които унищожават микробите “нашественици ”, а химични или радиоактивни оръжия се употребяват против “злокачествените ” ракови кафези. Медицинската просвета отхвърля обстоятелството, че ние, хората, сме едно с Природата.
Операция на израстък се предлага, в случай че са наранени жизненоважни нерви, артерии или пътища за доставяне или изхвърляне, като да вземем за пример задръстване на червата, на жлъчните тръби или на трахеята. Това се случва при 15-20% от тези тумори и единствено в тези случаи туморът може да докара до затруднения. Капсулованите тумори, които не са могли да се разградят, заради отсъствието на нужните микроби по това време, могат да се отстранен хирургично, в случай че предизвикват дискомфорт на пациента. Обаче хирургът би трябвало да отстрани толкоз тъкан, колкото е нужно, защото туморите не метастазират и да се реже дълбоко в здрави тъкани не е належащо. По предписание използването на медикаменти би трябвало бъде деликатно премислена и лимитирана до случаи на неотложност . Медикаментите могат несъмнено да облекчат или да отстраняват признаците, или да предотвратят затруднения, които пораждат по време на лечебната фаза. Но няма лекарство, нито терапия на света, които да могат в действителност да излекуват заболяването. Единствено пациентът може да лекува своите признаци, тъй като единствено той може да позволи своя спор! Лъчетерапията също има отровен резултат. Радиоактивността унищожава здравите кафези, в това число и костното вещество, където се образуват кръвните кафези. Ако организмът успее да се възвърне, ще се следи левкемия по време на лекуването. Да се продава химиотерапията като “терапия ” е допустимо най-голямата машинация в историята на медицината. Този, който е провел това химиомъчение, заслужава монумент в пъкъла! 75% от онколозите декларират, че в случай че имаха рак, не биха се подложили на химиотерапевтично лекуване. /Маргарита Благоева
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ