Найджъл Фараж ще съкрати 68 000 държавни служители, у нас темата продължава да е табу
Той предлага система, в която заслугите, резултатите и успеваемостта ще имат значение
Лидерът на Reform UK даде обещание да редуцира 68 000 работни места в държавната администрация, в случай че влезе в изпълнителната власт. Целта е пределно ясна - по-ефективно ръководство и спестени 5 милиарда паунда за английските данъкоплатци.
Найджъл Фараж, към този момент намерено спряган като вероятен идващ министър-председател на Англия, не крие, че е подготвен за насрещен конфликт със синдикатите. Подобна промяна по формулировка не може да бъде „ безболезнена “, само че тъкмо в това се състои нейната съвестност. Reform UK още през октомври загатна за сходни планове, аргументирайки се с изказванието, че английската държавна администрация е повишена с една трета за последното десетилетие и към този момент наброява към 540 000 чиновници.
Планът не се изчерпва с механични уволнения.
Предвижда се понижение на броя на държавните чиновници с 13.6%, а разноските за личен състав да спаднат със 17.4%. Съкращенията ще бъдат ориентирани най-много към секторите човешки запаси (минус 67%), „ политически специалисти “ (минус 50%) и информационни отдели (минус 60%). Затварянето на държавни офис здания в Лондон при приключване на наемите им би донесло спомагателни икономии от 100 милиона паунда годишно.
Но може би най-важният, и най-неудобният за статуквото детайл от проекта, е отводът от автоматизирани покачвания, учредени на прослужено време. На тяхно място Фараж предлага система, в която заслугите, резултатите и успеваемостта имат значение. Идеята е най-хубавите чиновници да бъдат подтиквани, а държавната работа да се конкурира за качествени фрагменти не с обезпечена пожизнена сигурност, а с опция за развиване и самопризнание.
Това не е изолиран английски проект. Аржентинският президент Хавиер Милей към този момент редуцира над 50 000 държавни чиновници. Румъния приготвя освобождението на 30 000 души още следващата година. Темата за раздутата администрация е на масата в редица европейски страни, където политическите елити стартират да осъзнават, че страната не е единствено шеф, а на първо място инструмент за социална изгода.
На този декор българската действителност наподобява съвсем сюрреалистична. У нас тематиката за редуциране на непотребната държавна администрация остава табу. Не единствено че никой не приказва за промени, само че даже противоположното – куп непотребни държавни чиновници не просто ще си останат по местата, а ще получат и по-високи заплати. В страна, която хронично страда от неефективност, мудни услуги и липса на резултати, „ промяната “ още веднъж се свежда до преразпределение на разноски, а не до храброст за смяна.
Разликата не е в числата. Разликата е в политическата воля. И до момента в който други страни стартират да лекуват заболяването, ние продължаваме да си затваряме очите за признаците.
Лидерът на Reform UK даде обещание да редуцира 68 000 работни места в държавната администрация, в случай че влезе в изпълнителната власт. Целта е пределно ясна - по-ефективно ръководство и спестени 5 милиарда паунда за английските данъкоплатци.
Найджъл Фараж, към този момент намерено спряган като вероятен идващ министър-председател на Англия, не крие, че е подготвен за насрещен конфликт със синдикатите. Подобна промяна по формулировка не може да бъде „ безболезнена “, само че тъкмо в това се състои нейната съвестност. Reform UK още през октомври загатна за сходни планове, аргументирайки се с изказванието, че английската държавна администрация е повишена с една трета за последното десетилетие и към този момент наброява към 540 000 чиновници.
Планът не се изчерпва с механични уволнения.
Предвижда се понижение на броя на държавните чиновници с 13.6%, а разноските за личен състав да спаднат със 17.4%. Съкращенията ще бъдат ориентирани най-много към секторите човешки запаси (минус 67%), „ политически специалисти “ (минус 50%) и информационни отдели (минус 60%). Затварянето на държавни офис здания в Лондон при приключване на наемите им би донесло спомагателни икономии от 100 милиона паунда годишно.
Но може би най-важният, и най-неудобният за статуквото детайл от проекта, е отводът от автоматизирани покачвания, учредени на прослужено време. На тяхно място Фараж предлага система, в която заслугите, резултатите и успеваемостта имат значение. Идеята е най-хубавите чиновници да бъдат подтиквани, а държавната работа да се конкурира за качествени фрагменти не с обезпечена пожизнена сигурност, а с опция за развиване и самопризнание.
Това не е изолиран английски проект. Аржентинският президент Хавиер Милей към този момент редуцира над 50 000 държавни чиновници. Румъния приготвя освобождението на 30 000 души още следващата година. Темата за раздутата администрация е на масата в редица европейски страни, където политическите елити стартират да осъзнават, че страната не е единствено шеф, а на първо място инструмент за социална изгода.
На този декор българската действителност наподобява съвсем сюрреалистична. У нас тематиката за редуциране на непотребната държавна администрация остава табу. Не единствено че никой не приказва за промени, само че даже противоположното – куп непотребни държавни чиновници не просто ще си останат по местата, а ще получат и по-високи заплати. В страна, която хронично страда от неефективност, мудни услуги и липса на резултати, „ промяната “ още веднъж се свежда до преразпределение на разноски, а не до храброст за смяна.
Разликата не е в числата. Разликата е в политическата воля. И до момента в който други страни стартират да лекуват заболяването, ние продължаваме да си затваряме очите за признаците.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ