Борис Джонсън в специално интервю за Панорама
Той провокира полярни оценки, едни го считат за обаятелен и бездънен, други за празен. Борис Джонсън е историк по обучение, публицист по специалност, политик по желание. Беше народен представител, кмет на Лондон и един от водещите последователи на Брекзит. Автор е на историческа книга за своя любим Уинстън Чърчил, в този момент е външнен министър на Обединеното кралство Англия и Северна Ирландия. Вижте краля на провокацията, шоуто и острия език в особено изявление за " Панорама " - Борис Джонсън.
- Как фактът, че носите българско име се отрази на живота Ви?
- БОрис? На български по какъв начин се произнася?
- БорИс.
- БорИс! БорИс! Това промени живота ми: името БорИс. Първото от двете ми лични имена в действителност е Александър! А второто е БорИс! Родителите ми били студенти, когато майка ми била бременна с мен. Запознали се с доста богат човек. Той предложил да заплати самолетния ѝ билет от Мексико Сити до Ню Йорк. Казвал се БорИс. И тя дала обещание да кръсти детето си на него. БорИс. В негова чест. Та по тази причина ме кръстили БорИс. И се гордея доста!
- Но той е бил руснак.
- Бил е литовец, май… Не! Руснак е бил.
- Но първият Борис, влезнал в историята, е българин…
- Несъмнено, да. Вие сте имали царе. България е била империя! Разбира се. Цар БОрис е историческа персона.
- Да. Той покръства България.
- И мисля, че значи нещо обвързвано със мощ, бруталност…
- Има разнообразни теории. Според една, значи тип леопард!
- Какво???
- Пантера! Леопард.
- Ама подобен дребен, като оцелот?
- Не, по-голям! Но, настрана от империята, по какъв начин един Борис от Лондон се сработва с един Борисов от София?
- Срещал съм се с Вашия министър председател, несъмнено. В Триест се видяхме. И сносно си поговорихме. Той имаше среща с Тереза Мей в Лондон неотдавна. Тереза показа, че била доста приятна. Отношенията сред Обединеното кралство и България стават от мощни по-силни. Нашият експорт за страната Ви пораства непрестанно. При финансовите услуги също продаваме доста. И доста туристи! Много повече отпреди, 300 хиляди годишно, мисля. Мнозина са – и от ден на ден - са британците, които с огромно предпочитание се местят да живеят тук. Стараят се да станат част от Вашето общество, доколкото могат. За нас е огромен шанс, че у нас живеят доста прелестни българи – изключително българските студенти, които учат в Лондон и университетите на Обединеното кралство. Май ние сме най-предпочитаната дестинация за българските студенти. Така мисля..
- Възможно е.
- По всяка възможност. Е, никой няма да оспорва тази статистика в този момент! Ако е по този начин – а мощно се надявам да е– би трябвало да го задържим и развием.
- НАТО беше първият съюз в историята, в който България и Обединеното кралство бяха дружно. Виждате ли някакъв геополитически английски интерес към България?
- Изцяло! Видяхме по какъв начин се промени архитектурата на сигурността на нашия континент. За по-добро! Жизненоважно за нас е Обединеното кралство да продължи да показва категоричен ангажимент към сигурността на нашите континентални европейски другари. Имаме два военни кораба, нали, Саймън? “Ентърпрайз “ и „ Дънкан “ ще дойдат на едно от българските пристанища. Във Варна, мисля. Така демонстрираме ангажимент във военната област… Искаме да покажем, че може и да излизаме от формалните структури на Европейския съюз, само че това надалеч не значи, че напущаме или понижаваме уговорката си към Европа. Тъкмо противоположното! Искаме да укрепим НАТО. И несъмнено – желаеме да работим с България. Силен Европейски съюз – и мощно Обединено кралство, които да работят дружно.
- Не е ли подигравка фактът, че България на процедура бе вкарана в Европейския съюз от Обединеното кралство?
- Ох, знам…
- А в този момент ние председателстваме Вашето овакантяване!
- Убеден съм, че Вие се справяте доста по-добре от нас. Сигурен съм, че Българското председателство върви ослепително. Знам го! Голям почитател съм на моята сътрудник Екатерина Захариева. Тя работи отлично.
- Но вижте иронията! Каква поука ще извлече един одобрен историк и публицист от нея?
- Различен развой, разнообразни демокрации. Ние желаеме постоянни връзки сред мощен Европейски съюз и мощно Обединено Кралство, обвързани с мощен контракт за свободна търговия. И всевъзможни други партньорства: в защитата, общата външна политика, сигурност, правораздаване и вътрешни работи, антитероризма, кибервойните. Всичко това можем да вършим дружно. Заедно да следим какво са намислили приятелите на Изток. Нямаме никаква причина да не го вършим и да не успеем в проекта си.
- План, казвате. Българското председателство ще бъде основно за някои от процесите по Брекзит. Има ли английската страна явен проект?
- Да!
- Ама подобен, че Европейският съюз да го одобри!
- Да! Вижте двете речи на госпожа министър-председателя. В „ Ланкастър Хаус “ и във Флоренция. Те станаха нещо като заветите на Мойсей или Хамурапи! На камък са издълбани. Те обрисуват посоката в бъдеще, както загатнах. Мощно партньорство за свободна търговия. Да купуваме повече от България. И, несъмнено, да продаваме. Но също да изградим нужните структури за съдействие на междуправителствено ниво. За да живеят народите в сигурност, да пазиме Европа и дружно да решаваме общите проблеми.
- Като един от главните поддръжници на Брекзит, удовлетворен ли сте от резултата?
- Интересното е, че английският народ е все по този начин решен да излезе. Въпреки всички врачувания за тъга, продължаваме да реализираме триумфи. Казваха, че с решението за Брекзит ще загубим половин милион работни места. А обстоятелствата сочат, че разкрихме към осемстотин хиляди нови. Нещо от този порядък. Икономиката ни е все по този начин стабилна; удовлетворени сме. Но би трябвало нещата да се случват по позитивен метод. Ето през вчерашния ден изнасях тирада.
- Да, слушах я.
- В нея се пробвах да разясня логиката на психиката на Брекзит.
- Обърнахте се към тези, които са за оставане…
- Е, най-малко пробвах. Май съм съумял ненапълно да стигна до някои хора… Казах, че Брекзит не е ксенофобски акт. Гордеем се, че в Обединеното кралство имаме 70 000 българи. 71 000. Чудесно е за културата ни. Когато бях кмет на Лондон, той беше най-динамичният, най-интересният и най-многообразен град на Земята. По улиците се говореха 300 разнообразни езици. Не сме анти-когото и да било. Става въпрос за народна власт в деяние. Историята на нашите суверенни парламентарни институции и самостоятелна правна система е доста, доста дълга. Така желаеме и да остане. Така гласоподава английският народ. И откакто е дал своя вот по този начин, в този момент ние би трябвало да намерим решението. То би трябвало да запази най-хубавото от сегашните ни връзки с Европейски Съюз. В Брюксел споделят „ Не може и вълкът утолен, и агнето – цяло! Избирайте! ” А пък аз мисля, че можем да намерим решение; положително освен това.
- Вие доста сте писали за славата!
- За славата на Чърчил!
- И за него. Но коства ми се, че сте специалист по славата. Дали обаче живеем в свят, в който популярност се печели единствено с провокация и скандал?
- Не! Според мен е таман противоположното! Най-велика популярност печелят хора- новатори, които основават хрумвания и уголемяват науката. Кому се възхищават хората? Знаете ли на кого се удивлявам аз?
- На Чърчил.
- Освен на Чърчил. Вижте този човек, Илън Мъск. Вижте го! Прати си колата в космоса! Преди пращаха в космоса хора. А той прати колата си! Ето това е въображение, чупене на клишета! То аз не мога дори да си разреша да си купя един от неговите електромобили… Обаче концепцията му е фантастична. Та мисля че през днешния ден младежите се възхищават на хората, които намират блестящи решения на международните проблеми. Било то лекуване за болест, или нова екологична технология, електрически автомобили, каквото щете. Не трябва… по какъв начин го казахте?
- Провокация и скандал.
- Провокация и скандал – не!
- Но оказва помощ.
- Ами не мисля... Славата… Интересното е, че славата е езическа концепция. Присъща на Римската империя. Къде сме в този момент? Във Вашата столица, античният град Сердика. Вие ми казахте, че император Константин я харесвал. Той взема решение християнството да стане публична вяра на Римската империя; едно от най-важните решения в историята. С това ценностната система на човечеството се трансформира. Славата става по-маловажна. За разлика от римляните, триумфът на обособената персона се обезценява. По-важно става какво ти можеш да допринесеш за близките. Това е християнското обучение. Е, през днешния ден има ново пуританско течение: стремежът към персонална популярност се счита дори за неприличен. Хората се възхищават на оня, който прави положително на другите. Без да е религиозен или моралистичен. Ама по този начин е! Има си и добра, и неприятна страна в това. Има връщане обратно към политическата уместност, повече, в сравнение с през викторианската ера. „ Не бива да казваш това или това “.
- За първи път слушам, че харесвате политическата уместност.
- Не. Не я одобрявам. Но положителната страна е, че на света през днешния ден се гледа с известна съвестност.
- Във Вашата книга за Чърчил Вие твърдите, че една персона може да промени историята. Какво желаете да измененията в историята Вие?
- Аз ли? Много бях горделив със следното. Когато бях народен представител, имаше проект да се забранят със закон диалозите по мобилен телефон, до момента в който караш велосипед. Аз предотвратих това! Твърдо се постанових. Засега.
- И това промени историята?
Ама можеше да стане другояче! Все още е законно да използваш мобилния си телефон, до момента в който караш колело
- Как фактът, че носите българско име се отрази на живота Ви?
- БОрис? На български по какъв начин се произнася?
- БорИс.
- БорИс! БорИс! Това промени живота ми: името БорИс. Първото от двете ми лични имена в действителност е Александър! А второто е БорИс! Родителите ми били студенти, когато майка ми била бременна с мен. Запознали се с доста богат човек. Той предложил да заплати самолетния ѝ билет от Мексико Сити до Ню Йорк. Казвал се БорИс. И тя дала обещание да кръсти детето си на него. БорИс. В негова чест. Та по тази причина ме кръстили БорИс. И се гордея доста!
- Но той е бил руснак.
- Бил е литовец, май… Не! Руснак е бил.
- Но първият Борис, влезнал в историята, е българин…
- Несъмнено, да. Вие сте имали царе. България е била империя! Разбира се. Цар БОрис е историческа персона.
- Да. Той покръства България.
- И мисля, че значи нещо обвързвано със мощ, бруталност…
- Има разнообразни теории. Според една, значи тип леопард!
- Какво???
- Пантера! Леопард.
- Ама подобен дребен, като оцелот?
- Не, по-голям! Но, настрана от империята, по какъв начин един Борис от Лондон се сработва с един Борисов от София?
- Срещал съм се с Вашия министър председател, несъмнено. В Триест се видяхме. И сносно си поговорихме. Той имаше среща с Тереза Мей в Лондон неотдавна. Тереза показа, че била доста приятна. Отношенията сред Обединеното кралство и България стават от мощни по-силни. Нашият експорт за страната Ви пораства непрестанно. При финансовите услуги също продаваме доста. И доста туристи! Много повече отпреди, 300 хиляди годишно, мисля. Мнозина са – и от ден на ден - са британците, които с огромно предпочитание се местят да живеят тук. Стараят се да станат част от Вашето общество, доколкото могат. За нас е огромен шанс, че у нас живеят доста прелестни българи – изключително българските студенти, които учат в Лондон и университетите на Обединеното кралство. Май ние сме най-предпочитаната дестинация за българските студенти. Така мисля..
- Възможно е.
- По всяка възможност. Е, никой няма да оспорва тази статистика в този момент! Ако е по този начин – а мощно се надявам да е– би трябвало да го задържим и развием.
- НАТО беше първият съюз в историята, в който България и Обединеното кралство бяха дружно. Виждате ли някакъв геополитически английски интерес към България?
- Изцяло! Видяхме по какъв начин се промени архитектурата на сигурността на нашия континент. За по-добро! Жизненоважно за нас е Обединеното кралство да продължи да показва категоричен ангажимент към сигурността на нашите континентални европейски другари. Имаме два военни кораба, нали, Саймън? “Ентърпрайз “ и „ Дънкан “ ще дойдат на едно от българските пристанища. Във Варна, мисля. Така демонстрираме ангажимент във военната област… Искаме да покажем, че може и да излизаме от формалните структури на Европейския съюз, само че това надалеч не значи, че напущаме или понижаваме уговорката си към Европа. Тъкмо противоположното! Искаме да укрепим НАТО. И несъмнено – желаеме да работим с България. Силен Европейски съюз – и мощно Обединено кралство, които да работят дружно.
- Не е ли подигравка фактът, че България на процедура бе вкарана в Европейския съюз от Обединеното кралство?
- Ох, знам…
- А в този момент ние председателстваме Вашето овакантяване!
- Убеден съм, че Вие се справяте доста по-добре от нас. Сигурен съм, че Българското председателство върви ослепително. Знам го! Голям почитател съм на моята сътрудник Екатерина Захариева. Тя работи отлично.
- Но вижте иронията! Каква поука ще извлече един одобрен историк и публицист от нея?
- Различен развой, разнообразни демокрации. Ние желаеме постоянни връзки сред мощен Европейски съюз и мощно Обединено Кралство, обвързани с мощен контракт за свободна търговия. И всевъзможни други партньорства: в защитата, общата външна политика, сигурност, правораздаване и вътрешни работи, антитероризма, кибервойните. Всичко това можем да вършим дружно. Заедно да следим какво са намислили приятелите на Изток. Нямаме никаква причина да не го вършим и да не успеем в проекта си.
- План, казвате. Българското председателство ще бъде основно за някои от процесите по Брекзит. Има ли английската страна явен проект?
- Да!
- Ама подобен, че Европейският съюз да го одобри!
- Да! Вижте двете речи на госпожа министър-председателя. В „ Ланкастър Хаус “ и във Флоренция. Те станаха нещо като заветите на Мойсей или Хамурапи! На камък са издълбани. Те обрисуват посоката в бъдеще, както загатнах. Мощно партньорство за свободна търговия. Да купуваме повече от България. И, несъмнено, да продаваме. Но също да изградим нужните структури за съдействие на междуправителствено ниво. За да живеят народите в сигурност, да пазиме Европа и дружно да решаваме общите проблеми.
- Като един от главните поддръжници на Брекзит, удовлетворен ли сте от резултата?
- Интересното е, че английският народ е все по този начин решен да излезе. Въпреки всички врачувания за тъга, продължаваме да реализираме триумфи. Казваха, че с решението за Брекзит ще загубим половин милион работни места. А обстоятелствата сочат, че разкрихме към осемстотин хиляди нови. Нещо от този порядък. Икономиката ни е все по този начин стабилна; удовлетворени сме. Но би трябвало нещата да се случват по позитивен метод. Ето през вчерашния ден изнасях тирада.
- Да, слушах я.
- В нея се пробвах да разясня логиката на психиката на Брекзит.
- Обърнахте се към тези, които са за оставане…
- Е, най-малко пробвах. Май съм съумял ненапълно да стигна до някои хора… Казах, че Брекзит не е ксенофобски акт. Гордеем се, че в Обединеното кралство имаме 70 000 българи. 71 000. Чудесно е за културата ни. Когато бях кмет на Лондон, той беше най-динамичният, най-интересният и най-многообразен град на Земята. По улиците се говореха 300 разнообразни езици. Не сме анти-когото и да било. Става въпрос за народна власт в деяние. Историята на нашите суверенни парламентарни институции и самостоятелна правна система е доста, доста дълга. Така желаеме и да остане. Така гласоподава английският народ. И откакто е дал своя вот по този начин, в този момент ние би трябвало да намерим решението. То би трябвало да запази най-хубавото от сегашните ни връзки с Европейски Съюз. В Брюксел споделят „ Не може и вълкът утолен, и агнето – цяло! Избирайте! ” А пък аз мисля, че можем да намерим решение; положително освен това.
- Вие доста сте писали за славата!
- За славата на Чърчил!
- И за него. Но коства ми се, че сте специалист по славата. Дали обаче живеем в свят, в който популярност се печели единствено с провокация и скандал?
- Не! Според мен е таман противоположното! Най-велика популярност печелят хора- новатори, които основават хрумвания и уголемяват науката. Кому се възхищават хората? Знаете ли на кого се удивлявам аз?
- На Чърчил.
- Освен на Чърчил. Вижте този човек, Илън Мъск. Вижте го! Прати си колата в космоса! Преди пращаха в космоса хора. А той прати колата си! Ето това е въображение, чупене на клишета! То аз не мога дори да си разреша да си купя един от неговите електромобили… Обаче концепцията му е фантастична. Та мисля че през днешния ден младежите се възхищават на хората, които намират блестящи решения на международните проблеми. Било то лекуване за болест, или нова екологична технология, електрически автомобили, каквото щете. Не трябва… по какъв начин го казахте?
- Провокация и скандал.
- Провокация и скандал – не!
- Но оказва помощ.
- Ами не мисля... Славата… Интересното е, че славата е езическа концепция. Присъща на Римската империя. Къде сме в този момент? Във Вашата столица, античният град Сердика. Вие ми казахте, че император Константин я харесвал. Той взема решение християнството да стане публична вяра на Римската империя; едно от най-важните решения в историята. С това ценностната система на човечеството се трансформира. Славата става по-маловажна. За разлика от римляните, триумфът на обособената персона се обезценява. По-важно става какво ти можеш да допринесеш за близките. Това е християнското обучение. Е, през днешния ден има ново пуританско течение: стремежът към персонална популярност се счита дори за неприличен. Хората се възхищават на оня, който прави положително на другите. Без да е религиозен или моралистичен. Ама по този начин е! Има си и добра, и неприятна страна в това. Има връщане обратно към политическата уместност, повече, в сравнение с през викторианската ера. „ Не бива да казваш това или това “.
- За първи път слушам, че харесвате политическата уместност.
- Не. Не я одобрявам. Но положителната страна е, че на света през днешния ден се гледа с известна съвестност.
- Във Вашата книга за Чърчил Вие твърдите, че една персона може да промени историята. Какво желаете да измененията в историята Вие?
- Аз ли? Много бях горделив със следното. Когато бях народен представител, имаше проект да се забранят със закон диалозите по мобилен телефон, до момента в който караш велосипед. Аз предотвратих това! Твърдо се постанових. Засега.
- И това промени историята?
Ама можеше да стане другояче! Все още е законно да използваш мобилния си телефон, до момента в който караш колело
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ