Адв. Емил Георгиев пред Фрог: КПКОНПИ е затворена черна кутия. От проверката срещу Гешев няма да излезе нищо
Той подозира, че този метод силите на статуквото, които имат лични представители в институциите, какъвто беше Сотир Цацаров, какъвто е и основният прокурор, и други сложени на основни места лица, ще се опитат да доближат до някаква информация. Така вероятно ще препятстват или ще провеждат по-добра отбрана, с цел да бъдат по-подготвени против тези сигнали, за които се твърди, че са налични.
Според адв. Георгиев другият вектор на размишление е, че неотдавна прокуратурата образува инспекция против Цацаров: „ Най-вероятно нищо няма да произтече от тази инспекция, ще бъде прекъсната със мнение, че няма данни за осъществено закононарушение, отвод за формиране на досъдебно произвеждане. Предполагам, че такова ще бъде и развиването в КПКОНПИ за Гешев “.
За пробойните в системата, инициативността на прокурорите и спецпрокурорите за присъединяване в промените и до каква степен стигнаха новите ръководещи с обещанията си, четете повече в цялото изявление с адв. Емил Георгиев:
Прокурори и спецпрокурори желаеха да вземат участие в правосъдната промяна. Какво стои зад тази тяхна разпоредителност? Страх ли ги е да не им изстинат столовете?
Дали ги е боязън, те сами би трябвало да кажат, само че сигурно не приветстват поръчките, които бяха дадени в съдружното съглашение на актуалното ръководство. Това стана ясно от голям брой изявления, в това число на основния прокурор, негови заместници, представители на Асоциацията на прокурорите в България и представители на Камарата на следователите. Всички те до момента се изрекоха по-скоро сериозно, само че желанието им да вземат участие в процеса, несъмнено, е изцяло обикновено. В последна сметка имаме един импортиран Закон за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт от Министерски съвет. Миналият петък беше качен на държавния уебсайт за публични разисквания. В него за следващ път се планува закриване на профилираните съдилища. В тази връзка е обикновено представителите на държавното обвиняване и на следствието да желаят да вземат участие в законодателния план, да дадат свои мнения, да вземат участие в публичното разискване, защото това ги касае директно. Това е изцяло естествен либерален развой и по този начин следва да бъде. Разбира се, ще бъде забавно те какви мнения ще дадат и каква позиция ще поддържат. Най-вероятно няма да са измежду поддръжниците на промените. От едра страна чакам да се преповторят опорките, които предходната година в 45-тия и 46-тия парламент се изрекоха, тъй като и в тези два Народното събрание имаше импортирани законопроекти за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт в частта за закриване на спецсъдилищата. Тогава непрестанно се говореха едни и същи неща, че ще би трябвало да се приключват каузи, няма да се подсигурява неизменността на правосъдния състав, че това е поръчково законодателство, платено от олигарси. Нито един път не се сподели тъкмо от кои олигарси са го платили и къде са доказателствата за това. В момента всеки един може да прочете законопроекта и да види какво е планувано в него. Има гаранции, вкарани в този законопроект, за запазването на неизменността на състава и за това, че почналите каузи сега от спецсъдилищата ще бъдат и довършени в същата постройка, от същите хора. Разликата е, че откакто бъдат закрити спецсъдилищата, тези каузи ще се завършат от Софийски градски съд и Апелативния съд в София. Просто магистратите ще бъдат командировани. Вече новите каузи ще бъдат формирани на друго място. Това е ясно декларираната воля на болшинството от българските жители, защото това дава отговор и на болшинството от парламентарно показаните политически сили сега.
Бавят ли се новите ръководещи със правосъдната промяна? Зациклиха ли обещанията?
Ние, от „ Правосъдие за всеки “, откриваме със угриженост, че обещанията за правосъдната промяна на новите ръководещи не се извършват. Напът са да изпаднат в веселба. Видяхме този законопроект за изменение и допълнение на ЗВС за закриване на спецправосъдието. Всъщност него го чакахме да пристигна на бял свят доста по-рано, защото такива законопроекти бяха внасяни и предходната година. Трябваше да бъдат съобразени с оферти на Министерството на правораздаването по време на 46-тия парламент. Видяхме, че това е съобразено, само че се учудваме, че лиши толкоз доста време. Христо Иванов сподели, че особено от „ Демократична България “ били подготвени със своята част и своя принос, само че съдружните сътрудници се били уговорили вносител на всички тези основни законопроекти да бъде Министерски съвет. Това явно изисква някакво по-дълго координиране и разискване вътрешно, в границите на обединението. В по този начин импортирания законопроект за закриване на спецсъдилищата обаче нищо не се споделя за избора на нов Висш правосъден съвет. Ние от „ Правосъдие за всеки “ доста основателно задаваме въпроса по старите правила ли ще бъде изработен новият избор? Ако това е по този начин, няма по какъв начин да чакаме нещо доста по-различно от настоящия Висш съдебен съвет. Многократно сме правили оферти, че съответно парламентарната квота за членове на съдийските и прокурорските колегии, тя би трябвало да се употребява като лост за смяната и там да не бъдат избирани сегашни магистрати, а да бъдат определени други адвокати, които могат да привнесат по-различен юридически взор във Висшия правосъден съвет. И най-много – да нямат професионални и кариерни зависимости по отношение на магистратите във Висш съдебен съвет и по отношение на основния прокурор. Това е нещо, на което би трябвало да се обърне доста съществено внимание. Надеждата ни е, че точно над това се работи сега и че това е повода да се бавят възможни промени в разпоредбите за избор на нов Висш правосъден съвет. Защото в случай че това не се случи, в случай че това се изпусне, ще стане зле. Процедурата следва да стартира всеки миг – в този момент през февруари. От тази позиция е належащо доста съществено стягане на законодателните редици и осъществяване на дадените обещания.
Малко преди да напусне шефския стол в КПКОНПИ, Сотир Цацаров разгласи, че ще проверява основния прокурор Иван Гешев? Прах в очите ли е това следствие? Какво целят с него и какво би излязло?
Има няколко вектора за размишление. За мен най-смислен е и най-прозаичният – КПКОНПИ, образувайки инспекция против който и да било, включително и против основния прокурор, има право на достъп до информации, които други звена от държавната власт имат или събират. Най-вероятно ще се изискат тези сигнали, които министърът на правораздаването Надежда Йорданова твърди, че има и че се отнасят за каузи, разнообразни от импортирания предходната година сигнал от министър Бойко Рашков против Иван Гешев. Моето съмнение е, че по този метод силите на статуквото, които имат свои лични представители в институциите, какъвто беше Сотир Цацаров, какъвто е и основният прокурор и други сложени на основни места лица, ще се опитат да доближат до някаква информация. Така вероятно ще препятстват или ще провеждат по-добра отбрана, с цел да бъдат по-подготвени против тези сигнали, за които се твърди, че са налични. Другият вектор на размишление – неотдавна прокуратурата образува инспекция против Сотир Цацаров. Най-вероятно нищо няма да произтече от тази инспекция, ще бъде прекъсната със мнение, че няма данни за осъществено закононарушение, отвод за формиране на досъдебно произвеждане. Предполагам, че такова ще бъде и развиването в КПКОНПИ за Гешев. Има един доста сериозен минус в Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество /ЗПКОНПИ/ и той е в качеството на инспекциите, които се правят от тази Комисия според от това кой е основателят на инспекцията. Едно е качеството на инспекцията, когато е по сигнал на разположение, а радикално друго е, когато инспекцията е формирана в резултат на повдигнато от прокуратурата обвиняване. Има такава взаимозависимост сред покачване на обвинявания по избрани членове от Наказателния кодекс. След като такова обвиняване бъде повдигнато, прокуратурата е длъжна да насочи известие до КПКОНПИ, а пък Комисията на собствен ред взема решение дали да образува инспекция, или не. Тогава към този момент се прави доста необятна и задълбочена инспекция, друга от онази, която е просто по сигнал. Да не приказваме, че доста постоянно, когато се пускат такива сигнали, КПКОНПИ може да си избере защо ще ревизира – спор на ползи, нелегално добито имущество. Най-често нещата вървят главно в посока спор на ползи. Там нашият закон във типа, в който е, не е добър, тъй като установяването на спор на ползи е доста мъчно. Очакването ми е, че Комисията, към момента ръководена от Сотир Цацаров, ще поеме в тази посока. Ще бъде взето решение за някаква инспекция, от която няма да произтече нищо. КПКОНПИ не е задължена да си огласява резултатите. Там нещата стават много по-непрозрачно и потайно, в сравнение с в прокуратурата. КПКОНПИ е безусловно затворена черна кутия. Само в случай че управлението пожелае, може да излезе с някаква информация. Разбира се, те го вършат доста целево и постоянно против лица, които са им комфортни да ги нападат, в това число и с прессъобщения.
Промените, които новите ръководещи дават обещание в КПКОНПИ, най-вероятно ще я създадат малко по-осветена и открита?
Ако се следва пътят на законопроектите, които бяха внасяни предходната година от „ Демократична България “, на делене на Комисията на два органа, възстановяване на процесуалното качество на проверяваните лица, това несъмнено е за приветстване. В тези законопроекти имаше и обилни усъвършенствания в процедурите по инспекция, правене на методология, която дава някаква предвидимост, тъй като сега такава няма. Ако се върви по този път, това е позитивно. Разбрах, че Сотир Цацаров е показал някакъв законопроект. За мен това беше доста учудващо. Сотир Цацаров бе определен за началник на КПКОНПИ в края на 2019 година. Той направи над две години на този пост, само че в този момент се сети, че има законодателни дефекти в устройствения закон, с който той работи. Спомням си, че на неговото чуване, когато беше неговият избор от Народното събрание, той особено похвали закона. Беше по-скоро с позитивно отношение и имаше поради да прави някакви вътрешноорганизационни разбърквания. След това дълго време в КПКОНПИ настана ужасно безмълвие. Чак когато започнаха да проверяват кметицата на „ Красно село “, тогава се чу малко повече какво правят и до каква степен са стигнали. Но през цялото това време не споделиха да имат някакви спънки и проблеми със закона. Задава се въпросът за какво чак в този момент, в този миг Цацаров предлага промени. За мен отговорът е елементарен – тази тематика в този момент се отваря и е обикновено, когато има законодателна конкуренция и едните, и другите да вършат своите оферти. Чрез интензивността си ръководителят на КПКОНПИ евентуално ще търси опция за някакво договаряне, някои от прореформаторските измерения, които се оферират, да бъдат смекчени за сметка на някакви други оферти.
Интервю на Веселка Иванова
Според адв. Георгиев другият вектор на размишление е, че неотдавна прокуратурата образува инспекция против Цацаров: „ Най-вероятно нищо няма да произтече от тази инспекция, ще бъде прекъсната със мнение, че няма данни за осъществено закононарушение, отвод за формиране на досъдебно произвеждане. Предполагам, че такова ще бъде и развиването в КПКОНПИ за Гешев “.
За пробойните в системата, инициативността на прокурорите и спецпрокурорите за присъединяване в промените и до каква степен стигнаха новите ръководещи с обещанията си, четете повече в цялото изявление с адв. Емил Георгиев:
Прокурори и спецпрокурори желаеха да вземат участие в правосъдната промяна. Какво стои зад тази тяхна разпоредителност? Страх ли ги е да не им изстинат столовете?
Дали ги е боязън, те сами би трябвало да кажат, само че сигурно не приветстват поръчките, които бяха дадени в съдружното съглашение на актуалното ръководство. Това стана ясно от голям брой изявления, в това число на основния прокурор, негови заместници, представители на Асоциацията на прокурорите в България и представители на Камарата на следователите. Всички те до момента се изрекоха по-скоро сериозно, само че желанието им да вземат участие в процеса, несъмнено, е изцяло обикновено. В последна сметка имаме един импортиран Закон за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт от Министерски съвет. Миналият петък беше качен на държавния уебсайт за публични разисквания. В него за следващ път се планува закриване на профилираните съдилища. В тази връзка е обикновено представителите на държавното обвиняване и на следствието да желаят да вземат участие в законодателния план, да дадат свои мнения, да вземат участие в публичното разискване, защото това ги касае директно. Това е изцяло естествен либерален развой и по този начин следва да бъде. Разбира се, ще бъде забавно те какви мнения ще дадат и каква позиция ще поддържат. Най-вероятно няма да са измежду поддръжниците на промените. От едра страна чакам да се преповторят опорките, които предходната година в 45-тия и 46-тия парламент се изрекоха, тъй като и в тези два Народното събрание имаше импортирани законопроекти за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт в частта за закриване на спецсъдилищата. Тогава непрестанно се говореха едни и същи неща, че ще би трябвало да се приключват каузи, няма да се подсигурява неизменността на правосъдния състав, че това е поръчково законодателство, платено от олигарси. Нито един път не се сподели тъкмо от кои олигарси са го платили и къде са доказателствата за това. В момента всеки един може да прочете законопроекта и да види какво е планувано в него. Има гаранции, вкарани в този законопроект, за запазването на неизменността на състава и за това, че почналите каузи сега от спецсъдилищата ще бъдат и довършени в същата постройка, от същите хора. Разликата е, че откакто бъдат закрити спецсъдилищата, тези каузи ще се завършат от Софийски градски съд и Апелативния съд в София. Просто магистратите ще бъдат командировани. Вече новите каузи ще бъдат формирани на друго място. Това е ясно декларираната воля на болшинството от българските жители, защото това дава отговор и на болшинството от парламентарно показаните политически сили сега.
Бавят ли се новите ръководещи със правосъдната промяна? Зациклиха ли обещанията?
Ние, от „ Правосъдие за всеки “, откриваме със угриженост, че обещанията за правосъдната промяна на новите ръководещи не се извършват. Напът са да изпаднат в веселба. Видяхме този законопроект за изменение и допълнение на ЗВС за закриване на спецправосъдието. Всъщност него го чакахме да пристигна на бял свят доста по-рано, защото такива законопроекти бяха внасяни и предходната година. Трябваше да бъдат съобразени с оферти на Министерството на правораздаването по време на 46-тия парламент. Видяхме, че това е съобразено, само че се учудваме, че лиши толкоз доста време. Христо Иванов сподели, че особено от „ Демократична България “ били подготвени със своята част и своя принос, само че съдружните сътрудници се били уговорили вносител на всички тези основни законопроекти да бъде Министерски съвет. Това явно изисква някакво по-дълго координиране и разискване вътрешно, в границите на обединението. В по този начин импортирания законопроект за закриване на спецсъдилищата обаче нищо не се споделя за избора на нов Висш правосъден съвет. Ние от „ Правосъдие за всеки “ доста основателно задаваме въпроса по старите правила ли ще бъде изработен новият избор? Ако това е по този начин, няма по какъв начин да чакаме нещо доста по-различно от настоящия Висш съдебен съвет. Многократно сме правили оферти, че съответно парламентарната квота за членове на съдийските и прокурорските колегии, тя би трябвало да се употребява като лост за смяната и там да не бъдат избирани сегашни магистрати, а да бъдат определени други адвокати, които могат да привнесат по-различен юридически взор във Висшия правосъден съвет. И най-много – да нямат професионални и кариерни зависимости по отношение на магистратите във Висш съдебен съвет и по отношение на основния прокурор. Това е нещо, на което би трябвало да се обърне доста съществено внимание. Надеждата ни е, че точно над това се работи сега и че това е повода да се бавят възможни промени в разпоредбите за избор на нов Висш правосъден съвет. Защото в случай че това не се случи, в случай че това се изпусне, ще стане зле. Процедурата следва да стартира всеки миг – в този момент през февруари. От тази позиция е належащо доста съществено стягане на законодателните редици и осъществяване на дадените обещания.
Малко преди да напусне шефския стол в КПКОНПИ, Сотир Цацаров разгласи, че ще проверява основния прокурор Иван Гешев? Прах в очите ли е това следствие? Какво целят с него и какво би излязло?
Има няколко вектора за размишление. За мен най-смислен е и най-прозаичният – КПКОНПИ, образувайки инспекция против който и да било, включително и против основния прокурор, има право на достъп до информации, които други звена от държавната власт имат или събират. Най-вероятно ще се изискат тези сигнали, които министърът на правораздаването Надежда Йорданова твърди, че има и че се отнасят за каузи, разнообразни от импортирания предходната година сигнал от министър Бойко Рашков против Иван Гешев. Моето съмнение е, че по този метод силите на статуквото, които имат свои лични представители в институциите, какъвто беше Сотир Цацаров, какъвто е и основният прокурор и други сложени на основни места лица, ще се опитат да доближат до някаква информация. Така вероятно ще препятстват или ще провеждат по-добра отбрана, с цел да бъдат по-подготвени против тези сигнали, за които се твърди, че са налични. Другият вектор на размишление – неотдавна прокуратурата образува инспекция против Сотир Цацаров. Най-вероятно нищо няма да произтече от тази инспекция, ще бъде прекъсната със мнение, че няма данни за осъществено закононарушение, отвод за формиране на досъдебно произвеждане. Предполагам, че такова ще бъде и развиването в КПКОНПИ за Гешев. Има един доста сериозен минус в Закона за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество /ЗПКОНПИ/ и той е в качеството на инспекциите, които се правят от тази Комисия според от това кой е основателят на инспекцията. Едно е качеството на инспекцията, когато е по сигнал на разположение, а радикално друго е, когато инспекцията е формирана в резултат на повдигнато от прокуратурата обвиняване. Има такава взаимозависимост сред покачване на обвинявания по избрани членове от Наказателния кодекс. След като такова обвиняване бъде повдигнато, прокуратурата е длъжна да насочи известие до КПКОНПИ, а пък Комисията на собствен ред взема решение дали да образува инспекция, или не. Тогава към този момент се прави доста необятна и задълбочена инспекция, друга от онази, която е просто по сигнал. Да не приказваме, че доста постоянно, когато се пускат такива сигнали, КПКОНПИ може да си избере защо ще ревизира – спор на ползи, нелегално добито имущество. Най-често нещата вървят главно в посока спор на ползи. Там нашият закон във типа, в който е, не е добър, тъй като установяването на спор на ползи е доста мъчно. Очакването ми е, че Комисията, към момента ръководена от Сотир Цацаров, ще поеме в тази посока. Ще бъде взето решение за някаква инспекция, от която няма да произтече нищо. КПКОНПИ не е задължена да си огласява резултатите. Там нещата стават много по-непрозрачно и потайно, в сравнение с в прокуратурата. КПКОНПИ е безусловно затворена черна кутия. Само в случай че управлението пожелае, може да излезе с някаква информация. Разбира се, те го вършат доста целево и постоянно против лица, които са им комфортни да ги нападат, в това число и с прессъобщения.
Промените, които новите ръководещи дават обещание в КПКОНПИ, най-вероятно ще я създадат малко по-осветена и открита?
Ако се следва пътят на законопроектите, които бяха внасяни предходната година от „ Демократична България “, на делене на Комисията на два органа, възстановяване на процесуалното качество на проверяваните лица, това несъмнено е за приветстване. В тези законопроекти имаше и обилни усъвършенствания в процедурите по инспекция, правене на методология, която дава някаква предвидимост, тъй като сега такава няма. Ако се върви по този път, това е позитивно. Разбрах, че Сотир Цацаров е показал някакъв законопроект. За мен това беше доста учудващо. Сотир Цацаров бе определен за началник на КПКОНПИ в края на 2019 година. Той направи над две години на този пост, само че в този момент се сети, че има законодателни дефекти в устройствения закон, с който той работи. Спомням си, че на неговото чуване, когато беше неговият избор от Народното събрание, той особено похвали закона. Беше по-скоро с позитивно отношение и имаше поради да прави някакви вътрешноорганизационни разбърквания. След това дълго време в КПКОНПИ настана ужасно безмълвие. Чак когато започнаха да проверяват кметицата на „ Красно село “, тогава се чу малко повече какво правят и до каква степен са стигнали. Но през цялото това време не споделиха да имат някакви спънки и проблеми със закона. Задава се въпросът за какво чак в този момент, в този миг Цацаров предлага промени. За мен отговорът е елементарен – тази тематика в този момент се отваря и е обикновено, когато има законодателна конкуренция и едните, и другите да вършат своите оферти. Чрез интензивността си ръководителят на КПКОНПИ евентуално ще търси опция за някакво договаряне, някои от прореформаторските измерения, които се оферират, да бъдат смекчени за сметка на някакви други оферти.
Интервю на Веселка Иванова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ