Поклонението пред Николай Волев ще е на 22 октомври
Той остави ярка диря в българското кино с емблематичните си филми като " Господин за един ден " и " Маргарит и Маргарита ". Поклон пред светлата му памет, написа още в държавното известие.
НиколайВолеве роден на 10 април 1946 година в София. През 1967-1968 година учи пет семестъра в архитектурния факултет на Висшия институт за архитектура и строителство (ВИАС).
През 1968 година бяга от България. След престой в бежански лагер, в Турция, отпътува за Англия, където приключва кинорежисура в Лондонското кино учебно заведение, в класа на Майк Лий (1969-1972). След като се завръща в България, през 1973-1975 година работи като сценарист на документални филми в Българската национална телевизия, а от 1976 до 1991 година е сценарист и режисьор на игрални и документални филми в студията за игрални филми „ Бояна филм “. От 1991 година работи на свободна процедура.
Волев стартира кариерата си с документални филми. Сред тях са „ Цимент “ (1980), за който получава премията на рецензията на националния фестивал в Пловдив. За документалния си филм „ Грънци “ (1983) е почетен през 1984 година с премията „ Сребърен змей “ на 21-ия Международен кинофестивал в Краков, Полша.
През 1987 година за документалния си филм „ Дом № 8 " (1986) получава основната премия на 33-ия Международен кинофестивал в Оберхаузен, Германия, както и премията на интернационалната кинокритика на ФИПРЕССИ, премията на публиката на първото Международно биенале на документалния филм в Лион, Франция, и премията на четвъртия Международен кинофестивал на червенокръстките филми във Варна през 1988 година През 1993 година излиза документалния му филм „ Вестникарската война ", а през 1999 година – документалните му филми „ За смъртното наказване “, „ Бърза помощ “, „ Зимна приказка “, „ Вечният ухажор “ и „ Кремиковци – фотография за спомен “.
Всичките му игрални филми са удостоени с голям брой български и интернационалните награди. Първият му игрален филм е „ Двойникът " (1980), за който същата година получава премията за най-хубав дебют на Съюза на българските кино дейци. Следват „ Господин за един ден " (1983), за който получава премията за най-хубав комедиен филм на третия Международен кинофестивал в Габрово през 1985 година, „ Да обичаш напук " (1986), за който същата година получава специфичната премия на журито и премия „ Дон Кихот “ на Международната федерация на киноклубовете на 25- кинофестивал в Карлови Вари, както и специфичната премия на журито, премия за операторска работа, премия на кинокритиката и премия на феновете – на 17-ия кинофестивал във Варна, както и таграда за постановка на Съюза на българските кино дейци.
През 1989 година за „ Маргарит и Маргарита " (1989) получава премията за най-хубав филм на Съюза на българските кино дейци. През 1994 година за кино лентата „ Козият рог " (1994), на който е сценарист, получава „ Златна роза “ за игрално кино от Фестивала на българския филм във Варна. През 2001 година излиза игралният му филм „ Огледалото на дявола “. Последният му игрален филм е „ Извън пътя “ (2017).
По време на десетия интернационален „ София филм фест “ през 2006 г.НиколайВолевполучава „ Наградата на София “ за повсеместен принос към киноизкуството. През 2018 година излиза автобиографичната му книга „ Девствената продажница “. През 2024 година е премиерата на втората му театрална режисура „ Принципът на несигурността “ в „ Театро оттук канала " по пиесата на английския драматург Саймън Стивънс. Първата му театрална пиеса „ Сексът - метод на приложимост " е сложена през 2018 година, откакто 12 години режисьорътНиколайВолеве търсил актриса, която да може да изиграе 27 персонажа - от 6-годишно дете до 80-годишен влъхва.
НиколайВолеве роден на 10 април 1946 година в София. През 1967-1968 година учи пет семестъра в архитектурния факултет на Висшия институт за архитектура и строителство (ВИАС).
През 1968 година бяга от България. След престой в бежански лагер, в Турция, отпътува за Англия, където приключва кинорежисура в Лондонското кино учебно заведение, в класа на Майк Лий (1969-1972). След като се завръща в България, през 1973-1975 година работи като сценарист на документални филми в Българската национална телевизия, а от 1976 до 1991 година е сценарист и режисьор на игрални и документални филми в студията за игрални филми „ Бояна филм “. От 1991 година работи на свободна процедура.
Волев стартира кариерата си с документални филми. Сред тях са „ Цимент “ (1980), за който получава премията на рецензията на националния фестивал в Пловдив. За документалния си филм „ Грънци “ (1983) е почетен през 1984 година с премията „ Сребърен змей “ на 21-ия Международен кинофестивал в Краков, Полша.
През 1987 година за документалния си филм „ Дом № 8 " (1986) получава основната премия на 33-ия Международен кинофестивал в Оберхаузен, Германия, както и премията на интернационалната кинокритика на ФИПРЕССИ, премията на публиката на първото Международно биенале на документалния филм в Лион, Франция, и премията на четвъртия Международен кинофестивал на червенокръстките филми във Варна през 1988 година През 1993 година излиза документалния му филм „ Вестникарската война ", а през 1999 година – документалните му филми „ За смъртното наказване “, „ Бърза помощ “, „ Зимна приказка “, „ Вечният ухажор “ и „ Кремиковци – фотография за спомен “.
Всичките му игрални филми са удостоени с голям брой български и интернационалните награди. Първият му игрален филм е „ Двойникът " (1980), за който същата година получава премията за най-хубав дебют на Съюза на българските кино дейци. Следват „ Господин за един ден " (1983), за който получава премията за най-хубав комедиен филм на третия Международен кинофестивал в Габрово през 1985 година, „ Да обичаш напук " (1986), за който същата година получава специфичната премия на журито и премия „ Дон Кихот “ на Международната федерация на киноклубовете на 25- кинофестивал в Карлови Вари, както и специфичната премия на журито, премия за операторска работа, премия на кинокритиката и премия на феновете – на 17-ия кинофестивал във Варна, както и таграда за постановка на Съюза на българските кино дейци.
През 1989 година за „ Маргарит и Маргарита " (1989) получава премията за най-хубав филм на Съюза на българските кино дейци. През 1994 година за кино лентата „ Козият рог " (1994), на който е сценарист, получава „ Златна роза “ за игрално кино от Фестивала на българския филм във Варна. През 2001 година излиза игралният му филм „ Огледалото на дявола “. Последният му игрален филм е „ Извън пътя “ (2017).
По време на десетия интернационален „ София филм фест “ през 2006 г.НиколайВолевполучава „ Наградата на София “ за повсеместен принос към киноизкуството. През 2018 година излиза автобиографичната му книга „ Девствената продажница “. През 2024 година е премиерата на втората му театрална режисура „ Принципът на несигурността “ в „ Театро оттук канала " по пиесата на английския драматург Саймън Стивънс. Първата му театрална пиеса „ Сексът - метод на приложимост " е сложена през 2018 година, откакто 12 години режисьорътНиколайВолеве търсил актриса, която да може да изиграе 27 персонажа - от 6-годишно дете до 80-годишен влъхва.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ