Красивият свят на другостта и смелостта да го видим |
Той обича да е красиво. Дворът да е чист. Ароматът на прясно окосена трева да се слива с този на розите. Цветята да са спретнати в пъстри лехи, а храстите - в чудни форми.
Обича да пътува. Да среща нови хора. А след това да посреща приятелите си с вкусни сладкиши, направени от самия него.
Обича да върви на цирк и на спектакъл. Обича да се разхожда.
Но най-вече обича въртележките. Може да се вози безпределно на тях.
Той е Илия и е на 37. От 10 години живее в Център за настаняване от фамилен вид в гр. Бобов дол. Освен него в центъра са настанени 16 дами и 3 мъже. Всички с тежка и дълбока умствена назадничавост. При множеството от тях липсва тирада и наред с умствената назадничавост има и други съпътстващи болести.
За тези хора се грижи Сдружение „ Иновация “. Средната възраст на екипа е 32 години. Освен че са млади, получили са своето образование или специализация в чужбина, те са хора, които за първи път се сблъскват с този вид обществена работа в услуги.
Смелостта да излезеш отвън рамката
Смелото си решение за подбора на толкоз млад екип, шефът на сдружението Борислав Стамболийски изяснява по този начин:
Когато Сдружението завоюва състезанието за даване на услугите, проведох конкурс за набиране на лица, които да работят в услугите. Определена комисия трябваше да разгледаме към 60 молби за работа. Над 70% от тези молби, бяха на хора, които досега бяха работили в остарелия ДДУМ. В края на изявлението имахме определени единствено 2 кандидатури и то за спомагателен личен състав. Нито един от работещите до този миг в Дома, не можеше да назове какво би трансформирал... Много постоянно, сядайки и отговаряйки на въпросите, всички споделяха какво не могат, само че не можеха да кажат нито едно какво могат или какво биха могли лицата, които извеждаме.
Към оня миг думата „ Център за настаняване от фамилен вид ” е доста нова, няма написана методика какво е тъкмо това и по какъв начин да са проведени дейностите там. Борислав осъзнава, че личният състав от институцията е мощно сугестиран и заради всички новости и тежести, които ги очакват в организирането на новите услуги, взема решение личният състав да бъде напълно без опит в сходен вид услуги и да бъде построен от млади, въодушевени и стимулирани хора, с които дружно да се учат в придвижване.
Да работиш с хора с увреждания е идея, която срещаш някъде през всичките кръстопътища на живота си, уверен е Борислав. Той е приключил обществени действия, с две магистратури – Социален мениджмънт и Психо-социална работа. Започва професионалния си път в дребна Дирекция „ Социално подкрепяне ”, работата в която разказва по този начин:
Сблъскване със ориси и случаи, в които ти не можеш да направиш нищо, ти не си фактор, тъй като „ просто е по този начин ”. Не бива да мислиш, не може да си еластичен, не можеш да излезеш отвън рамката. Мисленето ти даже и ехтене няма. Всичко е в двете крайности – няма сиво. По това време дневните услуги към момента не бяха развити отвън регионалните и огромните градове, а потребността от тях беше крещяща: деца и възрастни бяха към момента затворени по домовете си, а други – надалеч от човешкото око.
Тежкият път
Поглеждайки обратно, в действителност – тежък път. Не толкоз като тежест от положен труд, колкото неразбираемото по това време за това какво би трябвало да се случва, това да се учиш в придвижване, да променяш настройки и стигми, спомня си Борислав.
Промяната е сложна и за експертите, които работят за деинституционализацията, само че най-много за хората, които са част от тази деинституционализация.
Изключително мъчно е на едно лице с умствена назадничавост в тежка или по-умерена степен, след 25 години да смени метода си на живот и да отиде на друго, въпреки и по-хубаво място, с други хора, с различен личен състав. Да се довери още веднъж.
Но време за губене няма и всичко се случва извънредно бързо, с цел да се извърви огромния и тежък път - от един вид грижа към различен.
Ние, хората, работещи в тази сфера, разбирахме, че нещо е трябвало да се случи през вчерашния ден. Нямаше го времето за акомодация, нямаше го положителния асортимент и оценка освен това кой, къде. Нямаше ясни критерии. Просто някой идваше да те вземе и те водеше някъде. Много постоянно се случваше хората да бъдат „ изсипвани “ като чували с картофи. Въпреки всичко това към днешна дата съм уверен, че това беше належащо „ положително ”, с цел да се случи смяната. Все още не съм уверен, че това бе верния метод да се случи деинституционализацията и извеждането. Научихме уроците си по сложния метод, категоричен е Борислав.
Според него, когато се дават услуги за хора с увреждания няма време да се разделят нещата на сложни и на лесни. Ежедневната работа е една битка – битка за здравето, битка за акомодацията, битка в настройките.
Но да виждаш стопяването на броя памперси на ден, да виждаш по какъв начин едно лице провежда и планува своето всекидневие, да виждаш по какъв начин по един или различен метод той има мнение и решения, които отстоява... Това ти дава убеденост да вървиш по целия този сложен и неотъпкан път, споделят от организацията.
Невъзможният избор
Борислав споделя една от най-тежките истории в своя професионален път.
История, обвързвана с невъзможния избор. В най-щастливия миг от живота си една майка, вместо да се радва на двете си преди малко родени деца, би трябвало да направи своя съдбоносен избор. Чува страшна и неразбираема диагноза, оповестяват, че едното от децата ѝ ще почине до няколко дни и тя би трябвало да подпише документи, с които да се откаже от него и да се прибере със здравото си дете.
24 години по-късно Борислав става част от тази история, тъй като точно той оповестява на въпросната майка, че детето ѝ е умряло. Дете, за което тя мисли, че от дълго време не е всред живите и не знае за съществуването му. Дете, минало няколко страховити институции, претърпяло страховити оперативни намеси, само че оживяло.
Миг, за който не желая да си припомням и който ми тежи задоволително доста. Думи, които са толкоз тежки, изречени от устата на една майка, която показа, че „ здравото ” дете, което е запазила за себе си, е умряло три дни след раждането, а за по-увреденото, даже не е посмяла да попита, споделя с тъга Борислав.
Според него е належащо да извървим още дълъг път, с цел да се научим да познаваме и да одобряваме разликите, тъй като сами по себе си, разликите са неповторими, значимото е да се научим да ги употребяваме. Митовете от комунизма и прехода падат един след различен уверен е Борислав:
Не сме най-трудолюбивите, не сме най-гостоприемните, не сме най-толерантните. Загубихме цялостен един интервал от съвсем 30 години, в който трябваше да се отворим, променим, а сякаш се затворихме... Период, който трябваше да бъде за по-добро, да бъдем по-щастливи, по-уверени в себе си, а се оказа, че сме все по-нещастни в всекидневието си, все по-озлобени един към различен, все по-отдалечени един от различен.
Малката усмивка и огромната мотивация
Онзи искра в очите, онази дребна, неподправена усмивка. Дори и най-малката самостоятелност, извоювана от тях и това, че със своите решения и работа най-малко мъничко си съдействал да се промени една орис, това е най-силната мотивация за всички от сдружението.
Много мощно се надявам, че в тези тежки времена на рецесии, време, в което можем най-малко за мъничко да останем сами със себе си и да вършим равносметки, в този момент повече от всеки път, е належащо да станем по-добри, по-толерантни, по-разбиращи, по-сплотени, освен към другите, само че и към цялото общество. Преживявайки изолацията, виждаме в какъв брой зависимости изпадаме и какъв брой немощни се усещаме пред обикновени потребности. Колко дребни, безсилни сме, когато изгубим близки, другари... В целия този миг на боязън и безпомощност, се надявам огромна част от хората да създадат своите равносметки за делата си, за взаимоотношенията си и в действителност да тръгнем в една противоположна посока.
Нужно е още доста малко. Да се научим да ги разбираме и одобряваме такива, каквито са. Всеки със своята характерност , споделя очакванията си Борислав.
Като доста други лица с интелектуални усложнения и психологични разстройства Илия не може да взема решения по отношение на своя личен живот. Той е един от над 7000 индивида, които са сложени под запрещение у нас. Системата на запрещението е 70-годишна. Алтернативата ѝ се назовава подкрепено взимане на решения – когато не различен взема решение всичко вместо индивида с увреждане, а с поддръжка на близки за него хора той взема решенията, които го засягат. Затова и борбени хора от цивилен организации не престават с усилията си да обезпечат най-важното право на тези хора - да бъдат равнопоставени и зачитани от закона като жители. В момента петицията за унищожаване на запрещението в България може да бъде.
Така един ден Илия може да стане градинар. Той може да подрежда двора си. А също и живота си.
Защото Илия обича да е красиво.
Този материал е част от план „ Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската сила в поддръжка на гражданските организации “ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ ОФФ Медия “ и финансиран от Фонд Активни жители България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.
Обича да пътува. Да среща нови хора. А след това да посреща приятелите си с вкусни сладкиши, направени от самия него.
Обича да върви на цирк и на спектакъл. Обича да се разхожда.
Но най-вече обича въртележките. Може да се вози безпределно на тях.
Той е Илия и е на 37. От 10 години живее в Център за настаняване от фамилен вид в гр. Бобов дол. Освен него в центъра са настанени 16 дами и 3 мъже. Всички с тежка и дълбока умствена назадничавост. При множеството от тях липсва тирада и наред с умствената назадничавост има и други съпътстващи болести.
За тези хора се грижи Сдружение „ Иновация “. Средната възраст на екипа е 32 години. Освен че са млади, получили са своето образование или специализация в чужбина, те са хора, които за първи път се сблъскват с този вид обществена работа в услуги.
Смелостта да излезеш отвън рамката
Смелото си решение за подбора на толкоз млад екип, шефът на сдружението Борислав Стамболийски изяснява по този начин:
Когато Сдружението завоюва състезанието за даване на услугите, проведох конкурс за набиране на лица, които да работят в услугите. Определена комисия трябваше да разгледаме към 60 молби за работа. Над 70% от тези молби, бяха на хора, които досега бяха работили в остарелия ДДУМ. В края на изявлението имахме определени единствено 2 кандидатури и то за спомагателен личен състав. Нито един от работещите до този миг в Дома, не можеше да назове какво би трансформирал... Много постоянно, сядайки и отговаряйки на въпросите, всички споделяха какво не могат, само че не можеха да кажат нито едно какво могат или какво биха могли лицата, които извеждаме.
Към оня миг думата „ Център за настаняване от фамилен вид ” е доста нова, няма написана методика какво е тъкмо това и по какъв начин да са проведени дейностите там. Борислав осъзнава, че личният състав от институцията е мощно сугестиран и заради всички новости и тежести, които ги очакват в организирането на новите услуги, взема решение личният състав да бъде напълно без опит в сходен вид услуги и да бъде построен от млади, въодушевени и стимулирани хора, с които дружно да се учат в придвижване.
Да работиш с хора с увреждания е идея, която срещаш някъде през всичките кръстопътища на живота си, уверен е Борислав. Той е приключил обществени действия, с две магистратури – Социален мениджмънт и Психо-социална работа. Започва професионалния си път в дребна Дирекция „ Социално подкрепяне ”, работата в която разказва по този начин:
Сблъскване със ориси и случаи, в които ти не можеш да направиш нищо, ти не си фактор, тъй като „ просто е по този начин ”. Не бива да мислиш, не може да си еластичен, не можеш да излезеш отвън рамката. Мисленето ти даже и ехтене няма. Всичко е в двете крайности – няма сиво. По това време дневните услуги към момента не бяха развити отвън регионалните и огромните градове, а потребността от тях беше крещяща: деца и възрастни бяха към момента затворени по домовете си, а други – надалеч от човешкото око.
Тежкият път
Поглеждайки обратно, в действителност – тежък път. Не толкоз като тежест от положен труд, колкото неразбираемото по това време за това какво би трябвало да се случва, това да се учиш в придвижване, да променяш настройки и стигми, спомня си Борислав.
Промяната е сложна и за експертите, които работят за деинституционализацията, само че най-много за хората, които са част от тази деинституционализация.
Изключително мъчно е на едно лице с умствена назадничавост в тежка или по-умерена степен, след 25 години да смени метода си на живот и да отиде на друго, въпреки и по-хубаво място, с други хора, с различен личен състав. Да се довери още веднъж.
Но време за губене няма и всичко се случва извънредно бързо, с цел да се извърви огромния и тежък път - от един вид грижа към различен.
Ние, хората, работещи в тази сфера, разбирахме, че нещо е трябвало да се случи през вчерашния ден. Нямаше го времето за акомодация, нямаше го положителния асортимент и оценка освен това кой, къде. Нямаше ясни критерии. Просто някой идваше да те вземе и те водеше някъде. Много постоянно се случваше хората да бъдат „ изсипвани “ като чували с картофи. Въпреки всичко това към днешна дата съм уверен, че това беше належащо „ положително ”, с цел да се случи смяната. Все още не съм уверен, че това бе верния метод да се случи деинституционализацията и извеждането. Научихме уроците си по сложния метод, категоричен е Борислав.
Според него, когато се дават услуги за хора с увреждания няма време да се разделят нещата на сложни и на лесни. Ежедневната работа е една битка – битка за здравето, битка за акомодацията, битка в настройките.
Но да виждаш стопяването на броя памперси на ден, да виждаш по какъв начин едно лице провежда и планува своето всекидневие, да виждаш по какъв начин по един или различен метод той има мнение и решения, които отстоява... Това ти дава убеденост да вървиш по целия този сложен и неотъпкан път, споделят от организацията.
Невъзможният избор
Борислав споделя една от най-тежките истории в своя професионален път.
История, обвързвана с невъзможния избор. В най-щастливия миг от живота си една майка, вместо да се радва на двете си преди малко родени деца, би трябвало да направи своя съдбоносен избор. Чува страшна и неразбираема диагноза, оповестяват, че едното от децата ѝ ще почине до няколко дни и тя би трябвало да подпише документи, с които да се откаже от него и да се прибере със здравото си дете.
24 години по-късно Борислав става част от тази история, тъй като точно той оповестява на въпросната майка, че детето ѝ е умряло. Дете, за което тя мисли, че от дълго време не е всред живите и не знае за съществуването му. Дете, минало няколко страховити институции, претърпяло страховити оперативни намеси, само че оживяло.
Миг, за който не желая да си припомням и който ми тежи задоволително доста. Думи, които са толкоз тежки, изречени от устата на една майка, която показа, че „ здравото ” дете, което е запазила за себе си, е умряло три дни след раждането, а за по-увреденото, даже не е посмяла да попита, споделя с тъга Борислав.
Според него е належащо да извървим още дълъг път, с цел да се научим да познаваме и да одобряваме разликите, тъй като сами по себе си, разликите са неповторими, значимото е да се научим да ги употребяваме. Митовете от комунизма и прехода падат един след различен уверен е Борислав:
Не сме най-трудолюбивите, не сме най-гостоприемните, не сме най-толерантните. Загубихме цялостен един интервал от съвсем 30 години, в който трябваше да се отворим, променим, а сякаш се затворихме... Период, който трябваше да бъде за по-добро, да бъдем по-щастливи, по-уверени в себе си, а се оказа, че сме все по-нещастни в всекидневието си, все по-озлобени един към различен, все по-отдалечени един от различен.
Малката усмивка и огромната мотивация
Онзи искра в очите, онази дребна, неподправена усмивка. Дори и най-малката самостоятелност, извоювана от тях и това, че със своите решения и работа най-малко мъничко си съдействал да се промени една орис, това е най-силната мотивация за всички от сдружението.
Много мощно се надявам, че в тези тежки времена на рецесии, време, в което можем най-малко за мъничко да останем сами със себе си и да вършим равносметки, в този момент повече от всеки път, е належащо да станем по-добри, по-толерантни, по-разбиращи, по-сплотени, освен към другите, само че и към цялото общество. Преживявайки изолацията, виждаме в какъв брой зависимости изпадаме и какъв брой немощни се усещаме пред обикновени потребности. Колко дребни, безсилни сме, когато изгубим близки, другари... В целия този миг на боязън и безпомощност, се надявам огромна част от хората да създадат своите равносметки за делата си, за взаимоотношенията си и в действителност да тръгнем в една противоположна посока.
Нужно е още доста малко. Да се научим да ги разбираме и одобряваме такива, каквито са. Всеки със своята характерност , споделя очакванията си Борислав.
Като доста други лица с интелектуални усложнения и психологични разстройства Илия не може да взема решения по отношение на своя личен живот. Той е един от над 7000 индивида, които са сложени под запрещение у нас. Системата на запрещението е 70-годишна. Алтернативата ѝ се назовава подкрепено взимане на решения – когато не различен взема решение всичко вместо индивида с увреждане, а с поддръжка на близки за него хора той взема решенията, които го засягат. Затова и борбени хора от цивилен организации не престават с усилията си да обезпечат най-важното право на тези хора - да бъдат равнопоставени и зачитани от закона като жители. В момента петицията за унищожаване на запрещението в България може да бъде.
Така един ден Илия може да стане градинар. Той може да подрежда двора си. А също и живота си.
Защото Илия обича да е красиво.
Този материал е част от план „ Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската сила в поддръжка на гражданските организации “ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ ОФФ Медия “ и финансиран от Фонд Активни жители България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ