Той никога не е мечтал да стане химик. Животът му

Той в никакъв случай не е мечтал да стане химик. Животът му обаче се трансформира, когато като дете получава специфичен подарък от дядо си. Историята на Дан Шехтман стартира напълно скромно – не в лаборатория, не в университет, а с един елементарен детски подарък от дядо му: лупа.

Именно тя възпламенява любознанието му към „ скрития свят “ на дребните структури и елементи, които нормално остават невидими с просто око.

„ Беше огромна и с доста положително качество. Започнах да я употребявам и по този начин се влюбих в света на дребните неща “, спомня си ученият.

Този съвсем доверчив детски интерес по-късно ще се окаже началото на теоретичен път, който ще разклати фундаментите на химията и физиката

Въпреки ранното си въодушевление към науката, Шехтман в началото не избира непосредствено химията като професионален път. До нея стига по-късно, откакто икономическа рецесия в Израел го принуждава да пренасочи живота си. Понякога ориста работи точно по този начин – не те води по мечтания път, а по нужния, който се оказва по-значим.

Началото обаче не е елементарно. Шехтман среща сериозен песимизъм и даже намерено отменяне от част от научната общественост.

„ Бях обект на насмешки и те се отнасяха зле с мен “, споделя той. Един от най-тежките моменти идва, когато му споделят непосредствено, че концепциите му са „ невъзможни “ и че би трябвало да се откаже.

Точно тук се появява откритието, което по-късно ще промени науката – квазикристалите

Днес Квазикристалите са приети като нов вид класификация на материята, която не следва класическите правила на кристалографията и отваря врата към нов интердисциплинарен теоретичен свят, свързващ химия, физика и математика.

Преломният миг в живота на учения идва през октомври 2011 година, когато получава позвъняване от Кралска шведска академия на науките. Оттам му оповестяват, че е почетен с Нобелова премия за химия 2011. Самият той разказва момента като съвсем недействителен.

„ Това беше прелестно прекарване. Дори не можех да си показва какво ми следва през идващите дни “, споделя Шехтман.

След признанието идва и необятният теоретичен отзив. Откритието му не просто прибавя нов детайл към учебниците – то трансформира метода, по който науката схваща структурата на материята. Днес трудът му се преглежда като образец за това по какъв начин една „ невъзможна “ концепция може да отвори напълно нови посоки в науката.

Днес проф. Шехтман продължава да предизвиква младите учени да гледат на света с любознание и непримиримост. За него „ лупата “ не е просто предмет от детството, а знак на метода, по който науката стартира – с внимание към детайла и храброст да задаваш въпроси, даже когато отговорите наподобяват неуместни.

Източник: Нова