Петър Стоичков: За Росен и Румен няма невъзможни неща в спорта и живота, те са пример за подражание
" Той ни научи на доста неща, само че най-много по какъв начин да се бием. Не просто да поддържаме багра, а да нанасяме само и единствено удари, които печелят срещи. Той е един от хората, на които изискуем достиженията си в спорта. Винаги ще сме му признателни ".
Това са думи на близнаците Росен и Румен Димитрови - две от именитите за България фигури в бойните спортове. Европейски и международни първенци в бойно самбо, достигали до първите позиции на джудо, самбо, ръкопашен пердах и ММА, които постоянно са се употребили с положително име в българския спорт и са спомогнали за реализирането на редица български състезатели във всички вероятни бойни спортове.
Казаното от тях се отнася за Петър Стоичков.
Тяхната благодарност към личностите, съдействали за построяването им като първенци, е пословична. И един от тези експерти, чието име те постоянно загатват в своите изявленията, е точно Петър Стоичков. Под негово управление уменията на Близнаците в стойка се усъвършенстват неведнъж, а както и самият той показа пред медията ни - " качествата им бяха надградени, усъвършенствани, само че и ориентирани по подобен метод, че да им бъдат оптимално потребни най-много в областта на смесените бойни изкуства ".
Какво е да допринесеш за шлифоването на два от най-безценните ни скъпоценни камъка в контактните спортове, по какъв начин се организират тренировки в условия, различаващи се доста от актуалните, при липса на задоволително информация за подготвителния развой и за новото, към оня миг събитие, наречено ММА и изобщо какво е чувството да видиш по какъв начин двама безупречни спортисти израстват пред очите ти, научихме от първо лице. От самия Петър Стоичков.
Източник:
Предлагаме на вниманието ви главните акценти от диалога ни с него, особено за ТОПСПОРТ :
ММА: НОВОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ПРЕД НЕПОБЕДИМИТЕ БЛИЗНАЦИ
На основата, която те имаха, трябваше да изградят подобен жанр, с който да печелят срещите си в осмоъгълника. Тогава ММА нямаше. Нямаше подобен спорт. Общо-взето се участваше на свободни боеве. Започнахме през цялото време. Познавах техните благоприятни условия като състезатели по джудо и самбо и трябваше да настроя играта им към военен жанр, използван в ММА. Има си детайлности. Дистанцията е друга, обсегът на ударите е друг. Заради това е налична битка за ММА, бокс за ММА и така нататък
Нямаше едно време образци. Нямаше от кое място да гледат хората и да взаимстват. Сега всичко е развито и е елементарно. Тогава всичко ни беше само в съзнанието. И беше доста по-трудно. Но те двамата ме улесняваха пъклен доста. Защото трябваше единствено да им се каже какво би трябвало да създадат. И те го правеха. Веднъж им казваш, показваш и това е.
НЕИЗЧЕРПАЕМА ЕНЕРГИЯ И ЖЕЛАНИЕ
Те бяха доста стимулирани. Изключително рационални и със мощен темперамент. При тях нямаше " стига ". Дори аз се постановяваше да ги спирам от време на време и да им споделям, че са създали задоволително. Мотивацията им беше невероятна. Двуразови, убийствени тренировки. Постоянно. Казвах им, че с цел да водят сходни борби, би трябвало да се научат да изтърпяват нещата, които те ще предизвикват. Да ги схващат. Да знаят какво проваляне носи това.
НЕ КОНФРОНТАЦИЯ, А ВЗАИМОДОПЪЛВАНЕ МЕЖДУ РОСЕН И РУМЕН: РАЗКОВНИЧЕТО НА УСПЕХА
Румен беше постоянно по-пухкав. Те са доста разнообразни. Противно на признатите схващания, Росен е по-агресивният от двамата. Румен се биеше на горната категория. С хора, които сваляха от 95 кг. Често се случваше на стълбичката на награждаването, Румен да е на едно равнище с останалите. Въпреки, че останалите бяха на второ и трето място и се намираха по-ниско. Между тях постоянно е имало взаимодопълване. Не борба. Винаги единият водеше другия. Там се крие разковничето. Никой не може да ти бъде по този начин потребен, както брат ти. Още повече когато става дума за твоя близнак. Добре е, че Росен прави оценка приноса на Румен. Никога не съм ги делил. Няма повече трофеи, повече мачове...
НЕПРИМИРИМИ ХАРАКТЕРИ, СКРОМНИ И БЕЗУПРЕЧНИ ШАМПИОНИ
Никога не съм ги делил. Бях на тренировката на Румен, когато се контузи. След това той игра с Рони Александър на един крайник. Буквално. Те са такива. Обичат провокациите. Излизат и се бият. За да не се каже, че са избягали. Че са се скрили. Страхотни характери. Излизаха и се биеха - бойно самбо, джудо - няма значение. След шест мача джудо, Румен излизаше на идващия ден и се биеше. Нямаше спънки пред тях. Тези дълги години на двуразови тренировки си оказаха удобното въздействие при тях. Така те останаха постоянно в добра форма. А също по този начин и крепко стъпили на земята. Никога не са се възгордявали, макар че имаха учредения за това. В какви ли не категории са се били. В какви ли не стилове. Няма други такива момчета като тях. Мъже на място.
В ИМЕТО НА ОБЩАТА ЦЕЛ
Никога не сме подхождали към нито един мач по този начин, като че ли, че ни е в забрадка вързан. Тактическа подготовка, физическа подготовка. А и всички треньори и състезатели сме другарски кръг. При нас не е имало злоба, конкуренция - кой ще е главен, кой няма. Отиваме, упражняваме, готвим се и това е ситуацията. И опцията е единствено една. Победа. Никога не сме разсъждавали в друга тенденция.
ТЕМПО, ТЕМПО, ТЕМПО!
И Росен, и Румен имат извънредно висок предел на устойчивост. Висок пулс от самото начало. Темпото, което постановат, е немислимо за противниците им. Това се постигаше с безпределно доста бягане. Темпо, движение, движение. Преди мача, с цел да може по-късно да ти е по-лесно. Стълбичките на Локо, обиколки, кондиция. Както го вършат и до през днешния ден.
Ангел Върбанов пред ТОПСПОРТ: Трудолюбието и мощният темперамент направиха Росен и Румен огромни първенци
" С дявола съдружник ще стана, само че ще им оказа помощ постоянно "
НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА
Казвах им какво да създадат, а останалите завъртаха глави. Непосилно беше за някои момчета. Но не и за Росен и Румен. И шанс имаха, че травмите се отложиха напред във времето, само че това бе и тъй като се готвехме както би трябвало. Противниците им не са били слаби. Така изглеждаше. Защото просто и двамата бяха свиреп готови. Три месеца преди намира се изливаха тонове пот.
ИЗДРЪЖЛИВОСТ Пожарна охрана ШАМПИОНСКИ
Вътрешната кука е ясно, че му е коронният номер. Иначе той прави удари няма. И двете му крошета са неповторими. Той играеше чист бокс с боксьори. След първите 1-2 минути те окапваха. Той се придвижваше непрестанно против тях. Така ги принуждаваше доста да се мърдат, а надлежно и уморяват. Много сериозен предел на ударите, които понасят имат и двамата. Нокаутите, които трябваше да поемат на подготовка първоначално, им помогнаха доста по-късно. Никога не съм ги пестил. Удари в черния дроб, удари в главата, удари в краката. Лоу киковете са нещо, с което състезателите от другите спортове не са привикнали. Ударите в черния дроб също. Пробвайте да вкарате ляв ъперкът на Росен. Няма по какъв начин да стане. Защото това към този момент се е трансформирало в инстинкт. Защото знаят каква е болката и какъв брой мощно може да повлияе върху остатъка от дуела. Бяха привикнали с болката и това към този момент не ги притесняваше.
КЪМ МЛАДИТЕ БОЙЦИ:
Младите спортисти у нас, а и освен, постоянно търсят образец за подражателство. Аз споделям по този начин - дано в случай че подражават на някого, това да са Росен и Румен. С тяхната неотстъпчивост, с тяхната устойчивост, с техния мощен темперамент!
Това са думи на близнаците Росен и Румен Димитрови - две от именитите за България фигури в бойните спортове. Европейски и международни първенци в бойно самбо, достигали до първите позиции на джудо, самбо, ръкопашен пердах и ММА, които постоянно са се употребили с положително име в българския спорт и са спомогнали за реализирането на редица български състезатели във всички вероятни бойни спортове.
Казаното от тях се отнася за Петър Стоичков.
Тяхната благодарност към личностите, съдействали за построяването им като първенци, е пословична. И един от тези експерти, чието име те постоянно загатват в своите изявленията, е точно Петър Стоичков. Под негово управление уменията на Близнаците в стойка се усъвършенстват неведнъж, а както и самият той показа пред медията ни - " качествата им бяха надградени, усъвършенствани, само че и ориентирани по подобен метод, че да им бъдат оптимално потребни най-много в областта на смесените бойни изкуства ".
Какво е да допринесеш за шлифоването на два от най-безценните ни скъпоценни камъка в контактните спортове, по какъв начин се организират тренировки в условия, различаващи се доста от актуалните, при липса на задоволително информация за подготвителния развой и за новото, към оня миг събитие, наречено ММА и изобщо какво е чувството да видиш по какъв начин двама безупречни спортисти израстват пред очите ти, научихме от първо лице. От самия Петър Стоичков.
Източник:
Предлагаме на вниманието ви главните акценти от диалога ни с него, особено за ТОПСПОРТ :
ММА: НОВОТО ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО ПРЕД НЕПОБЕДИМИТЕ БЛИЗНАЦИ
На основата, която те имаха, трябваше да изградят подобен жанр, с който да печелят срещите си в осмоъгълника. Тогава ММА нямаше. Нямаше подобен спорт. Общо-взето се участваше на свободни боеве. Започнахме през цялото време. Познавах техните благоприятни условия като състезатели по джудо и самбо и трябваше да настроя играта им към военен жанр, използван в ММА. Има си детайлности. Дистанцията е друга, обсегът на ударите е друг. Заради това е налична битка за ММА, бокс за ММА и така нататък
Нямаше едно време образци. Нямаше от кое място да гледат хората и да взаимстват. Сега всичко е развито и е елементарно. Тогава всичко ни беше само в съзнанието. И беше доста по-трудно. Но те двамата ме улесняваха пъклен доста. Защото трябваше единствено да им се каже какво би трябвало да създадат. И те го правеха. Веднъж им казваш, показваш и това е.
НЕИЗЧЕРПАЕМА ЕНЕРГИЯ И ЖЕЛАНИЕ
Те бяха доста стимулирани. Изключително рационални и със мощен темперамент. При тях нямаше " стига ". Дори аз се постановяваше да ги спирам от време на време и да им споделям, че са създали задоволително. Мотивацията им беше невероятна. Двуразови, убийствени тренировки. Постоянно. Казвах им, че с цел да водят сходни борби, би трябвало да се научат да изтърпяват нещата, които те ще предизвикват. Да ги схващат. Да знаят какво проваляне носи това.
НЕ КОНФРОНТАЦИЯ, А ВЗАИМОДОПЪЛВАНЕ МЕЖДУ РОСЕН И РУМЕН: РАЗКОВНИЧЕТО НА УСПЕХА
Румен беше постоянно по-пухкав. Те са доста разнообразни. Противно на признатите схващания, Росен е по-агресивният от двамата. Румен се биеше на горната категория. С хора, които сваляха от 95 кг. Често се случваше на стълбичката на награждаването, Румен да е на едно равнище с останалите. Въпреки, че останалите бяха на второ и трето място и се намираха по-ниско. Между тях постоянно е имало взаимодопълване. Не борба. Винаги единият водеше другия. Там се крие разковничето. Никой не може да ти бъде по този начин потребен, както брат ти. Още повече когато става дума за твоя близнак. Добре е, че Росен прави оценка приноса на Румен. Никога не съм ги делил. Няма повече трофеи, повече мачове...
НЕПРИМИРИМИ ХАРАКТЕРИ, СКРОМНИ И БЕЗУПРЕЧНИ ШАМПИОНИ
Никога не съм ги делил. Бях на тренировката на Румен, когато се контузи. След това той игра с Рони Александър на един крайник. Буквално. Те са такива. Обичат провокациите. Излизат и се бият. За да не се каже, че са избягали. Че са се скрили. Страхотни характери. Излизаха и се биеха - бойно самбо, джудо - няма значение. След шест мача джудо, Румен излизаше на идващия ден и се биеше. Нямаше спънки пред тях. Тези дълги години на двуразови тренировки си оказаха удобното въздействие при тях. Така те останаха постоянно в добра форма. А също по този начин и крепко стъпили на земята. Никога не са се възгордявали, макар че имаха учредения за това. В какви ли не категории са се били. В какви ли не стилове. Няма други такива момчета като тях. Мъже на място.
В ИМЕТО НА ОБЩАТА ЦЕЛ
Никога не сме подхождали към нито един мач по този начин, като че ли, че ни е в забрадка вързан. Тактическа подготовка, физическа подготовка. А и всички треньори и състезатели сме другарски кръг. При нас не е имало злоба, конкуренция - кой ще е главен, кой няма. Отиваме, упражняваме, готвим се и това е ситуацията. И опцията е единствено една. Победа. Никога не сме разсъждавали в друга тенденция.
ТЕМПО, ТЕМПО, ТЕМПО!
И Росен, и Румен имат извънредно висок предел на устойчивост. Висок пулс от самото начало. Темпото, което постановат, е немислимо за противниците им. Това се постигаше с безпределно доста бягане. Темпо, движение, движение. Преди мача, с цел да може по-късно да ти е по-лесно. Стълбичките на Локо, обиколки, кондиция. Както го вършат и до през днешния ден.
Ангел Върбанов пред ТОПСПОРТ: Трудолюбието и мощният темперамент направиха Росен и Румен огромни първенци
" С дявола съдружник ще стана, само че ще им оказа помощ постоянно "
НЯМА НЕВЪЗМОЖНИ НЕЩА
Казвах им какво да създадат, а останалите завъртаха глави. Непосилно беше за някои момчета. Но не и за Росен и Румен. И шанс имаха, че травмите се отложиха напред във времето, само че това бе и тъй като се готвехме както би трябвало. Противниците им не са били слаби. Така изглеждаше. Защото просто и двамата бяха свиреп готови. Три месеца преди намира се изливаха тонове пот.
ИЗДРЪЖЛИВОСТ Пожарна охрана ШАМПИОНСКИ
Вътрешната кука е ясно, че му е коронният номер. Иначе той прави удари няма. И двете му крошета са неповторими. Той играеше чист бокс с боксьори. След първите 1-2 минути те окапваха. Той се придвижваше непрестанно против тях. Така ги принуждаваше доста да се мърдат, а надлежно и уморяват. Много сериозен предел на ударите, които понасят имат и двамата. Нокаутите, които трябваше да поемат на подготовка първоначално, им помогнаха доста по-късно. Никога не съм ги пестил. Удари в черния дроб, удари в главата, удари в краката. Лоу киковете са нещо, с което състезателите от другите спортове не са привикнали. Ударите в черния дроб също. Пробвайте да вкарате ляв ъперкът на Росен. Няма по какъв начин да стане. Защото това към този момент се е трансформирало в инстинкт. Защото знаят каква е болката и какъв брой мощно може да повлияе върху остатъка от дуела. Бяха привикнали с болката и това към този момент не ги притесняваше.
КЪМ МЛАДИТЕ БОЙЦИ:
Младите спортисти у нас, а и освен, постоянно търсят образец за подражателство. Аз споделям по този начин - дано в случай че подражават на някого, това да са Росен и Румен. С тяхната неотстъпчивост, с тяхната устойчивост, с техния мощен темперамент!
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ