Мартин Минчев пред Sportal.bg: Целият ми живот е футбол!
Той не обича да притегля погледите, само че пък въобще не му се получава. Талантът, който има няма по какъв начин да не грабне окото на всеки, който най-малко малко схваща от футбола. Българският национал Мартин Минчев одобри поканата на Sportal.bg и ни описа за страстите към прехвърлянето му в чешкия гранд Спарта Прага. Талантливият нападател показа кой го поддържа в моментите на обезсърчение, какво би си приказвал с Кристиано Роналдо и за пропуснатата опция да играе против Златан Ибрахимович. Разнищихме тематиката и за рецензиите, които футболистите получават всекидневно, само че не пропуснахме да поговорим и за хубавите думи, които чува по собствен адрес.
- Последният път, когато си говорихме бяхте футболист на Черно море и мечтаехте да играете в чужбина. Мечтата се сбъдна. Какъв е животът Ви в този момент?
- Да, реализирах една фантазия да изляза да играя в чужбина, с цел да мога да се развъртвам. Иначе животът тук не е нещо по-специално на този стадий, тъй като всичко е затворено поради ковид. Животът е тренировки и у дома. Няма какво да се прави на открито.
- Колко време Ви беше нужно, с цел да асимилирате това, което Ви се случи?
- Не мога да кажа, че незабавно откакто подписах контракта осъзнах какво съм направил, само че след към седмица към този момент разбрах, че една фантазия е осъществена.
- Колко мощно биеше сърцето Ви, когато стъпихте на стадиона на Спарта Прага?
- Зарадвах се. Бях горделив от себе си по тази причина, че съм постигнал една от моите цели.
- Има ли доста разлики сред българското и чешкото футболно състезание?
- Голямата разлика е, че чешкото състезание е доста по-силово, има доста повече тичане, повече единоборства.
- В какво си мислехте, че сте доста добър преди да отидете в Чехия, а там установихте, че би трябвало още много да работите над това?
- Именно издръжливостта. Просто в България не се бяга толкоз доста, колкото в Чехия. Тук го изискват. Единствено това ми беше мъчно, до момента в който привикна с тренировките, с подготовката, която имахме и да навляза във форма. Около два месеца имах единствено тичане с треньорите и тогава наваксах физическата устойчивост.
11 Do mrazivého utkání v Ostrav nastoupí Sparta v sestav
Nita - Plechatý, Vitík, Hancko, Hanousek - Vindheim, Sáek, Dokal, Minev, Krejí - Juliš.
— AC Sparta Praha (@ACSparta_CZ)
- С какво още не можете да свикнете в Чехия – и във футбола, и в живота там?
- Като част от футбола трябваше да си наваксам физическата подготовка.Единственото, което леко ме тормози е, че да, направих крачката, излязох в чужбина и колкото и да ми липсват фамилията и приятелите би трябвало да държа на моето тук, да се разпределям и да упражнявам.
- Много ли Ви е мъчно да сте самичък в друга страна?
- Не укривам, че първоначално ми беше мъчно. Дори ми беше много мъчно, само че в този момент малко по малко започнах да привиквам и се помирих с това.
- Как се справяте с езика?
- Още от началото ми бяха споделили, че ще ми намерят преподавател, с който да изучавам езика. Така и направиха. Вече мога да кажа и разбирам някои общи неща, само че не мога да проведа един прекрасен диалог с някого.
- На какъв език Ви приказва треньорът?
- Говори на чешки, само че има хора, които приказват британски и ни превеждат. Има доста обстановки, в които треньорите приказват единствено на чешки и не ги разбирам, само че след това запитвам и ги апелирам да ми обяснят, тъй като другояче няма по какъв начин да стане.
- Какви препоръки Ви дава Томаш Росицки?
- Просто ме поддържа и това е.
- На каква позиция желае да Ви постанова треньорът – като крило или като нападател? И на каква позиция Вие се чувствате най-комфортно?
- Ние много постоянно меним схемите и може да ме пуска и на крилото и като нападател, само че за мен няма разлика. Аз се усещам удобно и на двете позиции.
- Кои са най-хубавите думи, които чухте за себе си от откогато облякохте екипа на Спарта Прага?
- Стана ми прелестно, че доста хора ми честитиха и ми пожелаха триумф. Има също доста хора, които като си потеглих от Варна ме не помниха. Но аз се веселя, че същинските ми другари и фамилията ми останаха до мен и макар, че съм в друга страна и не можем да се виждаме всеки ден те ми звънят, пишат ми, интересуват се от мен и това доста ме радва. Защото има доста хора, които ти би трябвало да потърсиш, с цел да се сетят за теб.
- А радва ли Ви, че се получи този миг и Ви отвори очите за някои хора?
- Да, сигурно това е един урок в живота. Поне видях на кого мога да разгадавам и на кого не.
- Имал ли сте миг на обезсърчение след прехвърлянето ви в Спарта Прага?
- Със сигурност всеки има такива момента. Това е обикновено, само че тъкмо в тези моменти би трябвало да покажеш темперамент и да продължиш.
- Кой Ви дава сили да преодолеете тези моменти?
- Всеки ден се слушам с моите другари и фамилията ми. Говорим си и те ми дават сили, поддържат ме. За мен това е значимото. Когато си самичък в чужбина всяка една дума може да те поддържа, да ти даде мотивация да продължиш.
- А по какъв начин Ви работят отрицателните мнения?
- Гледам доста да не ги чета тъкмо тези мнения, само че всеки има право да си изкаже мнението. Има доста хора, които си мислят, че схващат от футбол, само че в действителност не знаят даже къде се намират (смее се). Това е казусът, че доста хора си показват мнението с мнения в медиите без да знаят дали е вярно, дали няма да обиден някого. Те са си професори, не могат да бъдат спрени. Ако желаят да кажат нещо, ще го кажат. Понякога ми е забавно да чета мненията под материалите, тъй като ми става смешно какво мислят.
- На кого се обадихте първо, когато към този момент беше ясно, че прехвърлянето Ви в Чехия ще се реализира?
- На майка ми. Похвали ме и сподели, че се гордее с мен.
TETÍ TETINA
Závrená ást utkání je tady.
— AC Sparta Praha (@ACSparta_CZ)
- След тази крачка, която направихте зад граница постоянно Ви назовават „ младата звезда”. Как приемате това определение?
- Много хора го приказват това, само че всичко зависи от мен, по какъв начин ще се развие моето бъдеще. Направил съм първата стъпка, с цел да мога да играя огромен футбол. От мен зависи да не преставам и да не се отхвърлям. Много бързо се пада долу и внезапно както приказват, че съм огромен гений, могат да стартират да споделят противоположното. Не обръщам доста внимание на думата „ звезда” и на сходни избрания.
- Как успявате да се скриете от светлината на прожекторите. Почти нищо не се знае за Вас и Вашия живот? Как успявате да избягате от облика на типичния футболист?
- Всеки приказва за футболистите едни митове... Не всички футболисти са такива, само че всички ни поставят под общ знаменател. Не мога да схвана за какво всички имат неприятно мнение за футболистите, изключително в България всички си мислят най-лошото за футболистите. Според мен това е един от проблемите. Това, че не давам доста постоянно изявленията може би отхвърли към този момент хората да ме питат (смее се).
- Разкажете ни какъв е животът на футболистите зад кулисите? Коя е нелъскавата страна футбола?
- Аз към момента не съм видял лъскавата страна. Всеки футболист си има семейство, другари и сигурно му е хубаво да споделя времето си с тях, а не непрекъснато да приказват за него и да се отличава с нещо. Той просто желае да води един спокоен живот.
Náš fotograf miluje focení, kdy padá sníh Tak tentokrát ml na Strahov ideální podmínky! Kouknte na web na pár nejlepších zasnených fotek ze zápas s Chrudimí!
— AC Sparta Praha (@ACSparta_CZ)
- Често ли оставате неразбрани? Контузиите и тежката подготовка май остава отвън полезрението на почитателите?
- Да, хората виждат единствено мача. Ако се представиш добре те подвигат в небесата, в случай че се представиш неприятно стартират да приказват неприятно за теб. Те не знаят какво му е на индивида отвън терена. Може да има проблеми със фамилията, може да се е случило нещо неприятно. Колкото и мощен темперамент да си, това въздейства. Но те не виждат това, а и никой не е задължен да се изяснява обществено какво му е. Те не виждат на какви ограничения сме били подложени, в каква конюнктура сме упражнявали. Докато те си стоят вкъщи и си почиват, ние би трябвало да бягаме на минусови температури и да сме подготвени за сезона. Те не виждат това, виждат единствено мача и стартират да си вършат заключения. На никой не му пука, че те боли кракът и стискаш зъби да играеш, с цел да окажеш помощ на тима. Просто гледат резултата. Ако се представиш добре – отлично, в случай че се представиш зле стартират да ти поставят етикети. Но не всички хора. Тези, които са футболни хора схващат защо става въпрос и те си вършат заключения. Визирах тези професори, които пишат мнения.
- Бяхте титуляр против Милан, ни Ви ли е гняв, че нямахте късмет да играете против Златан Ибрахимович?
- Със сигурност щях да се усещам добре, че съм играл против един от топ футболистите в света, само че за жалост той не беше в групата.
- Кое е най-силното Ви качество на терена?
- Бързината.
- Кой е голът, който в никакъв случай няма да забравите?
- Помня всеки гол, само че сигурно вечно ще остане в съзнанието ми първият ми гол, когато вкарах на Пирин.
- От кой състезател на Вашата позиция се пробвате да откраднете най-вече?
- Гледам от всички, които ми харесват да открадна по нещо, само че най-много от Кристиано Роналдо. Харесвам упоритостта му, че даже на тези години продължава да е един от топ футболистите, продължава да отбелязва голове и към момента се отличава от всички. Харесвам голмайсторския му усет, тъй като той е доста мощен в това отношение.
- Ако излезете на вечеря с Кристиано Роналдо какво бихте го попитал?
- Как прави всичко това, че да наподобява толкоз елементарно?
- На кой вратар желаете да вкарате гол?
- На всички желая да вкарам (смее се).
- Коя е най-високата цел, която сте си сложил и няма да спрете, до момента в който не я постигнете?
- Да играя футбол на най-високо равнище в огромен тим.
- За кой тим сте подготвен незабавно да стегнете куфарите, без значение от изискванията?
- От дребен одобрявам Манчестър Юнайтед и фантазията ми е да играя за този тим.
- Ако един ден спечелите огромен футболен трофей, на кого ще го посветите?
- На фамилията ми.
- Защо мъчно излизат гении от България в посока огромни шампионати? Чувствате ли се късметлия, че Вие успяхте?
- Със сигурност съм имал шанс, че съм излязал толкоз рано в чужбина. В България има доста гении. Всеки от младежкия народен тим заслужава да излезе в чужбина. Има доста гении, само че въпросът е да им се даде късмет. Не знам каква е точната причина българските играчи мъчно да продължат кариерата си в чужбина. Сега има играчи като Доминик Янков, Валентин Антов, Крис Добрев, Илиан Илиев, Иван Дюлгеров.
- Кой е трофеят, който мечтаете да спечелите?
- Със сигурност всеки футболист мечтае да завоюва Шампионска лига.
8. MINUTA
GOOL! Minev dorazil stelu Kozáka a posílá nás do vedení!
ACS 1-0 CHR
— AC Sparta Praha (@ACSparta_CZ)
- Целият Ви живот ли е футбол? Какви са развлеченията Ви?
- Един полусезон продължава почти шест месеца. През това време мислиш за футбол, играеш мачове, мислиш по какъв начин да се представиш по-добре. Но и ние като естествените хора имаме потребност да се отпуснем, да се позабавляваме малко. Обичам да излизам с другари, да се разхождам, като естествен човек.
- Колко време Ви остава обаче за това?
- Точно това е, че времето е доста малко. Около две седмици. И на това сме удовлетворени, тъй като най-малко имаме някаква отмора. Да, може да се каже, че целият ми живот е футбол. Но ние сме си избрали този живот.
- Какво Ви липсва най-вече?
- Семейството и приятелите.
- Колко време Ви беше нужно да преодолеете пропуща при дебюта Ви в мъжкия народен тим?
- Беше ме гняв, че не съумях да отбележа, само че прекомерно елементарно щеше да е за мен. При мен нещата се случват по сложния метод, това щеше да е прекомерно елементарно.
- Какви са задачите на Спарта Прага този сезон?
- Да спечелим Купата или купата.
- Каква е Вашата самостоятелна цел?
- Да се утвърдя в тима, да вкарам голове.
- Ако животът Ви беше филм по какъв начин щеше да се споделя?
- „ Трудният път към целта”.
- Последният път, когато си говорихме бяхте футболист на Черно море и мечтаехте да играете в чужбина. Мечтата се сбъдна. Какъв е животът Ви в този момент?
- Да, реализирах една фантазия да изляза да играя в чужбина, с цел да мога да се развъртвам. Иначе животът тук не е нещо по-специално на този стадий, тъй като всичко е затворено поради ковид. Животът е тренировки и у дома. Няма какво да се прави на открито.
- Колко време Ви беше нужно, с цел да асимилирате това, което Ви се случи?
- Не мога да кажа, че незабавно откакто подписах контракта осъзнах какво съм направил, само че след към седмица към този момент разбрах, че една фантазия е осъществена.
- Колко мощно биеше сърцето Ви, когато стъпихте на стадиона на Спарта Прага?
- Зарадвах се. Бях горделив от себе си по тази причина, че съм постигнал една от моите цели.
- Има ли доста разлики сред българското и чешкото футболно състезание?
- Голямата разлика е, че чешкото състезание е доста по-силово, има доста повече тичане, повече единоборства.
- В какво си мислехте, че сте доста добър преди да отидете в Чехия, а там установихте, че би трябвало още много да работите над това?
- Именно издръжливостта. Просто в България не се бяга толкоз доста, колкото в Чехия. Тук го изискват. Единствено това ми беше мъчно, до момента в който привикна с тренировките, с подготовката, която имахме и да навляза във форма. Около два месеца имах единствено тичане с треньорите и тогава наваксах физическата устойчивост.
11 Do mrazivého utkání v Ostrav nastoupí Sparta v sestav
Nita - Plechatý, Vitík, Hancko, Hanousek - Vindheim, Sáek, Dokal, Minev, Krejí - Juliš.
— AC Sparta Praha (@ACSparta_CZ)
- С какво още не можете да свикнете в Чехия – и във футбола, и в живота там?
- Като част от футбола трябваше да си наваксам физическата подготовка.Единственото, което леко ме тормози е, че да, направих крачката, излязох в чужбина и колкото и да ми липсват фамилията и приятелите би трябвало да държа на моето тук, да се разпределям и да упражнявам.
- Много ли Ви е мъчно да сте самичък в друга страна?
- Не укривам, че първоначално ми беше мъчно. Дори ми беше много мъчно, само че в този момент малко по малко започнах да привиквам и се помирих с това.
- Как се справяте с езика?
- Още от началото ми бяха споделили, че ще ми намерят преподавател, с който да изучавам езика. Така и направиха. Вече мога да кажа и разбирам някои общи неща, само че не мога да проведа един прекрасен диалог с някого.
- На какъв език Ви приказва треньорът?
- Говори на чешки, само че има хора, които приказват британски и ни превеждат. Има доста обстановки, в които треньорите приказват единствено на чешки и не ги разбирам, само че след това запитвам и ги апелирам да ми обяснят, тъй като другояче няма по какъв начин да стане.
- Какви препоръки Ви дава Томаш Росицки?
- Просто ме поддържа и това е.
- На каква позиция желае да Ви постанова треньорът – като крило или като нападател? И на каква позиция Вие се чувствате най-комфортно?
- Ние много постоянно меним схемите и може да ме пуска и на крилото и като нападател, само че за мен няма разлика. Аз се усещам удобно и на двете позиции.
- Кои са най-хубавите думи, които чухте за себе си от откогато облякохте екипа на Спарта Прага?
- Стана ми прелестно, че доста хора ми честитиха и ми пожелаха триумф. Има също доста хора, които като си потеглих от Варна ме не помниха. Но аз се веселя, че същинските ми другари и фамилията ми останаха до мен и макар, че съм в друга страна и не можем да се виждаме всеки ден те ми звънят, пишат ми, интересуват се от мен и това доста ме радва. Защото има доста хора, които ти би трябвало да потърсиш, с цел да се сетят за теб.
- А радва ли Ви, че се получи този миг и Ви отвори очите за някои хора?
- Да, сигурно това е един урок в живота. Поне видях на кого мога да разгадавам и на кого не.
- Имал ли сте миг на обезсърчение след прехвърлянето ви в Спарта Прага?
- Със сигурност всеки има такива момента. Това е обикновено, само че тъкмо в тези моменти би трябвало да покажеш темперамент и да продължиш.
- Кой Ви дава сили да преодолеете тези моменти?
- Всеки ден се слушам с моите другари и фамилията ми. Говорим си и те ми дават сили, поддържат ме. За мен това е значимото. Когато си самичък в чужбина всяка една дума може да те поддържа, да ти даде мотивация да продължиш.
- А по какъв начин Ви работят отрицателните мнения?
- Гледам доста да не ги чета тъкмо тези мнения, само че всеки има право да си изкаже мнението. Има доста хора, които си мислят, че схващат от футбол, само че в действителност не знаят даже къде се намират (смее се). Това е казусът, че доста хора си показват мнението с мнения в медиите без да знаят дали е вярно, дали няма да обиден някого. Те са си професори, не могат да бъдат спрени. Ако желаят да кажат нещо, ще го кажат. Понякога ми е забавно да чета мненията под материалите, тъй като ми става смешно какво мислят.
- На кого се обадихте първо, когато към този момент беше ясно, че прехвърлянето Ви в Чехия ще се реализира?
- На майка ми. Похвали ме и сподели, че се гордее с мен.
TETÍ TETINA
Závrená ást utkání je tady.
— AC Sparta Praha (@ACSparta_CZ)
- След тази крачка, която направихте зад граница постоянно Ви назовават „ младата звезда”. Как приемате това определение?
- Много хора го приказват това, само че всичко зависи от мен, по какъв начин ще се развие моето бъдеще. Направил съм първата стъпка, с цел да мога да играя огромен футбол. От мен зависи да не преставам и да не се отхвърлям. Много бързо се пада долу и внезапно както приказват, че съм огромен гений, могат да стартират да споделят противоположното. Не обръщам доста внимание на думата „ звезда” и на сходни избрания.
- Как успявате да се скриете от светлината на прожекторите. Почти нищо не се знае за Вас и Вашия живот? Как успявате да избягате от облика на типичния футболист?
- Всеки приказва за футболистите едни митове... Не всички футболисти са такива, само че всички ни поставят под общ знаменател. Не мога да схвана за какво всички имат неприятно мнение за футболистите, изключително в България всички си мислят най-лошото за футболистите. Според мен това е един от проблемите. Това, че не давам доста постоянно изявленията може би отхвърли към този момент хората да ме питат (смее се).
- Разкажете ни какъв е животът на футболистите зад кулисите? Коя е нелъскавата страна футбола?
- Аз към момента не съм видял лъскавата страна. Всеки футболист си има семейство, другари и сигурно му е хубаво да споделя времето си с тях, а не непрекъснато да приказват за него и да се отличава с нещо. Той просто желае да води един спокоен живот.
Náš fotograf miluje focení, kdy padá sníh Tak tentokrát ml na Strahov ideální podmínky! Kouknte na web na pár nejlepších zasnených fotek ze zápas s Chrudimí!
— AC Sparta Praha (@ACSparta_CZ)
- Често ли оставате неразбрани? Контузиите и тежката подготовка май остава отвън полезрението на почитателите?
- Да, хората виждат единствено мача. Ако се представиш добре те подвигат в небесата, в случай че се представиш неприятно стартират да приказват неприятно за теб. Те не знаят какво му е на индивида отвън терена. Може да има проблеми със фамилията, може да се е случило нещо неприятно. Колкото и мощен темперамент да си, това въздейства. Но те не виждат това, а и никой не е задължен да се изяснява обществено какво му е. Те не виждат на какви ограничения сме били подложени, в каква конюнктура сме упражнявали. Докато те си стоят вкъщи и си почиват, ние би трябвало да бягаме на минусови температури и да сме подготвени за сезона. Те не виждат това, виждат единствено мача и стартират да си вършат заключения. На никой не му пука, че те боли кракът и стискаш зъби да играеш, с цел да окажеш помощ на тима. Просто гледат резултата. Ако се представиш добре – отлично, в случай че се представиш зле стартират да ти поставят етикети. Но не всички хора. Тези, които са футболни хора схващат защо става въпрос и те си вършат заключения. Визирах тези професори, които пишат мнения.
- Бяхте титуляр против Милан, ни Ви ли е гняв, че нямахте късмет да играете против Златан Ибрахимович?
- Със сигурност щях да се усещам добре, че съм играл против един от топ футболистите в света, само че за жалост той не беше в групата.
- Кое е най-силното Ви качество на терена?
- Бързината.
- Кой е голът, който в никакъв случай няма да забравите?
- Помня всеки гол, само че сигурно вечно ще остане в съзнанието ми първият ми гол, когато вкарах на Пирин.
- От кой състезател на Вашата позиция се пробвате да откраднете най-вече?
- Гледам от всички, които ми харесват да открадна по нещо, само че най-много от Кристиано Роналдо. Харесвам упоритостта му, че даже на тези години продължава да е един от топ футболистите, продължава да отбелязва голове и към момента се отличава от всички. Харесвам голмайсторския му усет, тъй като той е доста мощен в това отношение.
- Ако излезете на вечеря с Кристиано Роналдо какво бихте го попитал?
- Как прави всичко това, че да наподобява толкоз елементарно?
- На кой вратар желаете да вкарате гол?
- На всички желая да вкарам (смее се).
- Коя е най-високата цел, която сте си сложил и няма да спрете, до момента в който не я постигнете?
- Да играя футбол на най-високо равнище в огромен тим.
- За кой тим сте подготвен незабавно да стегнете куфарите, без значение от изискванията?
- От дребен одобрявам Манчестър Юнайтед и фантазията ми е да играя за този тим.
- Ако един ден спечелите огромен футболен трофей, на кого ще го посветите?
- На фамилията ми.
- Защо мъчно излизат гении от България в посока огромни шампионати? Чувствате ли се късметлия, че Вие успяхте?
- Със сигурност съм имал шанс, че съм излязал толкоз рано в чужбина. В България има доста гении. Всеки от младежкия народен тим заслужава да излезе в чужбина. Има доста гении, само че въпросът е да им се даде късмет. Не знам каква е точната причина българските играчи мъчно да продължат кариерата си в чужбина. Сега има играчи като Доминик Янков, Валентин Антов, Крис Добрев, Илиан Илиев, Иван Дюлгеров.
- Кой е трофеят, който мечтаете да спечелите?
- Със сигурност всеки футболист мечтае да завоюва Шампионска лига.
8. MINUTA
GOOL! Minev dorazil stelu Kozáka a posílá nás do vedení!
ACS 1-0 CHR
— AC Sparta Praha (@ACSparta_CZ)
- Целият Ви живот ли е футбол? Какви са развлеченията Ви?
- Един полусезон продължава почти шест месеца. През това време мислиш за футбол, играеш мачове, мислиш по какъв начин да се представиш по-добре. Но и ние като естествените хора имаме потребност да се отпуснем, да се позабавляваме малко. Обичам да излизам с другари, да се разхождам, като естествен човек.
- Колко време Ви остава обаче за това?
- Точно това е, че времето е доста малко. Около две седмици. И на това сме удовлетворени, тъй като най-малко имаме някаква отмора. Да, може да се каже, че целият ми живот е футбол. Но ние сме си избрали този живот.
- Какво Ви липсва най-вече?
- Семейството и приятелите.
- Колко време Ви беше нужно да преодолеете пропуща при дебюта Ви в мъжкия народен тим?
- Беше ме гняв, че не съумях да отбележа, само че прекомерно елементарно щеше да е за мен. При мен нещата се случват по сложния метод, това щеше да е прекомерно елементарно.
- Какви са задачите на Спарта Прага този сезон?
- Да спечелим Купата или купата.
- Каква е Вашата самостоятелна цел?
- Да се утвърдя в тима, да вкарам голове.
- Ако животът Ви беше филм по какъв начин щеше да се споделя?
- „ Трудният път към целта”.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ