Той не говори често, но винаги има какво да ни

Той не приказва постоянно, само че постоянно има какво да ни каже. По Народоосвободителна въстаническа армия той описа защо е мечтаел като дете, какви са научените уроци от политиката, какво мисли за протичащото се в Грузия, по какъв начин и по кое време се е обърнал към вярата, какво изпитва към брачната половинка си и кое е чудото в живота му.

Той е министър-председател на България в интервала ноември 1991 година - декември 1992 година, водач на Съюз на демократичните сили, представител на страната ни в Организация на обединените нации, дипломат в Съединени американски щати и началник на непрекъснатото посланичество на Европейски Съюз в Грузия. През октомври 2015 година е назначен за арбитър в Конституционен съд от президента Росен Плевнелиев с мандат до ноември 2024 година. Носител е на голям брой награди, учител е и създател на книги.

" В най-ранния си живот, мечтаех да стана адмирал. След това минах през други разнообразни неща, като доктор. Много от тези неща се случиха ", спомни си Димитров. Той приключва англиска гимназия, а по-късно записва право в Софийски университет " Св. Климент Охридски ". 

" Аз не съм се насочил към политиката, тя някак ме сграбчи. Тогава, когато ставаха събитията от края на 80-те години, беше въпрос на дълг и чест човек да взе участие. Попаднах в окото на бурята. Важно е човек да знае, че тези неща не са въпрос на авансово обмисляне. Ако възнамерява да стане политическа фигура, доста постоянно се оказва несполучливо ", означи той.

За наученото от политиката Димитров уточни, че постоянно обича да напомня една мисъл на Чърчил: " демокрацията е много неприятна форма на ръководство. Най-лошата освен всички останали, които познаваме ".