Теодор Салпаров: Все още ми се играе
Той не е измежду най-високите, изключително във волейбола. Присъствието и духът му на терена обаче се извисяват над всички! Той е индивидът, който се откроява блестящо на игрището и отвън него! Той е сърцето и душата на тима! Той е Теодор Салпаров! На 14-годишна възраст се мести в София, с цел да тренира футбол, само че бързо се насочва към волейболната зала. Заради по-ниския си растеж заема поста либеро. През 2003 година е извикан по неотложност в националния, а от този миг нататък се трансформира в огромният любим на публиката.
В борбите гори, а непокътнатата му марка е прочувствената наслада в прегръдките на съотборниците му. През цялата си кариера Салпаров в никакъв случай не отхвърли да играе за националния тим, само че единствено преди седмица изигра може би последния си мач за България - последният от международното състезание, което се организира у нас и в Италия.
След първите две етапи на шампионата Салпаров оглави класацията за най-хубав бранител. Националният ни тим пък приключи на девето място в крайното нареждане.
„ Това звучи като че ли съм някакъв Бог. Има доста ранглисти, само че те не са значими за мен. За мен по-важно беше на това международно състезание, домашното, което за мен е казус и в околните няколкостотин години надали ще се случи отново, да приключим по най-достоен метод. Като човек на 36 години съзнавам, че може да е последното в кариерата ми. За жал не успяхме заради ред аргументи. Имахме доста изчезнали, само че това не би трябвало да звучи като опрощение. Големите тимове имат по 14 равностойни играчи и в един подобен шампионат тимът има от всички тях. Ние имахме 8-9 състезатели, които избутаха цялото състезание. Исках да отидем във финалната шестица, което за нас щеше да е еднакво на златен медал”, показа Салпаров в " Тази неделя ".
Снимка: Lap.bg
На 36 години всички чакаха той да разгласи края на кариерата си. Теодор обаче още не е споделил безапелационната си дума.
„ Замислял съм се над тази тематика. Казах, че е последният ми мач на международно състезание, тъй като идващото е чак след 4 години. На 40 години мъчно бих играл на това равнище. Националният тим, в случай че има потребност от мен, постоянно бих откликнал”, безапелационен е той и прибавя: „ На мен към момента ми се играе. Вътрешно, с годините, сякаш към момента ми се играе, макар болежките. Услажда се, тъй като опитът ти разрешава да правиш всичко с лекост, играта ти става по-лесна, по-читаема, което е едно удоволствие”
Снимка: Lap.bg
В живота на Салпаров спортът е дал, само че и взел доста.
„ Всичко се реализира с пъклен доста труд, себераздаване и жертви. Не става от горе да ти пристигна всичко, да гледаш обществените мрежи и да вървиш по заведения, в случай че имаш гений. Трябва да даваш ужасно доста, с цел да постигнеш максимума, да се стремиш към най-големите триумфи, с цел да вървиш нагоре, да не се успокояваш от триумфите. Жертва за всички спортисти най-често е, че фамилиите не ни виждат постоянно, лишаваме ги от нашето наличие, осакатяваме организма. Изпускаш доста неща от живота като цяло. Постоянно си затворен в една хотелска стая, от летището – в хотела, от хотела – в залата с автобуса и това е. Бил съм на всички места по света, само че нищо не съм видял”, споделя той и прави проекти да обиколи най-интересните места дружно със своята половинка Ралица и синовете си - Георги и Максим.
Снимка: bTV
Наследниците си пък желае да научи на дисциплинираност, добрина и почтеност.
„ Силно се надявам да бъда един добър татко и родител, който с опита си в живота да съумее да ги направи едни положителни хора и да тръгнат по-правилния път в живота. Големият в този момент се е хванал да спортува, волейболист е, което е едно вътрешно задоволство, тъй като знам, че това ще му даде дисциплинираност и работа в колектив. А бебето слушка доста, огромна душичка е, слушка. Вътрешното ми чувство е, че и двамата ще станат положителни и почтени, което е доста значимо да им го втълпя и да им го предам като възпитание”, споделя той.
В борбите гори, а непокътнатата му марка е прочувствената наслада в прегръдките на съотборниците му. През цялата си кариера Салпаров в никакъв случай не отхвърли да играе за националния тим, само че единствено преди седмица изигра може би последния си мач за България - последният от международното състезание, което се организира у нас и в Италия.
След първите две етапи на шампионата Салпаров оглави класацията за най-хубав бранител. Националният ни тим пък приключи на девето място в крайното нареждане.
„ Това звучи като че ли съм някакъв Бог. Има доста ранглисти, само че те не са значими за мен. За мен по-важно беше на това международно състезание, домашното, което за мен е казус и в околните няколкостотин години надали ще се случи отново, да приключим по най-достоен метод. Като човек на 36 години съзнавам, че може да е последното в кариерата ми. За жал не успяхме заради ред аргументи. Имахме доста изчезнали, само че това не би трябвало да звучи като опрощение. Големите тимове имат по 14 равностойни играчи и в един подобен шампионат тимът има от всички тях. Ние имахме 8-9 състезатели, които избутаха цялото състезание. Исках да отидем във финалната шестица, което за нас щеше да е еднакво на златен медал”, показа Салпаров в " Тази неделя ".
Снимка: Lap.bg
На 36 години всички чакаха той да разгласи края на кариерата си. Теодор обаче още не е споделил безапелационната си дума.
„ Замислял съм се над тази тематика. Казах, че е последният ми мач на международно състезание, тъй като идващото е чак след 4 години. На 40 години мъчно бих играл на това равнище. Националният тим, в случай че има потребност от мен, постоянно бих откликнал”, безапелационен е той и прибавя: „ На мен към момента ми се играе. Вътрешно, с годините, сякаш към момента ми се играе, макар болежките. Услажда се, тъй като опитът ти разрешава да правиш всичко с лекост, играта ти става по-лесна, по-читаема, което е едно удоволствие”
Снимка: Lap.bg
В живота на Салпаров спортът е дал, само че и взел доста.
„ Всичко се реализира с пъклен доста труд, себераздаване и жертви. Не става от горе да ти пристигна всичко, да гледаш обществените мрежи и да вървиш по заведения, в случай че имаш гений. Трябва да даваш ужасно доста, с цел да постигнеш максимума, да се стремиш към най-големите триумфи, с цел да вървиш нагоре, да не се успокояваш от триумфите. Жертва за всички спортисти най-често е, че фамилиите не ни виждат постоянно, лишаваме ги от нашето наличие, осакатяваме организма. Изпускаш доста неща от живота като цяло. Постоянно си затворен в една хотелска стая, от летището – в хотела, от хотела – в залата с автобуса и това е. Бил съм на всички места по света, само че нищо не съм видял”, споделя той и прави проекти да обиколи най-интересните места дружно със своята половинка Ралица и синовете си - Георги и Максим.
Снимка: bTV
Наследниците си пък желае да научи на дисциплинираност, добрина и почтеност.
„ Силно се надявам да бъда един добър татко и родител, който с опита си в живота да съумее да ги направи едни положителни хора и да тръгнат по-правилния път в живота. Големият в този момент се е хванал да спортува, волейболист е, което е едно вътрешно задоволство, тъй като знам, че това ще му даде дисциплинираност и работа в колектив. А бебето слушка доста, огромна душичка е, слушка. Вътрешното ми чувство е, че и двамата ще станат положителни и почтени, което е доста значимо да им го втълпя и да им го предам като възпитание”, споделя той.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ