Проф. Даниел Вълчев: Имаме четири пъти повече болнични легла от Швеция, а живеем до 10 години по-малко
Той сподели също, че правната рамка в опазването на здравето не се разграничава доста от правната рамка в другите области, които подлежат на правно контролиране. По отношение на финансови параметри, спрямо други страни българското опазване на здравето е трагично подценено като % от Брутният вътрешен продукт. В края на 90-те години образованието и опазването на здравето вървят ръка за ръка с малко над 3% от Брутният вътрешен продукт. Образованието съумява ненапълно да се изкачи до 4%, само че опазването на здравето доближава 5% от Брутният вътрешен продукт.
“На нас ни направи доста мощно усещане, че над над 60% от разноските отиват за диагностициране на към този момент налични болести и за тяхното лекуване ”, добави Вълчев.
Сербезова акцентира, че системата на образованието и опазването на здравето са неразривно свързани и съгласно нея това си е проличало най-вече в Ковид пандемията. “Близо 60% от разноските отиват за политиката в региона на диагностиката и лекуването ”, разясни тя. Сербезова е безапелационна, че това е процедура, която би трябвало да променим.
Тя направи конкретизиране, че ще показа данни за регионални и академични лечебни заведения и уточни, че в бъдеще те ще се надграждат изследването си с данни и от общински и частни лечебни заведения. “През 2022г. регионалните лечебни заведения са получили към 680 млн.лв. от НЗОК, както и 58 млн. от Министерство на здравеопазването. Наблюдават се съществени диспропорции в размера на полученото финансиране на глава от популацията ”, сподели тя.
Сербезова изясни, че в регионалните академични лечебни заведения се следи нарастване на възнагражденията. По отношение на броят на лечебните заведения и наличните кревати в тях, тя уточни, че “през 2022г. има 321 лечебни заведения за болнична помощ - 170 многопрофилни лечебни заведения, 129 профилирани лечебни заведения, 3 центъра за кожно-венерически болести, 7 сложни онкологични центъра и 12 центъра за психологично здраве. За 10-годишен интервал са закрити единствено 5 лечебни заведения “, разяснява тя и добави, че през 2022г. в България има 2159 заведения за извънболнична помощ.
Проучването демонстрира, че България е преди всичко по сбор болнични кревати на 100 000 души население в границите на Европейски Съюз. “На едно легло в България се падат към 122 души при приблизително за Европейски Съюз към 190 ”, добави Сербезова.
Тя открои притеснителен факт, а точно това, че над 50% от работещите в областта на опазването на здравето са над 55-годишна възраст.
“Около 44,1% от българите имат обикновено тегло, нареждаме се покрай приблизително европейските стойности. България е измежду страните с най-ниска физическа интензивност. Българите са измежду европейците, които употребяват относително малко плодове. През 2020 година българинът посещава приблизително 5-6 пъти в годината доктор, медицински експерт и т.н ”, изясни тя и добави, че във връзка с визити на българите при стоматолог те са под 1 път годишно.
“Около 40% от българските жители са заявили през 2019г., че използваните от тях през годината медикаменти са предписани от доктор, който е по-малко от междинните стойности в Европейски Съюз, само че тук стои въпросът каква част от другите медикаменти са по лекарско наставление, само че не са предписани от доктор. Делът на българите, които декларират, че одобряват медикаменти, които не са предписани от доктор е по-висок от междинните стойности на Европейски Съюз - 36,5 % ”, сподели още Сербезова.
“На нас ни направи доста мощно усещане, че над над 60% от разноските отиват за диагностициране на към този момент налични болести и за тяхното лекуване ”, добави Вълчев.
Сербезова акцентира, че системата на образованието и опазването на здравето са неразривно свързани и съгласно нея това си е проличало най-вече в Ковид пандемията. “Близо 60% от разноските отиват за политиката в региона на диагностиката и лекуването ”, разясни тя. Сербезова е безапелационна, че това е процедура, която би трябвало да променим.
Тя направи конкретизиране, че ще показа данни за регионални и академични лечебни заведения и уточни, че в бъдеще те ще се надграждат изследването си с данни и от общински и частни лечебни заведения. “През 2022г. регионалните лечебни заведения са получили към 680 млн.лв. от НЗОК, както и 58 млн. от Министерство на здравеопазването. Наблюдават се съществени диспропорции в размера на полученото финансиране на глава от популацията ”, сподели тя.
Сербезова изясни, че в регионалните академични лечебни заведения се следи нарастване на възнагражденията. По отношение на броят на лечебните заведения и наличните кревати в тях, тя уточни, че “през 2022г. има 321 лечебни заведения за болнична помощ - 170 многопрофилни лечебни заведения, 129 профилирани лечебни заведения, 3 центъра за кожно-венерически болести, 7 сложни онкологични центъра и 12 центъра за психологично здраве. За 10-годишен интервал са закрити единствено 5 лечебни заведения “, разяснява тя и добави, че през 2022г. в България има 2159 заведения за извънболнична помощ.
Проучването демонстрира, че България е преди всичко по сбор болнични кревати на 100 000 души население в границите на Европейски Съюз. “На едно легло в България се падат към 122 души при приблизително за Европейски Съюз към 190 ”, добави Сербезова.
Тя открои притеснителен факт, а точно това, че над 50% от работещите в областта на опазването на здравето са над 55-годишна възраст.
“Около 44,1% от българите имат обикновено тегло, нареждаме се покрай приблизително европейските стойности. България е измежду страните с най-ниска физическа интензивност. Българите са измежду европейците, които употребяват относително малко плодове. През 2020 година българинът посещава приблизително 5-6 пъти в годината доктор, медицински експерт и т.н ”, изясни тя и добави, че във връзка с визити на българите при стоматолог те са под 1 път годишно.
“Около 40% от българските жители са заявили през 2019г., че използваните от тях през годината медикаменти са предписани от доктор, който е по-малко от междинните стойности в Европейски Съюз, само че тук стои въпросът каква част от другите медикаменти са по лекарско наставление, само че не са предписани от доктор. Делът на българите, които декларират, че одобряват медикаменти, които не са предписани от доктор е по-висок от междинните стойности на Европейски Съюз - 36,5 % ”, сподели още Сербезова.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ