Честито, Скъпи Именници, Гергьовден Е! Ето Какво Трябва Да Знаем За Този Най-Важен Български Празник!
Той издава едикт за систематично гонене на християните в цялата империя. На Георги е заповядано да вземе присъединяване в преследванията, само че вместо това той се афишира за християнин и подлага на критика решението на императора.Разяреният Диоклециан подрежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като изменник през 303 година Тялото на свети Георги е заровено в Лида. Скоро по-късно християните стартират да го почитат като страдалец за многото чудеса, които направил след гибелта си като небесен боец и покровител.
Гергьовден е най-големият български пролетен празник, за който в националните песни се пее, че е " по-личен и от Великден ". Празникът слага началото на летния ритуален календар, който завършва с Димитровден. Свети Георги е може би най-почитаният светец на българите, той е уважаван като настойник на земеделците и най-много на овчарите и стадата. В националното въображение и иконографията той постоянно е на кон и въоръжен, а в нозете му е убитата ламя.
За празника е присъщ и обредът с коленето на агне в чест на светеца, настойник на овцете. Обикновено се избира първото родило се мъжко агне. Преди да се заколи, то се окичва с венец, зарежда се със зелена трева, трици и сол и се запоява с вода; на десния му рог се възпламенява свещ, свещеникът или стопанинът го прекадяват с тамян. Агнето се коли у дома при огнището или до източната стена на къщата, като се гледа кръвта му да изпръска стената, написа Дир.бг. По опръсканата на стената кръв гадаят за реколтата през годината или за здравето на домашните. Останалата кръв се събира в съд и се заравя в земята на място, където не се стъпва.
Запазва се кокалчето от десния челен крайник на агнето - с него на другата година украсяват гергьовденските обредни хлябове. Пази се и костта от предната плешка - с нея лекуват децата. Агнето се пече цяло и цяло се отнася за освещаване в черква или напряко на празничната софра, където свещеникът или най-старият собственик го прекадяват.
На Гергьовден се подготвят и обредни хлябове. Около времето на трапезата се извършват традиции и обреди с брачна устременост. Край трапезата и през целия ден се играят гергьовденски хора.
Денят 6-ти май е и Празник на Българската войска. Започва да се празнува още със основаването й. На 1 януари 1880 година с Указ № 1 княз Александър I учредява първото българско отличие - ордена " За смелост ". Той е предопределен единствено за отличили се по време на война българи, показали геройство, подвиг и подвизи на бойното поле. С декрет от 9 януари същата година се постановява честването на празника. На този ден Българската православна черква отслужва традиционнен водосвет на бойните флагове, флаговете и знамената-светини на Българската войска пред паметника на Незнайния боец в София. Ще бъдат поднесени цветя и венци в памет на починалите български воини.
На този ден празник имат редица градове в страната, измежду които Пещера, Каварна, Русе, Поморие. Храмов празник честват десетки църкви и манастири, измежду които Зографският манастир на Света Гора - Атон, Букоровският манастир, Гложенският манастир, Кремиковският манастир, както и най-старият архитектурен монумент в столицата - ротондата " Св. Георги " - от края на 3-ти и началото на 4-ти век. Гергьовден, именуван още Гергьовден, Гергевден, Гюрговден, Герги, Джурджевдан е уважаван и измежду християни и мюсюлмани.
Имен ден честват всички с имена: Галя, Ганка, Ганчо, Генчо, Гео, Георги, Георгина, Гергана, Гергина, Гинка, Гиньо, Гиргин, Гиргина, Гоце, Гюро, Гюрга, Гюргелена, Йорго, Порица.
Гергьовден е най-големият български пролетен празник, за който в националните песни се пее, че е " по-личен и от Великден ". Празникът слага началото на летния ритуален календар, който завършва с Димитровден. Свети Георги е може би най-почитаният светец на българите, той е уважаван като настойник на земеделците и най-много на овчарите и стадата. В националното въображение и иконографията той постоянно е на кон и въоръжен, а в нозете му е убитата ламя.
За празника е присъщ и обредът с коленето на агне в чест на светеца, настойник на овцете. Обикновено се избира първото родило се мъжко агне. Преди да се заколи, то се окичва с венец, зарежда се със зелена трева, трици и сол и се запоява с вода; на десния му рог се възпламенява свещ, свещеникът или стопанинът го прекадяват с тамян. Агнето се коли у дома при огнището или до източната стена на къщата, като се гледа кръвта му да изпръска стената, написа Дир.бг. По опръсканата на стената кръв гадаят за реколтата през годината или за здравето на домашните. Останалата кръв се събира в съд и се заравя в земята на място, където не се стъпва.
Запазва се кокалчето от десния челен крайник на агнето - с него на другата година украсяват гергьовденските обредни хлябове. Пази се и костта от предната плешка - с нея лекуват децата. Агнето се пече цяло и цяло се отнася за освещаване в черква или напряко на празничната софра, където свещеникът или най-старият собственик го прекадяват.
На Гергьовден се подготвят и обредни хлябове. Около времето на трапезата се извършват традиции и обреди с брачна устременост. Край трапезата и през целия ден се играят гергьовденски хора.
Денят 6-ти май е и Празник на Българската войска. Започва да се празнува още със основаването й. На 1 януари 1880 година с Указ № 1 княз Александър I учредява първото българско отличие - ордена " За смелост ". Той е предопределен единствено за отличили се по време на война българи, показали геройство, подвиг и подвизи на бойното поле. С декрет от 9 януари същата година се постановява честването на празника. На този ден Българската православна черква отслужва традиционнен водосвет на бойните флагове, флаговете и знамената-светини на Българската войска пред паметника на Незнайния боец в София. Ще бъдат поднесени цветя и венци в памет на починалите български воини.
На този ден празник имат редица градове в страната, измежду които Пещера, Каварна, Русе, Поморие. Храмов празник честват десетки църкви и манастири, измежду които Зографският манастир на Света Гора - Атон, Букоровският манастир, Гложенският манастир, Кремиковският манастир, както и най-старият архитектурен монумент в столицата - ротондата " Св. Георги " - от края на 3-ти и началото на 4-ти век. Гергьовден, именуван още Гергьовден, Гергевден, Гюрговден, Герги, Джурджевдан е уважаван и измежду християни и мюсюлмани.
Имен ден честват всички с имена: Галя, Ганка, Ганчо, Генчо, Гео, Георги, Георгина, Гергана, Гергина, Гинка, Гиньо, Гиргин, Гиргина, Гоце, Гюро, Гюрга, Гюргелена, Йорго, Порица.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ