Мартин Чой - живот на висока скорост и на две колела - Булевард България
Той има над 500 купи и медали от надпревари и над 30 трофеи за България в пистови шампионати. Карал е по най-известните писти в света и е взел участие 8 пъти в именитото съревнование „ 24 часа на Льо Ман “.
Качва се на мотор, когато е на 6 години и към този момент знае, че в живота посоката е по-важна от скоростта. Днес е най-успешният ни мото играч на писта, а неговото име провокира национална горделивост.
В продължение на 12 години е дипломат на идеята за безвредно придвижване по пътищата като наставник на „ ЕKО Мото Училище “, само че и като татко на 14-годишната Киара. В началото на новата образователна година Ви срещаме с емблемата на моторния спорт, първенецът, за който значими са и купите, само че и идеите – Мартин Чой.
Здравей, Мартин! Как би определил спортната година до момента?
До момента 2024 година върви по проект – следваме задачите си и реализираме триумфи. В момента, дружно с EKO BMW MOTORRAD MC 77 RACING TEAM, сме водачи в генералното класиране на Националния шампионат, както и в BMU Европейски шампионат по мотоциклетизъм в клас Superbike. А преди броени дни влязохме в топ 5 на Световния шампионат по мотоциклетизъм за устойчивост „ 24 часа на Bol d`Or “, който се организира на писта „ Пол Рикар “ във Франция.
Годината е специфична и с още нещо – с помощта на моя общоприет спонсор ЕKO бях част от ЕKО Рали Акрополис в ролята на навигатор на един от топ водачите в света - Елфин Еванс, състезателят на Тойота в Световния рали шампионат (WRC). В момента Еванс е четвърти в света, а тръпката да участваме дружно в “Codriving Experience ” ще остане спомен за цялостен живот.
Наистина страхотна опция и поздравления за всичко, което съумя да постигнеш на пистата дотук. Като първенец по мотоциклетизъм, като човек, който знае какво значи скоростта – от какво значение е за теб пътната сигурност? Преди броени дни стартира новата образователна година, придвижването още веднъж се ускори, а тематиката за скоростта е непрекъснато в новините.
За мен пътната сигурност е на първо място дисциплинираност. Независимо дали си на пистата или на пътя - в динамични времена като днешните, всеки би трябвало да бъде извънредно съсредоточен и деликатен, с цел да защищити както себе си, по този начин и останалите. Всичко се случва доста бързо, а колкото по-бързо се движи живота, толкоз по-внимателни би трябвало да сме със скоростта.
Какво би споделил на тези, които не вършат разликата сред пътя и пистата?
Непредвидените обстановки на пътя са доста по-различни спрямо пистата, тъй като това е неконтролирана среда. Пистата е обезопасена, има медицински екипи, водачите са със специфична екипировка и са експерти, а на пътя – има всичко, има всевъзможни хора. Винаги някой може да направи несъобразена маневра, ненадейно да загуби надзор над транспортното средство или да не реагира вярно при положение на техническа щета. Една неверна реакция, една секунда нехайство може да коства един живот.
Как се промени държанието на пътя през годините, какви са твоите наблюдения като участник в придвижването?
Често ставам очевидец на рискови обстановки и като човек с професионални привички и рефлекси, мога да ви кажа, че някои от тях са изключително рискови. Животът е доста забързан, доста постоянно виждам по какъв начин хората употребяват мобилните си устройства, до момента в който карат или до момента в който пресичат. Разсейват се, не се оглеждат, не мислят, основават предпоставки за злополуки. Това е образец, който даваме на децата и те несъзнателно следват. Аз имам вяра доста мощно в новото потомство и това, на което изучавам и щерка си е да мисли както за себе си, по този начин и за другите. Безопасността на пътя е взаимна отговорност.
Ти караш доста бързо на пистата, нещо за което мнозина си мечтаят. Как обаче си обясняваш „ култа към скоростта “ на пътя?
Култът към скоростта идва от неразбирането на скоростта. Често приказваме единствено за високата скорост, без да обръщаме задоволително внимание на спирачния път. Знаете ли, че автомобил, който се движи със скорост от 200 км/ч има спирачен път над 200 метра? А може и да е двойно, зависи от тежестта на автомобила, сцеплението и други характерни фактори. Мисля, че това е тематика, която би трябвало да се разяснява по-често обществено, с цел да могат водачите да осъзнаят рисковете от сходно държание. Адреналинът и страстите от филмите не могат да се имитират по улиците. Защото на пътя няма каскадьори и няма втори дубъл.
Трябва ли да имаме писта, с цел да спрат някои водачи да се „ пистят “ по пътищата?
Разбира се, че би било добре да има писта у нас – както за професионални образования, по този начин и за фенове. Отиваш, караш и се прибираш. Така водачите сами ще усетят разликата, ще схванат заплахите и сами ще се управляват. Неслучайно организираме ЕKО Мото Училище на пистата в Серес.
Вече 12 години си наставник на EKO Мото Уилище. Какво те въодушеви да се занимаваш с тази идея?
Това учебно заведение в действителност има специфична идея, която през годините сплоти над 200 участници. Щастлив съм, че имам опцията да предавам знанията, уменията и опита си, тъй като по този начин всеки има опция да трансформира гледната си точка и отношение към скоростта, да става по-отговорен и по-внимателен лидер. Всеки, който е на пистата незабавно усещаш каква е разликата с пътя и неизбежно стартира да се замисля за дейностите и реакциите си.
Какъв е съветът, който най-често даваш?
Съветът, който давам най-често е, че скоростта на триумфа не зависи единствено от скоростта на пистата.
Какво отличава EKO Moto School спрямо други начинания за пътна сигурност?
Това, което отличава тази самодейност е практиката – не става дума единствено за суха доктрина, ние сме дружно на пистата и вършим всичко, за което приказваме. Вярвам, че това е вярната посока за образование и влияние. Участниците също споделят, че опцията да караме дружно им дава най-задълбочено схващане.
Какво e посланието Ви към родителите и преподавателите при започване на образователната година?
Децата през днешния ден са бъдещите водачи на следващия ден. Те ще бъдат дружно на пътя по този начин, както през днешния ден са в класната стая. Никога не забравяйте, че вие сте техния персонален образец. Научете ги на дисциплинираност, на взаимно почитание, отговорност и внимание, с цел да споделяме още хубави часове в учебното заведение на живота.
Качва се на мотор, когато е на 6 години и към този момент знае, че в живота посоката е по-важна от скоростта. Днес е най-успешният ни мото играч на писта, а неговото име провокира национална горделивост.
В продължение на 12 години е дипломат на идеята за безвредно придвижване по пътищата като наставник на „ ЕKО Мото Училище “, само че и като татко на 14-годишната Киара. В началото на новата образователна година Ви срещаме с емблемата на моторния спорт, първенецът, за който значими са и купите, само че и идеите – Мартин Чой.
Здравей, Мартин! Как би определил спортната година до момента?
До момента 2024 година върви по проект – следваме задачите си и реализираме триумфи. В момента, дружно с EKO BMW MOTORRAD MC 77 RACING TEAM, сме водачи в генералното класиране на Националния шампионат, както и в BMU Европейски шампионат по мотоциклетизъм в клас Superbike. А преди броени дни влязохме в топ 5 на Световния шампионат по мотоциклетизъм за устойчивост „ 24 часа на Bol d`Or “, който се организира на писта „ Пол Рикар “ във Франция.
Годината е специфична и с още нещо – с помощта на моя общоприет спонсор ЕKO бях част от ЕKО Рали Акрополис в ролята на навигатор на един от топ водачите в света - Елфин Еванс, състезателят на Тойота в Световния рали шампионат (WRC). В момента Еванс е четвърти в света, а тръпката да участваме дружно в “Codriving Experience ” ще остане спомен за цялостен живот.
Наистина страхотна опция и поздравления за всичко, което съумя да постигнеш на пистата дотук. Като първенец по мотоциклетизъм, като човек, който знае какво значи скоростта – от какво значение е за теб пътната сигурност? Преди броени дни стартира новата образователна година, придвижването още веднъж се ускори, а тематиката за скоростта е непрекъснато в новините.
За мен пътната сигурност е на първо място дисциплинираност. Независимо дали си на пистата или на пътя - в динамични времена като днешните, всеки би трябвало да бъде извънредно съсредоточен и деликатен, с цел да защищити както себе си, по този начин и останалите. Всичко се случва доста бързо, а колкото по-бързо се движи живота, толкоз по-внимателни би трябвало да сме със скоростта.
Какво би споделил на тези, които не вършат разликата сред пътя и пистата?
Непредвидените обстановки на пътя са доста по-различни спрямо пистата, тъй като това е неконтролирана среда. Пистата е обезопасена, има медицински екипи, водачите са със специфична екипировка и са експерти, а на пътя – има всичко, има всевъзможни хора. Винаги някой може да направи несъобразена маневра, ненадейно да загуби надзор над транспортното средство или да не реагира вярно при положение на техническа щета. Една неверна реакция, една секунда нехайство може да коства един живот.
Как се промени държанието на пътя през годините, какви са твоите наблюдения като участник в придвижването?
Често ставам очевидец на рискови обстановки и като човек с професионални привички и рефлекси, мога да ви кажа, че някои от тях са изключително рискови. Животът е доста забързан, доста постоянно виждам по какъв начин хората употребяват мобилните си устройства, до момента в който карат или до момента в който пресичат. Разсейват се, не се оглеждат, не мислят, основават предпоставки за злополуки. Това е образец, който даваме на децата и те несъзнателно следват. Аз имам вяра доста мощно в новото потомство и това, на което изучавам и щерка си е да мисли както за себе си, по този начин и за другите. Безопасността на пътя е взаимна отговорност.
Ти караш доста бързо на пистата, нещо за което мнозина си мечтаят. Как обаче си обясняваш „ култа към скоростта “ на пътя?
Култът към скоростта идва от неразбирането на скоростта. Често приказваме единствено за високата скорост, без да обръщаме задоволително внимание на спирачния път. Знаете ли, че автомобил, който се движи със скорост от 200 км/ч има спирачен път над 200 метра? А може и да е двойно, зависи от тежестта на автомобила, сцеплението и други характерни фактори. Мисля, че това е тематика, която би трябвало да се разяснява по-често обществено, с цел да могат водачите да осъзнаят рисковете от сходно държание. Адреналинът и страстите от филмите не могат да се имитират по улиците. Защото на пътя няма каскадьори и няма втори дубъл.
Трябва ли да имаме писта, с цел да спрат някои водачи да се „ пистят “ по пътищата?
Разбира се, че би било добре да има писта у нас – както за професионални образования, по този начин и за фенове. Отиваш, караш и се прибираш. Така водачите сами ще усетят разликата, ще схванат заплахите и сами ще се управляват. Неслучайно организираме ЕKО Мото Училище на пистата в Серес.
Вече 12 години си наставник на EKO Мото Уилище. Какво те въодушеви да се занимаваш с тази идея?
Това учебно заведение в действителност има специфична идея, която през годините сплоти над 200 участници. Щастлив съм, че имам опцията да предавам знанията, уменията и опита си, тъй като по този начин всеки има опция да трансформира гледната си точка и отношение към скоростта, да става по-отговорен и по-внимателен лидер. Всеки, който е на пистата незабавно усещаш каква е разликата с пътя и неизбежно стартира да се замисля за дейностите и реакциите си.
Какъв е съветът, който най-често даваш?
Съветът, който давам най-често е, че скоростта на триумфа не зависи единствено от скоростта на пистата.
Какво отличава EKO Moto School спрямо други начинания за пътна сигурност?
Това, което отличава тази самодейност е практиката – не става дума единствено за суха доктрина, ние сме дружно на пистата и вършим всичко, за което приказваме. Вярвам, че това е вярната посока за образование и влияние. Участниците също споделят, че опцията да караме дружно им дава най-задълбочено схващане.
Какво e посланието Ви към родителите и преподавателите при започване на образователната година?
Децата през днешния ден са бъдещите водачи на следващия ден. Те ще бъдат дружно на пътя по този начин, както през днешния ден са в класната стая. Никога не забравяйте, че вие сте техния персонален образец. Научете ги на дисциплинираност, на взаимно почитание, отговорност и внимание, с цел да споделяме още хубави часове в учебното заведение на живота.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ