Той говори като младеж. Респектиращо, с огромна любов към своя

Той приказва като юноша. Респектиращо, с голяма обич към своя татко, който към този момент е умрял. 53-годишният Любчо Нешков има една единствена концепция в главата си: Да продължава да слави паметта на оня, който през целия си живот се бори и съпротивлява. "Ако има едно нещо, с което измерваме полезностите в нашата фамилия, то това е правото на свободно изложение, на правдивост и отбраната на човешките права", споделя с едвам сдържана страст, притежателят на самостоятелната осведомителна организация БГНЕС в България. Това се споделя в обширна публикация на френското авторитетно издание "Журнал дьо Диманш “.

[b]България е на последно място по независимост на словото в Европейски Съюз [/b]

Трудни са времената за българската преса. Член на Европейски Съюз от 10 година, страната безусловно се срина в международната ранглиста на "Репортери без граница" във връзка с свободата на словото. През 2006 година България бе на едно и също място с Франция - 35-то по независимост на словото, само че през 2017г. тя е на последно в Европейски Съюз и на 109-то от общо 180 в света. 92 на 100 от българските публицисти признават за честа интервенция в тяхната работа, посредством мафиотски способи, споделят от Журналистическата асоциация, базирайки се на изследване. Любчо Нешков знае много неща по този въпрос.

Както в Македония по време на режима на Тито, от времето на Югославия… разбиването на вратата с ботуши, писъците и сълзите. Още 11-годишен вижда по какъв начин татко му систематично попада в ръцете на сръбската полиция.

12 години по разнообразни лагери и страхът трайно се настанява в дома им. "Аз израснах за часове". Децата са доста жестоки. Години по-късно Любчо си спомня все едно е било през вчерашния ден. "Съобщиха, че Тито идва на аудиенция в Скопие и децата от класа започнаха да се подиграват с мен: Тито идва да прибере татко ти! Глупаци, татко ми към този момент бе в пандиза. Не очаквайте от него похвали за някогашния югославски водач. "Той сееше единствено кръв и омраза". Идеята за опозиция, за битка против поробителя надълбоко прониква във семейството. Майка му, сестра му и самият той стават едно и влизат в съпротивата, която в никакъв случай няма да ги напусне.

[b]Военен сътрудник от Косово [/b]

След рухването на Берлинската стена идват в България. Той е на 25 година само че към този момент има възприятие за история, за събитията, за страха от национализма и става публицист. Както и сестра му. Като боен сътрудник със личната си кожа усеща войната в някогашна Югославия.

В Косово като сътрудник на Българска национална телевизия остава съвсем без спиране цели три години.

"Когато се завърнах, към този момент не бях същият човек, споделя без възторг Любчо. Така беше. Казах си - бях политически емигрант, боен сътрудник, а в този момент какво? Спомня си, а по какъв начин не би могъл да си спомни, че неговият по този начин обичан татко се е борил за концепциите си, за самостоятелна Македония. Да го последва? Защо не! "Ние сме борческо семейство. Дядо ми умира за концепциите, пребит пред бунар. Баща ми бе в пандиза. Аз и сестра ми избрахме различен път за битка. Да споделяме нещата, да ги описваме, това бе нашият камък върху фамилната постройка".

И по този начин през месец август 2001 година /съдбовната година от 11-ти септември/ отиват на отмора в Банско. Тогава се ражда концепцията за новинарска организация. Наемат апартамент, който се трансформира в редакция. Приятелите също удрят рамо и 17 години по-късно, той с горделивост споделя, че над 80 на 100 от тях са още дружно. "Бяхме толкоз въодушевени, че работехме по 20 часа дневно. Всеки правеше всичко. Но, през месец декември настава брутално приземяване. Парите са свършили. "Отидохме при татко ми, който ни сподели: В двора, нали имаме три коли? Чисто и просто ги продавате. И през днешния ден продължава да се смее. Да продадеш колата си е сърцераздирателно, няма по какъв начин.

[b]Агенцията потръгва.[/b]

Но, 2002 година носи много разочарования. Големият човек с хиляди хрумвания още веднъж е разтресен. Спомените се завръщат. "По това време разговарях с един от ръководителите на Франс прес, който ми зададе един доста простоват въпрос - какъв е моят бизнес-модел? Размисъл, решения, дейности. Ражда се гениалната концепция - да влезе в партньорство с мобилен оператор. Агенцията безусловно „ се взривява ”. 70 души работят. Превърнахме се в първата национална фотоагенция. В момента имаме над 6 млн. фотоси. Преди 10 години минахме и на видео и в този момент имаме над 70 000 видео обекта в три формата всеки един от тях - мобилен, уеб и HD.

През 2011 година вятърът още веднъж задухва. Агенцията дава думата на хора, които намерено подлагат на критика държавното управление, които проверяват корупцията и операторът приключва контракта, с един СМС. "Винаги е имало псевдо другарски позвънявания, странни рекомендации, само че в никакъв случай не се е стигало до там.

Има публицисти, които са били и физически нападнати, уволнени. Любчо Нешков познава доста добре формите на корупция и напън. Но, той избира да не си мълчи. Така, както са създали неговият дядо и татко. /БГНЕС