Радослав Парапунов - волейболистът от Хаваите
Той е волейболист, носи №19 и играе на поста диагонал. Но не - не е Цветан Соколов, а Радослав Парапунов - едно от новите лица в националния тим.
Играчът, състезаващ се за колежа в Хавай, изживява детската си фантазия, откакто откри място в разширения състав на Силвано Пранди за Лигата на нациите. С хъс в кръвта Парапунов e стимулиран да грабне опцията.
" Мотивацията е да докажеш, че си добър играч. Да докажеш на себе си и на останалите, че ти не си неточност да си там ", сподели 21-годишният Парапунов пред " Дневник ".
Именно мотивацията, че прави нещото, което му доставя най-голямо наслаждение, е водеща в живота му.
Волейбол или нищо
Парапунов е обвързван от дребен със спорта и се възпламенява по волейбола от родителите си, които наблюдават от близко играта. Той стартира да тренира в " Пирин " (Разлог), като след това минава през школата на ЦСКА.
" Преди това бях плувец. Много ми харесваше също, само че след едно съревнование взех решение, че това не е за мен. Не е нещото, което ме кара да ставам от леглото заран. Тогава започнах с волейбола ", сподели Парапунов.
Той осъзнава мощната си връзка с волейбола в последните години от гимназията и тогава взема решение, че желае спортът да бъде част от бъдещето му. С майка правист и татко електроинженер родителите му желаят той да учи, като желанията им се срещат по средата и Парапунов отпътува за Съединени американски щати.
Там той учи маркетинг, интернационалните връзки и се пробва да изкара документ за съветски език на бизнес равнище. Покрай образованието си Парапунов има опция да практикува волейбол, като играе за тима на университета в Хавай, където се показва мощно.
Емоцията да играеш волейбол
Парапунов дефинира себе си като човек, който желае постоянно да печели и е подготвен да се раздаде оптимално за идеята на тима. Той е движен от позитивните страсти, които получава от поддръжката на почитатели и близки.
" Аз съм от тези, които си споделят, че няма непобедими тимове и би трябвало да дам всичко от себе си. Не съм лакомец да виждам единствено какъв брой топки съм нападнал. Колективен играч съм и това съм го научил в ЦСКА ", сподели Парапунов.
© hawaiiathletics.com
Той е реалист, само че има вяра, че постоянно може да реализира стремежи резултат, в случай че вложи нужното изпитание.
" Мотивацията е да докажеш на себе си, че не си направил неточност, а е вярното нещо, което си решил за твоя живот. Това, че би трябвало да дадеш безусловно всичко, тъй като каквото дадеш, такова ти се връща ", съобщи Парапунов.
Той е удовлетворен от равнището в Съединени американски щати, което съгласно него се приближава до някои европейски шампионати, само че към момента е прекомерно надалеч до това в Италия и Русия. Впечатлението на Парапунов за волейбола в Съединени американски щати са, че се разчита най-вече на статистиката и дисциплината.
Пътят към националния тим
Да бъде в националния тим и да играе един до друг с идолите си от детството е сбъдната фантазия за Парапунов. С възторг стартира да приказва за Цветан Соколов, в който вижда своя идол.
" Бях от тези момчета, които чистеха игрището на олимпийската подготовка през 2012 година И в този момент внезапно да застана един до друг с тези момчета, е просто неповторимо. Соколов стана първенец на Италия и това са победи, които всеки желае да реализира. Изведнъж идва тук и ти си тук и си казваш: " Това е той ", сподели играчът.
© hawaiiathletics.com
Той остава крепко стъпил на земята и осъзнава, че му следва много работа, с цел да стигне равнището на състезателите от националния тим. Парапунов не желае да гледа прекомерно надалеч в бъдещето, като е сигурен в едно, че има голямо предпочитание да продължи да развива качествата си във волейбола.
" Гледаш да попиеш безусловно всичко като придвижвания и гледаш да се учиш от всеки един от тима. Те са на доста високо равнище съпоставяне с мен. Ще дам всичко от себе си и очаквам своя миг ", добави Парапунов.
Играчът, състезаващ се за колежа в Хавай, изживява детската си фантазия, откакто откри място в разширения състав на Силвано Пранди за Лигата на нациите. С хъс в кръвта Парапунов e стимулиран да грабне опцията.
" Мотивацията е да докажеш, че си добър играч. Да докажеш на себе си и на останалите, че ти не си неточност да си там ", сподели 21-годишният Парапунов пред " Дневник ".
Именно мотивацията, че прави нещото, което му доставя най-голямо наслаждение, е водеща в живота му.
Волейбол или нищо
Парапунов е обвързван от дребен със спорта и се възпламенява по волейбола от родителите си, които наблюдават от близко играта. Той стартира да тренира в " Пирин " (Разлог), като след това минава през школата на ЦСКА.
" Преди това бях плувец. Много ми харесваше също, само че след едно съревнование взех решение, че това не е за мен. Не е нещото, което ме кара да ставам от леглото заран. Тогава започнах с волейбола ", сподели Парапунов.
Той осъзнава мощната си връзка с волейбола в последните години от гимназията и тогава взема решение, че желае спортът да бъде част от бъдещето му. С майка правист и татко електроинженер родителите му желаят той да учи, като желанията им се срещат по средата и Парапунов отпътува за Съединени американски щати.
Там той учи маркетинг, интернационалните връзки и се пробва да изкара документ за съветски език на бизнес равнище. Покрай образованието си Парапунов има опция да практикува волейбол, като играе за тима на университета в Хавай, където се показва мощно.
Емоцията да играеш волейбол
Парапунов дефинира себе си като човек, който желае постоянно да печели и е подготвен да се раздаде оптимално за идеята на тима. Той е движен от позитивните страсти, които получава от поддръжката на почитатели и близки.
" Аз съм от тези, които си споделят, че няма непобедими тимове и би трябвало да дам всичко от себе си. Не съм лакомец да виждам единствено какъв брой топки съм нападнал. Колективен играч съм и това съм го научил в ЦСКА ", сподели Парапунов.
© hawaiiathletics.com
Той е реалист, само че има вяра, че постоянно може да реализира стремежи резултат, в случай че вложи нужното изпитание.
" Мотивацията е да докажеш на себе си, че не си направил неточност, а е вярното нещо, което си решил за твоя живот. Това, че би трябвало да дадеш безусловно всичко, тъй като каквото дадеш, такова ти се връща ", съобщи Парапунов.
Той е удовлетворен от равнището в Съединени американски щати, което съгласно него се приближава до някои европейски шампионати, само че към момента е прекомерно надалеч до това в Италия и Русия. Впечатлението на Парапунов за волейбола в Съединени американски щати са, че се разчита най-вече на статистиката и дисциплината.
Пътят към националния тим
Да бъде в националния тим и да играе един до друг с идолите си от детството е сбъдната фантазия за Парапунов. С възторг стартира да приказва за Цветан Соколов, в който вижда своя идол.
" Бях от тези момчета, които чистеха игрището на олимпийската подготовка през 2012 година И в този момент внезапно да застана един до друг с тези момчета, е просто неповторимо. Соколов стана първенец на Италия и това са победи, които всеки желае да реализира. Изведнъж идва тук и ти си тук и си казваш: " Това е той ", сподели играчът.
© hawaiiathletics.com
Той остава крепко стъпил на земята и осъзнава, че му следва много работа, с цел да стигне равнището на състезателите от националния тим. Парапунов не желае да гледа прекомерно надалеч в бъдещето, като е сигурен в едно, че има голямо предпочитание да продължи да развива качествата си във волейбола.
" Гледаш да попиеш безусловно всичко като придвижвания и гледаш да се учиш от всеки един от тима. Те са на доста високо равнище съпоставяне с мен. Ще дам всичко от себе си и очаквам своя миг ", добави Парапунов.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ