Миризмата на кръв. Как едно 16-годишно момче прекара три месеца в руски плен
Той е почитан украински чиновник. Синът му е взет за пленник от съветската войска. Щом схваща това, Олег Буряк стартира да договаря за освобождението му, само че това не дава резултат. Тогава той взема решение да опише обществено историята. Буряк е ръководител на Запорожката районна администрация.
Тази история има благополучен край. След три месеца в съветски плен момчето е освободено и се връща в фамилията си. От него и от татко му Радио Свобода научава с какво се е сблъскало.
Когато войната стартира, 16-годишният Влад Буряк , наследник на Олег Буряк от първия му брак, живее с майка си и по-малката си сестра в Мелитопол . Семейството не съумява да се изтегля в точния момент, тъй като дядото на Влад по майчина линия има онкологично заболяване в финален етап и всички остават с него. Скоро дядото умира.
На 8 април бащата провежда евакуацията на сина си в състава на филантропичен ескорт - в кола, в която пътуват дами и други деца. В региона на гр. Василиевка, Запорожка област, колата е спряна за инспекция. Възниква сдърпване сред Влад и проверяващия го съветски боец, който упреква детето че го снима с мобилния си телефон.
Влад е изведен от автомобила и е отведен от съветските военни в кафе „ Чумацки стан “, употребено от тях като филтрационен пункт. От инспекцията на мобилния му телефон руснаците схващат две неща. Първото е кой е татко му. Второто е, че Влад е абониран за украински информативен канал, който е разгласил видео с пленени съветски бойци.
Видеото вбесява единия от руснаците, а това кой е бащата на Влад провокира в допълнение внимание към детето. Влад Буряк е отведен с боен камион в полицията и заключен в единична килия, а на дамите и децата в колата, с която е пътувал, им е разпоредено да продължат пътя си без него.
Следващите 48 дни детето ще прекара в помещение два на два метра, в което има единствено неработеща тоалетна и сходство на легло с железна структура и дъски, с матрак от горната страна.
Детето мие кръвта от пода в килията
Руснаците не употребяват физическа мощ по отношение на Влад и не го заплашват, бързо схващат че в негово лице имат скъп пленник. Детето е карано да мие подовете, както и да оказва помощ в кухнята. Задълженията му включват и миенето на кръвта от пода в килията за разпити в постройката.
В единия от дните във въпросното помещение има оцапан с кръв мъж, който е висящ от тавана, като ръцете му са вързани с тел. Срещу него е седнал руснак, който умерено попълня някакъв документ, евентуално протокол за разпит.
„ И до момента синът ми усеща миризмата на парцала, пропит с кръв “, споделя бащата. „ Разказа ми доста неща, с които децата не би трябвало да сблъскват. Ужасяващи неща. Накъде отива цивилизацията, в случай че хвърляме децата си в такива средновековни времена? Ние, възрастните, караме децата ни да бъдат очевидци на такива подиуми. Ние би трябвало да създадем по този начин, че повече да няма войни и да не се постанова да освобождаваме децата си от пленничество “.
Докато извършва вменените му отговорности, детето става очевидец на мъченията, които се употребяват при разпитите на арестуваните. Те включват пердах, забиване на игли под ноктите и потребление на електрическа шокова палка.
Били са разпитвани и измъчвани както украински военнослужещи, по този начин и цивилни. Момчето съумява да поговори с един от тях – украински жител, който е арестуван въз основа на донос против него, че в състава на структурите на териториалната защита е защитавал град Василиевка.
Единственото забавление на Влад е било четенето на книги, които намира по време на чистенето. Това са главно военни книги от руския интервал. Не е имало по какъв начин да избира книгите, тъй че се среща с творби като „ Сталинград “ на Василий Гросман, „ Как се каляваше стоманата “ на Николай Островски и „ Имам достойнството! “ на Валентин Пикул.
След 26 май момчето е преместено на място с доста по-добри условия - хотел в Мелитопол, употребен от съветските военни. Телефонът му е върнат, има интернет и душ. Осъзнавайки, че диалозите и интернет трафикът се наблюдават, в диалозите си с околните Влад заобикаля политически тематики и приказва единствено за битови неща. В Мелитопол, както и в Русия, украинските и интернационалните медии са блокирани, тъй че Влад употребява VPN, с цел да следи новините.
През цялото време, до момента в който е арестуван от съветската войска, той не знае дали за ориста му текат някакви договаряния, не поддържа връзка с военните в хотела и просто се надява да го пуснат да си отиде у дома. Ситуацията го трансформира мощно. По личните му думи, той израства психически.
Животът може да свърши във всяка една секундаВлад Буряк
„ Осъзнах, че животът е доста скъп и може да свърши във всяка една секунда просто заради една твоя неправилна дума “, споделя Влад.
Разбира какъв брой е скъпо това да можеш да излезеш да се разходиш или да се обадиш на някой другар и да си поговориш обикновено с него. Това, което случилото се с него не трансформира обаче, е отношението му към войната - извънредно отрицателно и съпроводено с осъзнаването на обстоятелството, че дейностите на Русия са закононарушение против една самостоятелна страна, против човечеството, против свободата на хората, против волята им, против всички техни права.
Влад споделя, че до момента в който е участвал на мъченията в стаята за разпити се е научил да не демонстрира външно страстите си. Сигурен е, че в противоположен случай надали е щял да успее да се върне у дома.
След 48 дни на непрекъснат боязън Влад споделя че „ се е постарал да се вземе в ръце и да го пребори “.
Твърди, че не се нуждае от психическа помощ.
Тази история има благополучен край. След три месеца в съветски плен момчето е освободено и се връща в фамилията си. От него и от татко му Радио Свобода научава с какво се е сблъскало.
Когато войната стартира, 16-годишният Влад Буряк , наследник на Олег Буряк от първия му брак, живее с майка си и по-малката си сестра в Мелитопол . Семейството не съумява да се изтегля в точния момент, тъй като дядото на Влад по майчина линия има онкологично заболяване в финален етап и всички остават с него. Скоро дядото умира.
На 8 април бащата провежда евакуацията на сина си в състава на филантропичен ескорт - в кола, в която пътуват дами и други деца. В региона на гр. Василиевка, Запорожка област, колата е спряна за инспекция. Възниква сдърпване сред Влад и проверяващия го съветски боец, който упреква детето че го снима с мобилния си телефон.
Влад е изведен от автомобила и е отведен от съветските военни в кафе „ Чумацки стан “, употребено от тях като филтрационен пункт. От инспекцията на мобилния му телефон руснаците схващат две неща. Първото е кой е татко му. Второто е, че Влад е абониран за украински информативен канал, който е разгласил видео с пленени съветски бойци.
Видеото вбесява единия от руснаците, а това кой е бащата на Влад провокира в допълнение внимание към детето. Влад Буряк е отведен с боен камион в полицията и заключен в единична килия, а на дамите и децата в колата, с която е пътувал, им е разпоредено да продължат пътя си без него.
Следващите 48 дни детето ще прекара в помещение два на два метра, в което има единствено неработеща тоалетна и сходство на легло с железна структура и дъски, с матрак от горната страна.
Детето мие кръвта от пода в килията
Руснаците не употребяват физическа мощ по отношение на Влад и не го заплашват, бързо схващат че в негово лице имат скъп пленник. Детето е карано да мие подовете, както и да оказва помощ в кухнята. Задълженията му включват и миенето на кръвта от пода в килията за разпити в постройката.
В единия от дните във въпросното помещение има оцапан с кръв мъж, който е висящ от тавана, като ръцете му са вързани с тел. Срещу него е седнал руснак, който умерено попълня някакъв документ, евентуално протокол за разпит.
„ И до момента синът ми усеща миризмата на парцала, пропит с кръв “, споделя бащата. „ Разказа ми доста неща, с които децата не би трябвало да сблъскват. Ужасяващи неща. Накъде отива цивилизацията, в случай че хвърляме децата си в такива средновековни времена? Ние, възрастните, караме децата ни да бъдат очевидци на такива подиуми. Ние би трябвало да създадем по този начин, че повече да няма войни и да не се постанова да освобождаваме децата си от пленничество “.
Докато извършва вменените му отговорности, детето става очевидец на мъченията, които се употребяват при разпитите на арестуваните. Те включват пердах, забиване на игли под ноктите и потребление на електрическа шокова палка.
Били са разпитвани и измъчвани както украински военнослужещи, по този начин и цивилни. Момчето съумява да поговори с един от тях – украински жител, който е арестуван въз основа на донос против него, че в състава на структурите на териториалната защита е защитавал град Василиевка.
Единственото забавление на Влад е било четенето на книги, които намира по време на чистенето. Това са главно военни книги от руския интервал. Не е имало по какъв начин да избира книгите, тъй че се среща с творби като „ Сталинград “ на Василий Гросман, „ Как се каляваше стоманата “ на Николай Островски и „ Имам достойнството! “ на Валентин Пикул.
След 26 май момчето е преместено на място с доста по-добри условия - хотел в Мелитопол, употребен от съветските военни. Телефонът му е върнат, има интернет и душ. Осъзнавайки, че диалозите и интернет трафикът се наблюдават, в диалозите си с околните Влад заобикаля политически тематики и приказва единствено за битови неща. В Мелитопол, както и в Русия, украинските и интернационалните медии са блокирани, тъй че Влад употребява VPN, с цел да следи новините.
През цялото време, до момента в който е арестуван от съветската войска, той не знае дали за ориста му текат някакви договаряния, не поддържа връзка с военните в хотела и просто се надява да го пуснат да си отиде у дома. Ситуацията го трансформира мощно. По личните му думи, той израства психически.
Животът може да свърши във всяка една секундаВлад Буряк
„ Осъзнах, че животът е доста скъп и може да свърши във всяка една секунда просто заради една твоя неправилна дума “, споделя Влад.
Разбира какъв брой е скъпо това да можеш да излезеш да се разходиш или да се обадиш на някой другар и да си поговориш обикновено с него. Това, което случилото се с него не трансформира обаче, е отношението му към войната - извънредно отрицателно и съпроводено с осъзнаването на обстоятелството, че дейностите на Русия са закононарушение против една самостоятелна страна, против човечеството, против свободата на хората, против волята им, против всички техни права.
Влад споделя, че до момента в който е участвал на мъченията в стаята за разпити се е научил да не демонстрира външно страстите си. Сигурен е, че в противоположен случай надали е щял да успее да се върне у дома.
След 48 дни на непрекъснат боязън Влад споделя че „ се е постарал да се вземе в ръце и да го пребори “.
Твърди, че не се нуждае от психическа помощ.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ