Той e висок само 1,21 метра, тялото му изкривено от

Той e висок единствено 1,21 метра, тялото му накриво от гърбица и криви крайници, а късият му торс придава илюзията, че главата и крайниците му са прекомерно огромни. Но той е колос измежду научните мислители, другар е с Алберт Айнщайн, Никола Тесла и Томас Едисон, а приносът му в математиката и електротехниката го направи един от най-обичаните и разпознаваеми мъже на своето време.

Роден през 1865 година в Вроцлав, Германия (сега Вроцлав, Полша), Карл Август Рудолф Щайнмец е ослепителен студент по математика и химия в Вроцлавския университет, само че е заставен да напусне страната, откакто управляващите обръщат внимание на присъединяване му в Социалистическа партия. Той идва на остров Елис през 1888 година и е съвсем екстрадиран, защото е джудже, само че негов другар от Америка, с който Щайнмец пътува, убеждава имиграционни управляващи, че младият немски лекар на науките е талант, чието наличие някой ден ще бъде от изгода за цяла Америка. И единствено за няколко години Щайнмец щеше да потвърди, че американския му другар е прав.

Скоро след идването си той отива да работи за Eickemeyer and Osterheld, компания в Йонкърс, Ню Йорк, където разпознава и изяснява посредством математическо уравнение, което по-късно оказва се като Закон за хистерезиса или Закон на Щайнмец, явления, регулиращи загубите на сила, което води до няколко пробива в електрическите системи с изменчив и непрекъснат ток. Америка навлиза в златната ера на електротехниката и когато Томас Едисън и останалите от General Electric научават какво прави Щайнмец с електродвигателите в Йонкърс, те изкупуват Eickemeyer and Osterheld през 1892 година, като получават всички патенти на Щайнц, както и неговите услуги.

През 1894 година той идва в Скънектади – мястото, което ще назова собствен дом през идващите 30 години – и въздействието му върху General Electric е неотложно. Използвайки комплицирани математически уравнения, Щайнмец създаде способи за разбор на стойностите във вериги с изменчив ток. Откритията му трансформират метода, по който инженерите мислят за ел. вериги и машини, и го вършат най-признатото име в електрическата енергия от десетилетия.

Не след дълго най-големите научни мозъци по това време пътуват до Скънектади, с цел да се срещнат с плодовития „ дребен колос “, а разнообразни истории от тези срещи към момента се описват на лекциите по инженерство и през днешния ден. Едната се появява в рубриката с читателски писма на списание Life през 1965 година, откакто списанието разгласява текст за Щайнмец. Джак Б. Скот написа, с цел да опише за срещата на татко си с магьосника на Скънектади в завода на Хенри Форд в Диърборн, Мичиган.

Електроинженерите не могат да решат някакъв проблем с гигантския генератор и Форд вика Щайнмец в завода. След като идва той отхвърля всякаква помощ и желае единствено тетрадка и молив. Според Скот, Щайнмец послуша генератора и си води мемоари в тефтерчето цели два дни и две нощи. На втората вечер той желае стълба, с която се качва на генератора и отбелязва с тебешир в профил, след което споделя на скептичните инженери на Форд да махнат ламарината при маркираното и да заменят шестнадесет намотки от полевата бубина. Те го вършат и генераторът заработва напълно.

Хенри Форд е доста благополучен, до момента в който не получава фактура от General Electric в размер на 10 000 $. Форд признава триумфа на Щайнмец, само че му показва сумата и желае подробна разбивка какъв брой колко коства.

Щайнмец дава отговор персонално на молбата на Форд като написа следното:

Форд заплати сметката.

Въпреки професионалните му триумфи, в живота на Щайнмец има известна пустош, която той поправя с маневра, която му оказва помощ да си обезпечи репутацията на „ академик безгрижник “. Той прекара първите си няколко години в Скънектади в „ ергенски кръг “ от инженери от GE, пешеходен туризъм, корабоплаване с кану и изпробване с снимка. Чарлз става непосредствен другар с един от лаборантите – тъничък, млад рус мъж на име Джоузеф ЛеРой Хейдън. Хейдън стартира да готви за Щайнмец и скоро в лабораторията е сложено креватче, с цел да може да спи там, при по-маратонски работни дни. Когато Хейдън афишира, че има намерение да се ожени и да откри апартамент наоколо, Щайнмет има концепция.

Към края на ХХ век той стартира строителството на огромна къща на авеню Вендел, в региона, където живеят ръководителите на GE. Колекционер на редки растения, той я проектира с оранжерия, както и лаборатория. След като имението е приключено, той цялостни оранжерията с орхидеи, папрати и кактуси и се концентрира върху менажерия от животни, която постоянно е желал. Като някое палаво момче, той е удивен от всичко смъртоносно, и събра алигатори, гърмящи змии и черни паяци.

Скоро Щайнмец всяка вечер вечеря в дома си с Хейдън и брачната половинка му Корин, строга, френска канадка с кръгло лице. Къщата е прекомерно огромна за ученият и семейство Хейдън подозират какво идва. Накрая Щайнмец се обърна към Корин и споделя:

„ Защо не дойдете да живете с мен? “ попита той.