Селин и Мейс – двама холандци в Родопите
Той е почитан академик, професор по биофизика, от 45 години свири на гайди и ги колекционира. Тя написа и приказва на съвършен български език, знае десетки наши песни. Събира ги любовта към България и българския фолклор. Мейс Мюлер и Селин ван Дулкен са пуснали трайни корени в Родопите, имат си къща на три ката в село Момчиловци, на което са почетни жители. В своя родопски парадайс прекарват 8 месеца годишно, на „ лаф и мохабет “ с другари.
Със знанията си за българския фолклор двамата може да ударят в земята съвсем всеки земляк. Ако някой да вземем за пример е в положение най-детайлно да ви обясни разликата сред двата типа наши гайди – джура и родопската каба, това сигурно е Мейс Мюлер. Той има сбирка от над 20 гайди и знае да свири стотици български песни. Има си работилница, където майстори гайди и гъдулки и и не пропуща да свири на всевъзможни фестивали, събори и надсвирвания.
„ С гайдарите имаме събор в Триград на 21 юли и желая отново да вземам участие. Преди се включвах и в надсвирването в Гела, само че там вървят доста туристи и не е същото “, смее се Мейс. С горделивост обаче декларира, че от 4 години е участник във групировката „ 101 каба гайди “ и в гайдарския състав в Момчиловци. Двамата със Селин вървят и на Роженския събор. „ Имаме доста концерти, осъществявания и това ми харесва “, споделя Мейс, а в гласа му трептят нотки на откровена, по детски неподправена наслада. Ако пък Селин ви запее „ Излел е Дельо бунтовник “ със светнало лице и на съвършено родопско произношение, няма да повярвате, че е чужденка. Пише и приказва на толкоз чист и верен български език, че би засрамила всеки земляк.
В Момчиловци двамата са запалени читалищни дейци. Селин се включва във всевъзможни фолклорни сформира за песни и танци, а Мейс си умира да свири на гайда освен на сцената. Тя пее във фолклорната група и играе в състава за български национални танци „ Хоп троп “ към читалище „ Светлина “ в Момчиловци. Участва и в танцовия състав „ Хоро “ в квартал Райково на Смолян.
Симпатичните отзивчиви холадци към този момент са пуснали трайно корени в Родопите. Решили са да си карат старините в китния си дом. В Холандия живеят чартърен и в действителност къщата в Момчиловци е единственият им личен парцел, в който без съмнение са вложили спестяванията си преди 10 години.
Живеят 8 месеца у нас и 4 – в родината си
Селин Мейс живеят 8 месеца в Момчиловци и 4 месеца в Холандия. По това време би трябвало към този момент да са там, само че го закъсали със здравето и се лекуват в Холандия, поради здравните им осигуровки. “Най-добре си ни е на нашата къща в Момчиловци ”, смее се Мейс, придобил към този момент типичното българско самочувствие на господар на гиздав парцел. И двамата чакат с неспокойствие да пристигна месец юли, с цел да летят към „ земята на гайдите, прелестните песни и танци и хубавите хора “.
От 10-годишен Мейс свири на пиано и радва гостите си с превъзходни клавири на Шопен на пианото в гостната си в Момчиловци. Запалва се по балканския фолклоркато доста млад. На концерт в Амстердам за пръв път чува гайда и се захласва по нея. В Прилеп, Македония си купува две гайди и безусловно се потапя в живота и културата на Балканите. Тръгва да обикаля и да записва с касетофон песни, мелодии, текстове, като същински фолклорист. Когато за пръв път чува родопската каба гайда, се влюбва в нея. В Амстердам събира плочи с българска музика. Създава оркестър “Приятно ”, който гастролира в Холандия, Англия и Германия с фолклорни композиции. После окача чудния си инструмент на стената за цели 15 години. На един фолклорен фестивал в Брюксел обаче се среща със Стефан Захманов – виртуоза на гайдата от смолянското село Соколовци. “Веднага се сприятелихме и той стана моят преподавател ”, споделя Мейс. През 2003 година бай Стефан го записва за присъединяване в надсвирването в Гела. Днес учителят му не е сред живите, само че по тази причина пък внукът Стефан Захманов също свири на гайда и двамата са другари.
Селин учи български национални песни от 30 години. Любими са й „ Излел е Делю бунтовник “ и „ химнът на Родопите “ – „ Бела съм, бела, юначе “. Отскоро ѝ лежи на сърце „ Юначе карат ворзано “ – остаряла, мудна и тъжна родопска ария. Научила я от баба Сия Заманова, майката на младия Стефан Заманов. Преди да си отиде от този свят баба Сия предходната година, двете са я пели в дует. Даже Селин е ходила да види Канювската чешма в Момчиловци, за която се пее в песента. Тя изследва с живо любознание всевъзможни истории от региона на селото.
Двамата не могат да се нахвалят от комшиите и приятелите си в Момчиловци. От заран до вечер в махалата кипи живот – там непрекъснато или вървят на посетители, или посрещат някого. А седнат ли на тежка софра, някой страхливо ще промълви: “Я надуй, Мейс, гайдата ”. И Мейс не чака да го молят, засвирва, а пък Селин незабавно застава до него и запява. Готови са да засвирят и запеят на улицата, на всички места, където има хора, жадни за тяхната музика.
“Много постоянно имаме мохабет с комшии, с другари ”, споделя Селин. Мохабет в техните показа е да си седнат с някого на сладка приказка. Много им харесва у българите това, че са топли, сърдечни и гостоприемни. Откакто двамата с Мейс са оповестени за почетни поданици на Момчиловци през 2013-а, Селин доста насериозно е приела уговорката си да разпространява хубостите на селото си. „ Не го одобрявам като обвързване, ние така и така непрестанно описваме за Момчиловци, тъй като и двамата доста обичаме нашето село “, споделя Селин. Тя хвали новата кметица Сийка Суркова (дългогодишен сътрудник на в. „ Труд “ от Смолян – б.а.). Харесва ѝ, че се е погрижила за облагородяването на селото и се радва на всяка смяна в него. На 19 май те за пръв път не са били на празника на селото и доста им е погрешно.
Двамата доста пъти са водили другари холандци, някои по 3-4 пъти. Всички се влюбват в селото. Селин с горделивост оповестява, че киселото мляко „ Момчиловци “ към този момент е запазена марка и се създава в Шанхай, Китай. През септември в селото се организира фестивал на киселото мляко и двамата, естествено, са на сцената. Изкарали шофьорски курсове в Смолян, купили си на остаряло един опел астра и с него обикалят из Родопите и Пирин. Тежките пътища из планината не ги стряскат. “А, не, хубаво е, хубаво ”, споделя Мейс. “На него нищо не му пречи, всичко му харесва тук ”, смее се Селин. Хвали се, че е научила всички родопски манджи. С наслаждение прави пататник и баница. Заедно с приятелките си от Момчиловци обича да прави сокове от пресни плодове, които затваря за зимата. „ Утре на посетители ще ни дойдат три приятелки, които бяха в Момчиловци, доста им хареса тараторът и ще им направя “ споделя Мейс. Кисело мляко купил от турския магазин, само че не можело да се съпостави с това от Момчиловци.
Селин приема умерено комплимента за съвършения си български език и е безапелационна: „ Щом сме решили да живеем в България, длъжни сме да приказваме добре. Това е въпрос на почитание към вас, а и от дълго време се интересуваме от българската просвета “.
Институт в сърцето на планината
Селин и Мейс имат тип на веселяци и купонджии, вмъкват непрестанно майтапи в диалога, само че всеки от тях е оставил сериозна кариера зад тила си. Мейс Мюлер е почитан академик, професор в университета „ Вагенинген “, Холандия. Преподава зоология, физическа ботаника и биофизика, разгласява в научни издания, води докторати на студенти. В Момчиловци той е осъществил остаряла своя фантазия. В къщата си е оборудвал лаборатория, за която е прекарал с тир 5 тона инсталация от университета „ Вагенинген “. Създал е Физико-биологичен институт „ Момчиловци “, в който прави проучвания. От време на време го посещават възпитаници, студенти и сътрудници биофизици, а от време на време драговолно демонстрира на дечурлигата от Момчиловци по какъв начин наподобява муха под микроскоп. Сред райското кътче на Родопите сърцето на Мейс е волно като птичка. А чудната природа в близост е парадайс за един биолог и биофизик и професор Мюлер съществено има намерение да продължи заниманията си. „ От няколко години съм пенсионер, обаче съм млад още, доста неща желая да направя – смее се Мейс. – В Родопите има над 200 ендемитни растения, които не се срещат на никое място другаде по света. ”
От обич към българското
Щастлива случайност среща професора по биофизика Мейс Мюлер със Селин ван Дулкен. Събира ги любовта към всичко българско. А след това идва и късната съдбовна обич сред двамата, която ги държи дружно от години. Селин е със смесени корени. Родена е в Брюксел и е расла в Париж. Баба ѝ по майчина линия е от остарял изтънчен френски жанр. Другата ѝ баба е чехкиня. Селин е лингвист, владее 5 езика. Преводач е от френски, била е преподавател и екскурзовод. Записва се в хор и на танци и там се среща и влюбва вечно в българския фолклор. През 1979 година тя за пръв път пътува до България за седмица, на курс по национални танци в Пловдив. “Тогава се влюбих в Родопите – незабавно, безусловно и вечно. Не единствено в музиката, само че и в природата ”, споделя Селин.
Човек може единствено да гадае с какъв екстаз дамата, потомка на изискани французи и живяла измежду студената класификация на Амстердам, се диви на обилното величие на Родопите… “Беше октомври месец, дърветата бяха изпъстрени с цветни листа. От Бачковския манастир се разходихме наоколо… Райско, неземна красота… Почувствах се като привързана за това място. И като се върнах в Амстердам, непрекъснато си мислех за планината и хората. Един месец слушах единствено родопска музика и тъгувах за там ”, спомня си Селин. По това време тя стартира да пее национални песни и на един концерт среща Мейс.
В Холандия те живеят в село Ренкум, сред град Арнем и Вагенинген. Преди 10 години двамата вземат решение да си потърсят дом в Родопите. Така попадат на една стогодишна къща на 3 етажа, с 8 стаи. Правят огромен главен ремонт и в края на 2008 година се нанасят. Миналата година още веднъж са правили ремонт. „ Преди, като заминавахме за Холандия, заварвахме към къщата си морава. От 2 години сменихме градината, махнахме плевелите, засадихме рози, орлов нокът, люляци, розмарин, лавандула, теменужки, а комшиите ни се грижат за парцела, когато отсъстваме “, изясняват двамата един през различен, нали Мейс е експерт по растенията.
Селин има внук и внучка от децата от първия й брак – Йип и Софи. Внукът този месец ще навърши 2 години, внучката е на 17 месеца. Като пораснат, ще ги водят на въздух в Момчиловци.
Със знанията си за българския фолклор двамата може да ударят в земята съвсем всеки земляк. Ако някой да вземем за пример е в положение най-детайлно да ви обясни разликата сред двата типа наши гайди – джура и родопската каба, това сигурно е Мейс Мюлер. Той има сбирка от над 20 гайди и знае да свири стотици български песни. Има си работилница, където майстори гайди и гъдулки и и не пропуща да свири на всевъзможни фестивали, събори и надсвирвания.
„ С гайдарите имаме събор в Триград на 21 юли и желая отново да вземам участие. Преди се включвах и в надсвирването в Гела, само че там вървят доста туристи и не е същото “, смее се Мейс. С горделивост обаче декларира, че от 4 години е участник във групировката „ 101 каба гайди “ и в гайдарския състав в Момчиловци. Двамата със Селин вървят и на Роженския събор. „ Имаме доста концерти, осъществявания и това ми харесва “, споделя Мейс, а в гласа му трептят нотки на откровена, по детски неподправена наслада. Ако пък Селин ви запее „ Излел е Дельо бунтовник “ със светнало лице и на съвършено родопско произношение, няма да повярвате, че е чужденка. Пише и приказва на толкоз чист и верен български език, че би засрамила всеки земляк.
В Момчиловци двамата са запалени читалищни дейци. Селин се включва във всевъзможни фолклорни сформира за песни и танци, а Мейс си умира да свири на гайда освен на сцената. Тя пее във фолклорната група и играе в състава за български национални танци „ Хоп троп “ към читалище „ Светлина “ в Момчиловци. Участва и в танцовия състав „ Хоро “ в квартал Райково на Смолян.
Симпатичните отзивчиви холадци към този момент са пуснали трайно корени в Родопите. Решили са да си карат старините в китния си дом. В Холандия живеят чартърен и в действителност къщата в Момчиловци е единственият им личен парцел, в който без съмнение са вложили спестяванията си преди 10 години.
Живеят 8 месеца у нас и 4 – в родината си
Селин Мейс живеят 8 месеца в Момчиловци и 4 месеца в Холандия. По това време би трябвало към този момент да са там, само че го закъсали със здравето и се лекуват в Холандия, поради здравните им осигуровки. “Най-добре си ни е на нашата къща в Момчиловци ”, смее се Мейс, придобил към този момент типичното българско самочувствие на господар на гиздав парцел. И двамата чакат с неспокойствие да пристигна месец юли, с цел да летят към „ земята на гайдите, прелестните песни и танци и хубавите хора “.
От 10-годишен Мейс свири на пиано и радва гостите си с превъзходни клавири на Шопен на пианото в гостната си в Момчиловци. Запалва се по балканския фолклоркато доста млад. На концерт в Амстердам за пръв път чува гайда и се захласва по нея. В Прилеп, Македония си купува две гайди и безусловно се потапя в живота и културата на Балканите. Тръгва да обикаля и да записва с касетофон песни, мелодии, текстове, като същински фолклорист. Когато за пръв път чува родопската каба гайда, се влюбва в нея. В Амстердам събира плочи с българска музика. Създава оркестър “Приятно ”, който гастролира в Холандия, Англия и Германия с фолклорни композиции. После окача чудния си инструмент на стената за цели 15 години. На един фолклорен фестивал в Брюксел обаче се среща със Стефан Захманов – виртуоза на гайдата от смолянското село Соколовци. “Веднага се сприятелихме и той стана моят преподавател ”, споделя Мейс. През 2003 година бай Стефан го записва за присъединяване в надсвирването в Гела. Днес учителят му не е сред живите, само че по тази причина пък внукът Стефан Захманов също свири на гайда и двамата са другари.
Селин учи български национални песни от 30 години. Любими са й „ Излел е Делю бунтовник “ и „ химнът на Родопите “ – „ Бела съм, бела, юначе “. Отскоро ѝ лежи на сърце „ Юначе карат ворзано “ – остаряла, мудна и тъжна родопска ария. Научила я от баба Сия Заманова, майката на младия Стефан Заманов. Преди да си отиде от този свят баба Сия предходната година, двете са я пели в дует. Даже Селин е ходила да види Канювската чешма в Момчиловци, за която се пее в песента. Тя изследва с живо любознание всевъзможни истории от региона на селото.
Двамата не могат да се нахвалят от комшиите и приятелите си в Момчиловци. От заран до вечер в махалата кипи живот – там непрекъснато или вървят на посетители, или посрещат някого. А седнат ли на тежка софра, някой страхливо ще промълви: “Я надуй, Мейс, гайдата ”. И Мейс не чака да го молят, засвирва, а пък Селин незабавно застава до него и запява. Готови са да засвирят и запеят на улицата, на всички места, където има хора, жадни за тяхната музика.
“Много постоянно имаме мохабет с комшии, с другари ”, споделя Селин. Мохабет в техните показа е да си седнат с някого на сладка приказка. Много им харесва у българите това, че са топли, сърдечни и гостоприемни. Откакто двамата с Мейс са оповестени за почетни поданици на Момчиловци през 2013-а, Селин доста насериозно е приела уговорката си да разпространява хубостите на селото си. „ Не го одобрявам като обвързване, ние така и така непрестанно описваме за Момчиловци, тъй като и двамата доста обичаме нашето село “, споделя Селин. Тя хвали новата кметица Сийка Суркова (дългогодишен сътрудник на в. „ Труд “ от Смолян – б.а.). Харесва ѝ, че се е погрижила за облагородяването на селото и се радва на всяка смяна в него. На 19 май те за пръв път не са били на празника на селото и доста им е погрешно.
Двамата доста пъти са водили другари холандци, някои по 3-4 пъти. Всички се влюбват в селото. Селин с горделивост оповестява, че киселото мляко „ Момчиловци “ към този момент е запазена марка и се създава в Шанхай, Китай. През септември в селото се организира фестивал на киселото мляко и двамата, естествено, са на сцената. Изкарали шофьорски курсове в Смолян, купили си на остаряло един опел астра и с него обикалят из Родопите и Пирин. Тежките пътища из планината не ги стряскат. “А, не, хубаво е, хубаво ”, споделя Мейс. “На него нищо не му пречи, всичко му харесва тук ”, смее се Селин. Хвали се, че е научила всички родопски манджи. С наслаждение прави пататник и баница. Заедно с приятелките си от Момчиловци обича да прави сокове от пресни плодове, които затваря за зимата. „ Утре на посетители ще ни дойдат три приятелки, които бяха в Момчиловци, доста им хареса тараторът и ще им направя “ споделя Мейс. Кисело мляко купил от турския магазин, само че не можело да се съпостави с това от Момчиловци.
Селин приема умерено комплимента за съвършения си български език и е безапелационна: „ Щом сме решили да живеем в България, длъжни сме да приказваме добре. Това е въпрос на почитание към вас, а и от дълго време се интересуваме от българската просвета “.
Институт в сърцето на планината
Селин и Мейс имат тип на веселяци и купонджии, вмъкват непрестанно майтапи в диалога, само че всеки от тях е оставил сериозна кариера зад тила си. Мейс Мюлер е почитан академик, професор в университета „ Вагенинген “, Холандия. Преподава зоология, физическа ботаника и биофизика, разгласява в научни издания, води докторати на студенти. В Момчиловци той е осъществил остаряла своя фантазия. В къщата си е оборудвал лаборатория, за която е прекарал с тир 5 тона инсталация от университета „ Вагенинген “. Създал е Физико-биологичен институт „ Момчиловци “, в който прави проучвания. От време на време го посещават възпитаници, студенти и сътрудници биофизици, а от време на време драговолно демонстрира на дечурлигата от Момчиловци по какъв начин наподобява муха под микроскоп. Сред райското кътче на Родопите сърцето на Мейс е волно като птичка. А чудната природа в близост е парадайс за един биолог и биофизик и професор Мюлер съществено има намерение да продължи заниманията си. „ От няколко години съм пенсионер, обаче съм млад още, доста неща желая да направя – смее се Мейс. – В Родопите има над 200 ендемитни растения, които не се срещат на никое място другаде по света. ”
От обич към българското
Щастлива случайност среща професора по биофизика Мейс Мюлер със Селин ван Дулкен. Събира ги любовта към всичко българско. А след това идва и късната съдбовна обич сред двамата, която ги държи дружно от години. Селин е със смесени корени. Родена е в Брюксел и е расла в Париж. Баба ѝ по майчина линия е от остарял изтънчен френски жанр. Другата ѝ баба е чехкиня. Селин е лингвист, владее 5 езика. Преводач е от френски, била е преподавател и екскурзовод. Записва се в хор и на танци и там се среща и влюбва вечно в българския фолклор. През 1979 година тя за пръв път пътува до България за седмица, на курс по национални танци в Пловдив. “Тогава се влюбих в Родопите – незабавно, безусловно и вечно. Не единствено в музиката, само че и в природата ”, споделя Селин.
Човек може единствено да гадае с какъв екстаз дамата, потомка на изискани французи и живяла измежду студената класификация на Амстердам, се диви на обилното величие на Родопите… “Беше октомври месец, дърветата бяха изпъстрени с цветни листа. От Бачковския манастир се разходихме наоколо… Райско, неземна красота… Почувствах се като привързана за това място. И като се върнах в Амстердам, непрекъснато си мислех за планината и хората. Един месец слушах единствено родопска музика и тъгувах за там ”, спомня си Селин. По това време тя стартира да пее национални песни и на един концерт среща Мейс.
В Холандия те живеят в село Ренкум, сред град Арнем и Вагенинген. Преди 10 години двамата вземат решение да си потърсят дом в Родопите. Така попадат на една стогодишна къща на 3 етажа, с 8 стаи. Правят огромен главен ремонт и в края на 2008 година се нанасят. Миналата година още веднъж са правили ремонт. „ Преди, като заминавахме за Холандия, заварвахме към къщата си морава. От 2 години сменихме градината, махнахме плевелите, засадихме рози, орлов нокът, люляци, розмарин, лавандула, теменужки, а комшиите ни се грижат за парцела, когато отсъстваме “, изясняват двамата един през различен, нали Мейс е експерт по растенията.
Селин има внук и внучка от децата от първия й брак – Йип и Софи. Внукът този месец ще навърши 2 години, внучката е на 17 месеца. Като пораснат, ще ги водят на въздух в Момчиловци.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ