Дейвид Салаи – литературният отшелник, който спечели Букър
Той е маджарин и британец, само че също и канадец. Вместо да ги изрежда, избира да се назовава „ книжовен аскет “. Сега Дейвид Салаи завоюва влиятелната премия „ Букър “ за последния си разказ „ Плът “. Скоро той ще се появи и на български език.
Ако би трябвало да показа с до шест думи книгата, която му донесе тазгодишната премия „ Букър “ , той ще каже, че разказва какво е „ да бъдеш живо тяло в света “.
Ако пък можеше да даде съвет на себе си като младеж, когато занапред прави първите си стъпки в писането, той би споделил: „ Нищо няма толкоз огромно значение, колкото си мислиш “.
Днес писателят Дейвид Салаи е създател на шест книги, преведени на над 20 езика, както и на редица радиопиеси. Най-новата му книга – „ Плът “ , в понеделник му завоюва влиятелната премия „ Букър “. Тя се присъжда на най-хубавия разказ за последната година, оповестен в оригинал на британски език, за разлика от, който е за романи в превод от други езици.
Следващата седмица „ Плът “ ще излезе и на български език от издателство „ Лабиринт “ , в превод на Петя Петкова .
Церемонията по връчването на „ Букър “ беше на 10 ноември в Лондон , а премията включва чек за 50 хиляди паунда и статуетка. Тя беше връчена на Салаи от Саманта Харви .
„ В доста връзки това е мрачна книга, само че е наслаждение да се чете “, сподели за „ Плът “ ръководителят на тазгодишното жури на премията Роди Дойл – притежател на „ Букър “ от 1993 година
Никога не сме чели нещо подобноРоди Дойл, ръководител на журито
„ Никога не сме чели нещо сходно “, добави той. В журито участваха още актрисата Сара Джесика Паркър и писателите Крис Пауър, Айобами Адебайо и Кили Рийд .
Дейвид Салаи е роден през 1974 година в Монреал, Канада . Майка му е канадка, а татко му – маджарин. Семейството му първо се преселва в Бейрут, само че поради гражданската война в Ливан се постанова още веднъж да се реалокира.
Така Салаи израства в Лондон. Завършва Оксфордския университет и известно време работи като управител по продажби. После отива в Печ, Унгария – сякаш единствено за няколко месеца, само че прекарва там 10 години. Днес живее с жена си и дребния си наследник във Виена .
Заради смесения генезис и многото разнообразни места, на които е живял, Салаи се дефинира като „ книжовен аскет “ и гледа на себе си като европеец, който не е част от никаква литературна сцена.
Все отново едно от нещата, които го задържат в Унгария през годините, които прекарва там, е опцията да се устоя от приходите си от писане и по този начин да се развива като създател – нещо, което не може да си разреши във Англия.
Салаи написа още от 10-годишен. На 20 години стопира, само че след това още веднъж се връща към писането поради желанието да овладее „ метода, по който книгата манипулира читателя “.
Това е непрекъснатата игра сред писателя и читателяДейвид Салаи
„ Не желая да звучи злокобно, просто това е непрекъснатата игра сред писателя и читателя. Като дете това ми харесваше и напълно неумишлено желаех да опитам да го върша като публицист “, споделя Салаи пред „ Гардиън “.
Дебютният му разказ „ Лондон и Югоизтокът “ печели няколко влиятелни награди. За него Салаи е въодушевен точно от корпоративната си работа в Лондон.
Друг негов разказ – „ Мъжът, какъвто е “ , през 2016 година попада измежду финалистите за премията „ Букър “, само че не я печели. Салаи е създател и на книгите „ Пролет “ и „ Невинният “ , както и на сборника с разкази „ Турбуленция “ .
Последният му разказ „ Плът “ стартира с фрапантен случай, който се развива, до момента в който срамежливият и несръчен Ищван живее с майка си в Унгария и е по отношение на 42-годишна омъжена жена. Ищван стига до изправителен дом и военна работа в Ирак , а по-късно се мести в Лондон, където работи за богато семейство.
Със необработен и сбит жанр романът наблюдава множеството обрати в живота на героя и изследва тематики като мъжествеността, класовите разделения, миграцията, контузията, секса и властта, написа.
Пред същата медия Салаи споделя, че романът „ Плът “ е умислен „ в сянката на неуспеха “. През есента на 2020 година писателят се отхвърля от разказ, върху който работи от близо четири години, тъй като счита, че не се получава.
Нашето битие е на първо място физическо преживяванеДейвид Салаи
Намира път в ръкописа на „ Плът “, с който желае да „ изрази чувството, че нашето битие е на първо място физическо прекарване “ и че всички други негови аспекти произтичат точно от тялото, плътта.
„ Очевидно това е част от всяка история, само че доста рядко се откроява като концепция “, споделя Салаи.
Друг значим аспект от концепцията зад романа е прекарването на Салаи „ да се намирам сред две места и да не се усещам на 100% вкъщи си в нито едно от тях “. Той има поради Унгария и Англия, както и персоналните си усеща за „ прочувствена изолация сред двете страни “, с които се сблъсква и героят му.
Освен тези чувства, в романа мощно участва и тематиката за ролята на парите като инструмент за разпределение на власт. Според Салаи „ постоянно това се подценява по същия метод, както физическото прекарване “.
През 2010 година Салаи се появява в листата на „ Телеграф “ за 20-те най-хубави английски писатели под 40 години, а през 2013 година е разгласен и за един от най-хубавите английски романисти от „ Гранта “.
Той постоянно пътува до Унгария по фамилни аргументи, по тази причина няма едно-единствено място, на което може да написа. Но има обичано време за това – първият час след събуждането заран, когато телефонът му е към момента изключен.
„ Едно от провокациите е постоянно да се придържам към действителността на измисления свят, с цел да не наподобява като глупава история, която си изобретявам “, споделя Салаи.
Ако би трябвало да показа с до шест думи книгата, която му донесе тазгодишната премия „ Букър “ , той ще каже, че разказва какво е „ да бъдеш живо тяло в света “.
Ако пък можеше да даде съвет на себе си като младеж, когато занапред прави първите си стъпки в писането, той би споделил: „ Нищо няма толкоз огромно значение, колкото си мислиш “.
Днес писателят Дейвид Салаи е създател на шест книги, преведени на над 20 езика, както и на редица радиопиеси. Най-новата му книга – „ Плът “ , в понеделник му завоюва влиятелната премия „ Букър “. Тя се присъжда на най-хубавия разказ за последната година, оповестен в оригинал на британски език, за разлика от, който е за романи в превод от други езици.
Следващата седмица „ Плът “ ще излезе и на български език от издателство „ Лабиринт “ , в превод на Петя Петкова .
Церемонията по връчването на „ Букър “ беше на 10 ноември в Лондон , а премията включва чек за 50 хиляди паунда и статуетка. Тя беше връчена на Салаи от Саманта Харви .
„ В доста връзки това е мрачна книга, само че е наслаждение да се чете “, сподели за „ Плът “ ръководителят на тазгодишното жури на премията Роди Дойл – притежател на „ Букър “ от 1993 година
Никога не сме чели нещо подобноРоди Дойл, ръководител на журито
„ Никога не сме чели нещо сходно “, добави той. В журито участваха още актрисата Сара Джесика Паркър и писателите Крис Пауър, Айобами Адебайо и Кили Рийд .
Дейвид Салаи е роден през 1974 година в Монреал, Канада . Майка му е канадка, а татко му – маджарин. Семейството му първо се преселва в Бейрут, само че поради гражданската война в Ливан се постанова още веднъж да се реалокира.
Така Салаи израства в Лондон. Завършва Оксфордския университет и известно време работи като управител по продажби. После отива в Печ, Унгария – сякаш единствено за няколко месеца, само че прекарва там 10 години. Днес живее с жена си и дребния си наследник във Виена .
Заради смесения генезис и многото разнообразни места, на които е живял, Салаи се дефинира като „ книжовен аскет “ и гледа на себе си като европеец, който не е част от никаква литературна сцена.
Все отново едно от нещата, които го задържат в Унгария през годините, които прекарва там, е опцията да се устоя от приходите си от писане и по този начин да се развива като създател – нещо, което не може да си разреши във Англия.
Салаи написа още от 10-годишен. На 20 години стопира, само че след това още веднъж се връща към писането поради желанието да овладее „ метода, по който книгата манипулира читателя “.
Това е непрекъснатата игра сред писателя и читателяДейвид Салаи
„ Не желая да звучи злокобно, просто това е непрекъснатата игра сред писателя и читателя. Като дете това ми харесваше и напълно неумишлено желаех да опитам да го върша като публицист “, споделя Салаи пред „ Гардиън “.
Дебютният му разказ „ Лондон и Югоизтокът “ печели няколко влиятелни награди. За него Салаи е въодушевен точно от корпоративната си работа в Лондон.
Друг негов разказ – „ Мъжът, какъвто е “ , през 2016 година попада измежду финалистите за премията „ Букър “, само че не я печели. Салаи е създател и на книгите „ Пролет “ и „ Невинният “ , както и на сборника с разкази „ Турбуленция “ .
Последният му разказ „ Плът “ стартира с фрапантен случай, който се развива, до момента в който срамежливият и несръчен Ищван живее с майка си в Унгария и е по отношение на 42-годишна омъжена жена. Ищван стига до изправителен дом и военна работа в Ирак , а по-късно се мести в Лондон, където работи за богато семейство.
Със необработен и сбит жанр романът наблюдава множеството обрати в живота на героя и изследва тематики като мъжествеността, класовите разделения, миграцията, контузията, секса и властта, написа.
Пред същата медия Салаи споделя, че романът „ Плът “ е умислен „ в сянката на неуспеха “. През есента на 2020 година писателят се отхвърля от разказ, върху който работи от близо четири години, тъй като счита, че не се получава.
Нашето битие е на първо място физическо преживяванеДейвид Салаи
Намира път в ръкописа на „ Плът “, с който желае да „ изрази чувството, че нашето битие е на първо място физическо прекарване “ и че всички други негови аспекти произтичат точно от тялото, плътта.
„ Очевидно това е част от всяка история, само че доста рядко се откроява като концепция “, споделя Салаи.
Друг значим аспект от концепцията зад романа е прекарването на Салаи „ да се намирам сред две места и да не се усещам на 100% вкъщи си в нито едно от тях “. Той има поради Унгария и Англия, както и персоналните си усеща за „ прочувствена изолация сред двете страни “, с които се сблъсква и героят му.
Освен тези чувства, в романа мощно участва и тематиката за ролята на парите като инструмент за разпределение на власт. Според Салаи „ постоянно това се подценява по същия метод, както физическото прекарване “.
През 2010 година Салаи се появява в листата на „ Телеграф “ за 20-те най-хубави английски писатели под 40 години, а през 2013 година е разгласен и за един от най-хубавите английски романисти от „ Гранта “.
Той постоянно пътува до Унгария по фамилни аргументи, по тази причина няма едно-единствено място, на което може да написа. Но има обичано време за това – първият час след събуждането заран, когато телефонът му е към момента изключен.
„ Едно от провокациите е постоянно да се придържам към действителността на измисления свят, с цел да не наподобява като глупава история, която си изобретявам “, споделя Салаи.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ