Кошмар, който вече не е смешен. Как Олех заживя в собствения си роман
Той е украински публицист и публицист. Преди 8 години издава антиутопичен разказ. В 6 часа сутринта на 24 февруари 2022 година се оказва, че той към този момент живее в романа си.
Годината е 2114. Киев е по-скоро гробище, в сравнение с град - срутен до основи, разграбен, запустял. Минал е цялостен век от войната на Русия с Украйна, само че Украйна е към момента под съветски надзор. Превърната е в място, на което Москва тества свое ново пробно оръжие - машина на времето. Машината е изтрила спомените на украинците, върнала е стрелките на часовника обратно, направила е от предишното настояще.
Така наподобява страната на Олех Шинкаренко в неговия антиутопия "Кахарлик ". Украинският публицист и публицист стартира да го написа през 2012, разгласява го през 2014, а през 2022 година - колкото и да не му се има вяра - като че ли го живее.
Днес Шинкаренко е емигрант в личната си страна. В момента се намира в Лвов. Избягал е от Ирпен, дребен град тъкмо до Киев, дружно със фамилията си.
"Дори и в този момент [седмица след началото на войната - бел. ред.] не мога да допускам, че това, което се случва, е действителност ", споделя Шинкаренко.
"Не мога да го допускам, макар че бях предсказал съвсем всичко в своя разказ - разказ на ужасите за най-големия украински боязън - война с Русия. "
Как стартират кошмарите
В ранните часове на 24 февруари Шинкаренко се намира в дома си в Ирпен - умерено и безшумно градче единствено на няколко километра западно от Киев. Той, брачната половинка му, синът им и котката им спят, когато към 6 часа Шинкаренко е разсънен от отдалечен екот. Посяга към телефона си, с цел да ревизира новините. Прочита, че войната е почнала, Русия, а детонации има дори в Киев. Реакцията си разказва като потрес.
"Събудих жена си и ѝ споделих, че би трябвало да взимаме багажа, който бяхме приготвили авансово, и да се махаме ", споделя Шинкаренко пред Свободна Европа.
"Деня, преди да стартира войната, се бях опитал да я убедя, че би трябвало да се евакуираме в западната част на страната. Но тя отхвърли. Не вярваше, че има даже минимална възможност да се стигне до война ", прибавя той.
Когато стартират да търсят място, където да преспят, откриват, че всичко към този момент е заето. Всички хотели, стаи и жилища са резервирани единствено за минути от стотиците хиляди хора като тях, които вземат решение да избягат в по-сигурната Западна Украйна.
Решават да отидат при свои другари в Лвов, само че се изправят пред различен проблем - фамилията няма лична кола. Междувременно стартират да чуват звука на съветски хеликоптери, прелитащи над дома им.
"Тогава брачната половинка ми се сети, че преди няколко месеца напълно на смешка се беше схванала със своя другарка да вземем назаем колата ѝ при положение, че стане война ", споделя Шинкаренко.
Не след дълго въпросната жена идва със фамилията си с две коли. Оставят им едната. Самият Шинкаренко обаче няма брошура, а брачната половинка му преди малко е издържала изпита си по кормуване и няма никакъв опит с дълго шофиране. Но нямат избор.
Трябваше да изминем над 500 км със скорост от 20 км/час поради ужасните тапи.Олех Шинкаренко
"Жена ми Светлана се качи зад кормилото и се насочихме на запад. Трябваше да изминем над 500 км със скорост от 20 км/час поради ужасните тапи ", споделя Шинкаренко.
"Пътуването продължи повече от 48 часа, макар че нормално е към 5-6. "
Чакането и стресът са толкоз рискови, че някои от водачите не устоят и стартират да карат в насрещното платно. Други пробват да минат през разораните ниви около пътя, само че колите им затъват в меката пръст.
"Тъй като не мога да карам, седях до жена ми и от самото начало четях новините ", споделя 46-годишният публицист.
Преди да се качат в колата дружно с куфарите, раниците и котката си, фамилията облепя прозорците на жилището си с тиксо. Надяват се, че по този начин ще ги запазят при детонациите и в стаите няма да влетят части от снаряди.
По-късно Шинкаренко вижда фотоси от Буча - прилежащия дребен град, в който украинската войска отблъсна колона от напредващи съветски танкове. На фотосите се виждат къщи, сринати със земята.
"Тогава си споделих, че някакви части от снаряди, забити в стените, в действителност въобще не са най-лошият вид. "
"Всички проекти се сринаха "
В момента фамилията на Шинкаренко е в къщата на другари в Лвов. Искали са да преминат границата и да отидат при свои познати в Будапеща, само че откакто Украйна активизира всички мъже сред 18 и 60-годишна възраст, са се отказали от този проект. Засега не желаят да се разделят.
Те са измежду стотиците хиляди украинци, принудени да изоставен домовете си, откогато стартира съветската инвазия в страната. По данни на Организация на обединените нации, годни към 6 март, бежанците от Украйна към този момент са 1,5 милиона души. Организацията чака това число да доближи до 4 милиона през идващите седмици.
По думите на Шинкаренко животът в Лвов продължава да е относително естествен, има ток, вода, парно, услугите не са прекъсвали. Той съумява и да поддържа работата си отдалечено. През цялото време не стопира да чете вести, "скролвайки като че ли в очакване на Страшния съд ". И макар че Лвов към момента не е директно обиден от бойните дейности, нормалността на делника наподобява окончателно изгубена.
"Ежедневието ми в Ирпин преди войната беше много подредено ", споделя Шинкаренко.
"Събуждах се, отивах в спортния клуб, където тичах един километър и плувах 500 метра в басейна. След това работех до късно вечерта, практикувам писане на документи за мобилни и уеб приложения за една здравна компания в Швеция. Понякога записвах песни в домашното си студио и обмислях по какъв начин желая да напиша нов разказ. През уикендите ходех със сина си в Киев. Любимите ни места бяха Музеят на авиацията с ретро самолетите и Железопътният музей ", споделя той и прибавя:
"В събота планирах да поканя другари на рождения си ден, само че всички тези проекти се сринаха. Както целият ми предходен живот. "
"Кошмар, който към този момент не е комичен "
Лвов, който се намира покрай границата на Украйна с Полша сега е цялостен с разселени хора, бягащи от войната. В хотелите продължава да няма никакви места. По думите на Шинкаренко обаче най-лошо е ситуацията на самата граница. През първите няколко дни хората са чакали по 40-60 часа, до момента в който преминат. Повечето спят в колите си, някои ги зарязват и потеглят пешком.
В романа антиутопия на Шинкаренко обаче действието се развива най-вече в Киев, не в Лвов. А градът Киев, какъвто го посрещна март 2022 година, повече наподобява на Киев от измислената 2114 година, в сравнение с досегашния Киев с Музея на авиацията, който синът на писателя толкоз харесва.
"Киев е чудноват град. Обикаляш го час, два, и не срещаш жива душа. За кого са построили толкоз доста здания? Ако се загледаш, от покрива на една висока остъклена кула се издига пушек ", написа на едно място в романа на Шинкаренко. Картината много припомня на днешната сюрреалистична действителност, в която улиците на украинската столица са изцяло празни, а всички поданици на града са подземен, скрити в дълбините на метрото. Само преди няколко дни пък, във вторник, съветски ракети удариха телевизионната кула в града. От върха ѝ се изви дим, а украинските управляващи оповестиха за петима починали.
Друг паралел сред антиутопията на Шинкаренко и сегашната действителност е тематиката за украинското минало. В романа благодарение на особено оръжие една мислена Руска федерация е съумяла да изтрие паметта на основния воин и да върне времето обратно. В действителността актуалният съветски президент Владимир Путин частично изясни нашествието си, като също върна времето обратно. Стана ясно, че съгласно неговото схващане Украйна няма лична история и държавност, тя е създание на Ленин и надлежно Русия има правото да си я върне.
"Русия забавя времето в Украйна и се пробва да ни върне в ерата на Съветския съюз и дори на Руската империя ", споделя в едно свое през 2016 година Шинкаренко. "Москва употребява доста техники, с цел да реализира това, и то не е просто метафора. "
В същото изявление писателят отбелязва, че когато написа, в действителност въобще не се стреми към пророчества.
"Целта ми е не да предричам бъдещето, а да подлагам на критика сегашното ", споделя той и дефинира един от своите сюжети като "много комичен призрачен сън. Точно като животите ни. "
Шест години по-късно обаче съвпаденията с действителността са по-скоро плашещи, в сравнение с смешни. Кошмарът е спрял да е занимателен, а самият Шинкаренко не е оптимист. Казва, че макар героизма на украинската войска, чака съветската атака да продължи и да приключи с инсталирането на "марионетка " отпред на страната - по думите му, да вземем за пример някогашния президент Виктор Янукович.
"Светът е в задънена улица ", счита украинецът. "Продължаването на войната ще унищожи цяла Украйна и ще донесе невероятни премеждия на украинския народ. Нейният край с победа на Путин пък сигурно ще донесе позор, оскърбление, репресии, изтезания, убийства и още веднъж неизбежното продължение на войната. "
Опит на страните от НАТО да се намесят във войната пък съгласно Шинкаренко ще докара до нуклеарна злополука. Потенциална украинска победа също ще вбеси Путин и евентуално ще го тласне да употребява нуклеарни оръжия.
"Всички разновидности за бъдещето са доста неприятни и няма от какво да избираме. "
Годината е 2114. Киев е по-скоро гробище, в сравнение с град - срутен до основи, разграбен, запустял. Минал е цялостен век от войната на Русия с Украйна, само че Украйна е към момента под съветски надзор. Превърната е в място, на което Москва тества свое ново пробно оръжие - машина на времето. Машината е изтрила спомените на украинците, върнала е стрелките на часовника обратно, направила е от предишното настояще.
Така наподобява страната на Олех Шинкаренко в неговия антиутопия "Кахарлик ". Украинският публицист и публицист стартира да го написа през 2012, разгласява го през 2014, а през 2022 година - колкото и да не му се има вяра - като че ли го живее.
Днес Шинкаренко е емигрант в личната си страна. В момента се намира в Лвов. Избягал е от Ирпен, дребен град тъкмо до Киев, дружно със фамилията си.
"Дори и в този момент [седмица след началото на войната - бел. ред.] не мога да допускам, че това, което се случва, е действителност ", споделя Шинкаренко.
"Не мога да го допускам, макар че бях предсказал съвсем всичко в своя разказ - разказ на ужасите за най-големия украински боязън - война с Русия. "
Как стартират кошмарите
В ранните часове на 24 февруари Шинкаренко се намира в дома си в Ирпен - умерено и безшумно градче единствено на няколко километра западно от Киев. Той, брачната половинка му, синът им и котката им спят, когато към 6 часа Шинкаренко е разсънен от отдалечен екот. Посяга към телефона си, с цел да ревизира новините. Прочита, че войната е почнала, Русия, а детонации има дори в Киев. Реакцията си разказва като потрес.
"Събудих жена си и ѝ споделих, че би трябвало да взимаме багажа, който бяхме приготвили авансово, и да се махаме ", споделя Шинкаренко пред Свободна Европа.
"Деня, преди да стартира войната, се бях опитал да я убедя, че би трябвало да се евакуираме в западната част на страната. Но тя отхвърли. Не вярваше, че има даже минимална възможност да се стигне до война ", прибавя той.
Когато стартират да търсят място, където да преспят, откриват, че всичко към този момент е заето. Всички хотели, стаи и жилища са резервирани единствено за минути от стотиците хиляди хора като тях, които вземат решение да избягат в по-сигурната Западна Украйна.
Решават да отидат при свои другари в Лвов, само че се изправят пред различен проблем - фамилията няма лична кола. Междувременно стартират да чуват звука на съветски хеликоптери, прелитащи над дома им.
"Тогава брачната половинка ми се сети, че преди няколко месеца напълно на смешка се беше схванала със своя другарка да вземем назаем колата ѝ при положение, че стане война ", споделя Шинкаренко.
Не след дълго въпросната жена идва със фамилията си с две коли. Оставят им едната. Самият Шинкаренко обаче няма брошура, а брачната половинка му преди малко е издържала изпита си по кормуване и няма никакъв опит с дълго шофиране. Но нямат избор.
Трябваше да изминем над 500 км със скорост от 20 км/час поради ужасните тапи.Олех Шинкаренко
"Жена ми Светлана се качи зад кормилото и се насочихме на запад. Трябваше да изминем над 500 км със скорост от 20 км/час поради ужасните тапи ", споделя Шинкаренко.
"Пътуването продължи повече от 48 часа, макар че нормално е към 5-6. "
Чакането и стресът са толкоз рискови, че някои от водачите не устоят и стартират да карат в насрещното платно. Други пробват да минат през разораните ниви около пътя, само че колите им затъват в меката пръст.
"Тъй като не мога да карам, седях до жена ми и от самото начало четях новините ", споделя 46-годишният публицист.
Преди да се качат в колата дружно с куфарите, раниците и котката си, фамилията облепя прозорците на жилището си с тиксо. Надяват се, че по този начин ще ги запазят при детонациите и в стаите няма да влетят части от снаряди.
По-късно Шинкаренко вижда фотоси от Буча - прилежащия дребен град, в който украинската войска отблъсна колона от напредващи съветски танкове. На фотосите се виждат къщи, сринати със земята.
"Тогава си споделих, че някакви части от снаряди, забити в стените, в действителност въобще не са най-лошият вид. "
"Всички проекти се сринаха " В момента фамилията на Шинкаренко е в къщата на другари в Лвов. Искали са да преминат границата и да отидат при свои познати в Будапеща, само че откакто Украйна активизира всички мъже сред 18 и 60-годишна възраст, са се отказали от този проект. Засега не желаят да се разделят.
Те са измежду стотиците хиляди украинци, принудени да изоставен домовете си, откогато стартира съветската инвазия в страната. По данни на Организация на обединените нации, годни към 6 март, бежанците от Украйна към този момент са 1,5 милиона души. Организацията чака това число да доближи до 4 милиона през идващите седмици.
По думите на Шинкаренко животът в Лвов продължава да е относително естествен, има ток, вода, парно, услугите не са прекъсвали. Той съумява и да поддържа работата си отдалечено. През цялото време не стопира да чете вести, "скролвайки като че ли в очакване на Страшния съд ". И макар че Лвов към момента не е директно обиден от бойните дейности, нормалността на делника наподобява окончателно изгубена.
"Ежедневието ми в Ирпин преди войната беше много подредено ", споделя Шинкаренко.
"Събуждах се, отивах в спортния клуб, където тичах един километър и плувах 500 метра в басейна. След това работех до късно вечерта, практикувам писане на документи за мобилни и уеб приложения за една здравна компания в Швеция. Понякога записвах песни в домашното си студио и обмислях по какъв начин желая да напиша нов разказ. През уикендите ходех със сина си в Киев. Любимите ни места бяха Музеят на авиацията с ретро самолетите и Железопътният музей ", споделя той и прибавя:
"В събота планирах да поканя другари на рождения си ден, само че всички тези проекти се сринаха. Както целият ми предходен живот. "
"Кошмар, който към този момент не е комичен "
Лвов, който се намира покрай границата на Украйна с Полша сега е цялостен с разселени хора, бягащи от войната. В хотелите продължава да няма никакви места. По думите на Шинкаренко обаче най-лошо е ситуацията на самата граница. През първите няколко дни хората са чакали по 40-60 часа, до момента в който преминат. Повечето спят в колите си, някои ги зарязват и потеглят пешком.
В романа антиутопия на Шинкаренко обаче действието се развива най-вече в Киев, не в Лвов. А градът Киев, какъвто го посрещна март 2022 година, повече наподобява на Киев от измислената 2114 година, в сравнение с досегашния Киев с Музея на авиацията, който синът на писателя толкоз харесва.
"Киев е чудноват град. Обикаляш го час, два, и не срещаш жива душа. За кого са построили толкоз доста здания? Ако се загледаш, от покрива на една висока остъклена кула се издига пушек ", написа на едно място в романа на Шинкаренко. Картината много припомня на днешната сюрреалистична действителност, в която улиците на украинската столица са изцяло празни, а всички поданици на града са подземен, скрити в дълбините на метрото. Само преди няколко дни пък, във вторник, съветски ракети удариха телевизионната кула в града. От върха ѝ се изви дим, а украинските управляващи оповестиха за петима починали.
Друг паралел сред антиутопията на Шинкаренко и сегашната действителност е тематиката за украинското минало. В романа благодарение на особено оръжие една мислена Руска федерация е съумяла да изтрие паметта на основния воин и да върне времето обратно. В действителността актуалният съветски президент Владимир Путин частично изясни нашествието си, като също върна времето обратно. Стана ясно, че съгласно неговото схващане Украйна няма лична история и държавност, тя е създание на Ленин и надлежно Русия има правото да си я върне.
"Русия забавя времето в Украйна и се пробва да ни върне в ерата на Съветския съюз и дори на Руската империя ", споделя в едно свое през 2016 година Шинкаренко. "Москва употребява доста техники, с цел да реализира това, и то не е просто метафора. "
В същото изявление писателят отбелязва, че когато написа, в действителност въобще не се стреми към пророчества.
"Целта ми е не да предричам бъдещето, а да подлагам на критика сегашното ", споделя той и дефинира един от своите сюжети като "много комичен призрачен сън. Точно като животите ни. "
Шест години по-късно обаче съвпаденията с действителността са по-скоро плашещи, в сравнение с смешни. Кошмарът е спрял да е занимателен, а самият Шинкаренко не е оптимист. Казва, че макар героизма на украинската войска, чака съветската атака да продължи и да приключи с инсталирането на "марионетка " отпред на страната - по думите му, да вземем за пример някогашния президент Виктор Янукович.
"Светът е в задънена улица ", счита украинецът. "Продължаването на войната ще унищожи цяла Украйна и ще донесе невероятни премеждия на украинския народ. Нейният край с победа на Путин пък сигурно ще донесе позор, оскърбление, репресии, изтезания, убийства и още веднъж неизбежното продължение на войната. "
Опит на страните от НАТО да се намесят във войната пък съгласно Шинкаренко ще докара до нуклеарна злополука. Потенциална украинска победа също ще вбеси Путин и евентуално ще го тласне да употребява нуклеарни оръжия.
"Всички разновидности за бъдещето са доста неприятни и няма от какво да избираме. "
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ