Бойко Методиев Борисов– В седми коридор
Той е станал като част от фамилиите ни. Пуснеш тв приемника – вести с него. Отвориш фейсбук – предава онлайн. Бойко Методиев Борисов, един от най-дълго управлявалите Република България премиер-министри, през днешния ден (13 юни), става на 60 години и влиза, както се споделя, в седми кулоар.
Успехите му са ясни – за приятелите са безспорни, за съперниците – съмнителни. То постоянно ще си е по този начин. Затова дано силуетът му бъде за началото. Нещо като “Батман: Началото”, отбелязва "Труд " в преглед за юбилея на премиера с потреблението на цитати от книгата “Моделът на триумфа или по какъв начин да успяваш в България “
Въпреки че дядо му Асен е бил “утепан от комунистите”, Борисов постоянно е мечтаел да бъде в екшъна на полицията. За негово страдание полицията тогава се споделяше милиция, а тя беше комунистическа – основана от тези, дето са “утепали дедо му”. Но той това желае и това реализира. Започва в Министерство на вътрешните работи на Българска комунистическа партия, с цел да оглави Министерство на вътрешните работи на демокрацията.
Пътят му към униформата е като българска автомагистрала – тук пропадне, там има ремонт, там има засада от алчни патрулки. Въпреки че е първенец в учебно заведение, излиза наяве, че не може да кандидатства в профилите “Държавна сигурност” или “Народна милиция” в Симеоново, поради досието на дядо му Асен. Баща му го поучава да стане пожарникар. Обаче не като него самия – “профилактик” (тези, дето вървят с папки и ревизират дали един обект дава отговор на ППБ, б.р.)
“Сине, в случай че искаш да си в моята сянка и да ти е леко, би трябвало да станеш профилактик. Ако искаш да си правиш твоя биография и кариера, би трябвало да станеш боевак и да минеш през най-трудното”, споделил татко му.
Бойко Борисов става същински войник и става пълководец на централната рота в отделение 702 220 А (Пожарната на “Раковска” в София). И от този момент първи влиза в пожара и финален излиза – в дословен и метафоричен смисъл. И бил непослушен. В суетния смисъл. Много рядко слагал каска, тъй като му разваляла прическата, тъй като имал буйна коса. Колкото и необичайно да звучи това през днешния ден. При едно от дежурствата му, подвигат промяната по паника – гръмнал бойлер, умъртвил човек, а постройката гори.
“Страшна суматоха – споделя той – ние влизаме през неверен вход, тъй като хората викаха “Тука, тука, тука!” аз най-бърз, нали състезател, тичам напред и след мене върви линията – бойците хвърлят шлагновете, скопчават и тичат нагоре. Обаче пожарът от другата страна и ние със старшината Васо Стоев попадаме в клопка. Вратата зад нас се затваря, а вътре се цялостни с пушек и започваме да се давим.”
Борисов и Стоев не могат да излязат, макар напъните и ситуацията става рисково. Лягат на пода и стартират да дишат през процепа на вратата. Тогава Методиев се ядосва и праска подобен ритник на вратата, че тя пада дружно с касата. “И сме застанали на един прозорец – дишаме, дишаме… А изпод една жена, по пеньоар, но с едни страхотни гърди. И ние, както бяхме се зашеметили, и двамата: “А!” Мина ни, незабавно.”
Кариерата на Борисов щеше да бъде друга, в случай че не е бил съветът на един доста значим човек в живота му – Кръстьо Чакъров. Нищо не ви приказва името Чакъров? Е, съвсем няма човек в България, който да не знае сакралния резултат за почитателите на футбола – Левски – ЦСКА (7:2), с хеттрик на Гунди. Чакъров е треньор на “Левски” при този свръхестествен резултат.
Когато кандидатства в Школата, Чакъров идва на посетители в Борисови. Разбрал каква е драмата на тинейджъра, сяда и му споделя: “Бойко, с твоето досие, моето момче, имаш два разновидността – единият е спорт, другият е да правиш нещо с просвета. В Министерство на вътрешните работи полковници – доста, учени – нема!”
Този съвет се запечатва в съзнанието на Борисов и както той споделя, това му става като стратегия. Намира клуб по карате в Института за задгранични студенти. Тренира с хъс и учи с хъс. Записва свободна аспирантура и на 27 години пази дисертация. Темата е “Психофизическата подготовка на оперативния състав на противопожарната защита за деяние в екстремални обстановки.” Това се случва на 29 ноември 1989 година и му е присъдена научна степен “кандидат на науките”.
По това време се случва и мирната гражданска война, която прекатурва цяла България. Демокрацията и свободната самодейност опустошават комунистическия режим и Бойко Борисов напуща системата, с цел да стартира нова автомагистрала в личния си живот – изпълнена с естакадите на триумфите и мантинелите на конкуренцията. Така се ражда охранителната компания “Ипон”. Това е компанията, която поема защитата на някогашния Първи – Живков, който е под домакински арест, а сетне и на царя в заточение – Симеон Сакскобургготски. Явно там някъде – сред “Секвоя” и “Врана”, Борисов се заразява с политическия вирус, с цел да се трансформира в Х-мен на управническия хоризонт.
Симеон го показва за основен секретар на Министерство на вътрешните работи – признателност за защитата. Охраната на двамата водачи се оказва и професорската му стратегия. Борисов помни доста добре препоръките на царя. Сакскобургготски споделя в едно изявление: “Той има феноменална вътрешен глас. Веднъж му рекох: “Генерале, вие сте доста млад, но аз като доста по-стар си припомням, че татко ми (цар Борис III) споделяше: “Градоначалникът на София е трамплинът за министър ръководител.” Очевидно Бойко Борисов е следил доста деликатно и цар, и общоприет секретар, тъй като след пожарите, ритниците, защитата, той става и градоначалник, и министър-председател. Та по този начин и до през днешния ден.
Съветите на Първия и Царя
Борисов е бил началник на защитата на последния цар – Симеон и на последния общоприет секретар на Българска комунистическа партия – Тодор Живков. И двамата до момента в който са в недружелюбност. И се учи от тях. “Това, което от Тодор Живков съм чувал, е съвпадало с това, което след това ми е казвал царят. Има една поговорка, която съм чул от двамата, само че казана с разнообразни думи. Царят споделяше: “Бойко, не се ядосвай, а прави другите да се ядосват!”, а Тодор Живков: “Недей псува, а накарай другите да те псуват!”
За него
Бойко, ти се оправи прелестно
Действията на премиера Борисов за приобщаването на страните от района към Европейския съюз са безапелационен триумф. Темата “Западни Балкани” не беше елементарен приоритет, само че ти, Бойко, се оправи прелестно и би трябвало да останеш посредник по тази тематика. Хората от Западните Балкани чакат и желаят съответни и действителни неща за възстановяване на живота си.
Ангела Меркел, май 2018 година
И двамата сме се следили
Един ден, не знам дали към този момент беше станал кмет или министър председател, той ми сподели: “Аааа, да не мислите, че аз не съм ви наблюдавал”. Викам: “Генерале, в случай че пък вие си въобразявате, че аз не съм ви следил, до момента в който съм ви гледал в тила толкоз често… “ Така че и двамата сме се следили. И може всеки един да се е понаучил на нещо.
Симеон Сакскобурготски, май 2018 година
Борисов беше доста потребен
Репутацията ви набъбна. Всеки в този момент счита, че България играе не просто роля, само че централна роля в Европа. Бойко Борисов беше доста потребен на Западните Балкани, като им изясни, че тяхното време за участие не е пристигнало. България беше доста потребна за успокояването по този въпрос.
Жан-Клод Юнкер, юли 2018 година
Партията е жив организъм
За мен са значими волята и желанието на Борисов и партията, партията да продължи напред, тъй като партията е жив организъм. Тя има динамичен живот по места… Партията има своя водач, основана е към неговата харизма…
Лиляна Павлова, юни 2019 година
Успехите му са ясни – за приятелите са безспорни, за съперниците – съмнителни. То постоянно ще си е по този начин. Затова дано силуетът му бъде за началото. Нещо като “Батман: Началото”, отбелязва "Труд " в преглед за юбилея на премиера с потреблението на цитати от книгата “Моделът на триумфа или по какъв начин да успяваш в България “
Въпреки че дядо му Асен е бил “утепан от комунистите”, Борисов постоянно е мечтаел да бъде в екшъна на полицията. За негово страдание полицията тогава се споделяше милиция, а тя беше комунистическа – основана от тези, дето са “утепали дедо му”. Но той това желае и това реализира. Започва в Министерство на вътрешните работи на Българска комунистическа партия, с цел да оглави Министерство на вътрешните работи на демокрацията.
Пътят му към униформата е като българска автомагистрала – тук пропадне, там има ремонт, там има засада от алчни патрулки. Въпреки че е първенец в учебно заведение, излиза наяве, че не може да кандидатства в профилите “Държавна сигурност” или “Народна милиция” в Симеоново, поради досието на дядо му Асен. Баща му го поучава да стане пожарникар. Обаче не като него самия – “профилактик” (тези, дето вървят с папки и ревизират дали един обект дава отговор на ППБ, б.р.)
“Сине, в случай че искаш да си в моята сянка и да ти е леко, би трябвало да станеш профилактик. Ако искаш да си правиш твоя биография и кариера, би трябвало да станеш боевак и да минеш през най-трудното”, споделил татко му.
Бойко Борисов става същински войник и става пълководец на централната рота в отделение 702 220 А (Пожарната на “Раковска” в София). И от този момент първи влиза в пожара и финален излиза – в дословен и метафоричен смисъл. И бил непослушен. В суетния смисъл. Много рядко слагал каска, тъй като му разваляла прическата, тъй като имал буйна коса. Колкото и необичайно да звучи това през днешния ден. При едно от дежурствата му, подвигат промяната по паника – гръмнал бойлер, умъртвил човек, а постройката гори.
“Страшна суматоха – споделя той – ние влизаме през неверен вход, тъй като хората викаха “Тука, тука, тука!” аз най-бърз, нали състезател, тичам напред и след мене върви линията – бойците хвърлят шлагновете, скопчават и тичат нагоре. Обаче пожарът от другата страна и ние със старшината Васо Стоев попадаме в клопка. Вратата зад нас се затваря, а вътре се цялостни с пушек и започваме да се давим.”
Борисов и Стоев не могат да излязат, макар напъните и ситуацията става рисково. Лягат на пода и стартират да дишат през процепа на вратата. Тогава Методиев се ядосва и праска подобен ритник на вратата, че тя пада дружно с касата. “И сме застанали на един прозорец – дишаме, дишаме… А изпод една жена, по пеньоар, но с едни страхотни гърди. И ние, както бяхме се зашеметили, и двамата: “А!” Мина ни, незабавно.”
Кариерата на Борисов щеше да бъде друга, в случай че не е бил съветът на един доста значим човек в живота му – Кръстьо Чакъров. Нищо не ви приказва името Чакъров? Е, съвсем няма човек в България, който да не знае сакралния резултат за почитателите на футбола – Левски – ЦСКА (7:2), с хеттрик на Гунди. Чакъров е треньор на “Левски” при този свръхестествен резултат.
Когато кандидатства в Школата, Чакъров идва на посетители в Борисови. Разбрал каква е драмата на тинейджъра, сяда и му споделя: “Бойко, с твоето досие, моето момче, имаш два разновидността – единият е спорт, другият е да правиш нещо с просвета. В Министерство на вътрешните работи полковници – доста, учени – нема!”
Този съвет се запечатва в съзнанието на Борисов и както той споделя, това му става като стратегия. Намира клуб по карате в Института за задгранични студенти. Тренира с хъс и учи с хъс. Записва свободна аспирантура и на 27 години пази дисертация. Темата е “Психофизическата подготовка на оперативния състав на противопожарната защита за деяние в екстремални обстановки.” Това се случва на 29 ноември 1989 година и му е присъдена научна степен “кандидат на науките”.
По това време се случва и мирната гражданска война, която прекатурва цяла България. Демокрацията и свободната самодейност опустошават комунистическия режим и Бойко Борисов напуща системата, с цел да стартира нова автомагистрала в личния си живот – изпълнена с естакадите на триумфите и мантинелите на конкуренцията. Така се ражда охранителната компания “Ипон”. Това е компанията, която поема защитата на някогашния Първи – Живков, който е под домакински арест, а сетне и на царя в заточение – Симеон Сакскобургготски. Явно там някъде – сред “Секвоя” и “Врана”, Борисов се заразява с политическия вирус, с цел да се трансформира в Х-мен на управническия хоризонт.
Симеон го показва за основен секретар на Министерство на вътрешните работи – признателност за защитата. Охраната на двамата водачи се оказва и професорската му стратегия. Борисов помни доста добре препоръките на царя. Сакскобургготски споделя в едно изявление: “Той има феноменална вътрешен глас. Веднъж му рекох: “Генерале, вие сте доста млад, но аз като доста по-стар си припомням, че татко ми (цар Борис III) споделяше: “Градоначалникът на София е трамплинът за министър ръководител.” Очевидно Бойко Борисов е следил доста деликатно и цар, и общоприет секретар, тъй като след пожарите, ритниците, защитата, той става и градоначалник, и министър-председател. Та по този начин и до през днешния ден.
Съветите на Първия и Царя
Борисов е бил началник на защитата на последния цар – Симеон и на последния общоприет секретар на Българска комунистическа партия – Тодор Живков. И двамата до момента в който са в недружелюбност. И се учи от тях. “Това, което от Тодор Живков съм чувал, е съвпадало с това, което след това ми е казвал царят. Има една поговорка, която съм чул от двамата, само че казана с разнообразни думи. Царят споделяше: “Бойко, не се ядосвай, а прави другите да се ядосват!”, а Тодор Живков: “Недей псува, а накарай другите да те псуват!”
За него
Бойко, ти се оправи прелестно
Действията на премиера Борисов за приобщаването на страните от района към Европейския съюз са безапелационен триумф. Темата “Западни Балкани” не беше елементарен приоритет, само че ти, Бойко, се оправи прелестно и би трябвало да останеш посредник по тази тематика. Хората от Западните Балкани чакат и желаят съответни и действителни неща за възстановяване на живота си.
Ангела Меркел, май 2018 година
И двамата сме се следили
Един ден, не знам дали към този момент беше станал кмет или министър председател, той ми сподели: “Аааа, да не мислите, че аз не съм ви наблюдавал”. Викам: “Генерале, в случай че пък вие си въобразявате, че аз не съм ви следил, до момента в който съм ви гледал в тила толкоз често… “ Така че и двамата сме се следили. И може всеки един да се е понаучил на нещо.
Симеон Сакскобурготски, май 2018 година
Борисов беше доста потребен
Репутацията ви набъбна. Всеки в този момент счита, че България играе не просто роля, само че централна роля в Европа. Бойко Борисов беше доста потребен на Западните Балкани, като им изясни, че тяхното време за участие не е пристигнало. България беше доста потребна за успокояването по този въпрос.
Жан-Клод Юнкер, юли 2018 година
Партията е жив организъм
За мен са значими волята и желанието на Борисов и партията, партията да продължи напред, тъй като партията е жив организъм. Тя има динамичен живот по места… Партията има своя водач, основана е към неговата харизма…
Лиляна Павлова, юни 2019 година
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ