Той е сред най-емблематичните фигури на австралийския рок заедно с

Той е измежду най-емблематичните фигури на австралийския рок дружно с другарите си от AC/DC. Но за жал си отива прекомерно рано и не съумява да изживее славата по този начин, както останалите.

След 15 години упорита работа в музиката, циркулиране по турнета и безсистемно пиянство, Скот е на ръба да стане международна суперзвезда. И тогава, напълно ненадейно, е открит мъртъв в един автомобил в студен ден в Лондон през 1980 година Едва на 33 години.

Това е печален завършек на плевел живот, въодушевил цели книги, безчет публикации, разбори и фенски теории. Чак до през днешния ден фигурата на Бон Скот си остава паметна – и незабравима за почитателите на AC/DC и класическия рок по целия свят.

Не е мъчно човек да си показа, че дивият и несдържан фронтмен с всепомитащ глас е сложен за управление освен на сцената. Преди той да открие съвършената за себе си тайфа, с която да покаже цялостните си благоприятни условия, Скот добива опит и се усъвършенства в прогресив рок групировката Fraternity. “Бон беше упорит, само че упоритостта му не взимаше превес над желанието му да си прекарва добре ”, спомня си кийбордистът на Fraternity Джон Бисет.

Още тогава артистът е хедонистичният център на всеки ваучър и постоянно е подготвен да тества някакъв нов стимулант, който ще го пристрасти още повече.

Лидерът на Fraternity – басистът Брус Хау – си спомня, че Скот е най-податлив на нездравословните въздействия, когато му е скучно. „ Ако скучаеше, започваше да се държи все едно няма на следващия ден, а има единствено през днешния ден. Не му пукаше дали ще е жив или починал на идващия ден. Беше подготвен да опита всичко – вълшебен гъби, марихуана, алкохол. Поемаше и огромни опасности с мотора “, спомня си Хау. Братът на артиста Дерек Скот удостоверява, че на Бон елементарно му доскучава и че тогава става най-опасен за самия себе си и за близките.

През май 1974 година, след сборичкване в механа и следващо невъздържание с алкохола, Бон колкото да оцелява при тежка злополука с мотора си, която го оставя с белези и без няколко зъба. Налага се да остане със седмици в болничното заведение.

Но това не е напълно извънредно за Скот и още като дете немирникът обича да се забърква в проблеми. Приятелят му Лин Прайър, който го познава още от младеж, си спомня, че Бон е безшумно момче, когато е самичък с някой различен, само че когато е в компания се старае да бъде център на вниманието.

На 16 години Бон се забърква в неприятности със закона и е наказан на 12 месеца в затвор за малолетни в Пърт.

Изненадващо, брат му има вяра, че точно времето зад решетките измежду други провинили се юноши му се отразява ползотворно и в действителност е едно от най-хубавите неща, които са се случвали на Бон Скот. „ Научи се да бъде по-отговорен, стана по-зрял. А до момента в който беше там, откри хора, които свиреха на китара и направиха група дружно с него. Като излезе, към този момент имаше посока, в която да се развива “, споделя Дерек.

Така стартира присъединяване на Бон Скот в разнообразни групи, с цел да се стигне до присъединението му към многообещаващите Fraternity. Там той се научава да бъде фронтмен, само че бандата не съумява да пробие, въпреки че прекарва две години в Англия.

С подвита опашка Бон Скот се завръща в Австралия, разделя се със брачната половинка си и заработва на пристанището в Аделейд. За пръв път от 10 години няма група и наподобява рокендрол фантазията му е угаснала.

Негов другар музикант му предлага да се опитва в една обещаваща нова група, наречена AC/DC. Чува се, че нейните водачи – братята Ангъс и Малкълм Йънг – са недоволни от техния артист Дейв Евънс. Бон Скот се престрашава да запее няколко песни с AC/DC в един клуб в Аделейд, въпреки че е обезпокоен от разликата във възрастта. Тогава маниакалният водещ китарист Ангъс Йънг към момента е младеж. „ Чудех се дали мога да устоя на темпото му, ще ме убие! “, спомня си Бон, само че самият Ангъс незабавно схваща, че бандата е намерила верния артист в лицето на Скот.

Следват бързи триумфи и скоро изцяло си личи капацитетът на AC/DC с новия вокалист, който се вписва идеално в безкомпромисния хард рок жанр на братята Йънг. Бандата реализира каквото може в Австралия и се мести в Лондон, а Скот получава втори късмет да пробие на Острова. През идващите три години AC/DC се впускат в непрекъснати турнета, концерти и записи, основават си публика във Англия и на други места в Европа, заемат се да завладеят и американската сцена.

Но Бон Скот стартира да пие прекалено много, даже по отношение на личните си стандарти. В началото на 1980 година AC/DC влизат в студиото за нови записи, само че Ангъс и Малкълм занапред работят по китарите и артистът не им е необходим за няколко дни.

Така Бон Скот още веднъж е изправен пред най-голямата заплаха: скуката. След тежка пиянска вечер фронтменът припада и един от приятелите му го прибира. Бон е тотално в несвяст и даже не може да се реалокира от колата, по тази причина приятелят му го завива с чаршаф и го оставя да спи вътре.

На идващия ден Бон Скот е открит мъртъв в автомобила, а като причина за гибелта се показва остро алкохолно натравяне.

Трагедията слага бъдещето на AC/DC под въпрос – само че родителите на артиста убеждават останалите музиканти, че самият той би желал бандата да продължи без него. Месеци по-късно е притеглен идващият вокалист Брайън Джонсън (харесан и предложен от самия Скот още преди гибелта му), с който следват десетилетия на грандиозни достижения.