Иван Донев – фараонът на италианската висша мода
Той е единствено на 30 и едвам преди 5 години е приключил най-старата и авторитетна фешън академия в Рим – Koefia. На 25 към този момент е видян и оценен от Пако Рабан и Версаче. От Европа до Близкия изток, през Персийския залив, Съединени американски щати, до Източна и Южна Азия – няма влиятелен фешън конгрес по света, от който да не се е върнал с премия. Творбите му – същински творби на изкуството – шестват из световноизвестни музеи и галерии, крепости и дворци и красят кориците на най-известните фешън издания.
През март Българската академия за мода най-сетне го отличи със „ Златна игла” в най-престижната категория – „ Дизайнер на годината”. „ Бях доста разчувствуван и щастлив, тъй като постоянно се случва хора като мен да са оценени в страната си едвам откакто светът ги оцени”, смее се Донев.
Призът „ Златна игла” доста му подхожда, тъй като той твори напълно висша мода, и то извънредно уникати, единствени копия. „ Някои хора неправилно свързват висшата мода с блестящи вечерни рокли, а тя не е това. От кутюр не е жанр, а синоним на ръчно направени модели със идеален шев”, изяснява Донев.
Той дойде в София за триумфа си на родна земя, откакто по-малко от месец преди този момент получи и най-престижния приз на съпътстващите оскарите награди Red Carpet Concierge International в Чикаго – фешън оскар за „ Международен дизайнер на годината”. „ Никога Америка не е била моя цел като дизайнер, само че този фешън оскар е още едно международно признание”, признава мъжът, прочут с европейската си изисканост и усет и в личното си облекло във всеки миг от деня.
„ Истината е, че аз в никакъв случай не съм желал да се занимавам с мода, даже не ми е било фантазия.
Исках да бъда сценограф
– споделя дизайнерът, въпреки че майка му цялостен живот е била моделиер в родния му град Раковски. – Тази промишленост в града ни е добре развита и майка ми се занимаваше дълги години с това. Тайно следих работата й у дома, когато се прибираше, или просто й помагах да изпъне добре плата. Може да се каже, че любовта към модата съм наследил от нея, само че тогава огромната ми фантазия беше да стана сценограф”, признава дизайнерът. Той приключва музикална паралелка с фолклорно пеене и танци в Пловдив. „ Така се завъртяха нещата в живота ми, че всичко ме водеше към модата. Иначе всички в фамилията ни доста ценим фолклора”, споделя Донев.
Тогава Художествената академия не приема клас по сценография и Иван моли родителите си да не го принуждават да учи нещо друго единствено поради дипломата, а да му разрешат да следва сценография в чужбина. Те го поддържат.
Когато идва в Италия, е единствено на 18 години. Първо учи италиански език, литература и просвета в университета в Перуджа. Там познава и глада, и тежестта на неквалифицирания труд. За да се устоя и да си заплаща таксите за учене,
стартира работа в крайпътно заведение
Чисти супермаркета, ресторанта, мете паркинга. Всяка заран става рано, хваща първия рейс, слиза на последната спирка и върви 5 км пешком по автомагистралата, с цел да отиде на работа. „ Не беше елементарно, тъй като бях на 18 години, по автомагистралата беше рисково, не знаех ще се прибера ли у дома жив и здрав. Свършвах работа там, отивах на лекции, прибирах се, отивах по-късно на другата ми работа – бях „ бейби ситър” на едно детенце на 3 години. След това се прибирах в колежа и започвах да изучавам по нощите”, споделя дизайнерът.
До сценография обаче по този начин и не се стига. След Перуджа той учи за гримьор и фризьор в Академия за хармония в Сицилия. Така придобива още една специалност, с която да се устоя, и която му доставя наслаждение. Идеята да следва мода идва след една преживелица, когато той провежда хореографията за ревютата. „ Опитът ми с хореографията, фризьорството и гримьорството се оказа доста значим през днешния ден – споделя Донев. – Не желая да бъда някой придирчив дизайнер. Искам, като кажа: „ Това не е така”, да покажа по какъв начин би трябвало да бъде. Хората, с които работя, доста ценят това и работим перфектно”.
При един стаж като хореограф на фешън ревю в Париж той преглежда скрито роклите в бекстейджа. Забелязва, че един модел е със скъсана бродерия,
вади мигновено игла и конец и я зашива
„ Тогава пристигна една стара дама, французойка, и ме попита дали съм шивач. Отвърнах, че съм хореографът на ревютата. Попита ме къде съм се научил да шия. Казах, че е от часовете по труд и творчество в учебно заведение. През цялата седмица, до момента в който бяхме в Париж, дамата ме наблюдаваше. Един ден ми сподели: „ От твоите ръце се ражда изкуство. Ти би трябвало да показваш твоето изкуство, а не модата на другите. Ако искаш да бъдеш същински шивач, би трябвало да учиш в академия Koefia в Рим”. Беше като моя орисница, а думите й непрекъснато се въртяха в главата ми. Така от една бродерия стартира моето красиво странствуване в света на модата”, споделя дизайнерът.
Той е признат в най-старата и уважавана Интернационална академия за история на костюмите и висша мода Koefia. Там се учи на всичко, в това число и на съвършения тегел. Завършва и магистърска степен по фешън маркетинг. На 11 юли 2012 година, когато завършващите студенти показват финалните си планове в академия Koefia, се среща със Санто Версаче. „ Помолиха го да избере една от роклите и да я оцени, а той сподели: „ Донесете роклята с пеперудата”. Е, не беше с пеперуда, само че беше моята рокля! Версаче сподели: „ Роклята е направена толкоз напълно, че бих й определил цена, почтена за висшата мода – 12 хиляди евро”. Оценката на маркетинговият шеф на „ Версаче” е страховит тласък за един студент”, признава Донев.
Той ще запомни вечно датата 30 октомври 2012 година, когато във Франция се среща с Пако Рабан на срещата „ Новите гении и традицията”. Рабан го намира в бекстейджа и го пита за какво го показват като италиански дизайнер. Иван споделя, че е българин, а Рабан, който доста добре познава България, дава отговор: „ Точно това си помислих. Там се раждат положителни таланти”. „ Това си беше огромен комплимент от Пако Рабан”, вълнува се Иван. Италианците и през днешния ден не престават ревностно да го афишират като италиански дизайнер и е наименуван от публицистите „ осиновеният дизайнер на италианската висша мода”.
На идната година – 2013-а, е на подиума на Седмицата на модата в Рим – AltaRoma. Той
излиза към този момент със лична марка
и става първият българин със независимо дефиле на влиятелния конгрес. Това е и дебютът му като Ivan Donev. „ Започнах с висша мода и върша единствено това. Давам си сметка какъв брой е мъчно. До ден сегашен нямам ателие. Работя сам-самичък, нямам асистенти, шия всичко сам”, споделя Донев. Признава, че на моменти е гладувал, тъй като е трябвало да избира дали да харчи парите си за храна, или за скъпи и качествени платове и материали, само че в никакъв случай не се отхвърля от концепцията да прави висша мода. „ Вече не се постанова да работя на други места, само че през тези първи години бях и помощник на стара жена с множествена склероза”, споделя дизайнерът.
Той прави и костюми за кино планове, измежду които „ Децата на Маам” с Франко Неро. „ Работя и върху други кино планове и арт планове на фотографи, като фотосесията на Томас Ходж, въодушевена от картината „ Трите грации” на Ботичели”, споделя Донев.
Наградите идват още с появяването му на стилния подиум. Първата година след дипломирането си получава наградата World of Fashion на Седмицата на модата AltaRoma. Същата година е притежател и на премиите за фешън дизайнер New Generation в Рим и CertiLux 2013 („ Сертификат за лукс”) на Седмицата на дизайна в Милано.
Той е доцент и учител по качества на тъканите и история на модата в университети и академии в разнообразни страни по света. Гостува и с мотивационни лекции в университети и междинни учебни заведения. Разказва на младежите своята история, с цел да им покаже, че всеки може да успее и без да е с връзки или с значими родители. „ Така давам кураж на по-младите от мен да се борят за фантазиите си”, споделя Иван. Мечтите му са доста смели, като най-голямата е да е задоволително богат, с цел да спонсорира развиването на млади гении – помощ, която самият той в никакъв случай не е получил.
Черен лебед и 1500 паунови пера
„ Винаги във всяка сбирка обричам един емблематичен модел на женската хубост – в природата, в архитектурата, във философията. На Седмицата на висшата мода в Истанбул през 2016 година демонстрирах рокля, въодушевена от Черния лебед от „ Лебедово езеро”. Беше едно доста сполучливо ревю, което закри най-известният андрогенен модел в света Андрей Пейжик”, споделя дизайнерът. Журналистите дефинират дрехата като почтена за ревю на Жан Пол Готие. На Седмицата на висшата мода в Рим през 2013 година пък той показва рокля, направена от… 1500 паунови пера, поръчани от Индонезия.
„ Бях си споделил, че няма да върша бели рокли, само че един път ми се наложи. Направих обаче роклята в екрю, с пера от бял лебед и с перли. Работих дълго над нея, тъй като дантелата във висшата мода се шие единствено ръчно, в никакъв случай на машина. Приключих към 3-4 часа през нощта и реалокирах манекена с роклята до леглото ми. Загасих лампата, само че светлината от улицата осветяваше целия модел. Емоцията беше толкоз мощна, че станах и прегърнах манекена. Бях се влюбил в творението си”, смее се дизайнерът.
Днес негови модели се разхождат по алените килими – на филмовите фестивали във Венеция, NAPA Valley, на премиите BAFTA, на Film Independent Spirit Awards Hollywood, на премиите на MTV. Негови тоалети носят актриси като Брияна Евиган, София Милош от сериала „ От мястото на престъплението: Маями “, певицата Дая (носител на „ Грами”), Падма Лакшми (носител на „ Еми”), топмоделът Жаклин Лара, „ Мис Италия “ Джулия Арена, брачната половинка на артиста Албано Лоредана Лечизо и доста други красиви дами.
Мост сред културите
Последната му сбирка, наречена Bridge Between Cultures („ Мост сред културите”) е въодушевена от ислямското изкуство. Само броени дни след основаването сбирката стартира обиколка по света. През март 2016 година в Пекин се състои Hampel Award – международен конкурс за висша мода на Азиатската седмица на модата. Явяват се 6500 претенденти от целия свят, а Донев е един от 29-те финалисти и печели премията Excellence Award for design.
На дефилето в границите на Международния фешън фестивал „ Нефертити “ в Египет – най-голямото фешън събитие в Близкия изток – Донев е поканен да показа част от сбирката си „ Мост сред културите”. За пръв път ревюто е проведено в древноегипетския храм на господ Амон в Луксор. Моделите дефилират безусловно сред обелиски и скулптури на фараони пред близо 3000 посетители, измежду които звезди от емирствата, Египет и Европа. Сред бурни овации му връчват премията „ Нефертити 2016″. След завръщането си Донев получава покана от Стефано Доминела, президент на Gattinoni – една от най-старите и авторитетни римски фешън къщи, обличали Жаклин Кенеди и Одри Хепбърн. Доминела го назовава Il Faraone della moda („ Фараонът на модата “).
През март Българската академия за мода най-сетне го отличи със „ Златна игла” в най-престижната категория – „ Дизайнер на годината”. „ Бях доста разчувствуван и щастлив, тъй като постоянно се случва хора като мен да са оценени в страната си едвам откакто светът ги оцени”, смее се Донев.
Призът „ Златна игла” доста му подхожда, тъй като той твори напълно висша мода, и то извънредно уникати, единствени копия. „ Някои хора неправилно свързват висшата мода с блестящи вечерни рокли, а тя не е това. От кутюр не е жанр, а синоним на ръчно направени модели със идеален шев”, изяснява Донев.
Той дойде в София за триумфа си на родна земя, откакто по-малко от месец преди този момент получи и най-престижния приз на съпътстващите оскарите награди Red Carpet Concierge International в Чикаго – фешън оскар за „ Международен дизайнер на годината”. „ Никога Америка не е била моя цел като дизайнер, само че този фешън оскар е още едно международно признание”, признава мъжът, прочут с европейската си изисканост и усет и в личното си облекло във всеки миг от деня.
„ Истината е, че аз в никакъв случай не съм желал да се занимавам с мода, даже не ми е било фантазия.
Исках да бъда сценограф
– споделя дизайнерът, въпреки че майка му цялостен живот е била моделиер в родния му град Раковски. – Тази промишленост в града ни е добре развита и майка ми се занимаваше дълги години с това. Тайно следих работата й у дома, когато се прибираше, или просто й помагах да изпъне добре плата. Може да се каже, че любовта към модата съм наследил от нея, само че тогава огромната ми фантазия беше да стана сценограф”, признава дизайнерът. Той приключва музикална паралелка с фолклорно пеене и танци в Пловдив. „ Така се завъртяха нещата в живота ми, че всичко ме водеше към модата. Иначе всички в фамилията ни доста ценим фолклора”, споделя Донев.
Тогава Художествената академия не приема клас по сценография и Иван моли родителите си да не го принуждават да учи нещо друго единствено поради дипломата, а да му разрешат да следва сценография в чужбина. Те го поддържат.
Когато идва в Италия, е единствено на 18 години. Първо учи италиански език, литература и просвета в университета в Перуджа. Там познава и глада, и тежестта на неквалифицирания труд. За да се устоя и да си заплаща таксите за учене,
стартира работа в крайпътно заведение
Чисти супермаркета, ресторанта, мете паркинга. Всяка заран става рано, хваща първия рейс, слиза на последната спирка и върви 5 км пешком по автомагистралата, с цел да отиде на работа. „ Не беше елементарно, тъй като бях на 18 години, по автомагистралата беше рисково, не знаех ще се прибера ли у дома жив и здрав. Свършвах работа там, отивах на лекции, прибирах се, отивах по-късно на другата ми работа – бях „ бейби ситър” на едно детенце на 3 години. След това се прибирах в колежа и започвах да изучавам по нощите”, споделя дизайнерът.
До сценография обаче по този начин и не се стига. След Перуджа той учи за гримьор и фризьор в Академия за хармония в Сицилия. Така придобива още една специалност, с която да се устоя, и която му доставя наслаждение. Идеята да следва мода идва след една преживелица, когато той провежда хореографията за ревютата. „ Опитът ми с хореографията, фризьорството и гримьорството се оказа доста значим през днешния ден – споделя Донев. – Не желая да бъда някой придирчив дизайнер. Искам, като кажа: „ Това не е така”, да покажа по какъв начин би трябвало да бъде. Хората, с които работя, доста ценят това и работим перфектно”.
При един стаж като хореограф на фешън ревю в Париж той преглежда скрито роклите в бекстейджа. Забелязва, че един модел е със скъсана бродерия,
вади мигновено игла и конец и я зашива
„ Тогава пристигна една стара дама, французойка, и ме попита дали съм шивач. Отвърнах, че съм хореографът на ревютата. Попита ме къде съм се научил да шия. Казах, че е от часовете по труд и творчество в учебно заведение. През цялата седмица, до момента в който бяхме в Париж, дамата ме наблюдаваше. Един ден ми сподели: „ От твоите ръце се ражда изкуство. Ти би трябвало да показваш твоето изкуство, а не модата на другите. Ако искаш да бъдеш същински шивач, би трябвало да учиш в академия Koefia в Рим”. Беше като моя орисница, а думите й непрекъснато се въртяха в главата ми. Така от една бродерия стартира моето красиво странствуване в света на модата”, споделя дизайнерът.
Той е признат в най-старата и уважавана Интернационална академия за история на костюмите и висша мода Koefia. Там се учи на всичко, в това число и на съвършения тегел. Завършва и магистърска степен по фешън маркетинг. На 11 юли 2012 година, когато завършващите студенти показват финалните си планове в академия Koefia, се среща със Санто Версаче. „ Помолиха го да избере една от роклите и да я оцени, а той сподели: „ Донесете роклята с пеперудата”. Е, не беше с пеперуда, само че беше моята рокля! Версаче сподели: „ Роклята е направена толкоз напълно, че бих й определил цена, почтена за висшата мода – 12 хиляди евро”. Оценката на маркетинговият шеф на „ Версаче” е страховит тласък за един студент”, признава Донев.
Той ще запомни вечно датата 30 октомври 2012 година, когато във Франция се среща с Пако Рабан на срещата „ Новите гении и традицията”. Рабан го намира в бекстейджа и го пита за какво го показват като италиански дизайнер. Иван споделя, че е българин, а Рабан, който доста добре познава България, дава отговор: „ Точно това си помислих. Там се раждат положителни таланти”. „ Това си беше огромен комплимент от Пако Рабан”, вълнува се Иван. Италианците и през днешния ден не престават ревностно да го афишират като италиански дизайнер и е наименуван от публицистите „ осиновеният дизайнер на италианската висша мода”.
На идната година – 2013-а, е на подиума на Седмицата на модата в Рим – AltaRoma. Той
излиза към този момент със лична марка
и става първият българин със независимо дефиле на влиятелния конгрес. Това е и дебютът му като Ivan Donev. „ Започнах с висша мода и върша единствено това. Давам си сметка какъв брой е мъчно. До ден сегашен нямам ателие. Работя сам-самичък, нямам асистенти, шия всичко сам”, споделя Донев. Признава, че на моменти е гладувал, тъй като е трябвало да избира дали да харчи парите си за храна, или за скъпи и качествени платове и материали, само че в никакъв случай не се отхвърля от концепцията да прави висша мода. „ Вече не се постанова да работя на други места, само че през тези първи години бях и помощник на стара жена с множествена склероза”, споделя дизайнерът.
Той прави и костюми за кино планове, измежду които „ Децата на Маам” с Франко Неро. „ Работя и върху други кино планове и арт планове на фотографи, като фотосесията на Томас Ходж, въодушевена от картината „ Трите грации” на Ботичели”, споделя Донев.
Наградите идват още с появяването му на стилния подиум. Първата година след дипломирането си получава наградата World of Fashion на Седмицата на модата AltaRoma. Същата година е притежател и на премиите за фешън дизайнер New Generation в Рим и CertiLux 2013 („ Сертификат за лукс”) на Седмицата на дизайна в Милано.
Той е доцент и учител по качества на тъканите и история на модата в университети и академии в разнообразни страни по света. Гостува и с мотивационни лекции в университети и междинни учебни заведения. Разказва на младежите своята история, с цел да им покаже, че всеки може да успее и без да е с връзки или с значими родители. „ Така давам кураж на по-младите от мен да се борят за фантазиите си”, споделя Иван. Мечтите му са доста смели, като най-голямата е да е задоволително богат, с цел да спонсорира развиването на млади гении – помощ, която самият той в никакъв случай не е получил.
Черен лебед и 1500 паунови пера
„ Винаги във всяка сбирка обричам един емблематичен модел на женската хубост – в природата, в архитектурата, във философията. На Седмицата на висшата мода в Истанбул през 2016 година демонстрирах рокля, въодушевена от Черния лебед от „ Лебедово езеро”. Беше едно доста сполучливо ревю, което закри най-известният андрогенен модел в света Андрей Пейжик”, споделя дизайнерът. Журналистите дефинират дрехата като почтена за ревю на Жан Пол Готие. На Седмицата на висшата мода в Рим през 2013 година пък той показва рокля, направена от… 1500 паунови пера, поръчани от Индонезия.
„ Бях си споделил, че няма да върша бели рокли, само че един път ми се наложи. Направих обаче роклята в екрю, с пера от бял лебед и с перли. Работих дълго над нея, тъй като дантелата във висшата мода се шие единствено ръчно, в никакъв случай на машина. Приключих към 3-4 часа през нощта и реалокирах манекена с роклята до леглото ми. Загасих лампата, само че светлината от улицата осветяваше целия модел. Емоцията беше толкоз мощна, че станах и прегърнах манекена. Бях се влюбил в творението си”, смее се дизайнерът.
Днес негови модели се разхождат по алените килими – на филмовите фестивали във Венеция, NAPA Valley, на премиите BAFTA, на Film Independent Spirit Awards Hollywood, на премиите на MTV. Негови тоалети носят актриси като Брияна Евиган, София Милош от сериала „ От мястото на престъплението: Маями “, певицата Дая (носител на „ Грами”), Падма Лакшми (носител на „ Еми”), топмоделът Жаклин Лара, „ Мис Италия “ Джулия Арена, брачната половинка на артиста Албано Лоредана Лечизо и доста други красиви дами.
Мост сред културите
Последната му сбирка, наречена Bridge Between Cultures („ Мост сред културите”) е въодушевена от ислямското изкуство. Само броени дни след основаването сбирката стартира обиколка по света. През март 2016 година в Пекин се състои Hampel Award – международен конкурс за висша мода на Азиатската седмица на модата. Явяват се 6500 претенденти от целия свят, а Донев е един от 29-те финалисти и печели премията Excellence Award for design.
На дефилето в границите на Международния фешън фестивал „ Нефертити “ в Египет – най-голямото фешън събитие в Близкия изток – Донев е поканен да показа част от сбирката си „ Мост сред културите”. За пръв път ревюто е проведено в древноегипетския храм на господ Амон в Луксор. Моделите дефилират безусловно сред обелиски и скулптури на фараони пред близо 3000 посетители, измежду които звезди от емирствата, Египет и Европа. Сред бурни овации му връчват премията „ Нефертити 2016″. След завръщането си Донев получава покана от Стефано Доминела, президент на Gattinoni – една от най-старите и авторитетни римски фешън къщи, обличали Жаклин Кенеди и Одри Хепбърн. Доминела го назовава Il Faraone della moda („ Фараонът на модата “).
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ