Али Юзеир: Спортът ме научи да уважавам по-големите, ако ходех на дискотеки, нямаше да съм шампион
Той е единствено на 19 години, само че към този момент потегля самоуверено да катери върховете в спорта. Още при първото си присъединяване на състезание на планетата по муай тай при мъжете Али Юзеир стана международен първенец в Банкок. При това след четири безапелационни победи против по-големи и по-опитни противници.
реклама
Така звездата на варненския „ Вокил ” към този момент има 20 медала от международни, европейски балкански и държавни шампионати. Четири от тях – 3 златни и 1 сребърен, са по муай тай, а другите 16 – в кикбокса, стилове К1 и лоукик.
В извънредно изявление за „ Народно дело Седмицата ” Али Юзеир разкрива по какъв начин спортът го е трансформирал, какво желае да реализира в кариерата, кое го прави благополучен и...защо ще пропусне един от най-важните дни в живота си – абитуриентския бал.
- Али, по какъв начин се развиха боевете в Банкок и с какво успяхте да надделеете над съперниците?
- Бях добре квалифициран и убеден в силите си, а определената тактика за водене на мачовете се оказа сполучлива. Стремях се да върша това, което желаят от мен треньорите, и се получи.
- Кога ви Бе най-трудно?
- На полуфинала против ливанеца. Много твърд и макар че в третия рунд го пратих в нокдаун, до последно не се знаеше какво ще решат съдиите. Явно, обаче този нокдаун ги е убедил, че аз заслужавам повече успеха и ми я присъдиха по точки. Преди това завоювах също по точки против украинец и бразилец.
- На финала поваляте и европейски първенец.
- Да, споделя се Александър Власов. По-рутиниран и прославен от мен, само че на кръга визитните картички не играят. Взех безапелационно първия рунд и откакто свърши, знаех, че оттук насетне всичко зависи единствено от мен. В другите два рунда също имах предимство, въпреки и по-малко. Жалко единствено, че откакто ми връчиха златния орден, не можах да чуя родния ни химн.
- Коя бе повода?
- Не е обвързвано с България, просто домакините по този начин бяха решили и в нито една категория не пуснаха химни на страните, от които е първенецът. Надявам се, че още тази година, обаче ще чуя химна ни, защото ми предстоят европейски шампионати по К1 и муай тай.
- Кой ви възпламени по бойните спортове?
- Сам го взех решение. Гледал съм доста мачове на видео, желаех да стана войник и когато бях на 15 години, отидох в залата при Галин Димов. Започнах с кикбокс, само че последователно той ме насочи и към муай тай. Хареса ми и започнах да се състезавам и в двата спорта. Преди това играх една година футбол в детския тим на Спартак, само че ме освободиха. Явно за футболист не ставах, само че не скърбя, защото се отдадох на огромната си пристрастеност – бойните спортове.
- А другояче какво дете бяхте?
- Палаво, луда глава. Аз от дребен пребивавам до колхозния пазар във Варна и всеки ден с часове играехме футбол и добре познатите на всяко дете игри в училище „ Арабаджиев ”. Като 12-13 годишен правех доста бели в клас и учителите имаха проблеми с мен. Но, откакто влязох в залата, спортът ме научи да почитам по-големите и се трансформирах. Сега имам добър триумф в Професионалната гимназия по електротехника и съм безупречен възпитаник.
- Какво е за вас Галин Димов?
- Той ми е като втори татко. Освен че ме направи състезател, ми дава и скъпи житейски уроци. Благодарение на него, спортът се трансформира в метод на живот за мен и ме научи на дисциплинираност и отговорност. Не мога да си показва да упражнявам при различен експерт. Искам да съумявам в кикбокса и муай тай под негово управление.
- Той ми сподели, че ставате заран в 4 часа да бягате.
- Вярно е, върша го, когато съм първа промяна на учебно заведение. С Мерцедеса на баща ходя на плаж, търча 2 часа и след това разисквам с господин Димов какво съм упражнявал, с цел да реши върху какво да акцентираме отсега нататък.
- Какъв режим спазвате?
- Не пия безалкохолно и не хапвам пържено. Най-обилна е закуската, на обед похапвам обикновено, а вечерята е най-малка – главно каквото и да е месо и салата. Пия единствено минерална вода и фрешове. Алкохол не лизвам, не пуша и не вървя по нощни заведения, тъй като в случай че ходех, зная, че нямаше да съм първенец. Спя не повече от 8 часа, като виждам да съм си лежащ до 23,30 часа.
- За какво друго ви остава време с изключение на тренировки и учебно заведение?
- Те са моето всекидневие. Тренирам 2 часа предобед и 2 часа и половина следобяд, отивам на учебно заведение, а по-късно ме чакат и уроци за другия ден. Но когато имам свободно време, колкото и да е малко, избирам да чета книги. Защото те ти отварят очите към света. Обичам доста романи, обичаният ми е „ Под Игото ”.
- Имате ли другарка?
- Да. Казва се Румина Георгиева и също е състезателка от нашия клуб. Смятаме, откакто приключим междинното си обучение, да стартираме да живеем дружно. Иначе от есента Руми ще учи задочно британска фиология в Шумен, а аз възнамерявам да аплайвам в ТУ Варна.
- Разкажете ни за фамилията си?
- То, приятелката ми и господин Димов са моята опора в живота. Благодарен съм на моите прелестни родители, че ме възпитаха на първо място да бъда добър човек. Имам и по-малко братче, което е аутист, само че лекарите ще му оказват помощ да оздравее. Дори на последното държавно във Варна беше най-големия ми почитател от трибуните.
- Кой е кумирът ви в спорта?
- Такъв ми стана Владимир Вълев-Питбула, откакто започнах да упражнявам. Искам да се удрям като него, да съм толкоз нападателен и като „ захапя ” съперника си, да не му давам да диша. Целта ми е да реализира триумфите на бате Владо, който имам честа да познавам персонално.
- За край. През май ви следва един от най-приятните дни в живота – абитуриентски бал. Взехте ли си към този момент костюм и къде ще празнувате?
- Ще го чествам на патерица, защото в същия ден съм на държавно в Стара Загора, а към този момент споделих, че спортът за мен е над всичко. За мен няма огромно значение, че ще пропусна бала си, по-важно е, че ще бъда джентълмен на абитуриенската на моята обичана дама. Иначе през лятото ще събера близки и другари, с цел да отпразнуваме моя бал и да ги почерпя за купите.
реклама
Така звездата на варненския „ Вокил ” към този момент има 20 медала от международни, европейски балкански и държавни шампионати. Четири от тях – 3 златни и 1 сребърен, са по муай тай, а другите 16 – в кикбокса, стилове К1 и лоукик.
В извънредно изявление за „ Народно дело Седмицата ” Али Юзеир разкрива по какъв начин спортът го е трансформирал, какво желае да реализира в кариерата, кое го прави благополучен и...защо ще пропусне един от най-важните дни в живота си – абитуриентския бал.
- Али, по какъв начин се развиха боевете в Банкок и с какво успяхте да надделеете над съперниците?
- Бях добре квалифициран и убеден в силите си, а определената тактика за водене на мачовете се оказа сполучлива. Стремях се да върша това, което желаят от мен треньорите, и се получи.
- Кога ви Бе най-трудно?
- На полуфинала против ливанеца. Много твърд и макар че в третия рунд го пратих в нокдаун, до последно не се знаеше какво ще решат съдиите. Явно, обаче този нокдаун ги е убедил, че аз заслужавам повече успеха и ми я присъдиха по точки. Преди това завоювах също по точки против украинец и бразилец.
- На финала поваляте и европейски първенец.
- Да, споделя се Александър Власов. По-рутиниран и прославен от мен, само че на кръга визитните картички не играят. Взех безапелационно първия рунд и откакто свърши, знаех, че оттук насетне всичко зависи единствено от мен. В другите два рунда също имах предимство, въпреки и по-малко. Жалко единствено, че откакто ми връчиха златния орден, не можах да чуя родния ни химн.
- Коя бе повода?
- Не е обвързвано с България, просто домакините по този начин бяха решили и в нито една категория не пуснаха химни на страните, от които е първенецът. Надявам се, че още тази година, обаче ще чуя химна ни, защото ми предстоят европейски шампионати по К1 и муай тай.
- Кой ви възпламени по бойните спортове?
- Сам го взех решение. Гледал съм доста мачове на видео, желаех да стана войник и когато бях на 15 години, отидох в залата при Галин Димов. Започнах с кикбокс, само че последователно той ме насочи и към муай тай. Хареса ми и започнах да се състезавам и в двата спорта. Преди това играх една година футбол в детския тим на Спартак, само че ме освободиха. Явно за футболист не ставах, само че не скърбя, защото се отдадох на огромната си пристрастеност – бойните спортове.
- А другояче какво дете бяхте?
- Палаво, луда глава. Аз от дребен пребивавам до колхозния пазар във Варна и всеки ден с часове играехме футбол и добре познатите на всяко дете игри в училище „ Арабаджиев ”. Като 12-13 годишен правех доста бели в клас и учителите имаха проблеми с мен. Но, откакто влязох в залата, спортът ме научи да почитам по-големите и се трансформирах. Сега имам добър триумф в Професионалната гимназия по електротехника и съм безупречен възпитаник.
- Какво е за вас Галин Димов?
- Той ми е като втори татко. Освен че ме направи състезател, ми дава и скъпи житейски уроци. Благодарение на него, спортът се трансформира в метод на живот за мен и ме научи на дисциплинираност и отговорност. Не мога да си показва да упражнявам при различен експерт. Искам да съумявам в кикбокса и муай тай под негово управление.
- Той ми сподели, че ставате заран в 4 часа да бягате.
- Вярно е, върша го, когато съм първа промяна на учебно заведение. С Мерцедеса на баща ходя на плаж, търча 2 часа и след това разисквам с господин Димов какво съм упражнявал, с цел да реши върху какво да акцентираме отсега нататък.
- Какъв режим спазвате?
- Не пия безалкохолно и не хапвам пържено. Най-обилна е закуската, на обед похапвам обикновено, а вечерята е най-малка – главно каквото и да е месо и салата. Пия единствено минерална вода и фрешове. Алкохол не лизвам, не пуша и не вървя по нощни заведения, тъй като в случай че ходех, зная, че нямаше да съм първенец. Спя не повече от 8 часа, като виждам да съм си лежащ до 23,30 часа.
- За какво друго ви остава време с изключение на тренировки и учебно заведение?
- Те са моето всекидневие. Тренирам 2 часа предобед и 2 часа и половина следобяд, отивам на учебно заведение, а по-късно ме чакат и уроци за другия ден. Но когато имам свободно време, колкото и да е малко, избирам да чета книги. Защото те ти отварят очите към света. Обичам доста романи, обичаният ми е „ Под Игото ”.
- Имате ли другарка?
- Да. Казва се Румина Георгиева и също е състезателка от нашия клуб. Смятаме, откакто приключим междинното си обучение, да стартираме да живеем дружно. Иначе от есента Руми ще учи задочно британска фиология в Шумен, а аз възнамерявам да аплайвам в ТУ Варна.
- Разкажете ни за фамилията си?
- То, приятелката ми и господин Димов са моята опора в живота. Благодарен съм на моите прелестни родители, че ме възпитаха на първо място да бъда добър човек. Имам и по-малко братче, което е аутист, само че лекарите ще му оказват помощ да оздравее. Дори на последното държавно във Варна беше най-големия ми почитател от трибуните.
- Кой е кумирът ви в спорта?
- Такъв ми стана Владимир Вълев-Питбула, откакто започнах да упражнявам. Искам да се удрям като него, да съм толкоз нападателен и като „ захапя ” съперника си, да не му давам да диша. Целта ми е да реализира триумфите на бате Владо, който имам честа да познавам персонално.
- За край. През май ви следва един от най-приятните дни в живота – абитуриентски бал. Взехте ли си към този момент костюм и къде ще празнувате?
- Ще го чествам на патерица, защото в същия ден съм на държавно в Стара Загора, а към този момент споделих, че спортът за мен е над всичко. За мен няма огромно значение, че ще пропусна бала си, по-важно е, че ще бъда джентълмен на абитуриенската на моята обичана дама. Иначе през лятото ще събера близки и другари, с цел да отпразнуваме моя бал и да ги почерпя за купите.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ