Той е само на 17 години, но вече дава сериозна

Той е единствено на 17 години, само че към този момент дава сериозна поръчка да се трансформира в огромно име за родния ни спорт. На Шампионата на планетата по повдигане на тежести в Ташкент, Карлос Насар сподели забележителна класа и завоюва по безапелационен метод златния орден в дуела, като сложи и нов международен връх в изтласкването в категория до 81 кг. Световната купа на Карлос е първа за българските щанги от 14 години насам.

В особено изявление за Карлос Насар разказва популярния си успех и приказва за идващите си спортни провокации на подиума.

Карлос, когато тръгвахте за Узбекистан, какво показване очаквахте?

Бях убеден в силите си и вътрешно в себе си имах вяра, че ще стана първенец. Тръгнах с шампионска настройка и с такава излизах за опитите си.

Откъде идваше тази убеденост?

Основната причина е, че резултатите ми на подготовка бяха надалеч по-добри от поръчките и на италианеца, и на колумбиеца, и на другите. Иначе съзнателно ние тръгнахме с по-малка поръчка, защото аз авансово бях проучил профилите на моите противници и избрахме тактичност, по отношение на техните качества и достижения.

Липсата на главния съперник Ли Дайн улесни ли Ви?

За мен единственото, което беше от голяма важност, е да подвигна тежестите, с които се справях на подготовка и които бяха по силите ми. Знаех, че в случай че го направя, няма кой да ме спре. Що се отнася до Ли, той не подвига поради коронавирус ограниченията. Световен първенец е в изхвърлянето и доста мощен играч, и в случай че беше в Ташкент, щеше да се получи оспорвана и равностойна борба. Дайн има 175 кг в първото придвижване, само че аз съм вдигал и повече на тренировки. Дори веднъж подвигнах същата тежест и на шампионат. Така че нямаше да бъда обезпокоен, само че от позиция на спорта, щеше да е по-интересно за феновете. Надявам се с Ли да се срещнем на идващото международно след към една година, което ще бъде в Китай.

След кой опит усетихте, че златото е Ваше?

След първия на 200 кг изтласкването, когато щангата ми бе лека. Знаете, че има дни, когато повече тежи и не се чувстваш добре. Но в този момент бях в цялостна кондиция и бях съсредотечен.

Наложи ли се да сваляте доста килограми преди надпреварата?

Само три бяха една седмица по-рано, което е нищо. Аз съблюдавам специфична диета през цялата подготовка. Пет месеца преди съревнование зная в коя категория ще вземам участие и не си разрешавам да тежа повече от 4 кг от допустимото.

Кой беше първият човек, на който се обадихте, откакто станахте първи?

След като се върнах в хотела, незабавно звъннах на майка ми, тъй като за мен фамилията е над всичко. Щях да я набера още от залата, само че не вземам телефона със себе си, с цел да нямам странични мисли и да не се разпръсквам.

Спазвахте ли някакъв обред преди опитите?

Преди всеки опит показвах почитание към публиката и съдиите, като им се поклонявах. Включително и след единствения ми несполучлив опит в изхвърлянето.

Кои от получените поздравления са най-ценни за Вас?

Тези от някогашния международен рекордьор в изтласкването от Китай, който ме поздрави в обществените мрежи, от всички участници в категорията и на първо място от Мохамед Ехаб. Египтянинът е отличен щангист, само че въпреки че пристигна в залата не излезе за опити, защото не съумя да се възвърне от контузия.

На кого сте признателен?

На моя персонален треньор Илиян Илиев, който ме направи това, което съм сега и без който нямаше да реализира тези триумфи.

Кога ще научите в коя нова категория ще вдигате?

Предполагам през идната година. Сега в Ташкент имаше конгрес на международната централа, на който се обсъждаха измененията в категориите. Занапред те няма да са същите, а аз ще подвигам наложително в категория, която е олимпийска, защото задачата ми е купата на Игрите в Париж. Първо обаче би трябвало да взема олимпийска квота. За мен няма да е проблем дали новата ми категория ще е 89 кг или по-малко, заради това че без проблеми качвам килограми.

Как Ви посрещнаха в Червен бряг?

Страхотно. Нямам думи да благодаря на тези топли и благи хора, които са част от моя живот – семейство, близки, другари, съграждани.

Какво Ви споделят хората, когато Ви стопират по улиците?

Казват ми: Благодаря, че ни караш да се усещаме горди българи. За мен това е най-голямото самопризнание – че имам опция да върша българите щастливи.

Как прекарвате дребното си свободно време?

Имам сериозна другарка, с която посещаваме забележителностите на България. Те са толкоз доста, само че желаеме да ги забележим всичките. Така че, когато не съм на лагер, сме по най-различни приказни места и много към този момент сме обиколили.

Как върви учебното заведение?

Ако би трябвало да съм почтен, не съм цялостен първенец, тъй като тренировки и учебно заведение не са идеалната композиция, само че не съм и слаб възпитаник.

Какви са упоритостите Ви за европейското в София през април и оставащите огромни шампионати да Олимпиадата през 2024 година?

Само трофеи и нови международни върхове. В София ще е вълнуващо, защото за първи път желая да стана първенец при мъжете пред наша аудитория. Общо до Игрите в Париж и по пътя към върха, към който съм се устремил, има две европейски и две международни шампионати. Оптимист съм и знам, че завися от себе си дали ще съумея да взема всяко златно отличие. Дано единствено всичко е наред и да съм здрав. Останалото, което се желае от мен, ще го направя.