Той е рядка птица в образованието. Мъж в една феминизирана

Той е рядка птица в образованието. Мъж в една феминизирана система. На 28 година при междинна възраст на учителите 50 година Преподавател по една от дисциплините с недостиг на даскали, само че пък в модерния STEM-профил - математика. И с толкоз хъс за положителната смяна, че единствено след 2 година в класната стая напъните му са видяни. Георги Стоев е измежду 20-те млади учители, които на следващия ден ще бъдат наградени на старта на честванията на 24 май в гала, с която всяка година по решение на Общинския съвет общината отличава всеотдайни педагози.

Учителят от СУ „ Любен Каравелов ” е в действителност квалифициран проектант, който прекрачил в даскалуването посредством програмата „ Заедно в час ”. Не е толкоз необичайно, тъй като в фамилията ми има обичаи, споделя Георги Стоев. Майка му е учителка, татко му преподавал, баби и дядовци са били даскали. Още като дете Георги разлиствал контролни с майка си и <210> помагал да счита точките от тестванията на учениците. Но още не знаел, че ще пристигна и неговият ред да преподава и изпитва.

Докато пишех дипломната си работа по архитектура, София ми пристигна допълнително, споделя Георги. Зарязал лудостта на огромния град и се върнал вкъщи - в крумовградското село Странджево. Там се оказал с доста свободно време, оказал помощ в фамилното стопанство. Точно в този миг в локалното учебно заведение потрябвал педагог и поканили младия висшист. Влязъл в занималнята на 5. и 6. клас, с цел да помогне на децата да се оправят с математиката и британския. И му допаднало.

„ Внимавай да не ти хареса прекалено много ”, предупреждавали го сътрудници. Но към този момент било късно. Учителка постнала на стената му информация за програмата „ Заедно в час ”. И той избрал учителстването пред алтернативата да замине като доброволец в Африка, Европа или в Етиопия, където да приложи знанията си на проектант в строеж на жилища за бежанци. Реших да остана в България и да върша нещо, което одобрявам, споделя Георги.

Но се оказало не толкоз елементарно да влезе в клас - едвам 6% от претендентите по стратегия „ Заедно в час ” минават тежкия асортимент. При първия опит Георги не бил измежду тях. Последният тур се случил ден откакто излязъл от болница. Предния пък минал с изявление по телефона, вързан за системи. А когато се наложило да направи онлайн тест, схванал, че в отделението няма интернет. Решил казуса, като слязъл със длъжностен асансьор на долния етаж при родилките.

В оня миг още не бях подготвен, само че мина едно лято и на идната година бях сигурен, че ще съумея, връща лентата учителят. Вече 2 година преподава под тепетата, като придобил и педагогическа дееспособност във Великотърновския университет.

Споменът за първия ден в клас го връща на село. Там фамилиите са с невисок обществен статус, от малцинствата. Сред тях бях като извънземно, усмихва се Георги. Но още на втория ден съумял да ги завоюва. „ Готиното на математиката е, че сама за себе си е сложна, само че живот <210> дават другите предмети ”, споделя учителят. Прави тези връзки с текстови задания или като вкарва уравненията в истории.

Един час на Георги Стоев не стартира с „ Клас стани! ”. А с вицове или игра кой знае най-вече столици. Той е мощен в това и нормално побеждава. Но същинската цел е децата да се провиснал. Понякога ги заговоря за нещо претърпяно. Най-странно им било първоначално, че назовава учениците си от 5. до 8. клас „ благи хора ” и „ сътрудници ”.

Това, че е млад, оказва помощ - съкратява дистанцията. Но и пречи - някои възпитаници не го смятат за задоволително огромен престиж. Към една година лишило да откри къде е границата - да е другар с младежите, само че и да не страда дисциплината.

От другата страна

3 неща, които би трябвало да се трансформират

Като възпитаник не съм си давал сметка за доста неща, осъзнава Георги в този момент, когато е от другата страна. Понякога се пита по какъв начин е научил нещо, с цел да го съобщи по същия метод на своя клас. Ученическите мемоари обаче бледнеят. Минават през школото в Маджарово - второто минимум градче след Мелник, след това през немска паралелка в езиковата гимназия в Хасково. Повече от 5-6 година не съм се задържал на едно място, усмихва се учителят, чийто път прекосил и столицата - в университета по архитектура.

Днес учебното заведение значително е като преди, за положително или неприятно, споделя Георги. От една страна, утвърждава да се съблюдава традицията. От друга, към момента се изискват неща, които съгласно него не са съответни и не оказват помощ на децата в всекидневието. Не би трябвало да ги фокусираме върху числата и сметките, а върху решаването на проблеми, има вяра той. Ако зависеше от него, би трансформирал три неща.

Първо, националното външно оценяване в 7. клас - тъй като учениците би трябвало да се учат по какъв начин да натрупат познания и да ги ползват, а не по какъв начин да преодолеят матрицата на типов тест.

Второ, класната стая би трябвало да се трансформира - с неофициални кътове, работа в по-малки групи, диференцирани задания, малко Монтесори педагогика и доста повече неофициално другарство. „ Не децата да седят по чиновете и да скачат на крайници, когато влезе учителят. Това е било във времето на индустриалната гражданска война, когато сме ги готвели за поточната линия ”, споделя учителят. Отпадането на тези догми обаче води до различен проблем - дисциплината.

Затова - трето: децата би трябвало да се научат да бъдат по-свободни. " Виждам, че те са привикнали да работят единствено по заповед и срещата им с мен се трансформира в културен потрес, споделя младият преподавател. Искам да знаят по какъв начин да работят за себе си, а не тъй като господинът споделя ”. Щастлив е, че в СУ „ Любен Каравелов ” получава поддръжка. „ Това беше най-голямата ми изненада. Чувал съм какво ли не за учителите. Тук видях хора, които освен не са потънали в коловоза, а горят в това, което вършат. Всяко междучасие разискват между тях планове, по които работят ”, споделя Георги Стоев.