Как бунището в Пном Пен преобърна живота на Скот Нийсън
Той е роден в Шотландия, само че се образува като персона в Австралия. Той е бил на най-ниското ходило в бизнеса и на най-високото. Напуска учебно заведение на 16 година и стартира да изкарва прехраната си като прожекитира филми в автокино. Изкачва се нагоре и с годините стига до позицията президент на 20th Century Fox International. Той е Скот Нийсън, прекарал десетки години по върховете на киноиндустрията, само че не получил задоволство от това.
„ Мислех, че нещо не е наред с мен – колкото повече получавах, толкоз по-малко благополучен се усещах. “ За мнозина изглеждало, че Скот има всичко – мощна позиция във филмовата промишленост, другари звезди, огромна къща, първокласни коли и яхта. Но нещо му липсвало.
„ Моментът, в който стъпих там, беше най-въздействащият в живота ми. Стоях там с лице към бездната. “ Това споделя той за петседмичното си ваканционно пътешестване в Югоизточна Азия, дружно със фамилията си през 2003 година А цитатът за бездната е в действителност от мига, в който Скот се озовава да стои до глезените в боклука на обширното бунище на Пном Пен. В мъгла от токсични изпарения и горящи боклуци той вижда хиляди деца и възрастни, които ровят из сметището за боклуци, които могат да продадат. Печелели по 4000 риела ($1) дневно – в случай че шансът им се усмихнел.
Скот е покъртен от нещастието на тези хора. На сметището се среща с едно момиче на 9 година Скот съумява да уреди жилище за нея, тежкоболната й сестра и майка им. При завръщането си в Ел Ей стартира да изпраща на фамилията пари всеки месец.
Скот стартира нова работа в Sony Pictures, само че сърцето му остава на бунището в Пном Пен. През 2004 година взема решение да напусне Холивуд и се реалокира в Камбоджа.
Създава Камбоджанският детски фонд (CCF), организация с нестопанска цел – да оказва помощ на децата в Steung Meanchey, един от най-бедните региони в столицата на Камбоджа Пном Пен. Първата от дилемите е да се основе учебно заведение за 45 деца. Днес CCF образова над 2000. Подпомага със здравеопапазване и разнообразни обществени стратегии още 12 000 небогати хора.
„ Всеки път, когато посещавах сметището, деца ме следваха, повтаряйки „ Som tov rien “ („ апелирам, заведете ме да изучавам “). Много е мъчно да се каже „ не “ на това, тъй като това е дете, което просто желае опция “ – спомня си Нийсън. Като създател и изпълнителен шеф на Камбоджанския детски фонд, Скот живее в Пном Пен повече от 15 години. Той остава в сърцето на организацията и общността. Нощем към момента обикаля по къщите на хората от общността, с цел да ревизира не се ли нуждае някое от децата или фамилиите им от нещо.
Източник
„ Мислех, че нещо не е наред с мен – колкото повече получавах, толкоз по-малко благополучен се усещах. “ За мнозина изглеждало, че Скот има всичко – мощна позиция във филмовата промишленост, другари звезди, огромна къща, първокласни коли и яхта. Но нещо му липсвало.
„ Моментът, в който стъпих там, беше най-въздействащият в живота ми. Стоях там с лице към бездната. “ Това споделя той за петседмичното си ваканционно пътешестване в Югоизточна Азия, дружно със фамилията си през 2003 година А цитатът за бездната е в действителност от мига, в който Скот се озовава да стои до глезените в боклука на обширното бунище на Пном Пен. В мъгла от токсични изпарения и горящи боклуци той вижда хиляди деца и възрастни, които ровят из сметището за боклуци, които могат да продадат. Печелели по 4000 риела ($1) дневно – в случай че шансът им се усмихнел.
Скот е покъртен от нещастието на тези хора. На сметището се среща с едно момиче на 9 година Скот съумява да уреди жилище за нея, тежкоболната й сестра и майка им. При завръщането си в Ел Ей стартира да изпраща на фамилията пари всеки месец.
Скот стартира нова работа в Sony Pictures, само че сърцето му остава на бунището в Пном Пен. През 2004 година взема решение да напусне Холивуд и се реалокира в Камбоджа.
Създава Камбоджанският детски фонд (CCF), организация с нестопанска цел – да оказва помощ на децата в Steung Meanchey, един от най-бедните региони в столицата на Камбоджа Пном Пен. Първата от дилемите е да се основе учебно заведение за 45 деца. Днес CCF образова над 2000. Подпомага със здравеопапазване и разнообразни обществени стратегии още 12 000 небогати хора.
„ Всеки път, когато посещавах сметището, деца ме следваха, повтаряйки „ Som tov rien “ („ апелирам, заведете ме да изучавам “). Много е мъчно да се каже „ не “ на това, тъй като това е дете, което просто желае опция “ – спомня си Нийсън. Като създател и изпълнителен шеф на Камбоджанския детски фонд, Скот живее в Пном Пен повече от 15 години. Той остава в сърцето на организацията и общността. Нощем към момента обикаля по къщите на хората от общността, с цел да ревизира не се ли нуждае някое от децата или фамилиите им от нещо.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ