Доайенът на БНР Петър Милушев: Аз съм радиоман!
Той е роден на 26 ноември 1927 година Откак се помни, съблюдава непоколебим режим. Редува работа, отдих, сън, здравословна храна, по 100 грама уиски и… несъмнено, уместно мъжко отношение към нежната си половинка. В юношеските си години е свирил на китара в Дома на железничаря – София, дружно с публициста и публицист – починалият към този момент Стефан Продев. Племенник е на писателя Ангел Каралийчев.
Петър Милушев е създател на 18 книги на спортна тема, създател на спортна редакция в БНР, пет пъти е отразявал Олимпийските игри, основател е за старта на емблематичното предаване " Спорт и музика ", което е имал достойнството да води в продължение на 20 години.
Изглежда пресен, мозъкът му е избистрен. Доайенът на БНР Петър Милушев ще посрещне 90-ия си рожден ден в първокласен столичен ресторант в обкръжението на брачна половинка, деца, внуци, правнук, другари, водещи спортни публицисти, общественици. А в тоста си с съвсем хлапашки чист взор на човек, който продължава да търси и проучва житейските новости, ще им каже: Аз съм радиоман!
Г-н Милушев, през 1952 година сте почнали професионалната си кариера в БНР. За радиото твърдите: " Това е моят живот ". Спомняте ли си по какъв начин бяхте назначен?
В това далечно време, 6-7 години след края на Втората международна война, когато в столицата още стърчаха къщи, разрушени от бомбардировките на англо-американските " Крепости ", в Главна редакция " Новини " на Радио София (бъдещата стратегия " Хоризонт " ), работехме към 30 души. А в Спортната редакция – единствено двама. Аз бях назначен след конкурс с присъединяване на над 500 души, който се организира в аулата на Агрономическия факултет наоколо до постройката на Радиото. В програмата имаше единствено две съществени излъчвания вести – в 12.30 и в 20.30 ч. Нощни излъчвания не се излъчваха. Освен спортната информация в двете излъчвания ние имахме и две рубрики по 10 минути – " На спортни тематики " и " Физкултурна култура ". Подготвяхме и " Сутрешната радиогимнастика ". Тогава в България преобладаваха два спорта – футболът и колоезденето. Имаше едно златно съзвездие, което в продължение на близо 10 години шестваше по европейските, африкансксите и азиатските писти и пътища.
Особено известна беше Обиколката на България. Всяка година екип на Спортна редакция я придружаваше с една трофейна кола от войната с преносим покрив от брезент. Радиорепортажите във вечерната емисия по публична статистика се слушаха от милиони хора. Телевизията се появи няколко години по-късно. (бел. авт.: първата новинарска емисия на Българска национална телевизия е на 7 ноември, 1959 г.).
Чувала съм, че през 50-те години на предишния век в БНР са работили персони, считани за съществена част от елита на страната ни, които са задавали звук за поддържане на българщината – надарени публицисти, писатели, поети, общественици…
…От Радиото са тръгнали Йордан Радичков, Георги Караславов… Те реализираха излъчвания, които превзеха цяла България. За сатиричното предаване " Миладин и Костадин " се носеха митове. Веселият " Бърборино " пък децата чакаха с неспокойствие всяка заран. Международният коментатор Огнян Велков, поднасян от надарения представител Боби Симеонов с Левитански привкус, бе измежду най-желаните посетители във всеки български дом в петък вечерта. Тези излъчвания продължиха дълги години и оставиха златни дири в историята на Радиото.
А по какъв начин се появи " Спорт и музика "?
През 1960 година, когато отразявах Олимпийските игри в Рим, влязох в едно от огромните студиа на спортния отдел на радио RAI. Пред микрофона със слушалки в ушите стоеше един много живописен и невъздържан коментатор с щръкнали настрана 10-15 сантиметрови мустаци като на нашия бунтовник Панайот Хитов. Пред него имаше плоска кутия с двайсетина бутона, които той непрестанно превключваше. Оказа се, че Кортозио (така се наричаше коментаторът), има директна телефонна връзка с всички игрища и зали, където се организираха олимпийските надпревари. И всеки кореспондент можеше да бъде включен в забавен миг. От време на време се пускаше музика. Този метод на предаване за първи път се използваше в италианското радио и предизвикваше необикновен триумф измежду слушателите.
Когато се върнах в София, написах докладна записка до управлението на Радиото. Още същия ден бях извикан от основния шеф Мишо Николов. За мен той е най-ерудираният, учтив и с огромен размах началник в близо 40-годишния ми стаж в БНР. В кабинета му бяха инженери от Техническата редакция. Разказах им в детайли всичко, което чух и видях в италианското радио. Така стартира сагата за бъдещото " Спорт и музика ". През годините то се трансформира в съвременно светско предаване. Правехме слушателите съпричастни посредством директни репортажи от спортни събития. Радиобукетът се допълваше от занимателна и танцова музика. " Спорт и музика " към този момент се водеше от нас, двамата кореспонденти от спортна редакция – Петър Петров и аз. Ние бяхме първите коментатори в историята на радиото, които влизаха „ онлайн “ в централното студио.
Имах шанса и да осъществя първото в историята на Радиото непосредствено предаване в придвижване с преносима радиостанция, инсталирана в особено пригодена лека кола " Волга ". Това беше най-голямото в професионален проект тестване за мен.
А през днешния ден какъв тип медии предпочитате да Ви осведомят – печатни, електронни…?
Аз съм радиоман. Слушам новините, спорта и публицистиката на БНР. Гледам малко някои малките екрани, чета вестниците " Меридиан мач " и " Тема спорт ".
И по какъв начин Ви се коства, ще я има ли България? Чуват се тревожни гласове в тази посока.
Спорен въпрос. Но усещам със сърцето си, че България ще се оправи. Начело на човечеството на всички места по света ще застанат прогресивни хора.
Петър Милушев е създател на 18 книги на спортна тема, създател на спортна редакция в БНР, пет пъти е отразявал Олимпийските игри, основател е за старта на емблематичното предаване " Спорт и музика ", което е имал достойнството да води в продължение на 20 години.
Изглежда пресен, мозъкът му е избистрен. Доайенът на БНР Петър Милушев ще посрещне 90-ия си рожден ден в първокласен столичен ресторант в обкръжението на брачна половинка, деца, внуци, правнук, другари, водещи спортни публицисти, общественици. А в тоста си с съвсем хлапашки чист взор на човек, който продължава да търси и проучва житейските новости, ще им каже: Аз съм радиоман!
Г-н Милушев, през 1952 година сте почнали професионалната си кариера в БНР. За радиото твърдите: " Това е моят живот ". Спомняте ли си по какъв начин бяхте назначен?
В това далечно време, 6-7 години след края на Втората международна война, когато в столицата още стърчаха къщи, разрушени от бомбардировките на англо-американските " Крепости ", в Главна редакция " Новини " на Радио София (бъдещата стратегия " Хоризонт " ), работехме към 30 души. А в Спортната редакция – единствено двама. Аз бях назначен след конкурс с присъединяване на над 500 души, който се организира в аулата на Агрономическия факултет наоколо до постройката на Радиото. В програмата имаше единствено две съществени излъчвания вести – в 12.30 и в 20.30 ч. Нощни излъчвания не се излъчваха. Освен спортната информация в двете излъчвания ние имахме и две рубрики по 10 минути – " На спортни тематики " и " Физкултурна култура ". Подготвяхме и " Сутрешната радиогимнастика ". Тогава в България преобладаваха два спорта – футболът и колоезденето. Имаше едно златно съзвездие, което в продължение на близо 10 години шестваше по европейските, африкансксите и азиатските писти и пътища.
Особено известна беше Обиколката на България. Всяка година екип на Спортна редакция я придружаваше с една трофейна кола от войната с преносим покрив от брезент. Радиорепортажите във вечерната емисия по публична статистика се слушаха от милиони хора. Телевизията се появи няколко години по-късно. (бел. авт.: първата новинарска емисия на Българска национална телевизия е на 7 ноември, 1959 г.).
Чувала съм, че през 50-те години на предишния век в БНР са работили персони, считани за съществена част от елита на страната ни, които са задавали звук за поддържане на българщината – надарени публицисти, писатели, поети, общественици…
…От Радиото са тръгнали Йордан Радичков, Георги Караславов… Те реализираха излъчвания, които превзеха цяла България. За сатиричното предаване " Миладин и Костадин " се носеха митове. Веселият " Бърборино " пък децата чакаха с неспокойствие всяка заран. Международният коментатор Огнян Велков, поднасян от надарения представител Боби Симеонов с Левитански привкус, бе измежду най-желаните посетители във всеки български дом в петък вечерта. Тези излъчвания продължиха дълги години и оставиха златни дири в историята на Радиото.
А по какъв начин се появи " Спорт и музика "?
През 1960 година, когато отразявах Олимпийските игри в Рим, влязох в едно от огромните студиа на спортния отдел на радио RAI. Пред микрофона със слушалки в ушите стоеше един много живописен и невъздържан коментатор с щръкнали настрана 10-15 сантиметрови мустаци като на нашия бунтовник Панайот Хитов. Пред него имаше плоска кутия с двайсетина бутона, които той непрестанно превключваше. Оказа се, че Кортозио (така се наричаше коментаторът), има директна телефонна връзка с всички игрища и зали, където се организираха олимпийските надпревари. И всеки кореспондент можеше да бъде включен в забавен миг. От време на време се пускаше музика. Този метод на предаване за първи път се използваше в италианското радио и предизвикваше необикновен триумф измежду слушателите.
Когато се върнах в София, написах докладна записка до управлението на Радиото. Още същия ден бях извикан от основния шеф Мишо Николов. За мен той е най-ерудираният, учтив и с огромен размах началник в близо 40-годишния ми стаж в БНР. В кабинета му бяха инженери от Техническата редакция. Разказах им в детайли всичко, което чух и видях в италианското радио. Така стартира сагата за бъдещото " Спорт и музика ". През годините то се трансформира в съвременно светско предаване. Правехме слушателите съпричастни посредством директни репортажи от спортни събития. Радиобукетът се допълваше от занимателна и танцова музика. " Спорт и музика " към този момент се водеше от нас, двамата кореспонденти от спортна редакция – Петър Петров и аз. Ние бяхме първите коментатори в историята на радиото, които влизаха „ онлайн “ в централното студио.
Имах шанса и да осъществя първото в историята на Радиото непосредствено предаване в придвижване с преносима радиостанция, инсталирана в особено пригодена лека кола " Волга ". Това беше най-голямото в професионален проект тестване за мен.
А през днешния ден какъв тип медии предпочитате да Ви осведомят – печатни, електронни…?
Аз съм радиоман. Слушам новините, спорта и публицистиката на БНР. Гледам малко някои малките екрани, чета вестниците " Меридиан мач " и " Тема спорт ".
И по какъв начин Ви се коства, ще я има ли България? Чуват се тревожни гласове в тази посока.
Спорен въпрос. Но усещам със сърцето си, че България ще се оправи. Начело на човечеството на всички места по света ще застанат прогресивни хора.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ