Той е роден на 11 юли 1864 в село Хадърча,

Той е роден на 11 юли 1864 в село Хадърча, Варненско, тогава част от Османската империя. Дънов има в действителност тежко детство. Той е третото дете в фамилията на духовник Константин Дъновски и Добра Чорбаджи Атанасова. До 6-годишна възраст не може да приказва, тялото му е извънредно едва и болнаво, рядко поддържа връзка с други деца, а избира да се усамоти, фиксирайки погледа си в една точка. Завършва главното си обучение във Варна, след което отпътува да учи богословие и медицина в Съединени американски щати. След като още веднъж се завръща в България през 1897 година, оформя своите първи характерни окултно-мистични хрумвания в капиталните си писания „ Седемте диалога “. През 1912 година Дънов, дружно с трима свои почитатели – Пеньо Киров, Тодор Стоименов и доктор Георги Миркович, основават учението " Бяло приятелство ". Започват да пътуват из цялата страна, като Учителят изнася обществени проповеди под формата на беседи. Централно място в тях заема фигурата на Христос, възприеман като историческа, космична и метафизична персона.

Неговите мъдри мисли се предават от потомство на потомство и постоянно, когато ги чуем или прочетем преоткриваме по-доброто в себе си. Споделяме някои от тях.

Ако човек разбере величието на своята душа, ще падне на колене и ще се поклони на себе си.

Не подавай непременно ръка на сриналия се в калта. Не знаеш за какво е паднал...

Човек не може и не би трябвало да бъде нито безусловно добър, нито безусловно злобен.

Достатъчно е да погледнете през очите на любовта,за да видите хубостта на всички места.

Когато обичаш някого поради положителните му качества, ще го обичаш и неприятните му качества.

Ако искаш да обичаш не би трябвало да се страхуваш,ако искаш да те обичат, не би трябвало да се съмняваш.

Който не е стопанин на тялото си, той живее в непознато тяло-друг е неговият стопанин.

Ценете възприятията на хората, както цените своите. Ако сгрешиш не се извинявай, само че се вдълбочи в себе си и там изправи погрешката си. Външното опрощение нищо не способства.

Доброто от злото не може да се отдели, те вървят дружно в живота.

Който може да слезе най-долу то може да се качи и най-горе.

Бъдете мощни за положителното, слаби за злото.

Злото е непроявена обич.

Ако крадеш ще те крадат, в случай че съсипваш, ще те унищожават. Ако обезчестяваш, ще те обезчестяват. Каквото правиш, такова ще намериш.

Когато си удовлетворен от дребното ще пристигна и огромното.

Пазете се от раздвояване в мозъка и сърцето.

Природата обича единствено оня, който има високи хрумвания.

Знанието се трансформира в действие когато се ползва.

Не всеки път приятното е положително.

Който не схваща смисъла на злото, единствено той се опасява от него. Обаче който го схваща, той гледа на него като огъня може да аргументи хиляди пакости и добрини на индивида, по този начин и злото може да аргументи пакости и добрини.

Направи положително и го не помни и то ще се върне при тебе с плод.

Не можеш да убедиш хората в нещо, в случай че ти самичък не вярваш.

Злото се явява във формата на създание което обича.

Ако искаш да ти е мирна главата не хвали положителното и не кори неприятното.

Човек не може и не би трябвало да бъде нито безусловно добър, нито безусловно злобен.