Сър Иън Маккелън, кралят вълшебник на киното и театъра
Той е Ричард III и Едуард II. Той е Хамлет и Ромео. Той е Естрагон и Салиери. Той е Гандалф и Магнито. Той е гей и едно от най-познатите и мощни лица на международното изкуство. Той е Иън Маккелън и в събота навърши 85 години.
Много рядко модерната и към този момент претенциозна публика съумява да каже, че продуцентите и кастинг шефовете, виновни за филмирането или слагането на обичано тяхно произведение, са създали най-точния избор с артист за избрана роля. Още по-трудно става, в случай че този артист не е известно и комерсиално лице на киното, пази идея, която не подхожда на всички или, недай си Боже, е гей.
На никой обаче не му пука, че едни от най-силните персонажи във фантастичните и научнофантастичните поредици – „ Властелинът на пръстените “ и X-men е тъкмо подобен досега, в който ги изиграва.
В събота артистът сър Иън Маккелън , прочут с театралните си функции в постановки на Шекспир, както и с функциите си на вълшебника Гандалф и мутанта Магнито , навърши 85 години.
Маккелън се ражда 25 май 1939 година в Бърнли , няколко месеца преди началото на Втората Световна война . Баща му е инженер, протестант и всемирски просветител – не е ръкоположен от църквата и няма богословско обучение. Последното не е инцидентно – няколко от дядовците му са проповедници и свещеници.
Така дребният Иън израства в дом, в който християнството е на сериозна респект.
Ранното му детство е белязано и от годините на войната, а по-късно и от интервала на възобновяване след нея.
По думите му това оставя трайни следи в детството му.
„ Едва след връщането на мира разбрах, че войната не е естествена “, споделя той в изявление за списание Съндей.
Детство и младежките му години също не са леки. Майка му умира от рак на гърдата, когато той е на 12, а татко му си отива, когато е на 25 и към този момент е направил първите си крачки в актьорската специалност.
Именно родителите му са тези, които съумяват да разпалят пристрастеността му към театъра – водят го на постановки от дребен и даже му подаряват сгъваема играчка модел на спектакъл за Коледа. По-късно сестра му почва да го води на Шекспирови пиеси като „ Дванадесета нощ “ и „ Макбет “ .
Първите си изяви на сцена Маккелън прави в Болтън . Когато е на 18, печели стипендия за Кеймбридж. Включва се в една от театралните трупи на St. Catherine College, където изиграва 23 функции за единствено 3 години.
Още с играта в младежките си години негови осъществявания добиват именит статут.
Професионално Маккелън стартира да играе на сцената в Ковънтри . Следват четири години в неспирни игри в провинцията, преди да се появи в първия си театър в Уест енд. Големият му пробив идва през 1965, когато като част от трупата на спектакъл Проспект играе в „ Ричард III “ на Шекспир, а по-късно и в „ Едуард II “ на Кристофър Марлоу.
До средата на 80-те години на XX век той към този момент е играл в съвсем всички най-големи театри в Лондон, минал е през функции в „ Крал Лир “, „ Макбет “, „ Отело “, „ Дванадесета нощ “, „ Крал Джон “, „ Ромео и Жулиета “, „ Зимна приказка “, само че също и в „ Три сестри “ и „ Горски дух “ на Чехов. Играе в „ Амадеус “ на Питър Шафър и още и още от най-големите театрални представлeния освен в Лондон, само че и на Бродуей .
Докато не слиза от шлагерите театрални афиши, Маккелън се снима - първоначално с по-малък триумф - и в киното и малкия екран. Снима се в минисериали и филми за Би Би Си, само че също и на необятния екран в „ Крепостта “ и „ Неспокойно сърце “ дружно с Мерил Стрийп.
В театъра към този момент няма провокации за него, само че той не стопира да играе, въпреки че още като млад покорява върховете на специалността. През 90-те стартира да написа и продуцира интензивно, само че все пак не стопира и с актьорството.
През 1999 година идва и първият му по-голям триумф в киното – „ Богове и чудовища “ на режисьора Бил Кондън. Заради ролята си в него получава номинация за „ Оскар “ за основна мъжка роля.
В края на десетилетието взема решение да последва образеца на близкия си другар и сътрудник Патрик Стюърт , който по-рано предизвестява да не поема ролята на капитан Кърк в „ Стартрек “ , която го издига до международна популярност.
Влизането в комерсиалното кино стартира през няколко години фотоси, които за малко да не се случат. Първо той се включва в хитовата комерсиална поредност по комиксите на „ Марвел “ - X-men. В нея взема ролята на най-големия изверг Магнито.
" Шансът на живота " обаче идва в продукция на непопулярния тогава режисьор Питър Джаксън . Там Маккелън още веднъж поема ролята, която като че ли се приближава до целия му опит с приказни и знатни персонажи в театъра – тази на мъдреца магьосник Гандалф. Става въпрос за трилогията по романа на Дж. Р. Р. Толкин „ Властелинът на пръстените “.
Двете му участия в касовите поредици го трансформират в една от най-разпознаваемите и обичани кинозвезди по света.
Ролята му във „ Властелина на пръстените “ даже му носи номинация за " Оскар " за поддържаща роля.
„ Не бях вманиачен по концепцията [за „ Властелина на пръстените “ бел. ред.]. Трябваше една година да пребивавам в Нова Зеландия. Година надалеч от у дома за филм с недовършен сюжет върху книга, която не бях чел. Не изглеждаше като този огромен „ късмет на живота “, който най-после се оказа, че е “, споделя той в изявление.
Следващите две десетилетия в киното са свързани с още функции от двете поредици, само че и в други участия в киното и малкия екран. В този интервал не не помни и за театъра, като необикновен триумф има „ В очакване на Годо “ на Самюел Бекет , в който си партнира с Патрик Стюърт .
Освен с големия си триумф в театъра, киното и малкия екран, Маккелън е прочут с поддръжката си за ЛГБТ общността. Самият той е гей, което по думите му през годините провокира възмущение от част от аудиторията и рецензията заради обстоятелството, че извършва някои мъжки функции като гей артист.
„ Имаше и малко неодобрение за това, че играя Гандалф, тъй като съм мъж-гей. Жалка работа. Гандалф не се интересува от секс. Той е на 7 хиляди години “, споделя през смях артистът години по-късно.
Всъщност той се разкрива като гей още в ранните си години, само че първоначално единствено измежду сътрудници артисти. Пред необятната аудитория го прави през 1988 година в едно от предаванията на Би Би Си.
Коментарът му тогава идва в миг на разискване на рестриктивен закон, съгласно който на локалните управляващи би трябвало да се вмени възбрана за „ прокламирането на хомосексуализма “ като част от фамилните взаимоотношения. Законът е анулиран едвам при започване на новия век.
Той постоянно се включва в прояви на ЛГБТ общността във Англия, а през 2014 година е разгласен за един от най-влиятелните гласове за права на хора от общността.
Маккелън е прочут и с благотворителните си действия. Част от тях са свързани с финансирането и подпомагането на дребни, независими театри. Той е и член на борда на организацията Only Make Believe , която основава и провежда спонтанни постановки за деца в болнични заведения по света.
Част е и от благотворителни организации за подкрепяне на възрастното население във Англия.
Получава рицарско звание, както и ордена на Британската империя от Кралица Елизабет II .
Въпреки сериозните си фамилни обичаи, свързани с християнството и религията, Маккелън се дефинира като безбожник. Това не му пречи да отслужи женитбата на Патрик Стюърт, за което е ръкоположен като духовник в Църквата на универсалния живот.
„ Това се случва с всеки, който доживява до компликации. Но изборът за това не е техен. Всичко, което би трябвало да решим, е какво да вършим с времето, което ни е обещано “.
Много рядко модерната и към този момент претенциозна публика съумява да каже, че продуцентите и кастинг шефовете, виновни за филмирането или слагането на обичано тяхно произведение, са създали най-точния избор с артист за избрана роля. Още по-трудно става, в случай че този артист не е известно и комерсиално лице на киното, пази идея, която не подхожда на всички или, недай си Боже, е гей.
На никой обаче не му пука, че едни от най-силните персонажи във фантастичните и научнофантастичните поредици – „ Властелинът на пръстените “ и X-men е тъкмо подобен досега, в който ги изиграва.
В събота артистът сър Иън Маккелън , прочут с театралните си функции в постановки на Шекспир, както и с функциите си на вълшебника Гандалф и мутанта Магнито , навърши 85 години.
Маккелън се ражда 25 май 1939 година в Бърнли , няколко месеца преди началото на Втората Световна война . Баща му е инженер, протестант и всемирски просветител – не е ръкоположен от църквата и няма богословско обучение. Последното не е инцидентно – няколко от дядовците му са проповедници и свещеници.
Така дребният Иън израства в дом, в който християнството е на сериозна респект.
Ранното му детство е белязано и от годините на войната, а по-късно и от интервала на възобновяване след нея.
По думите му това оставя трайни следи в детството му.
„ Едва след връщането на мира разбрах, че войната не е естествена “, споделя той в изявление за списание Съндей.
Детство и младежките му години също не са леки. Майка му умира от рак на гърдата, когато той е на 12, а татко му си отива, когато е на 25 и към този момент е направил първите си крачки в актьорската специалност.
Именно родителите му са тези, които съумяват да разпалят пристрастеността му към театъра – водят го на постановки от дребен и даже му подаряват сгъваема играчка модел на спектакъл за Коледа. По-късно сестра му почва да го води на Шекспирови пиеси като „ Дванадесета нощ “ и „ Макбет “ .
Първите си изяви на сцена Маккелън прави в Болтън . Когато е на 18, печели стипендия за Кеймбридж. Включва се в една от театралните трупи на St. Catherine College, където изиграва 23 функции за единствено 3 години.
Още с играта в младежките си години негови осъществявания добиват именит статут.
Професионално Маккелън стартира да играе на сцената в Ковънтри . Следват четири години в неспирни игри в провинцията, преди да се появи в първия си театър в Уест енд. Големият му пробив идва през 1965, когато като част от трупата на спектакъл Проспект играе в „ Ричард III “ на Шекспир, а по-късно и в „ Едуард II “ на Кристофър Марлоу.
До средата на 80-те години на XX век той към този момент е играл в съвсем всички най-големи театри в Лондон, минал е през функции в „ Крал Лир “, „ Макбет “, „ Отело “, „ Дванадесета нощ “, „ Крал Джон “, „ Ромео и Жулиета “, „ Зимна приказка “, само че също и в „ Три сестри “ и „ Горски дух “ на Чехов. Играе в „ Амадеус “ на Питър Шафър и още и още от най-големите театрални представлeния освен в Лондон, само че и на Бродуей .
Докато не слиза от шлагерите театрални афиши, Маккелън се снима - първоначално с по-малък триумф - и в киното и малкия екран. Снима се в минисериали и филми за Би Би Си, само че също и на необятния екран в „ Крепостта “ и „ Неспокойно сърце “ дружно с Мерил Стрийп.
В театъра към този момент няма провокации за него, само че той не стопира да играе, въпреки че още като млад покорява върховете на специалността. През 90-те стартира да написа и продуцира интензивно, само че все пак не стопира и с актьорството.
През 1999 година идва и първият му по-голям триумф в киното – „ Богове и чудовища “ на режисьора Бил Кондън. Заради ролята си в него получава номинация за „ Оскар “ за основна мъжка роля.
В края на десетилетието взема решение да последва образеца на близкия си другар и сътрудник Патрик Стюърт , който по-рано предизвестява да не поема ролята на капитан Кърк в „ Стартрек “ , която го издига до международна популярност.
Влизането в комерсиалното кино стартира през няколко години фотоси, които за малко да не се случат. Първо той се включва в хитовата комерсиална поредност по комиксите на „ Марвел “ - X-men. В нея взема ролята на най-големия изверг Магнито.
" Шансът на живота " обаче идва в продукция на непопулярния тогава режисьор Питър Джаксън . Там Маккелън още веднъж поема ролята, която като че ли се приближава до целия му опит с приказни и знатни персонажи в театъра – тази на мъдреца магьосник Гандалф. Става въпрос за трилогията по романа на Дж. Р. Р. Толкин „ Властелинът на пръстените “.
Двете му участия в касовите поредици го трансформират в една от най-разпознаваемите и обичани кинозвезди по света.
Ролята му във „ Властелина на пръстените “ даже му носи номинация за " Оскар " за поддържаща роля.
„ Не бях вманиачен по концепцията [за „ Властелина на пръстените “ бел. ред.]. Трябваше една година да пребивавам в Нова Зеландия. Година надалеч от у дома за филм с недовършен сюжет върху книга, която не бях чел. Не изглеждаше като този огромен „ късмет на живота “, който най-после се оказа, че е “, споделя той в изявление.
Следващите две десетилетия в киното са свързани с още функции от двете поредици, само че и в други участия в киното и малкия екран. В този интервал не не помни и за театъра, като необикновен триумф има „ В очакване на Годо “ на Самюел Бекет , в който си партнира с Патрик Стюърт .
Освен с големия си триумф в театъра, киното и малкия екран, Маккелън е прочут с поддръжката си за ЛГБТ общността. Самият той е гей, което по думите му през годините провокира възмущение от част от аудиторията и рецензията заради обстоятелството, че извършва някои мъжки функции като гей артист.
„ Имаше и малко неодобрение за това, че играя Гандалф, тъй като съм мъж-гей. Жалка работа. Гандалф не се интересува от секс. Той е на 7 хиляди години “, споделя през смях артистът години по-късно.
Всъщност той се разкрива като гей още в ранните си години, само че първоначално единствено измежду сътрудници артисти. Пред необятната аудитория го прави през 1988 година в едно от предаванията на Би Би Си.
Коментарът му тогава идва в миг на разискване на рестриктивен закон, съгласно който на локалните управляващи би трябвало да се вмени възбрана за „ прокламирането на хомосексуализма “ като част от фамилните взаимоотношения. Законът е анулиран едвам при започване на новия век.
Той постоянно се включва в прояви на ЛГБТ общността във Англия, а през 2014 година е разгласен за един от най-влиятелните гласове за права на хора от общността.
Маккелън е прочут и с благотворителните си действия. Част от тях са свързани с финансирането и подпомагането на дребни, независими театри. Той е и член на борда на организацията Only Make Believe , която основава и провежда спонтанни постановки за деца в болнични заведения по света.
Част е и от благотворителни организации за подкрепяне на възрастното население във Англия.
Получава рицарско звание, както и ордена на Британската империя от Кралица Елизабет II .
Въпреки сериозните си фамилни обичаи, свързани с християнството и религията, Маккелън се дефинира като безбожник. Това не му пречи да отслужи женитбата на Патрик Стюърт, за което е ръкоположен като духовник в Църквата на универсалния живот.
„ Това се случва с всеки, който доживява до компликации. Но изборът за това не е техен. Всичко, което би трябвало да решим, е какво да вършим с времето, което ни е обещано “.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ