Той е прекарал голяма част от живота си в болници.

Той е прекарал огромна част от живота си в лечебни заведения. След съвсем две години лекуване на рак на корема в модерната болница " Охматдит " той я назовава собствен дом.

 

Повечето от към 15-те други деца към него към този момент са свързани с дозаторите за медикаменти, които постепенно освобождават животоспасяващи химикали в кръвта им.

Тогава те чули първия отдалечен тон от детонацията от последния масиран бараж от ракетни удари на Русия, ориентирани против Киев и други украински градове, при които починаха 33 души и бяха ранени 121, споделя Заволока пред " Kyiv Independent ". След това, по думите ѝ, чули по-близък гърмеж, който задействал алармите на околните коли.

 

Друг удар наоколо провокирал трус през прозорците, тъкмо откакто медицинските сестри помолили родителите да облекат децата, които към момента били по утринни къси панталони и пижами. Дима и другите пациенти, които можели да вървят, се придвижили към коридорите дружно с болногледачите си.

 

" След това началникът на отделението съумя единствено да каже - " да отключим децата и да се преместим в убежището " - и се случи главният удар ", сподели Заволока.

 

" Всичко се разтресе. Децата започнаха да пищят. Някои започнаха да плачат. Прозорците бяха издухани ", сподели тя.

 

Докато медицинските сестри бързали да изключат всички деца от дозаторите за медикаменти, Заволока взела малко вода за Дима, документите му и две дребни одеяла. Те поели по стълбите, спускащи се към подземния етаж, дружно с другите пациенти. Заволока си спомня какъв брой ужасно е било да видиш разрушените стъкла и дима и да чуеш звука на сирените.

 

" Беше мрачно, задушно, на всички места имаше прахуляк ", споделя тя. Но най-страшното нещо за нея е кръвта, която е видяла на пода, когато са слезли по стълбите.

 

" Виждаше се, че някой е ходил там оцапан с кръв, а стъпките на хората бяха размазали кръвта " , сподели тя.

На долния етаж, в подземната част на болничното заведение, се събрали над 100 души. Уплашени деца плачели дружно с болногледачи, лекари, медицински сестри и гости. Било мъчно да се диша през дима, а женски глас алармирал по високоговорителите: " Внимание, в постройката е зародил пожар ".

 

" Виждах страха в очите на Дима, само че той се държеше толкоз добре, не плачеше ", споделя Заволока.

 

От децата, лекувани от рак, нормално се изисква да заобикалят контакти с други хора, защото имунната им система е мощно отслабена от лекуването. С изключение на неподвижните деца, които съгласно Заволока са били изнесени непосредствено на открито след удара, множеството от онкоболните са се събрали в подземния кулоар, изложени на повече човешки контакт, в сравнение с доста от тях са виждали от месеци.

 

Опасявайки се, че изчакването на следващия вероятен удар в тълпата ще бъде по-опасно за децата, в сравнение с излизането на открито, родителите и медицинските сестри от онкологичното поделение вземат решение да опитат да се реалокират на друго място.

 

Едва няколко минути по-късно, до момента в който седели на открито около стените на болничното заведение дружно с други пациенти, виждайки по какъв начин доста коли за спешна помощ, полиция и пожарникари се втурват около тях към огромна колона пушек, Заволока почнал да схваща какво се е случило.

 

" Първо всички си помислихме, че ракетата е била прихваната и отломките са паднали някъде на територията на (болницата) ", споделя тя. След като излязла на открито, до момента в който мобилните им телефони се свързвали още веднъж с телекомуникационните мрежи, мобилните телефони в близост почнали да " звънят като луди ".

 

Скоро по-късно децата, които се лекуват от рак, били ориентирани към неотдавна издигнатото бомбоубежище.

" Там започваш да се отпускаш, опитваш се да не плачеш и отговаряш на всички известия ", споделя Заволока.

 

По това време паниката за въздушно нахлуване е завършила. Някои родители се върнали в отделението за онкоболни, с цел да вземат най-необходимото за децата като телефони и медикаменти.

 

Заволока се заела със задачата да избърше кръвта от крайници на момиченце на име Кира, чиято майка се върнала да вземе медикаментите му. Кира била един от най-слабите пациенти в отделението, ранена от частите стъкло на прозореца в леглото ѝ, до момента в който лекарят ѝ изключвал капкомера сега на удара.

 

" Седиш до това дете, избърсваш кръвта му и си мислиш: " Защо? ". Защо това трябваше да се случи на нашите деца, които по този начин или другояче всеки ден се борят за живота си? ", споделя Заволока.

 

Въпреки че след това избърсала ръцете си, Заволока споделя, че миризмата на кръв се задържала в носа ѝ, до момента в който не се прибрала у дома с Дима късно вечерта.

 

Но някои от пациентите на " Охматдит " като Дима и Кира, които са били в разгара на комплицирано лекуване, не са могли просто да се изтеглят от най-модерната детска болница в Украйна, даже откакто тя е била бомбардирана от Русия, заради боязън от бързо утежняване на положението им без подобаващи медикаменти.

 

Ето за какво лекарите и медицинските сестри се борели през дима и праха към оживелите пространства на болничното заведение, с цел да намерят най-необходимите медикаменти и здравно съоръжение. Един по един те пренасяли предметите в убежището и започвали да свързват Кира и други сериозни пациенти с дозаторите за медикаменти.

По това време Заволока споделя, че тя и другите родители към момента се надяват скоро да се върнат в отделението.

" Дотогава не бяхме видели вредите със личните си очи и не знаехме, че половината от постройката на токсикологията е взривена, дружно с прозорците в близост ", споделя тя.

 

Когато още веднъж почнали да получават интернет връзка на мобилните си телефони, те научили за размера на вредите от фотоси в Telegram и украинските новинарски излъчвания. За разлика от по-старата постройка на болничното заведение, която отчасти се срутила, новата постройка с отделението по онкология имала счупени прозорци и развалена фасада, само че структурата ѝ останала непокътната.

 

За благополучие на Дима, който след удара се е свързал и с автомата за медикаменти в приюта, с цел да получи последната си доза химикали в сегашния кръг на лекуване, по-късно му е било разрешено да се прибере вкъщи.

 

Около 16:00 ч. същия ден Дима и майка му са взети от бащата на Дима, който пътува часове наред със съседска кола от тяхното село в Житомирска област.

 

Дима е измежду 465-те деца, които са били краткотрайно изведени от " Охматдит ". Според изказване на Министерството на здравеопазването на Украйна 94 деца са били незабавно трансферирани в други лечебни заведения в Киев след нападението. Други 68 пациенти са останали в " Охматдит " за по-нататъшно лекуване.

 

Според министъра на опазването на здравето на Украйна Виктор Ляшко на 10 юли едно момче е умряло в една от киевските лечебни заведения, откакто е било евакуирано от интензивното поделение на " Охматдит ".

 

Дни по-късно, в уюта на дома си, последователно примирявайки се с шокиращото прекарване, Заволока с паника търси разновидности за продължение на лекуването на Дима, сходно на доста други родители на пациенти от " Охматдит ".

 

" Не е ясно по кое време ще бъде възобновена работата на " Охматдит ", споделя тя в телефонно изявление, до момента в който на назад във времето звучат радостните крясъци на Дима.

 

" Може да стартира да се усеща зле идващия понеделник и може би би трябвало да намерим къде да го лекуваме сами ", сподели тя.

Със Заволока се свързва украинската благотворителна фондация " Таблеточки ", която непрекъснато обезпечава скъпоструващи медикаменти за Дима, както и за доста други деца с онкологични болести, лекувани в " Охматдит ".

 

" Продължаваме да им оказваме помощ както нормално ", споделя Юлия Ноховичина, представител на фондацията. " Както и преди, закупуваме недостъпни медикаменти, плащаме за диагностични проби, купуваме особено хранене и настаняваме фамилии от други градове в наети жилища. "

 

Фондацията е в контакт с лекарите от " Охматдит ", с други лечебни заведения, които в този момент одобряват пациентите си, и с родителите на пациентите по отношение на опцията за изтегляне на децата в чужбина за по-нататъшно лекуване.

 

Според Ноховичина през последните дни са се нараснали молбите на родители за лекуване на децата им в чужбина посредством самодейността SAFER Ukraine.

 

Но Заволока се надява да откри благоприятни условия да продължи лекуването на Дима в Украйна, където той щастливо си играе с по-голямата си сестра и по-малкия си брат, откакто се е върнал вкъщи след нападението, разказвайки на роднините си, че е " видял кръвта и ракетата ".

 

" Изглежда, че той не е бил обиден от това, само че схваща и помни всичко. Сега се радва, че лекарят го е пуснал да се прибере вкъщи, и е заплеснат от това ", споделя Заволока.

 

Но сред позвъняванията с лекаря на Дима, общуването с родителите на други деца, лекувани от рак, и отговорността да се грижи за трите си деца, Заволока продължава да мисли за момента, в който съветската ракета се забива в болничния комплекс в " Охматдит ".

 

" Непрекъснато се чудя какво можеше да се случи, в случай че ракетата беше попаднала единствено на 50 метра по-близо до новата постройка ", споделя тя, имайки поради главния комплекс на болничното заведение.

 

" Дали тогава щяхме да имаме шанс? Щеше ли Дима въобще да върви по-късно и щяха ли другите ми деца в миналото да видят майка си още веднъж? ".

 

Наталия Ермак,. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.