"Лекар на годината": Д-р Лорис Мануелян, който лекува с наука, поезия и музика
Той е прочут още като „ благородника в бяла престилка "
Д-р Лорис Мануелян е прочут като „ благородника в бяла престилка ". Това определение изцяло разказва неговата многопластова персона. За медицината, поезията и музиката той описа.
Всекидневието му минава сред болничните коридори, отделението по нефрология и хемодиализа, операционните и срещите с пациенти. Той показа, че в никакъв случай не е търсил награди, само че те сами са го намирали през годините. В 44-годишната си лекарска кариера доктор Мануелян заема управителни постове. Бил е шеф на поделение и за малко шеф на болница. Той дефинира управителната работа като „ огромна отговорност ", която приема с ясни граници и правила.
Д-р Мануелян е член на редица влиятелни професионални организации, измежду които Българския лекарски съюз, Европейската диализно-трансплантационна асоциация и Американското нефрологично сдружение. Той призна, че в случай че можеше да върне времето обратно, още веднъж би избрал лекарската специалност. „ Свикваш да виждаш и щастието в очите на избавените пациенти, и болката от загубата. Трудно е, само че продължаваш да се бориш до последния миг ", споделя доктор Мануелян. За него моралът в медицината не се изчерпва с Хипократовата клетва, а е надълбоко вътрешно разбиране и човещина.
Поезията влиза в живота му още преди медицината и в никакъв случай не го напуща. Той е създател на стихосбирки, текстописец и композитор, а китарата постоянно е наоколо. Музиката е част от персоналната му независимост и метод да презарежда.
Д-р Мануелян е и наставник на млади лекари, на които предава освен познания, само че и нуждата да се развиват в динамично изменящата се медицина. Той показа, че е сериозен към неналичието на добра организация в опазването на здравето, само че гледа с вяра към бъдещето и основаването на национални и европейски медицински хъбове.
По думите му отвън болничното заведение домът му е изпълнен с изкуство, музика, книги и природа. Там, измежду птици и зеленина, лекарят намира тишината, от която има потребност, с цел да продължи призванието си. „ Най-важното е да съм здрав, с цел да мога да бъда потребен ", сподели доктор Лорис.
Кореспондент: Елена Танева
Д-р Лорис Мануелян е прочут като „ благородника в бяла престилка ". Това определение изцяло разказва неговата многопластова персона. За медицината, поезията и музиката той описа.
Всекидневието му минава сред болничните коридори, отделението по нефрология и хемодиализа, операционните и срещите с пациенти. Той показа, че в никакъв случай не е търсил награди, само че те сами са го намирали през годините. В 44-годишната си лекарска кариера доктор Мануелян заема управителни постове. Бил е шеф на поделение и за малко шеф на болница. Той дефинира управителната работа като „ огромна отговорност ", която приема с ясни граници и правила.
Д-р Мануелян е член на редица влиятелни професионални организации, измежду които Българския лекарски съюз, Европейската диализно-трансплантационна асоциация и Американското нефрологично сдружение. Той призна, че в случай че можеше да върне времето обратно, още веднъж би избрал лекарската специалност. „ Свикваш да виждаш и щастието в очите на избавените пациенти, и болката от загубата. Трудно е, само че продължаваш да се бориш до последния миг ", споделя доктор Мануелян. За него моралът в медицината не се изчерпва с Хипократовата клетва, а е надълбоко вътрешно разбиране и човещина.
Поезията влиза в живота му още преди медицината и в никакъв случай не го напуща. Той е създател на стихосбирки, текстописец и композитор, а китарата постоянно е наоколо. Музиката е част от персоналната му независимост и метод да презарежда.
Д-р Мануелян е и наставник на млади лекари, на които предава освен познания, само че и нуждата да се развиват в динамично изменящата се медицина. Той показа, че е сериозен към неналичието на добра организация в опазването на здравето, само че гледа с вяра към бъдещето и основаването на национални и европейски медицински хъбове.
По думите му отвън болничното заведение домът му е изпълнен с изкуство, музика, книги и природа. Там, измежду птици и зеленина, лекарят намира тишината, от която има потребност, с цел да продължи призванието си. „ Най-важното е да съм здрав, с цел да мога да бъда потребен ", сподели доктор Лорис.
Кореспондент: Елена Танева
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ