Плевнелиев: Бих посочил Петър Стоянов за президент
Той е първият посетител в новия план на Дарик радио и egoist.bg “Размяна на вратовръзки”
.
На въпрос, в случай че президентът назначава идващия президент, кого би показал, той дава отговор:
"От всичко, което видях и разбрах дотук, аз персонално бих показал президента Петър Стоянов. Ако зависеше от мен, щях да го посоча още един път. Той е един заслужен, сполучлив президент на България, помъдрял, към момента задоволително млад, в силите си.
Изключително доброжелателен, рационален, умен и на първо място – полезности, полезности, полезности. Символ на същински полезности.
Символ на човек, който зададе вярната посока на България, а точно посоката на европейската интеграция и интеграцията в НАТО, знак на човек, който дълги години в политиката остана честен; остана безпаричен по един или различен метод като знак на това, че не посегна на един лев, на един проект; човек, който получи интернационално самопризнание и човек, който в един доста съдбоносен за България миг изигра своята огромна роля ".
Плевнелиев акцентира, че на първо място Стоянов е човек, от който е научил нещо извънредно умно и основополагащо - човешко е да се бърка, само че един президент може да бърка в дребните неща, не би трябвало да позволява стратегическа, огромна неточност , от която да страдат страната и народът.
Запитан дали страхът от персонален неуспех пречи на един мъж, когато е на най-високата държавна позиция, да взема смели и рисковани решения, Плевнелиев дава отговор:
"Сигурно е по този начин, признавам, че е по този начин, още повече в средата, в която работят политиците през днешния ден. Среда на обществени медии, когато на секундата милиони българи знаят всичко. Именно по тази причина аз си давам сметка, че от една страна бях знак на без значение водене на политика, в никакъв случай не съм бил член на политическа мощ, в никакъв случай не позволих политическите сили да се бъркат във взимането на стратегическите решения. Доказателства, колкото желаете.
Давам си сметка, че когато образувах служебни държавни управления, в един доста сериозен миг за България, спомнете си 2013 година, когато през февруари стотици хиляди българи бяха по улиците, министър-председателят изненадващо хвърли оставката си. Парламентът се саморазпусна. Аз привиках на съвещания политическите партии. Те споделиха: дотук сме. Имах големи терзания. Не мога да кажа боязън, само че терзания ".
Той акцентира, че прави разлика сред боязън и терзание. Смята страха за неконтролируем, за противоположното на любовта, а терзанията за нещо обикновено и тогава имаш проект. По думите му той в никакъв случай не изпадал в обстановка да излъчва боязън.
"В този миг, когато всичко се разпадаше, моите огромни терзания бяха, че аз оставам самичък. И нямаше никой различен – нямаше парламент, нямаше министър-председател. Нямаше никого. Сблъскаха се между тях, спомняте си – кой кого щял да поръча да убие и така нататък В този миг, в същият този следобяд аз останах безусловно самичък. Тогава в тези моменти страната се е крепяла само и единствено на президента ", акцентира Плевнелиев.
Той споделя, че на фона на митингите със стотици хиляди и макар всички препоръки от партии, НСО, ДАНС да не върви при тях, го е направил - с ясното обръщение, че те би трябвало да знаят, че имат сътрудник.
"Да знаят, че президентът, който е останал самичък в тази обстановка, е знак на държавността и на институциите, и е на тяхна страна. И даже и да не съм склонен с техните претенции, аз почитам демократичното право на българите да стачкуват и желая да бъда дружно с тях в този развой. Трябваше да се вършат избори в режим на митинги, в десетки градове имаше протестиращи.
Можеше ли да бъда още по-радикален, още по-смел, още повече, по какъв начин да кажа – огромен непукист? Така както Маргарет Тачър примерно, както и други политици, взимаха извънредно смели решения и не се съобразяваха много-много. Но в средата, в която ние се намираме сега, един политик би трябвало доста повече да се преценява. И другото нещо, да, когато правех служебните държавни управления, когато отидох при протестиращите, когато останах самичък, аз въпреки всичко направих всичко допустимо, с цел да интегрирам всички останали. От тази позиция съм правил взаимни отстъпки ", споделя още Росен Плевнелиев.
На въпрос, в случай че президентът назначава идващия президент, кого би показал, той дава отговор:
"От всичко, което видях и разбрах дотук, аз персонално бих показал президента Петър Стоянов. Ако зависеше от мен, щях да го посоча още един път. Той е един заслужен, сполучлив президент на България, помъдрял, към момента задоволително млад, в силите си.
Изключително доброжелателен, рационален, умен и на първо място – полезности, полезности, полезности. Символ на същински полезности.
Символ на човек, който зададе вярната посока на България, а точно посоката на европейската интеграция и интеграцията в НАТО, знак на човек, който дълги години в политиката остана честен; остана безпаричен по един или различен метод като знак на това, че не посегна на един лев, на един проект; човек, който получи интернационално самопризнание и човек, който в един доста съдбоносен за България миг изигра своята огромна роля ".
Плевнелиев акцентира, че на първо място Стоянов е човек, от който е научил нещо извънредно умно и основополагащо - човешко е да се бърка, само че един президент може да бърка в дребните неща, не би трябвало да позволява стратегическа, огромна неточност , от която да страдат страната и народът.
Запитан дали страхът от персонален неуспех пречи на един мъж, когато е на най-високата държавна позиция, да взема смели и рисковани решения, Плевнелиев дава отговор:
"Сигурно е по този начин, признавам, че е по този начин, още повече в средата, в която работят политиците през днешния ден. Среда на обществени медии, когато на секундата милиони българи знаят всичко. Именно по тази причина аз си давам сметка, че от една страна бях знак на без значение водене на политика, в никакъв случай не съм бил член на политическа мощ, в никакъв случай не позволих политическите сили да се бъркат във взимането на стратегическите решения. Доказателства, колкото желаете.
Давам си сметка, че когато образувах служебни държавни управления, в един доста сериозен миг за България, спомнете си 2013 година, когато през февруари стотици хиляди българи бяха по улиците, министър-председателят изненадващо хвърли оставката си. Парламентът се саморазпусна. Аз привиках на съвещания политическите партии. Те споделиха: дотук сме. Имах големи терзания. Не мога да кажа боязън, само че терзания ".
Той акцентира, че прави разлика сред боязън и терзание. Смята страха за неконтролируем, за противоположното на любовта, а терзанията за нещо обикновено и тогава имаш проект. По думите му той в никакъв случай не изпадал в обстановка да излъчва боязън.
"В този миг, когато всичко се разпадаше, моите огромни терзания бяха, че аз оставам самичък. И нямаше никой различен – нямаше парламент, нямаше министър-председател. Нямаше никого. Сблъскаха се между тях, спомняте си – кой кого щял да поръча да убие и така нататък В този миг, в същият този следобяд аз останах безусловно самичък. Тогава в тези моменти страната се е крепяла само и единствено на президента ", акцентира Плевнелиев.
Той споделя, че на фона на митингите със стотици хиляди и макар всички препоръки от партии, НСО, ДАНС да не върви при тях, го е направил - с ясното обръщение, че те би трябвало да знаят, че имат сътрудник.
"Да знаят, че президентът, който е останал самичък в тази обстановка, е знак на държавността и на институциите, и е на тяхна страна. И даже и да не съм склонен с техните претенции, аз почитам демократичното право на българите да стачкуват и желая да бъда дружно с тях в този развой. Трябваше да се вършат избори в режим на митинги, в десетки градове имаше протестиращи.
Можеше ли да бъда още по-радикален, още по-смел, още повече, по какъв начин да кажа – огромен непукист? Така както Маргарет Тачър примерно, както и други политици, взимаха извънредно смели решения и не се съобразяваха много-много. Но в средата, в която ние се намираме сега, един политик би трябвало доста повече да се преценява. И другото нещо, да, когато правех служебните държавни управления, когато отидох при протестиращите, когато останах самичък, аз въпреки всичко направих всичко допустимо, с цел да интегрирам всички останали. От тази позиция съм правил взаимни отстъпки ", споделя още Росен Плевнелиев.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ