Той е първият българин, летял с балон, с планер и с аероплан
Той е първият българин, летял с балон, с планер и с самолет. Участник е в първото бомбардиране на неприятелски обект от български аероплан, осъществено на 17 ноември 1912 година над Одрин от аероплан “Блерио” XI, пилотиран от италианския доброволец в българската армия Джовани Сабелии.
С него майор Васил Златарев, пълководец на Въздухоплавателния парк, прави първата аеропланна бомбардировка на Балканите. Това е къса характерност от богатата биография на полковник В. Златарев.
Полковник Васил Златарев е една емблематична персона, която с изключение на високите постове, които заема в структурите на новосъздадения Въздухоплавателен парк, демонстрира неподозирано предпочитание за придобиване на познания в региона на въздухоплаването, които да приложи при образуване на новата организация и конструкция на въздухоплавателното поделение, образувано на 28 февруари 1906 година
Създава проект за създаване на въздухоплаването, който на първо място включва изследване на европейския опит и преместването му в България за градеж на въздухоплавателни средства. През 1906 година учи френския опит и следи атракционните полети на Сантос-Дюмон с нов летателен уред - самолета. Поради неналичието на въздухоплавателни апарати Златаров конструира и хвърчила и уравновесени планери.
Васил Иванов Златарев е роден на 3 ноември 1869 година (16 ноември по нов стил) в Гюргево, Румъния. Семейството на Иван и Николина Златареви се преселват там от Великотърновския край след Руско-турската война от 1853-1856 година, известна още като Кримската война. Тя е част от дълъг спор сред великите европейски сили за въздействие върху териториите на западащата Османска империя.
След като приключва главното си обучение, Васил постъпва в русенска гимназия през 1885 година Отрано проличават качествата и характерът му - рисува хубаво, овладява чудесно румънски и френски език, а настойчивостта и последователността в работата му са изява на целеустремен, несъмнено либерален и твърдоглав темперамент. През 1888 година
Васил Златарев постъпва във Военното учебно заведение в София - XIII випуск, което приключва през 1891 година През идващите две години подпоручик Златарев поредно служи в пионерни елементи в Русе, Шумен и Пловдив.
По време на Първото българско ревю - 1892 година, Златарев е в състава на пионерната група, избрана за обслужването на балона на френския въздухоплавател Йожен Годар. Той свидетелства, че при демонстрациите на два пъти с него се издига командирът на групата поручик Кънчев, а самият Златарев лети четири пъти.
Свободните полети с балона и другарството с френския въздухоплавател дефинират неговата орис
От този миг животът и активността на Васил Златарев са неотлъчно свързани с авиацията.
По време на службата си в Шумен през 1895 година Васил Златарев подписва брак със Стефка Митева Келевлова.
Енергичната активност на въодушевения млад офицер дава резултати - неговият непосреден пълководец подполковник Тепавичаров предлага на Министерството на войната поручик Златарев да бъде изпратен на образование в Учебния въздухоплавателен парк в Гатчина край Петербург - Русия.
През 1902 година поручик Златарев постъпва в офицерската въздухоплавателна школа Гатчина край Петроград. През есента на 1903 година капитан Златарев приключва ослепително курса за образование в Гатчина и се завръща в България. Назначен е за пълководец на образуваната в София дребна въздухоплавателна команда към Втора пионерна тайфа в София.
В тази команда, заради липса на съответна активност, са правели и изпитвали разнообразни структури хвърчила.
През 1904 година е назначен за ротен пълководец в V тайфа, а въздухоплавателната команда има за пълководец различен разпален по въздухоплаването офицер - Хараламби Джамджиев.
Срещата на двамата слага началото на съдействие, което предопределя бъдещето на българската авиация. С издигнатите двуплощни хвърчила от така наречен “хараграфов “ вид издигат товари до 70 кг.
Тези тествания са основа за градеж на дребни, само че постоянни в полет планери, демонстрирани в полет по скатовете на Софийския боен лагер.
В края на 1905 година Министерството на войната му разпорежда да създаде план за въздухоплавателно поделение. Веднага след представянето планът е утвърден и на 28 февруари 1906 година Златарев е назначен за пълководец на новосформираното въздухоплавателно поделение. В неговия състав влиза и автомобилната команда, числяща се към жп тайфа в София.
Златарев основава проект за създаване на въздухоплаването, който на първо място включва изследване на европейския опит и преместването му в България за градеж на въздухоплавателни средства.
В края на 1906 година Златарев е командирован в чужбина, с цел да посети разнообразни балонни заводи, въздухоплавателни елементи, автомобилни и прожекторни заводи, за закупуване на материална част. Изучава френския опит и следи атракционните полети на Сантос-Дюмон с нов летателен уред - самолета.
За командировката Управлението на Инженерни войски отпуска още 2000 лева Така със сумата от 5000 лева закупува единствено един френски кълбовиден балон от лакирана копринена материя с размер 360 м3 и 300-метрово въже за него.
През 1910 година Златарев съумява с поддръжката на военния инженер подполковник Симеон Добревски да обоснове пред Министерството на войната концепцията за основаване на военна авиация.
След оповестяването на военно състояние на 17 септември 1912 година, върху основата на балонното и аеропланното поделение, е основана нова организация - Въздухоплавателен парк с пълководец майор Васил Златарев.
* * *
През Балканската война с получената техника са образувани в допълнение едно балонно и две аеропланни отделения.
Българската авиация подкрепя интервенциите на сухопътните сили в Източна Тракия, осигурявайки разследваща информация за разположението и напредването на османските войски. За повторно след Италианско-турската война самолети се употребяват за бомбардиране на съперника.
На 10 ноември 1912 година е образувано Трето аеропланно поделение с пълководец поручик Пеньо Попкръстев. Тилово и организационно трите аеропланни отделения са подчинени на Въздухоплавателния парк с шеф майор Васил Златарев.
В интервала от 16 октомври до 17 ноември самолетите на отделението правят 15 излитания за осъществяване на бойни задания - най-вече разузнаване на османските позиции към Одрин (Караагач, Юруш, Кадънкьой, Доганджа, Емекчикьой и ъгъла сред Марица и Тунджа).
След довеждане докрай на Междусъюзническата война аеропланните и балонните отделения са сведени в една аеропланна и една балонна рота, които дружно с прожекторното и автомобилното поделение образуват още веднъж Технически парк с пълководец майор Златарев.
На 14 октомври 1917 година Златарев е създаден в чин полковник. През януари и февруари 1918 година той и Евгени Георгов съставляват България на конференцията по Въздушно право, която се организира в Будапеща.
След като приключва войната, на България е натрапен Ньойският кротичък контракт, съгласно който нашата страна няма право на лична военна авиация. Във връзка с тези ограничавания в армията се организират съкращения. В цифрата на съкратените е и полковник Васил Златарев. Мотивите в заповедта гласят: “поради понижение ефективите на армията”.
Всъщност аргументите за неговото редуциране са други: Златарев е съветски ученик, необятната му обща и специфична просвета му разрешават да бъде прекомерно независим и либерален, заради което има остри спорове с командването.
На 17 май 1932 година, след дълготрайно и тежко боледуване, отлита от този свят родоначалникът на нашето въздухоплаване и пръв командващ военната авиация на България.
По фрагменти от книгата на Веселин СТОЯНОВ и Панайот КОНДЕВ
С него майор Васил Златарев, пълководец на Въздухоплавателния парк, прави първата аеропланна бомбардировка на Балканите. Това е къса характерност от богатата биография на полковник В. Златарев.
Полковник Васил Златарев е една емблематична персона, която с изключение на високите постове, които заема в структурите на новосъздадения Въздухоплавателен парк, демонстрира неподозирано предпочитание за придобиване на познания в региона на въздухоплаването, които да приложи при образуване на новата организация и конструкция на въздухоплавателното поделение, образувано на 28 февруари 1906 година
Създава проект за създаване на въздухоплаването, който на първо място включва изследване на европейския опит и преместването му в България за градеж на въздухоплавателни средства. През 1906 година учи френския опит и следи атракционните полети на Сантос-Дюмон с нов летателен уред - самолета. Поради неналичието на въздухоплавателни апарати Златаров конструира и хвърчила и уравновесени планери.
Васил Иванов Златарев е роден на 3 ноември 1869 година (16 ноември по нов стил) в Гюргево, Румъния. Семейството на Иван и Николина Златареви се преселват там от Великотърновския край след Руско-турската война от 1853-1856 година, известна още като Кримската война. Тя е част от дълъг спор сред великите европейски сили за въздействие върху териториите на западащата Османска империя.
След като приключва главното си обучение, Васил постъпва в русенска гимназия през 1885 година Отрано проличават качествата и характерът му - рисува хубаво, овладява чудесно румънски и френски език, а настойчивостта и последователността в работата му са изява на целеустремен, несъмнено либерален и твърдоглав темперамент. През 1888 година
Васил Златарев постъпва във Военното учебно заведение в София - XIII випуск, което приключва през 1891 година През идващите две години подпоручик Златарев поредно служи в пионерни елементи в Русе, Шумен и Пловдив.
По време на Първото българско ревю - 1892 година, Златарев е в състава на пионерната група, избрана за обслужването на балона на френския въздухоплавател Йожен Годар. Той свидетелства, че при демонстрациите на два пъти с него се издига командирът на групата поручик Кънчев, а самият Златарев лети четири пъти.
Свободните полети с балона и другарството с френския въздухоплавател дефинират неговата орис
От този миг животът и активността на Васил Златарев са неотлъчно свързани с авиацията.
По време на службата си в Шумен през 1895 година Васил Златарев подписва брак със Стефка Митева Келевлова.
Енергичната активност на въодушевения млад офицер дава резултати - неговият непосреден пълководец подполковник Тепавичаров предлага на Министерството на войната поручик Златарев да бъде изпратен на образование в Учебния въздухоплавателен парк в Гатчина край Петербург - Русия.
През 1902 година поручик Златарев постъпва в офицерската въздухоплавателна школа Гатчина край Петроград. През есента на 1903 година капитан Златарев приключва ослепително курса за образование в Гатчина и се завръща в България. Назначен е за пълководец на образуваната в София дребна въздухоплавателна команда към Втора пионерна тайфа в София.
В тази команда, заради липса на съответна активност, са правели и изпитвали разнообразни структури хвърчила.
През 1904 година е назначен за ротен пълководец в V тайфа, а въздухоплавателната команда има за пълководец различен разпален по въздухоплаването офицер - Хараламби Джамджиев.
Срещата на двамата слага началото на съдействие, което предопределя бъдещето на българската авиация. С издигнатите двуплощни хвърчила от така наречен “хараграфов “ вид издигат товари до 70 кг.
Тези тествания са основа за градеж на дребни, само че постоянни в полет планери, демонстрирани в полет по скатовете на Софийския боен лагер.
В края на 1905 година Министерството на войната му разпорежда да създаде план за въздухоплавателно поделение. Веднага след представянето планът е утвърден и на 28 февруари 1906 година Златарев е назначен за пълководец на новосформираното въздухоплавателно поделение. В неговия състав влиза и автомобилната команда, числяща се към жп тайфа в София.
Златарев основава проект за създаване на въздухоплаването, който на първо място включва изследване на европейския опит и преместването му в България за градеж на въздухоплавателни средства.
В края на 1906 година Златарев е командирован в чужбина, с цел да посети разнообразни балонни заводи, въздухоплавателни елементи, автомобилни и прожекторни заводи, за закупуване на материална част. Изучава френския опит и следи атракционните полети на Сантос-Дюмон с нов летателен уред - самолета.
За командировката Управлението на Инженерни войски отпуска още 2000 лева Така със сумата от 5000 лева закупува единствено един френски кълбовиден балон от лакирана копринена материя с размер 360 м3 и 300-метрово въже за него.
През 1910 година Златарев съумява с поддръжката на военния инженер подполковник Симеон Добревски да обоснове пред Министерството на войната концепцията за основаване на военна авиация.
След оповестяването на военно състояние на 17 септември 1912 година, върху основата на балонното и аеропланното поделение, е основана нова организация - Въздухоплавателен парк с пълководец майор Васил Златарев.
* * *
През Балканската война с получената техника са образувани в допълнение едно балонно и две аеропланни отделения.
Българската авиация подкрепя интервенциите на сухопътните сили в Източна Тракия, осигурявайки разследваща информация за разположението и напредването на османските войски. За повторно след Италианско-турската война самолети се употребяват за бомбардиране на съперника.
На 10 ноември 1912 година е образувано Трето аеропланно поделение с пълководец поручик Пеньо Попкръстев. Тилово и организационно трите аеропланни отделения са подчинени на Въздухоплавателния парк с шеф майор Васил Златарев.
В интервала от 16 октомври до 17 ноември самолетите на отделението правят 15 излитания за осъществяване на бойни задания - най-вече разузнаване на османските позиции към Одрин (Караагач, Юруш, Кадънкьой, Доганджа, Емекчикьой и ъгъла сред Марица и Тунджа).
След довеждане докрай на Междусъюзническата война аеропланните и балонните отделения са сведени в една аеропланна и една балонна рота, които дружно с прожекторното и автомобилното поделение образуват още веднъж Технически парк с пълководец майор Златарев.
На 14 октомври 1917 година Златарев е създаден в чин полковник. През януари и февруари 1918 година той и Евгени Георгов съставляват България на конференцията по Въздушно право, която се организира в Будапеща.
След като приключва войната, на България е натрапен Ньойският кротичък контракт, съгласно който нашата страна няма право на лична военна авиация. Във връзка с тези ограничавания в армията се организират съкращения. В цифрата на съкратените е и полковник Васил Златарев. Мотивите в заповедта гласят: “поради понижение ефективите на армията”.
Всъщност аргументите за неговото редуциране са други: Златарев е съветски ученик, необятната му обща и специфична просвета му разрешават да бъде прекомерно независим и либерален, заради което има остри спорове с командването.
На 17 май 1932 година, след дълготрайно и тежко боледуване, отлита от този свят родоначалникът на нашето въздухоплаване и пръв командващ военната авиация на България.
По фрагменти от книгата на Веселин СТОЯНОВ и Панайот КОНДЕВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ