Той е от онези, на които няма нужда да назоваваш

Той е от тези, на които няма потребност да назоваваш името. Татуираното му тяло подухва плачевен опит да съобщи личността си пред свят, който търпи маргиналите по насила, тъй като те са прекомерно доста, с цел да остават незабелязани. Знаем рождената му година, тъй като е избродирана с туш върху голия му стомах. Знаем, че думата „ семейство “, изписана изпод на британски език, надали засяга принадлежност към близки и родственици. Неговото „ у дома “ до момента са улиците и булевардите на града – там, където несмущаван от никого доказваше значимия си принос в общество, от дълго време диагностицирано като ненормално.

Г-н Никой лиши живота на две почтени млади дами. Той брутално ги лиши от опция да основат същински фамилии, в които да обичат децата си и да се радват на това по какъв начин израстват пред очите им. Лиши ги от простите удоволствия, които всички ние имаме право да изживеем. Бог ни е подарил живот и същият би трябвало да се живее с екстаз. Грях е самичък да отнемеш живота си, непростимо е да лишиш някого от живота му.

Г-н Никой не е делегат на провидението, с цел да въздаде правораздаване. Той е сиракът на система, която в България постепенно, само че несъмнено избива от години деца, младежи и възрастни хора в учебните заведения, в старческите домове и по улиците. Той се агресира, когато го гледаш в очите, псува на майка и натиска гневно газта на джипа си, с цел да ти покаже какъв брой е значимо да си някой в мощна кола, на която служителите на реда вършат път.

Г-н Никой твърди, че бил похитен по време на закононарушението. Очевидно опиатите са му били в действителност допълнително, откакто не помни, че едната му маратонка е останала на местопроизшествието, а другата е открита в дома му. Г-н Никой явно владее време-пространството и безусловно разчита на ангела, свел свенливия си взор върху дясната му гръд. Само че ангели-пазители за убийци не съществуват. Те са просто шаблони в тъмните студиа за кичозни татуировки.

Трябва да вземем неотложно страната си в ръце. Искаме нормалност, с цел да можем умерено да живеем живота си, надалеч от страха, простотията и несекващото опростачаване на всичко. Този път „ чудото “ няма да е за три дни. Ще помним нещастието по този начин, както не забравихме Милен Цветков. Докато господин Никой най-накрая не се завърне при своето естествено семейство – в пандиза. Там ще има опция да запълни празнините по тялото си с още татуировки. Времето за това сигурно ще му е премного. А Бог няма да му елементарни.

Поетът Добромир Банев особено за Lupa.bg