Той е от хората, за които природата се преоблича в

Той е от хората, за които природата се преоблича в най-красивите си премени. Усмихва му се. Или се мръщи. И все е безумно красива…

Той е от хората, за които природата си сменя цветовете. И танцува в сезонния темп. Един път е нежна. Друг път е дръзка. Със сигурност обаче щом я погледнеш, няма по какъв начин да стоиш апатичен.

Той ѝ се възхищава, а тя театралничи за него с готовност. И когато я съзреш през обектива му осъзнаваш, че няма потребност от приказки. Чудни места има и по земята…

Той е Димо Христев – един от най-хубавите български пейзажни фотографи . За творчеството му приказват стотиците родни и интернационалните награди , на които е притежател. Както и това, че щом видиш негова фотография, незабавно искаш да разгледаш още.

Да стане добър фотограф в никакъв случай не е било цел непременно. Но е подобен, тъй като:

„ Винаги съм правил това, което обичам и съм обичал това, което върша.

Пренасяме Ви в света на фотографията – изкуство, преплитащо мигове и мироглед. И Ви оставяме да се потопите в диалог за извървените стъпки, фантазиите и доверието в живота. 

Кога и по какъв начин започнахте да се занимавате с снимка?

„ През 2013-та година бях на остров Родос и видях един магазин за фотоапарати. Влязох и момичето ме попита какъв модел желая, само че тогава нямах визия какво тъкмо ме питат и си взех най-обикновен фотоапарат и просто щраках някакви фотоси.

После отпътувах за Англия и един от съквартирантите ми продаваше фотоапарат със сменяеми обективи, купих го, щраках, само че нищо професионално.

През 2016-та година се върнах в България и взех решение да изкарам начален курс по снимка, след това още няколко курса, да се изучавам, да опитвам, смених апарата. Хората, които виждаха фотосите ми ги харесваха доста, само че не отдавах значение – снимах си за наслаждение.

Преди четири години мой прочут ме попита за какво не качвам фотоси в един от уеб страниците за фотографски състезания. Качих, само че нито съм очаквал премия, нито съм проверявал. Даже не чаках нещо да получа, само че бях спечелил дребна премия. В деня на награждаването пък бях не запомнил и датата. Обадиха ми се и отидохме. “

„ Там обаче страстта бе толкоз огромна, че дребната лентичка даде началото на всичко, което се случи до този миг. “

Кое е по-важно във фотографията? – да имаш нюх и гений или да заложиш над уроците?

„ Мисля, че двете неща са взаимни. Дори да имаш гений, би трябвало да го развиваш, с цел да не стоиш на едно равнище. Или да нямаш гений, само че започнеш да учиш, ти ще знаеш съвършено техническите неща, само че ще липсва душа. “

Талантът е гений, само че би трябвало да се развива.’

Изчезва ли потребността от валидация? – по кое време знам аз, че съм добър и по кое време нуждая се от утвърждението на другите…

„ Тук човек би трябвало да си отговори за какво снима – за себе си или за другите. Одобрението е като доказателство от другите фотографи, че един кадър е стойностен, само че няма по какъв начин всичко да се харесва на всички. “

Водите лекции за фотографията. С какви мисли и чувства желаете да си потеглят хората от тях?

„ Аз се занимавам професионално със спорт. В спорта най-голямото задоволство за мен е хората, които ми се доверяват, да реализират резултат. Съответно във фотографията, нещото, което желая да засадя в сърцата на хората, които ще снимат, е:

„ любовта. “

Тя остава дълго в сърцата ни, въпреки задачите се трансформират. Нея желая да оставя. За да стигна до оценките, които имам през днешния ден и всички самопризнания, съм минал и не малко стъпки, не малко неточности. Искам и имам какво да дам като опит на младите фотографи и съм сигурен, че в случай че има надарени хора, които са подготвени да учат и да одобряват препоръки, могат да излязат доста положителни фрагменти. “

Как фотографите пазите природата и вреди ли, когато една фотография направи едно красиво незнайно място известно?

„ При нас фотографите и изключително тези, които снимаме пейзажи има едно неписано предписание – фотосите не са непременно, само че да пазим природата, е непременно. “

„ В посещаемите места от всички хора, има огромна заплаха да отидат и такива, които не пазят, както и се случва. Криенето на местоположението не е решение. Ако една точка не е лесна като достъп, ще отидат малко хора, в случай че е лесна, ще отидат доста хора. Всичко е въпрос на самосъзнанието на всеки човек.

От фотографията не съм видял нищо неприятно, единствено хубаво. С ненаситност споделям хубавите си фрагменти и на драго сърце виждам такива на сътрудници. По този мотив е и обичаният ми откъс обвързван с фотографията, той е на британският създател Марк Литълджон:

Фотографията храни душата ми и в случай че посредством моите фотоси съумея да нахраня даже единствено още една душа, ще съм най-щастливият фотограф на света. “

Може ли един фотограф да бъде експерт в няколко области едновременно?

„ Благодаря ти за този въпрос. Ще  отговоря по този метод. Ти си и пейзажен, и брачен, и портретен фотограф и 10 години се занимаваш с всичко това, само че различен човек за същите 10 години снима единствено сватби. Къде е разликата?

Или да речем, че те боли стомахът. Ще отидеш при експерт, който 10 години е отделил време да работи единствено това или при персоналния доктор, който може да те насочи, само че не се занимава единствено с това.

Може да си добър в доста области, само че стигаш до едно равнище. А този, който специализира в една област, непрекъснато повишава знанията, опита си. “

• за вратите, които се затварят, с цел да ни отворят нови хоризонти;
• за първия златен орден и последвалите стотици награди;
• за фантазиите, които занапред ще станат реалност… 

Димо не е имал за цел да стане фотограф, само че изкуството го е избрало, както го е избрал и спортът. Като дребен не знаел какъв желал да стане, само че като станал по-голям поискал да бъде служител на реда .

Съдбата обаче му начертала различен път. Не станал служител на реда – за благополучие на всички, които обичат изкуството и спорта. И вероятно за свое благополучие, тъй като и в двете области е постигнал забележителни триумфи, а най-хубавото занапред следва.  

„ Не скърбя за нищо. Ако нещо не се случи, то е за положително, защищава те от нещо, нещо друго ти е предопределено. Случиха се доста, доста, доста хубави неща. Така обмислям, че когато една врата се затваря, то друга се отваря. “

За Димо оценките не са цел, само че са самопризнание. Онази дребна лентичка поставя началото на всичко, а първият златен орден стопля сърцето му:

„ Беше за една фотография от Мароко, а аз бях в Гърция на морето. Сърцето ми се смееше през целия ден, хората ме виждаха благополучен, празнувахме и виж по какъв начин една фотография може да ти стопли сърцето, а в днешно време малко неща могат да ти стоплят сърцето. След него заваляха и другите оценки, които към този момент са стотици. Все още е занимание и нещата просто се случват. “

Освен всички медали, Димо Христев към този момент е и жури на разнообразни състезания:

„ Хубаво е, тъй като минаваш на едно ново равнище – към този момент се желае твоето професионално мнение. Винаги сме няколко индивида и всеки показва своето мнение съгласно това, което вижда. “ 

Най-голямата фантазия на Димо е тази, която множеството от нас желаем с цялото си сърце – ние и хората, които обичаме да сме живи и здрави.

„ На първо място ми е фамилията. “ 

„ Антарктика е друга фантазия, не е фикс концепция, не е непременно. В даден миг обаче по един или различен метод нещата се случват. „

„ Северното зарево и пустинята също бяха фантазии, които инцидентно или не се случиха. Това са едни от чудесата на света. Всеки фотограф мечтае да откри своите чудеса и аз откривам своите. “

Димо има концепция и за една галерия , която е невиждана по света. Обеща ми, че ще ми опише за нея, в случай че обещая да не споделям на никого. Обещах да не споделям на никого, само че няма по какъв начин да не споделя, че концепциите му са по-смели от съществуващото до момента и ще бъде нещо в действителност невиждано. Въпрос на време, средства и организация.

Димо Христев събира изкуството в очите си и го пресъздава в фотосите си, в мирогледа си, в метода си на живот. А диалогът с него припомня, че не всичко е непременно, само че непременно е добре да обичаме това, което вършим.

Би дал съвет на всеки и в случай че желаете да го попитате нещо или да разгледате повече от творчеството му, просто се свържете с него . С наслада ще откликне. Нека не забравяме, че той е от хората, за които природата се преоблича в най-красивите си премени. Усмихва му се. Или се мръщи. И все е безумно красива…

Професия татуист: Тони Георгиев в света на изкуството