Поколението Z. Как 8-годишно момче стана лице на руската пропаганда
Той е нормално момче от село покрай границата с Украйна. Допреди няколко месеца никой не беше чувал името му, а през днешния ден то е знак на съветския национализъм. Но по какъв начин се става боен воин, когато си единствено на осем?
На 11 май Льоша Павличенко към момента е просто дете. Той е на 8, върви на учебно заведение в дребното си родно село, никой не знае името му.
Няколко месеца по-късно обаче всичко е друго - за него описват десетки телевизионни репортажи, в обществените мрежи се популяризират стихотворения, отдадени на него, обликът му се появява по фасадите на здания. Льоша към този момент е съветски боен воин и народен знак.
Славата му обаче не е инцидентна, а е образец за умелата работа на съветската пропагандна машина, която употребява всички средства, с цел да легитимира непровокираната война на Русия против Украйна.
Как се става народен воин, когато си на осем
Всичко стартира на 12 май. Тогава съветската държавна телевизия " Звезда ", която се ръководи от министерството на защитата на Русия, избира Льоша Павличенко за воин на един от своите репортажи.
Всеки ден след учебно заведение осемгодишният Льоша поставя на главата си една танкистка шапка, застава на улицата до дома си и стартира да поздравява преминаващите колони с съветска военна техника, споделя се в репортажа.
Селото му се намира в Белгородска област, единствено на няколко километра от границата с Украйна. Именно натам са се запътили и съветските колони с танкове и бронетранспортьори.
Камерите на малкия екран демонстрират по какъв начин момчето козирува и маха на преминаващите военни коли, по какъв начин някои от бойците стопират и му подаряват сувенири - наниз с гилза или малко знаме на Съветския съюз. Снимат се с него. Има и изявление с детето, в което то изяснява, че желае да стане военачалник, когато порасне.
В рамките на единствено няколко дни фрагментите с дребния Льоша се популяризират по всички огромни съветски медии, споделени са и в формалните канали на съветското министерство на защитата в обществените мрежи. Медийната акция бързо дава резултат и консуматори на Телеграм и ВКонтанкте всеобщо стартират да споделят фотоси и видеа с осемгодишното дете.
Няколко седмици по-късно то към този момент се е трансформирало в народен воин и в знак на съветския национализъм.
В края на май на специфична гала, проведена от министерството на защитата, момчето беше определено за член на младежката военна асоциация Юнармия, правоприемник на руската пионерска организация и Комсомола.
По време на събитието то получи благодарности от самопровъзгласилите се Донецка и Луганската национални републики за своята „ необикновено значима и виновна доброволческа работа “. Негови фотоси, до момента в който развява от сцената знаме с хаштага #своихнебросаем („ Не изоставяме нашите “), бяха оповестени в десетки медии. Хаштагът стана един от най-популярните в поддръжка на съветската инвазия в Украйна още в нейните първи дни.
" Да легитимира войната "
Случаят на осемгодишния Льоша е образец за умелия метод, по който Русия употребява деца за своята военна агитация, означават от английския център за проучване на дезинформацията Centre for Information Resilience.
Неговата история е разказана в на самостоятелната организация, оповестен неотдавна.
" Забелязах все по-голямо количество пропагандни материали, ориентирани напълно към деца. Зачудих се: това някакъв модел ли е? ", споделя авторката на проучването Белен Караско Родригес.
" Бързо разбрах, че съветската агитация освен е ориентирана към децата, само че и ги употребява стратегически, с цел да популяризира свята позиция и да легитимира войната ", прибавя тя в изявление за изданието The New Statesman.
В продължение на пет месеца тя проучва другите способи, по които Кремъл употребява малолетни, с цел да усилва поддръжката измежду руснаците за нашествието в Украйна. Заключенията ѝ са, че видеата на дребни деца, които приказват за войната, ръкуват се с бойци или пък получават дарове от тях, са едно от най-силните пропагандни оръжия на Кремъл.
Във видео на Комсомолская истина, да вземем за пример, дребният Льоша се обръща към бойците, преминаващи през селото му на път за Украйна, и им пожелава да бъдат щастливи, макар че отиват на война надалеч от вкъщи.
Според откривателите такива репортажи имат ясна цел - да разчувстван феновете, да засилят патриотичните им усеща и в последна сметка да ги накарат да поддържат съветската инвазия в Украйна.
„ Поколението Z ”
Случаят на Льоша Павличенко е единствено един от многото образци за метода, по който Русия сполучливо употребява деца като агитационен инструмент. Освен че такава тактика има мощно влияние върху публиката обаче, тя влияе и на самите деца.
Още при започване на войната голям брой учебни заведения и детски градини в Русия започнаха да разгласяват наличие в обществените мрежи, с което поддържат нашествието. Децата започнаха да учат патриотични песни, да пишат писма и да слушат беседи за „ истината “ за войната.
По този метод Кремъл основава едно ново, лоялно на режима потомство – „ Поколението Z ”, показват в собствен още преди няколко месеца от Атлантическия съвет.
Впоследствие се появиха и фотоси, на които съветски бойци подаряват играчки и пакети с храна на деца в окупираните от Москва украински територии.
„ Като дава на децата дарове или прекарвания, каквито рядко се срещат във времена на война, Кремъл цели да манипулира спомените им и да сътвори възприятие на протекция “, отбелязва Караско Родригес.
По думите ѝ едно голямо плюшено мече в средата на военна зона не е инцидентен подробност във военната агитация на Кремъл.
„ Когато видиш млада жертва на войната, на която съветските войски оказват помощ, това провокира непреодолими прочувствени реакции “, изяснява Родригес. „ С такива облици не възприемате незабавно руснаците като окупатори и като виновни за страданията. Вместо това виждате дете в потребност, което получава помощ, и това може да породи усеща на признателност “, добавя тя.
Защо това е проблем
Според специалистите обаче потреблението на деца за военна агитация опонира освен на моралните, само че и на правните правила. Многобройните репортажи, в които са показани домовете на децата, точното им местонахождение, фамилните им имена, възрастта им и друга персонална информация, нарушава правата им, записани в Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на детето. Тя е подписана и от Русия, напомнят създателите на разбора.
„ Кремъл се пробва не просто да събере поддръжка за нашествието си, той индоктринира бъдещите генерации “, заключват от английския Centre for Information Resilience.
Оттам прибавят още, че потреблението на деца за пропагандни цели не е нещо ново. Още по време на Първата международна война Германия подхваща такава тактичност, а по-късно тя се трансформира в съществена и по време на Съветския съюз.
Мащабът, в който тази тактика се употребява в този момент обаче, се случва за първи път.
„ От известно време насам децата са доста забележими в националистическите празненства като Деня на успеха “, разяснява пред The New Statesman Джоана Состек, преподавателка по политическа връзка в университета в Глазгоу. „ Това явно се е нараснало в подтекста на войната ”, прибавя тя.
Според нея обаче има една съществена разлика сред руската и днешната съветска агитация, която прави и актуалната доста по-ефективна и рискова.
„ Съветската телевизия беше някак скучна ”, споделя Состек. „ Сега всичко е съзнателно доста сензационно и прочувствено. ”
На 11 май Льоша Павличенко към момента е просто дете. Той е на 8, върви на учебно заведение в дребното си родно село, никой не знае името му.
Няколко месеца по-късно обаче всичко е друго - за него описват десетки телевизионни репортажи, в обществените мрежи се популяризират стихотворения, отдадени на него, обликът му се появява по фасадите на здания. Льоша към този момент е съветски боен воин и народен знак.
Славата му обаче не е инцидентна, а е образец за умелата работа на съветската пропагандна машина, която употребява всички средства, с цел да легитимира непровокираната война на Русия против Украйна.
Как се става народен воин, когато си на осем
Всичко стартира на 12 май. Тогава съветската държавна телевизия " Звезда ", която се ръководи от министерството на защитата на Русия, избира Льоша Павличенко за воин на един от своите репортажи.
Всеки ден след учебно заведение осемгодишният Льоша поставя на главата си една танкистка шапка, застава на улицата до дома си и стартира да поздравява преминаващите колони с съветска военна техника, споделя се в репортажа.
Селото му се намира в Белгородска област, единствено на няколко километра от границата с Украйна. Именно натам са се запътили и съветските колони с танкове и бронетранспортьори.
Камерите на малкия екран демонстрират по какъв начин момчето козирува и маха на преминаващите военни коли, по какъв начин някои от бойците стопират и му подаряват сувенири - наниз с гилза или малко знаме на Съветския съюз. Снимат се с него. Има и изявление с детето, в което то изяснява, че желае да стане военачалник, когато порасне.
В рамките на единствено няколко дни фрагментите с дребния Льоша се популяризират по всички огромни съветски медии, споделени са и в формалните канали на съветското министерство на защитата в обществените мрежи. Медийната акция бързо дава резултат и консуматори на Телеграм и ВКонтанкте всеобщо стартират да споделят фотоси и видеа с осемгодишното дете.
Няколко седмици по-късно то към този момент се е трансформирало в народен воин и в знак на съветския национализъм.
В края на май на специфична гала, проведена от министерството на защитата, момчето беше определено за член на младежката военна асоциация Юнармия, правоприемник на руската пионерска организация и Комсомола.
По време на събитието то получи благодарности от самопровъзгласилите се Донецка и Луганската национални републики за своята „ необикновено значима и виновна доброволческа работа “. Негови фотоси, до момента в който развява от сцената знаме с хаштага #своихнебросаем („ Не изоставяме нашите “), бяха оповестени в десетки медии. Хаштагът стана един от най-популярните в поддръжка на съветската инвазия в Украйна още в нейните първи дни.
" Да легитимира войната "
Случаят на осемгодишния Льоша е образец за умелия метод, по който Русия употребява деца за своята военна агитация, означават от английския център за проучване на дезинформацията Centre for Information Resilience.
Неговата история е разказана в на самостоятелната организация, оповестен неотдавна.
" Забелязах все по-голямо количество пропагандни материали, ориентирани напълно към деца. Зачудих се: това някакъв модел ли е? ", споделя авторката на проучването Белен Караско Родригес.
" Бързо разбрах, че съветската агитация освен е ориентирана към децата, само че и ги употребява стратегически, с цел да популяризира свята позиция и да легитимира войната ", прибавя тя в изявление за изданието The New Statesman.
В продължение на пет месеца тя проучва другите способи, по които Кремъл употребява малолетни, с цел да усилва поддръжката измежду руснаците за нашествието в Украйна. Заключенията ѝ са, че видеата на дребни деца, които приказват за войната, ръкуват се с бойци или пък получават дарове от тях, са едно от най-силните пропагандни оръжия на Кремъл.
Във видео на Комсомолская истина, да вземем за пример, дребният Льоша се обръща към бойците, преминаващи през селото му на път за Украйна, и им пожелава да бъдат щастливи, макар че отиват на война надалеч от вкъщи.
Според откривателите такива репортажи имат ясна цел - да разчувстван феновете, да засилят патриотичните им усеща и в последна сметка да ги накарат да поддържат съветската инвазия в Украйна.
„ Поколението Z ”
Случаят на Льоша Павличенко е единствено един от многото образци за метода, по който Русия сполучливо употребява деца като агитационен инструмент. Освен че такава тактика има мощно влияние върху публиката обаче, тя влияе и на самите деца.
Още при започване на войната голям брой учебни заведения и детски градини в Русия започнаха да разгласяват наличие в обществените мрежи, с което поддържат нашествието. Децата започнаха да учат патриотични песни, да пишат писма и да слушат беседи за „ истината “ за войната.
По този метод Кремъл основава едно ново, лоялно на режима потомство – „ Поколението Z ”, показват в собствен още преди няколко месеца от Атлантическия съвет.
Впоследствие се появиха и фотоси, на които съветски бойци подаряват играчки и пакети с храна на деца в окупираните от Москва украински територии.
„ Като дава на децата дарове или прекарвания, каквито рядко се срещат във времена на война, Кремъл цели да манипулира спомените им и да сътвори възприятие на протекция “, отбелязва Караско Родригес.
По думите ѝ едно голямо плюшено мече в средата на военна зона не е инцидентен подробност във военната агитация на Кремъл.
„ Когато видиш млада жертва на войната, на която съветските войски оказват помощ, това провокира непреодолими прочувствени реакции “, изяснява Родригес. „ С такива облици не възприемате незабавно руснаците като окупатори и като виновни за страданията. Вместо това виждате дете в потребност, което получава помощ, и това може да породи усеща на признателност “, добавя тя.
Защо това е проблем
Според специалистите обаче потреблението на деца за военна агитация опонира освен на моралните, само че и на правните правила. Многобройните репортажи, в които са показани домовете на децата, точното им местонахождение, фамилните им имена, възрастта им и друга персонална информация, нарушава правата им, записани в Конвенцията на Организация на обединените нации за правата на детето. Тя е подписана и от Русия, напомнят създателите на разбора.
„ Кремъл се пробва не просто да събере поддръжка за нашествието си, той индоктринира бъдещите генерации “, заключват от английския Centre for Information Resilience.
Оттам прибавят още, че потреблението на деца за пропагандни цели не е нещо ново. Още по време на Първата международна война Германия подхваща такава тактичност, а по-късно тя се трансформира в съществена и по време на Съветския съюз.
Мащабът, в който тази тактика се употребява в този момент обаче, се случва за първи път.
„ От известно време насам децата са доста забележими в националистическите празненства като Деня на успеха “, разяснява пред The New Statesman Джоана Состек, преподавателка по политическа връзка в университета в Глазгоу. „ Това явно се е нараснало в подтекста на войната ”, прибавя тя.
Според нея обаче има една съществена разлика сред руската и днешната съветска агитация, която прави и актуалната доста по-ефективна и рискова.
„ Съветската телевизия беше някак скучна ”, споделя Состек. „ Сега всичко е съзнателно доста сензационно и прочувствено. ”
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ