Син на много култури. Мигел Бонфоа, който с книгите си се бори с късата памет на нациите
Той е обещаващ млад френски публицист, въпреки във вените му да тече солидна доза южноамериканска кръв. А произходът и животът му са не по-малко забавни от книгите му. Само преди броени дни Мигел Бонфоа беше посетител на Софийския книжовен фестивал. Той е Човек на деня на Свободна Европа.
Истинската му фамилна история звучи като вълшебен натурализъм от Габриел Гарсия Маркес , с който постоянно го съпоставят. Той е роден е във Франция . По това време майка му е културно аташе на Венецуела в Париж. Баща му е чилийски публицист и политически деятел от френски генезис, който е подложен на мъчения от диктатора Пиночет и бяга в родината на предците си.
Една от бабите му е родена в Украйна в еврейско семейство, претърпяло гонения и емигрирало в Южна Америка. Накрая се откриват в Чили, а тя се грижи за дами, изнасилени по време на режима на Пиночет , който ръководи сред 1973 и 1990 година
С сходна фамилна история и малко (или много) гений Мигел Бонфоа от напълно млад се трансформира в един от обещаващите модерни френски писатели.
На 22 декември Бонфоа ще навърши едвам 38 години . „ Едва “, тъй като за тях той към този момент има зад тила си внушителните 10 книги, 5 влиятелни френски литературни награди и още 10 номинации, една от които е за премията „ Гонкур “ за дебютен разказ.
Настоящата година е от най-успешните в кариерата на Бонфоа. На 5 ноември му беше присъдена премията „ Фемина “ за 2024 година за последната му книга " Сънят на ягуара ". Няколко седмици по-рано романът завоюва и премията на Френската Академия , различен от значимите литературни призове в страната.
Свободна Европа беседва с френския публицист по някои от главните тематики в романите му – имиграцията, изгнанието, изтръгнатия от корените човек и надмогването на историческата неправда.
Космополит по гени и в деяние
Темите в романите на Бонфоа не са леки, само че се четат с лекост. Той самоуверено се гмурка в трагичното с изумителна бодрост и оптимизъм, които идват от космополитизма му - Бонфоа през целия си живот е в непрекъснато придвижване.
Отраснал е във Венецуела , само че е прекарал дълго време и в Португалия . След това с изключение на във Франция е живял и в Италия , след това в Берлин . Жена му е датчанка, а самият той споделя, че двете му дъщерички също са датчанки и около тях към този момент има и скандинавско чувство за света.
В никой избран миг не можах да си избера националностМигел Бонфоа, публицист
„ В никой избран миг не можах да си избера народност, не можах да избера език, не можах да избера какви съответно са корените ми “, споделя Бонфоа. Това обаче не го потиска, а му дава шир в творчеството.
„ В един свят, в който има толкоз шовинизъм, расизъм, назадничавост, да пишеш книгите си като наследник на доста култури, с доста корени, това е доказателство, че си наследник на толерантността, наследник на стените, които се срутват, и на границите, които имат пропускливостта да основават разговор сред хората и от двете страни, “ споделя той.
Имиграцията като естествено положение
Като потомък на цялостен куп имигранти, тематиката за откъсването от родината и опита да започнеш да градиш живот отначало на непознато място, постоянно занимава Бонфоа в романите му.
В контраст на страха от имиграцията, с който голям брой модерни политици злоупотребяват, съгласно писателя тя е естественото положение на човечеството. Но и постоянно е била употребена като чучело с недобросъвестни цели. По думите му хората не се опасяват повече от миграцията през днешния ден, те постоянно са се страхували.
Историята на човечеството е история на миграциятаМигел Бонфоа
„ Имиграция има още от библейските времена на Райската градина, “ споделя той. „ Още Адам и Ева са били първите мигранти, които са напуснали Едем. И от оня миг до през днешния ден историята на човечеството е история на миграцията. “
В имиграцията би могъл да се крие и ключът към напредъка на потъналата в местни проблеми цивилизация. Бонфоа дава образец с венецуелската диаспора. След социалистическата „ Боливарска гражданска война “ на Уго Чавес , почнала след 1998 година, от Венецуела бягат 8 милиона души.
„ В този миг в целия свят има венецуелци, които се пробват да основат свое семейство, да схванат друга просвета, да научат нов език, очаквайки нещо, което ще събори държавното управление на Венецуела, и те ще могат да се върнат, “ споделя Мигел Бонфоа .
„ Говорим за 8 милиона души, които са разбрали доста нови неща в непознати страни и ще се върнат с повече предпочитание, повече хрумвания, нов пресен въздух за възобновяване на нова Венецуела. Убеден съм, че силата на пътуването, силата на изкуството, силата на световното придвижване на хората може да бъде нещо положително. “
Късата памет за предишното
А от кое място идва злото в историята? Според Бонфоа един от източниците му се крие в късата памет на хората. Той цитира думи на американо-испанския мъдрец Джордж Сантаяна : „ Който не помни историята, е жертван да я повтаря. “
Хитлер, Сталин, Франко, Пиночет – в мащабите на човешката история това беше вчераМигел Бонфоа
„ Хората през днешния ден са склонни към диктатури, тъй като са не запомнили предходните такива. Тези на Хитлер , Сталин , Франко , Пиночет – в мащабите на човешката история това беше през вчерашния ден. Говорим единствено за едно потомство, за две генерации. Това е нищо. Паметта ни е супер слаба. Хората имат къса памет. Нациите имат къса памет, “ споделя Бонфоа.
Точно тук идва и ролята на изкуството, на литературата, която съгласно него не е просто за забавление. По думите му цялата ни обществена структура е един групов роман, групова нереалност – пари, семейство, обич, граници, националности, език – всичко е сюжет, мит, басня.
„ Студената война да вземем за пример е война сред два разказа – на капитализма и на комунизма. Винаги е било по този начин. Тези, които управляват груповия роман, управляват света. Тези, които управляват изкуството, също могат да управляват света “, споделя той.
Изкуството играе значима роля в проявлението на път, който може да вкара ред в огромния безпорядък на света. То има силата да сътвори наративен порядък, посредством който да бъде свестен този безпорядък, носещ разнообразни отрицателни последствия за света.
„ Да, желая да имам вяра, че новият човек ще се роди, да, желая да имам вяра, че утрешната жена ще има повече власт, че ще може да се еманципира, че ще може да заеме позиция на политическа отговорност и че ще промени света. Също по този начин имам вяра, че с налагането на разказа за екологията ние се движим към свят, който ще бъде доста по-отговорен и на равнище чиста сила, зелена сила. Имам добра вяра, че ще се организираме по този начин, че всичко да бъде по-добре за нашите деца, “ споделя той.
И с присъщия си вселенски оптимизъм, приключва: „ Нещата ще се подобрят. “
И на български
Два от романите на Мигел Бонфоа са преведени на български – „ Наследство “ (Изд. „ Леге Артис “, 2022) и „ Черна захар “ (Изд. „ Леге Артис “, 2024). По време на срещата на създателя с публиката на Софийския книжовен фестивал от " Леге артис " споделиха, че следва да бъдат издадени и другите му награждавани романи - " Пътуването на Октавио " и " Сънят на ягуара ". Фестивалът продължава до неделя, 15 декември.
Истинската му фамилна история звучи като вълшебен натурализъм от Габриел Гарсия Маркес , с който постоянно го съпоставят. Той е роден е във Франция . По това време майка му е културно аташе на Венецуела в Париж. Баща му е чилийски публицист и политически деятел от френски генезис, който е подложен на мъчения от диктатора Пиночет и бяга в родината на предците си.
Една от бабите му е родена в Украйна в еврейско семейство, претърпяло гонения и емигрирало в Южна Америка. Накрая се откриват в Чили, а тя се грижи за дами, изнасилени по време на режима на Пиночет , който ръководи сред 1973 и 1990 година
С сходна фамилна история и малко (или много) гений Мигел Бонфоа от напълно млад се трансформира в един от обещаващите модерни френски писатели.
На 22 декември Бонфоа ще навърши едвам 38 години . „ Едва “, тъй като за тях той към този момент има зад тила си внушителните 10 книги, 5 влиятелни френски литературни награди и още 10 номинации, една от които е за премията „ Гонкур “ за дебютен разказ.
Настоящата година е от най-успешните в кариерата на Бонфоа. На 5 ноември му беше присъдена премията „ Фемина “ за 2024 година за последната му книга " Сънят на ягуара ". Няколко седмици по-рано романът завоюва и премията на Френската Академия , различен от значимите литературни призове в страната.
Свободна Европа беседва с френския публицист по някои от главните тематики в романите му – имиграцията, изгнанието, изтръгнатия от корените човек и надмогването на историческата неправда.
Космополит по гени и в деяние
Темите в романите на Бонфоа не са леки, само че се четат с лекост. Той самоуверено се гмурка в трагичното с изумителна бодрост и оптимизъм, които идват от космополитизма му - Бонфоа през целия си живот е в непрекъснато придвижване.
Отраснал е във Венецуела , само че е прекарал дълго време и в Португалия . След това с изключение на във Франция е живял и в Италия , след това в Берлин . Жена му е датчанка, а самият той споделя, че двете му дъщерички също са датчанки и около тях към този момент има и скандинавско чувство за света.
В никой избран миг не можах да си избера националностМигел Бонфоа, публицист
„ В никой избран миг не можах да си избера народност, не можах да избера език, не можах да избера какви съответно са корените ми “, споделя Бонфоа. Това обаче не го потиска, а му дава шир в творчеството.
„ В един свят, в който има толкоз шовинизъм, расизъм, назадничавост, да пишеш книгите си като наследник на доста култури, с доста корени, това е доказателство, че си наследник на толерантността, наследник на стените, които се срутват, и на границите, които имат пропускливостта да основават разговор сред хората и от двете страни, “ споделя той.
Имиграцията като естествено положение
Като потомък на цялостен куп имигранти, тематиката за откъсването от родината и опита да започнеш да градиш живот отначало на непознато място, постоянно занимава Бонфоа в романите му.
В контраст на страха от имиграцията, с който голям брой модерни политици злоупотребяват, съгласно писателя тя е естественото положение на човечеството. Но и постоянно е била употребена като чучело с недобросъвестни цели. По думите му хората не се опасяват повече от миграцията през днешния ден, те постоянно са се страхували.
Историята на човечеството е история на миграциятаМигел Бонфоа
„ Имиграция има още от библейските времена на Райската градина, “ споделя той. „ Още Адам и Ева са били първите мигранти, които са напуснали Едем. И от оня миг до през днешния ден историята на човечеството е история на миграцията. “
В имиграцията би могъл да се крие и ключът към напредъка на потъналата в местни проблеми цивилизация. Бонфоа дава образец с венецуелската диаспора. След социалистическата „ Боливарска гражданска война “ на Уго Чавес , почнала след 1998 година, от Венецуела бягат 8 милиона души.
„ В този миг в целия свят има венецуелци, които се пробват да основат свое семейство, да схванат друга просвета, да научат нов език, очаквайки нещо, което ще събори държавното управление на Венецуела, и те ще могат да се върнат, “ споделя Мигел Бонфоа .
„ Говорим за 8 милиона души, които са разбрали доста нови неща в непознати страни и ще се върнат с повече предпочитание, повече хрумвания, нов пресен въздух за възобновяване на нова Венецуела. Убеден съм, че силата на пътуването, силата на изкуството, силата на световното придвижване на хората може да бъде нещо положително. “
Късата памет за предишното
А от кое място идва злото в историята? Според Бонфоа един от източниците му се крие в късата памет на хората. Той цитира думи на американо-испанския мъдрец Джордж Сантаяна : „ Който не помни историята, е жертван да я повтаря. “
Хитлер, Сталин, Франко, Пиночет – в мащабите на човешката история това беше вчераМигел Бонфоа
„ Хората през днешния ден са склонни към диктатури, тъй като са не запомнили предходните такива. Тези на Хитлер , Сталин , Франко , Пиночет – в мащабите на човешката история това беше през вчерашния ден. Говорим единствено за едно потомство, за две генерации. Това е нищо. Паметта ни е супер слаба. Хората имат къса памет. Нациите имат къса памет, “ споделя Бонфоа.
Точно тук идва и ролята на изкуството, на литературата, която съгласно него не е просто за забавление. По думите му цялата ни обществена структура е един групов роман, групова нереалност – пари, семейство, обич, граници, националности, език – всичко е сюжет, мит, басня.
„ Студената война да вземем за пример е война сред два разказа – на капитализма и на комунизма. Винаги е било по този начин. Тези, които управляват груповия роман, управляват света. Тези, които управляват изкуството, също могат да управляват света “, споделя той.
Изкуството играе значима роля в проявлението на път, който може да вкара ред в огромния безпорядък на света. То има силата да сътвори наративен порядък, посредством който да бъде свестен този безпорядък, носещ разнообразни отрицателни последствия за света.
„ Да, желая да имам вяра, че новият човек ще се роди, да, желая да имам вяра, че утрешната жена ще има повече власт, че ще може да се еманципира, че ще може да заеме позиция на политическа отговорност и че ще промени света. Също по този начин имам вяра, че с налагането на разказа за екологията ние се движим към свят, който ще бъде доста по-отговорен и на равнище чиста сила, зелена сила. Имам добра вяра, че ще се организираме по този начин, че всичко да бъде по-добре за нашите деца, “ споделя той.
И с присъщия си вселенски оптимизъм, приключва: „ Нещата ще се подобрят. “
И на български
Два от романите на Мигел Бонфоа са преведени на български – „ Наследство “ (Изд. „ Леге Артис “, 2022) и „ Черна захар “ (Изд. „ Леге Артис “, 2024). По време на срещата на създателя с публиката на Софийския книжовен фестивал от " Леге артис " споделиха, че следва да бъдат издадени и другите му награждавани романи - " Пътуването на Октавио " и " Сънят на ягуара ". Фестивалът продължава до неделя, 15 декември.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ