Той е най-младият носител на Оскар“ за главна мъжка роля.

Той е най-младият притежател на „ Оскар “ за основна мъжка роля. Снимал се е в редица блокбъстъри, както и в доста от филмите на Уес Андерсън. След ранния триумф кариерата му наподобява в застой, само че в този момент се чака още веднъж да се бори за най-големия приз. Ейдрън Броуди е Човек на деня на Свободна Европа.

Още преди да навърши 30 години той към този момент е работил с някои от най-легендарните режисьори в историята на киното. Докоснал се е до Бродуей и даже е спечелил „ Оскар “ .

За някои артисти това е премного, с цел да завършат кариерата си. Но не и за него.

Преди дни американският артист Ейдриън Броуди завоюва премия за основна мъжка роля от Кръга на нюйоркските кино критици за ролята си в „ Бруталистът “ . Продукцията с режисьор Брейди Корбет беше избрана и за най-хубав филм от критиците.

„ Работи ли Ейдриън Броуди за своето завръщане “ – този въпрос се появи като заглавие в няколко медии, съгласно които премията на критиците е първата стъпка към евентуално продобиване на нов „ Оскар “ 23 години след първата статуетка на Броуди.

Броуди е роден в Куинс, Ню Йорк на 14 април 1973 година Майка му е известна фотографка с маджарски и еврейски корени, само че е отгледана като католичка. Баща му е поляк с еврейски генезис.

Въпреки корените си самият Броуди не залита нито към католицизма, нито към юдаизма. Родителите му не държат на това.

Артистичните му прояви стартират като дете, когато се изявява като магьосник в магическо шоу по време на детски рождени дни. Той самичък го кръщава „ Изумителният Ейдриън “ .

През тези години Броуди учи в учебно заведение за изкуства, а родителите му го записват на актьорско майсторство и доста летни школи и лагери за млади артисти. Целта е елементарна – Ейдриън се сприятелява с деца, които родителите му считат за неприятна компания, и тези школи се оказват решението.

„ Бях диво, пакостливо дете, само че имах голямо въображение “, споделя за себе си Броуди.

Още в тийнеджърските си години той се появява в ефирен филм на публичната телевизия Пи Би Ес.

Първата му поява на огромния екран е през 1989 година в „ Нюйоркски истории “ , на който режисьори са Уди Алън, Мартин Скорсезе и Франсис Форд Копола . Там ролята на Броуди е дребна, само че работата с трима от най-великите кинодейци за всички времена дава обещаващ старт на кариерата му.

След като приключва учебно заведение, Ейдриън за малко пробва да учи в университет – първо в „ Стоуни Брук “, а по-късно и в „ Куийнс колидж “ в родния му квартал. Но висшето обучение не е за него и скоро Броуди се мести в Лос Анджелис, с цел да развива актьорската си кариера.

Има дребни функции в „ Кралят на хълма “ на Стивън Содърбърг , бейзболния филм „ Ангели на игрището “ и други. Като артист притегля повече внимание в края на 90-те години с функциите в „ Лятото на Сам “ на Спайк Лий и „ Ресторантът “ на Ерик Брос .

Важен за кариерата му се оказва филмът от 2000 година „ Цветята на Харисън “ . Той няма огромен триумф и не оставя значима диря в историята на киното, само че точно там режисьорът Роман Полански вижда младия артист, на който да даде основната роля в идващия си филм.

Въпросният филм е „ Пианистът “ .

„ Беше гледал кино лентата и ме изведе за бира по-късно. Не се постановяваше да отивам на кастинг за ролята. Беше знамение “, споделя Броуди.

Когато получава този късмет, Ейдриън взема решение, че ще направи всичко, с цел да не го пропусне. В продължение на месеци той се изолира от външния свят. Започва уроци по пиано, до момента в който не съумява да се научи да свири съвършено пасажи от творби на композитора Фредерик Шопен . За да се приближи до облика на изстрадалия си воин, Броуди отслабва и с 14 кг. Дори се разделя с тогавашната си другарка.

Усилията се отплащат. Ролята на полския пианист от еврейски генезис Владислав Шпилман , който оцелява по време на Холокоста, носи на Броуди „ Оскар “ за основна мъжка роля. С това той се трансформира в най-младия артист, който получава тази премия – едвам на 29 години .

До през днешния ден той остава единственият артист, който печели „ Оскар “ преди 30-тата си годишнина.

„ Благодарение на тази роля се научих доста по-добре да разбирам загубата, самотата и степента на активност на нещастието, която са претърпели толкоз доста хора в този свят. Научих се да одобрявам доста по-малко неща за даденост “, споделя Броуди.

След триумфа му в „ Пианистът “ следва роля в първия от общо пет кино лентата на Уес Андерсън , както и в блокбъстъра на Питър Джаксън „ Кинг Конг “.

През годините Броуди получава номинации за присъединяване си в телевизионни поредици и други по-малки продукции. Кинокритиците постоянно разясняват, че кариерата му е в застой и даже че е тръгнала надолу след ранния му триумф с „ Пианистът “.

За това признава и самият Броуди, само че шансът още веднъж му се усмихва с „ Бруталистът “.

„ Трудно ми е да намеря нещо сходно от този диаметър за себе си, даже и в основна роля. Отне ми десетилетия “, споделя Броуди за ролята си на Ласло Тот в „ Бруталистът “.

Историята на този воин наподобява на тази на Шпилман от „ Пианистът “ – Тот е маджарски проектант от еврейски генезис, който бяга от Европа поради Холокоста.

Както с другите си огромни функции, Броуди се посвещава и на тази – стартира да чете за архитектура и даже разучава маджарски акцент.

Освен с триумфи в киното, Броуди е прочут с филантропската си активност. Сред идеите, които пази, са битката против СПИН, отбраната на животните, както и подпомагането на деца в неравностойно състояние.

„ Това, което ме води в работата ми, е търсенето на по-предизвикателни неща – такива, които считам за специфични. Лесно можеш да станеш звезда и да се оплетеш в цялата тази мъгла. Аз просто желая да работя и да сюрпризирам себе си “, споделя той.