Той е на 21 г. От Ухан. Тайгер Йе е

Той е на 21 година От Ухан. Тайгер Йе е преболедувал ковид. Преминаването през това той дефинира като „ странствуване до пъкъла и назад ".
На 17 януари мускулите ме заболяха. Може би имах лека тресчица, само че не беше задоволително мощна, с цел да й обърна съществено внимание. Поглеждайки обратно, е малко ужасно, тъй като моята къща и езиковата школа, в която уча японски, са в радиус от 5 км от пазара за морски блага в Ухан (откъдето се счита, че потегли пандемията).За лекуване на болезнеността на мускулите си взех няколко антивирусни таблетки, тъй като взех решение, че е естествена простуда. Сега като се замисля, може би съм пропуснал най-хубавото време за лекуване – когато се пробвах да овладея короновируса с антигрипни медикаменти в началните му стадии.Нямам концепция по какъв начин съм се заразил. Винаги се храня в същия ресторант в жанр Хонконг под учебното заведение. Тогава не бях обикалял доста, тъй като беше прекомерно студено и защото бях изтощен след часовете, постоянно се прибирах у дома. След като стартира семестриалната почивка, останах при родителите си, а не в общежитието. Започнах да нося маска няколко дни по-късно, когато видях всички останали към мен да го вършат.До 21 януари тялото към момента ме болеше, по тази причина се обадих на татко си. Той усети, че нещо не е наред с мен и ме прикани да се прибера незабавно. Същата вечер си премерих температурата, която беше леко нараснала. Майка ми сподели, че в случай че не спадне, ще отидем в болничното заведение. В 23 часа тръгнахме за тази в Тонджи, защото треската ми се усилваше.При идването ми тя бе към този момент претъпкана с пациенти. Като видях за първи път лекари в техните изолационни скафандри, нещо, което бях гледал единствено в документални филми за смъртоносния вирус SARS, разбрах, че се случва нещо неприятно. Това е една от най-хубавите лечебни заведения в Ухан и постоянно е препълнена. Заради голямата навалица заболели взех решение вместо това да отида в белодробната болница на Ухан и това се оказа вярното решение.В момента, в който дойдох, нямаше нито един пациент. Минах кръвни проби, проби за чернодробната функционалност и компютърна томография. Резултатите от ЯМР демонстрираха петна от сенки на долните страни на дробовете ми. Започнах да одобрявам някакви медикаменти и капсули с билки от обичайна китайска медицина, предписани от болничното заведение.Когато Ухан стартира да се затваря поради карантината, татко ми ме остави под „ домакински арест “. Купихме си голямо количество бързоприготвящи се спагети. В супермаркета имаше достатъчно; единственото нещо, което не можахме да намерим, бяха дезинфектанти.Баща ми е офис служащ във фармацевтична компания, а майка ми е посещавала курсове в медицинския университет, тъй че те ми помогнаха да проучвам положението си и обстановката. Започнах самоизолирането на 22 януари. Стаята ми има лична баня, тъй че бе много комфортно. Баба ми готвеше за мен и беше с маска, когато ми носеше храната. Каквото не изяждах, се хвърляше.На 25 януари имах визитация вкъщи. Бях почнал да кашлям. Беше доста суха кашлица с малко жълти храчки. Резултатите демонстрираха, че ситуацията ми се утежнява, като инфекцията се е популяризирала в белите ми дробове. Лекарят ми даде някакви капки и още от изписаното към този момент лекарство. Обясни ми, че признаците ми наподобяват на ковид, само че че единствено експертна комисия може да реши кой да бъде тестван.На идващия ден дишах мъчно и треперех от мраз. Усетих, че имам висока температура, мерих я – 39 С. Доклади, описващи по-късни като моя случай, демонстрираха, че заболяването може да протече доста по-бързо в междинния си етап. Но тогава не го знаех. До вечерта треската изчезна. Чувствах се, сякаш съм бил в пъкъла и назад. Периодът от 21 януари до 26-и беше най-тежък за мен. Кашлях толкоз мощно, надълбоко и доста, че ме боляха коремът и гърба. Това бяха едни от най-лошите дни в живота ми.Сам и затворен в стаята си, почувствах че нуждая се и от духовна поддръжка. Знаете ли какво ми оказа помощ? Гледах обичаното си аниме шоу. Щастливият и естествен живот на героите. Мислех, че аз би трябвало да се сбогувам с този живот. В първата част на шоуто основната героиня имаше проблеми, които се взеха решение към финала. Това ме накара да се усмихна.Радвам се, че оцелях.Източник