Спортни хроники: Шон Конъри – червеният дявол на Манчестър Юнайтед
Той е обичаният Джеймс Бонд на генерации, само че можеше и да играе за великия Юнайтед на Мат Бъзби
Шон Конъри е първият и евентуално най-разпознаваемият Джеймс Бонд. Шотландецът е любим на генерации фенове на киното. Но малко на брой подозират, че почтия целият му живот е обвързван със спорта.
Той е играл футбол, занимавал се е с културизъм, а и дълго време е обикалял игрищата за голф. И друго нещо не се трансформира – продължава да поддържа Манчестър Юнайтед.
А дори можеше и да направи кариера като футболист на „ алените дяволи “
През далечната 1953-та Юнайтед е един от многото отбори в Англия, който обаче постепенно стартира да набира скорост с извънредно надарен млад състав.
Мениджърът Мат Бъзби събира младоците и се готви да сглоби огромен отбор.
В Шотландия си харесва един 23-годишен полуаматьор, който играе през уикендите, тренира от време на време, а през останалото време посещава уроци по музика, актьорско майсторство и състезания за модели.
Той е някогашен инструктор по физическа подготовка в армията, където се записва още на 18.
Точно по този начин. Казва се Шон Конъри.
Юнайтед му предлага 2,5 лири на седмица, с цел да подпише професионален контракт.
„ Решихме в фамилията ми, че един футболист има кариера до към 30-годишен, аз към този момент съм на 23 и по този начин се посвещавам бързо да приключа с това, което обичам да върша “, изяснява Конъри десетилетия по-късно.
Великият артист изиграва функции в серия филми за Джеймс Бонд и още куп класики. Легенда.
А какъв брой по-различно можеше да е, в случай че се бе включил към Юнайтед…?
Пет години по-късно Бебетата на Бъзби – най-талантливият тим по това време, към този момент съединен, умират в злополука на летището в Мюнхен.
Шон Конъри можеше да е измежду тях. А можеше и да е оживял, да стане част от великото потомство на Бест, Лоу и Чарлтън.
И до през днешния ден той поддържа Селтик, само че огромната му уязвимост си остава Юнайтед.
Актьорът има мъчно детство. Ражда се в оскъдно семейство в покрайнините на Единбург. Родителите му едвам изкарват за издръжка и го взимат със себе си на работа още когато е на шест. Детето пораства в бедност, само че две неща му дават вяра: девойките и футболът.
„ Бях си изгубил мозъка по играта. Постоянно ритах на асфалта пред нас. Нямаше порти, само че си рисувах такива с тебешир на стената. “
Наясно с увлечението на Шон по спорта, родителите му го изпращат в единственото учебно заведение в Единбург, в което се тренира футбол (останалите избират ръгби). През 1942-ра обаче школото на Конъри е затворено поради войната, а той е мобилизиран във флота.
Военната му работа продължава единствено две години, защото е отзован поради язва.
Във военноморските сили тренира интензивно и се завръща в родината здрав като канара. Фигурата му е в действителност впечатляваща и е нает като модел от Единбургския лицей по изкуствата.
Новото му занятие обаче му е скучно и не се задържа дълго. Все отново постоянно е мечтал за спортна кариера.
Така през 1953 година се записва за присъединяване в състезанието „ Мистър Вселена “ и даже се показва много сполучливо, заемайки трето място в дивизията на дебютантите. На надпреварата обаче вижда от близко по какъв начин наподобяват същинските експерти и схваща, че не може да се съпоставя с тях. Особено впечатлен е от американските състезатели.
Депресиран и грохнал, Конъри взема решение да се опитва в театъра. Мисли си, че ще е атрактивен за публиката поради габаритите си, само че нещата не потеглят безпрепятствено. Режисьорите въобще не са впечатлени от осанката му и е отритнат на няколко изявленията за работа. „ Не ни трябват напомпани културисти “, обръща се към него шефът на Единбургския спектакъл.
Шон обаче не се отхвърля и най-сетне го спохожда шансът. На прослушване за мюзикъла „ South Pacific “ журито е толкоз впечатлено от мускулатурата му, че измисля спомагателен тест за него.
„ Извикаха една актриса и ме накараха да я подвигна, а аз я понесох като сламена кукла. Засмяха се и ми споделиха да я подмята.Предполагам, че съм я хвърлил много високо, тъй като всички заедно ахнаха. Но значимото е, че ме взеха “, спомня си звездата.
В средата на 50-те Шон Конъри претърпява един от най-хубавите интервали от живота си. По това време играе и на сцената, и на стадиона (за младежкия тим на Бонириг Роуз и футболния тим на театъра). Забавлява се оптимално и е доста благополучен.
Във футбола нещата даже се оказват по-добри за него, в сравнение с в театъра.
През 1952-ра е поканен на проби в професионалния Ийст Файв, а няколко месеца по-късно идва и предлагането на живота му – от британския Манчестър Юнайтед.
Водени от Мат Бъзби, „ дяволите “ стават първенци, а през лятото треньорът желае да освежи тима с младоци и стартира обиколки из Англия. В мача, който гледат скаутите на Юнайтед, Шон Конъри е неукротим по левия фланг. Освен че „ носи “ противниците си на гърба, дава и две асистенции, и съумява да впечатли Бъзби. След мача мениджърът му предлага контракт със заплата от 25 паунда седмично.
Преразказана, историята на Шон Конъри звучи като приказка, само че през 50-те години на предишния век това е общоприета обстановка и топ клубовете постоянно си намират играчи измежду полупрофесионалисти и даже дилетантите.
Младият футболист е захласнат от предлагането на британския клуб, само че след няколко дни душевни терзания, взема решение да го отхвърли.
„ Отказът ми дефинитивно наклони звездите към концепцията да стана артист. Оказа се едно от най-умните решения в живота ми “, радва се Конъри.
В момента звездата прекарва старините си на Бахамските острови в очакване на 90-годишния си празник в края на август. И с трогване си спомня за миналите десетилетия – за футбола, девойките, предлагането на Манчестър Юнайтед, Джеймс Бонд и всички пъстри мемоари от един несравним живот. И както споделят на Острова: Long live Sir Thomas Sean Connery!
Заглавна фотография: By Rob Mieremet – Nationaal Archief, Nummer toegang 2.24.01.05 Bestanddeelnummer 927-7001, CC BY-SA 3.0 nl, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=44312571
