Когато ледниците пеят. Константин Власис, който записва топящия се пейзаж на Исландия
Той е композитор и откривател. Но и човек, който чува музиката на леда. Аудио историята му – „ Когато ледниците пеят “, споделя за топящите се ледове на Исландия и предизвестява за заплахата от измененията в климата. Константин Власис е човек на деня на Свободна Европа.
Всичко стартира с тихото шумолене на един поток в ария.
През 2013 година Константин Власис чува песента „ Потокът “ на исландската рок група Sigur Rós и десетилетие по-късно се озовава на най-високите върхове на Исландия .
Там той стартира да записва звуците на стичаща се вода и пукащ лед за докторската си дисертация, в която изследва звуковия живот на ледниците.
„ Звукът може да ни научи доста за ледниците “, споделя Власис за. „ Не можете да видите придвижването на ледниците в действително време, само че можете да го чуете “.
Изменението на климата форсира топенето на ледниците. В Исландия те покриват една десета от територията на страната, само че изчезват бързо.
Според учените до 75 години ледниците биха могли да изгубят половината от размера си. За бъдещите генерации те може да оцелеят единствено като дребни ледени шапки по най-високите планини. Това е повода Организация на обединените нации да разгласи 2025 година за година на запазване на ледниците.
Власис се надява, че звукът може да помогне на хората да схванат по-добре тази екологична смяна и да разкрие това, което те пропущат да видят единствено с очите си. Затова той предлага метод да чуваме какво ни споделя климатът.
В Исландия Власис се катери по ледниците с микрофон и беседва с локалните хора, с цел да разбере по какъв начин ледниковите пейзажи са оформили исландската просвета. С всяко пътешестване той събира запис на тон и история, които скоро може да изчезнат.
Целта му е да разбере освен леда, само че и по какъв начин хората взаимодействат с него.
„ Природата не е нещо настрана от нас “, споделя той. „ Ние я оформяме и ѝ влияем по доста разнообразни способи “.
Чрез увеличаване на звуците на ледниците той се надява да създаде метод за слушане на световното стопляне в действително време.
„ Гледаме към топящите се ледници като образни знаци на изменението на климата. Исках да знам историите, които тези звуци описват, да знам по какъв начин хората са слушали ледниците през цялото това време “, споделя Власис и прибавя:
„ Всяко придвижване, което ледникът прави, основава тон “. Той се спуска по ската под личната си тежест и се чува пукане и бумтене, до момента в който ледът се измества и движи.
„ Той има темп, движение и динамичност “, споделя още Власис. „ В леда от глетчерите има мехурчета, които са съвсем като списък, със своята памет за атмосферата в предишното. И когато този лед се топи, можете да чуете по какъв начин въздушните мехурчета пукат, съскат и скърцат, до момента в който се топят във водата и ледниковите езера “.
Власис излиза на леда към един път месечно, с цел да добави към библиотеката си още звуци. Втората част от проучването му е обвързвана с исландските песни и стихотворения, излъчени през поколенията. Той назовава това „ екологични архиви “, от които излиза наяве по какъв начин хората са приемали измененията в околната среда.
Освен това Власис работи с екип от учени, които основават предсказващи модели за изгубването на ледниците в Исландия. И се надява, че проучванията му ще оказват помощ да се разбере неотложността на битката с изменението на климата.
Всичко стартира с тихото шумолене на един поток в ария.
През 2013 година Константин Власис чува песента „ Потокът “ на исландската рок група Sigur Rós и десетилетие по-късно се озовава на най-високите върхове на Исландия .
Там той стартира да записва звуците на стичаща се вода и пукащ лед за докторската си дисертация, в която изследва звуковия живот на ледниците.
„ Звукът може да ни научи доста за ледниците “, споделя Власис за. „ Не можете да видите придвижването на ледниците в действително време, само че можете да го чуете “.
Изменението на климата форсира топенето на ледниците. В Исландия те покриват една десета от територията на страната, само че изчезват бързо.
Според учените до 75 години ледниците биха могли да изгубят половината от размера си. За бъдещите генерации те може да оцелеят единствено като дребни ледени шапки по най-високите планини. Това е повода Организация на обединените нации да разгласи 2025 година за година на запазване на ледниците.
Власис се надява, че звукът може да помогне на хората да схванат по-добре тази екологична смяна и да разкрие това, което те пропущат да видят единствено с очите си. Затова той предлага метод да чуваме какво ни споделя климатът.
В Исландия Власис се катери по ледниците с микрофон и беседва с локалните хора, с цел да разбере по какъв начин ледниковите пейзажи са оформили исландската просвета. С всяко пътешестване той събира запис на тон и история, които скоро може да изчезнат.
Целта му е да разбере освен леда, само че и по какъв начин хората взаимодействат с него.
„ Природата не е нещо настрана от нас “, споделя той. „ Ние я оформяме и ѝ влияем по доста разнообразни способи “.
Чрез увеличаване на звуците на ледниците той се надява да създаде метод за слушане на световното стопляне в действително време.
„ Гледаме към топящите се ледници като образни знаци на изменението на климата. Исках да знам историите, които тези звуци описват, да знам по какъв начин хората са слушали ледниците през цялото това време “, споделя Власис и прибавя:
„ Всяко придвижване, което ледникът прави, основава тон “. Той се спуска по ската под личната си тежест и се чува пукане и бумтене, до момента в който ледът се измества и движи.
„ Той има темп, движение и динамичност “, споделя още Власис. „ В леда от глетчерите има мехурчета, които са съвсем като списък, със своята памет за атмосферата в предишното. И когато този лед се топи, можете да чуете по какъв начин въздушните мехурчета пукат, съскат и скърцат, до момента в който се топят във водата и ледниковите езера “.
Власис излиза на леда към един път месечно, с цел да добави към библиотеката си още звуци. Втората част от проучването му е обвързвана с исландските песни и стихотворения, излъчени през поколенията. Той назовава това „ екологични архиви “, от които излиза наяве по какъв начин хората са приемали измененията в околната среда.
Освен това Власис работи с екип от учени, които основават предсказващи модели за изгубването на ледниците в Исландия. И се надява, че проучванията му ще оказват помощ да се разбере неотложността на битката с изменението на климата.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ