Той е Карлос Енрике, но всички по света го знаят

Той е Карлос Енрике, само че всички по света го знаят като Кайзера. Историята му е същинска, само че като че ли е излязла от холивудска боксофис продукция.

Кайзера е футболист в продължение на цели 24 години. Играе за бразилските грандове Ботфого и Флуминензе, както и за тимове от Мексико, Съединени американски щати и Франция.

Желае да бъде измежду звездите от това време. Да води техния живот, да върви по купони, да пръска пари и да бъде заобиколен от красиви дами. Единственото, което не желае, е да играе футбол.

В момента Кайзера работи като фитнес треньор в Рио. Усмихва се зад черните си очила и споделя историите си. „ Не желаех да играя. Буквално, не желаех да играя. Защото не ми се играеше. Исках просто да се развличам, в никакъв случай не съм желал да бъда експерт. “

Карлос Енрике е осиновено дете, отгледано в Рио от майка си – готвачка, и татко си – служащ в асансьорна компания. Казва, че е роден на 2 юли 1963 година, само че всичко, което излиза от устата му, би трябвало да се приема с въпросителна. Като да вземем за пример историята му, че прякорът му идва поради прилики в стила му на игра с този на Франц Бекенбауер.

Един от някогашните му сътборници даже го назовава „ 171 “ – номерът, който употребяват за измамниците в бразилските затвори.

Както множеството си връстници, и той е скитал и играл босоног по улиците. „ Никога не съм желал да бъда експерт. Исках да се развличам. Обичах да изучавам, да чета “, споделя Кайзер, който, както татко си, е почитател на Ботафого.

Когато е на 10, е видян от скаут точно на Ботафого. Родителите му го причисляват към сътрудник и Карлос отпътува да живее в младежкия лагер на Ботафого. „ Семейството ми стартира да ме притиска да играя. Това породи проблеми. Майка ми просто видя избавление в мен. “

Родителите му умират, когато е на 13, а на 16 е притеглен от мексиканския Пеубла като централен нападател. „ Видяха качества у мен. Стрелях добре и бях мощен. “

Но в Мексико не му харесва. „ Веднага щом дойдох, желаех да се прибера назад. “ Храната не му понася. И не обича да играе футбол. „ Не желаех да играя. “ Участва в няколко контроли и даже мисли, че е вкарал от директен свободен удар. Но още преди да се трансформира в Кайзера, към този момент измисля метод за избавление.

Същата мускулна „ травма “ ще го преследва до края на кариерата му. След като го привлекат, треньорите ще се самоубеждават, че Кайзера ще се възвърне, че ще се отблагодари за прехвърлянето. Никой не желае да си признае, че е взел лъжец. „ Винаги упованието го имаше – че ще се оправя и ще играя. Но в деня на мача още веднъж се случваше нещо и се контузвах, до момента в който загрявахме. “

В дните преди магнитния резонанс няма кой да го хване. Но един път схемата се дъни. Кайзера е на пейката, до момента в който тимът му – Бангу, пада с 0:2 осем минути преди края. Предишната нощ в 4 сутринта по време на запиване в някакъв бар треньорът му е заречен, че няма да играе. Но, внезапно, се чува глас от уоки-токи-то – Карлос де Андраде, притежателят на Бангу, желае да види Кайзер на терена. Подготвеният за влизане в игра Карлос би трябвало да измисли нов проект, и то бързо.

„ Започнах да затоплям, а почитателите зад мен на оградата започнаха да крещят по мен. Скочих на мрежата да се удрям с тях, с цел да не вляза в игра. “ И това проработва. Кайзера е изпъден, още преди да стъпи на терена.

Кастор де Андраде е мъртъв от 15 години, само че репутацията на Кайзер е жива в Бангу и до през днешния ден. Кайзера минава през бразилските Ботафого, Флуминензе и Вашко да Гама, макар че и за тях не играе в никакъв случай. Нито Ботафого, нито Вашко удостоверяват или отхвърлят, че е бил при тях, само че от Бангу и Америка си признават, че е бил част от тима им. Всички футболисти знаят, че е лъжец. Носителят на международната купа от 1994 година с Бразилия Рикардо Роча споделя за Кайзер: „ Смятахме го за занимателен. Винаги успяваше да не играе. Обичаше света на футбола, обичаше да е измежду нас. “

Един от най-хубавите другари на Кайзера е Ренато Гаучо, който след това става прочут треньор в Бразилия. Двамата доста си наподобяват и Карлос от време на време го имитира по питейни заведения. Една вечер, Гаучо се пробва да влезе в заведение и споделя името си на вратата единствено за ра разбере, че към този момент е вътре. Гаучо незабавно „ вързва “ какво се случва. Но на никой от футболистите това не му е неприятно, даже се забавляват с Кайзер. „ Той е другар. И то доста добър на всеки един от нас – споделя някогашният му съотборник в Амрика – Маурисио. – Никога не направил неприятно на някого, просто искаше да бъде благополучен. И имаше голяма коса! “

Въпреки че не стъпва на терена, Кайзера живее живота на същинска футболна звезда. „ Партита, дами. Излизахме доста. Бяхме ергени. Видяхме всичко – споделя Маурисио. – Карлос беше от Рио, интелигентен, дете на плажа. Жените го харесваха, тъй като говореше като същински голмайстор, носеше се с футболистите, само че не беше футболист. “