Ръководителят на НАСА: Насочили сме се към друга част на Луната - потегляме към Южния полюс
Той е капитан, астронавт и сенатор. Той е ръководителят на НАСА на Земята и в Космоса. Той е Бил Нелсън и през седмицата пристигна за първи път у нас. Вижте лицето на НАСА в първото му изявление за българско телевизионно предаване в ефира на bTV.
Както чуваме известната ария на Синатра – " Fly me to the Moon ", изпята преди толкоз доста време. Повече от половин век след " Аполо 17 “ не сме кацали на повърхността на Луната. Не е толкоз надалеч, единствено на 400 000 километра. Защо не сме били там от този момент?
Защо да се върнем? Чудесен въпрос! Бях там преди половин век. Сега за какво да се върнем? Отиваме още веднъж там, с цел да учим, да напредваме, да сътворяваме, тъй че да можем да стигнем до Марс. Не се връщаме на Луната просто по този начин. Насочили сме се към друга част на Луната – потегляме към Южния полюс. А там е доста мъчно да се кацне.
Защо?
Защото цялата повърхнина е осеяна с кратери. Ако това е Луната и слънчевата светлина пада напряко към Южния полюс, то всеки кратер, всяка пролука е в непрекъсната сянка.
Напълно тъмна страна?
Тъмната страна е от другата страна на Луната. Там е непрекъснат мрак. А в кратерите, сенките се получават от ъгъла на рухване на светлината. Няма доста места, където да може да се каца. А за какво сме се насочили натам? Защото считаме, че там има вода. Ако има такава, има водород и О2, ракетно гориво. Затова сме тръгнали към южния полюс на Луната.
Много друго ли е от кацането там, където сме били преди?
Да. Преди кацнахме в центъра на Луната, където има непрекъсната светлина. Вече я бяхме следили с нашите спътници, галактически апарати, телескопи. Знаехме къде желаеме да кацнем. Но в този момент, насочвайки се към Южния полюс, не сме сигурни дали имаме ясна визия за мястото.
Не може да кацнеш в кратер, другояче ще попаднеш в непрекъснат мрак. Може да се преобърнеш. Затова би трябвало да кацнеш в пространствата сред кратерите. Това прави задачата толкоз друга. А и задачата на задачата не е просто да стигнем до Луната, а да научим задоволително там, че да можем да изпратим хора на Марс.
НАСА е пионер, златен стандарт за цялата планета във вашата област, само че по какъв начин гледате на геополитиката на Космоса? Япония да вземем за пример изпратиха задача с роботи, без астронавти. Също по този начин Китай с " Чанг-е “, както и Индия с " Чандраян “. Това конкуренция ли е? Състезавате ли се?
Задавате два разнообразни въпроса. Първо, споменахте интернационалното присъединяване и да, нашата галактическа стратегия е доста интернационална. Погледнете Международната галактическа станция. 15 сътрудници са взели участие в построяването – най-вече руснаци и американци, и я оперираме дружно. 116 народи са провели научни проучвания на Международната галактическа станция. Но в този момент, насочвайки се към Луната, този път се връщаме с интернационалните сътрудници. В " Артемида 2 “ ще има канадски астронавт, след което ще обявим други интернационалните астронавти на бъдещи задачи. Това е единият Ви въпрос.
След това ме попитахте за съревнование. Няма конкуренция сред сътрудниците, само че има състезание с Китай. Смятам за значително значимо Съединени американски щати и интернационалните ни сътрудници да кацнем на Южния полюс преди китайците. Това имаме намерение да създадем. Не желая китайците да стигнат там и както вършат на островите Спратли в Южнокитайско море - да кажат: " Това е моя територия, стойте далеко “. Искаме Южния полюс на Луната да е за всички народи, където да можем да развиваме просвета, където в случай че има вода, можем да произвеждаме водород и О2.
Както казахме, Луната е на едвам 400 000 км от нас. Марс е друго нещо – доста по-далеч е. Кой е главният въпрос на Марс, на който още не е открит отговор?
Всички знаем, че е имало вода на Марс преди милиони години. Приземявали сме към 5 марсохода на тази планета. В последно време са два, най-скорошният е " Пърсивиърънс “. Той е огромен колкото пикап. Има сонда и пробива повърхността с размерите на пура в титаниеви тръбички. Вече имаме 32 проби, взети от пресъхнало корито на езеро, където се е вливала река. Смятаме, че където е имало вода, най-вероятно е имало и живот, преди милиони години. Продължаваме да търсим живот в Космоса и това е един от образците, които преглеждаме. Марс може да е била обитаема планета.
А Europa Clipper? Целта му е да учи една от луните на Юпитер. Защо луните на Юпитер и Сатурн са толкоз забавни сега?
Защото считаме, че е допустимо и там да има живот. Europa Clipper ще стигне до луната на Юпитер, която, бидейки толкоз отдалечена от Слънцето, е покрита с лед – обвивка, дълбока километър и половина. Но под леда има топъл океан. А в случай че има вода, то може да има микробен живот. Изпращаме Europa Clipper на тази луна на Юпитер, с цел да забележим дали има живот там. Беше изстреляна едвам предходната седмица от галактически център Кенеди и пътува към Юпитер. Ще изпратим още една сонда по-далеч – до една от луните на Сатурн – Титан, с цел да проучим същото – дали е имало или има в този момент живот на Титан.
Колко дълго очаквате да пътуват тези сонди до луните, до крайните си цели?
Ако можеха да стигнат непосредствено, щеше да отнеме две години, само че нямахме задоволително мощна ракета, че да стигнат напряко, тъй че се подкрепяме с гравитацията. Обикаляме към планетите, захващаме се в гравитационния подтик и се изстрелваме по дадена траектория. Тези планетарни учени са толкоз положителни, че могат да схванат точните траектории, с цел да го изпратят – в този случай до луната на Юпитер.
България е измежду дребното народи, изпратили свои астронавти в Космоса, само че преди доста време. Виждате ли капацитет за възкръсване на партньорството с българските учени след толкоз години?
Разбира се, в срещата ми с българския президент му предложих да лети български астронавт. Има толкоз доста неща, с които можем да си сътрудничим. Фактът, че имате дребна компания за спътници – EnduroSat, с толкоз необикновен триумф, е впечатляващ. Посетил съм ги и имам вяра, че тази компания за спътници е образец по какъв начин можете да развивате галактическа стопанска система тук, тъй като Космосът е мястото.
Хора отиват в Космоса, бизнесът напуща Земята и излиза в ниска земна орбита, с цел да организира проучвания, да създава артикули при нулева гравитация, което не може да се прави на Земята. Вярвам, че колкото повече се развива тази стопанска система – тя, както потвърждава към този момент EnduroSat, ще бъде извънредно стопански печеливша за България.
Г-н Нелсън, има два съществени въпроса в човешката история. Първият е - какво има там горе. А вторият е какво се случва, откакто умрем. Религиите дават отговор на втория въпрос, смятате ли, че НАСА ще може да отговори на първия?
По създание, питате ме дали има живот във Вселената? Моето персонално мнение е – да, има живот. Защо? Вселената е толкоз огромна, че мозъкът не може да го побере. Имаме телескоп – галактическият телескоп " Джеймс Уеб “. Той се взира обратно до самото начало на времето. Вселената е на 13,8 милиарда години. Уловили сме светлина от образуването на първите галактики – тъкмо след самото начало. Тази светлина, пътуваща със скорост 300 000 км в секунда, пътува към този момент 13 милиарда и половина години. Представете си какво разстояние е минала?!
Има Вселена – освен нашата вселена, Млечният път, която има милиарди звезди или слънца. Има милиарди галактики с милиарди звезди. Ние търсим други земи. С телескопа " Джеймс Уеб “, със идващия галактически телескоп след две години и с бъдещи доста футуристични галактически телескопи ще намерим други евентуални планети като нашата, обикалящи към слънцата им. Питам учените ни какъв брой са другите евентуални вероятности за планети като Земята, на които може да има цивилизован живот? Учените ми дават отговор - най-малко един трилион. Да, трилион! Така че дали аз считам, че там някъде има живот – да.
Позволете да завърша с персонален въпрос – Вие сте били в Космоса през 1986 година Когато пандизите очи, постоянно ли си спомняте по какъв начин наподобява Земята, когато я погледнахте за първи път от горната страна?
Спомням си го всеки ден. Гледах на открито, с всяка обиколка на Земята на всеки 90 минути. Земята е толкоз красива, цветна, изобретателна. Там е. Жива е. Нашият дом е. И виси посред нищото. Поглеждате ръба на Земята и ярката синя лента е атмосферата. Тя поддържа целия ни живот. Можех да видя по какъв начин я разрушаваме. Можех да видя тропическите гори на Амазонка и различавах цветовия контрастност там, където са секли дърветата.
В същото прозорче на галактическия уред можех да погледна на изток, към устието на река Амазонка, да видя по какъв начин наносите се носеха към Атлантическия океан в продължение на стотици километри – от цялото заличаване на дървета нагоре по течението. После към Мадагаскар, на югоизточния бряг на Африка. Когато летях, преди 39 години, бяха изсекли всички дървета и нямаше какво да задържа горния слой почва, когато завалеше. Целият горен пласт почва при дъжд се изливаше към реките и от Космоса виждах по какъв начин всичко това излиза в ярките сини води на Индийския океан.
Но мога да Ви кажа и друго. Бях и млад конгресмен, когато летях. Бях и още съм политик. Гледах с разнообразни очи, до момента в който обикалях към Земята. Не видях расово разделяне, религиозно разделяне, политическо разделяне. Видях ни всички дружно като жители на планетата Земя. Това ми е оставило най-силно усещане, което съм запазил и мисля за него всеки ден.
Между другото, песента на Франк Синатра " Fly me to the Moon “ – ми е обичана!
Както чуваме известната ария на Синатра – " Fly me to the Moon ", изпята преди толкоз доста време. Повече от половин век след " Аполо 17 “ не сме кацали на повърхността на Луната. Не е толкоз надалеч, единствено на 400 000 километра. Защо не сме били там от този момент?
Защо да се върнем? Чудесен въпрос! Бях там преди половин век. Сега за какво да се върнем? Отиваме още веднъж там, с цел да учим, да напредваме, да сътворяваме, тъй че да можем да стигнем до Марс. Не се връщаме на Луната просто по този начин. Насочили сме се към друга част на Луната – потегляме към Южния полюс. А там е доста мъчно да се кацне.
Защо?
Защото цялата повърхнина е осеяна с кратери. Ако това е Луната и слънчевата светлина пада напряко към Южния полюс, то всеки кратер, всяка пролука е в непрекъсната сянка.
Напълно тъмна страна?
Тъмната страна е от другата страна на Луната. Там е непрекъснат мрак. А в кратерите, сенките се получават от ъгъла на рухване на светлината. Няма доста места, където да може да се каца. А за какво сме се насочили натам? Защото считаме, че там има вода. Ако има такава, има водород и О2, ракетно гориво. Затова сме тръгнали към южния полюс на Луната.
Много друго ли е от кацането там, където сме били преди?
Да. Преди кацнахме в центъра на Луната, където има непрекъсната светлина. Вече я бяхме следили с нашите спътници, галактически апарати, телескопи. Знаехме къде желаеме да кацнем. Но в този момент, насочвайки се към Южния полюс, не сме сигурни дали имаме ясна визия за мястото.
Не може да кацнеш в кратер, другояче ще попаднеш в непрекъснат мрак. Може да се преобърнеш. Затова би трябвало да кацнеш в пространствата сред кратерите. Това прави задачата толкоз друга. А и задачата на задачата не е просто да стигнем до Луната, а да научим задоволително там, че да можем да изпратим хора на Марс.
НАСА е пионер, златен стандарт за цялата планета във вашата област, само че по какъв начин гледате на геополитиката на Космоса? Япония да вземем за пример изпратиха задача с роботи, без астронавти. Също по този начин Китай с " Чанг-е “, както и Индия с " Чандраян “. Това конкуренция ли е? Състезавате ли се?
Задавате два разнообразни въпроса. Първо, споменахте интернационалното присъединяване и да, нашата галактическа стратегия е доста интернационална. Погледнете Международната галактическа станция. 15 сътрудници са взели участие в построяването – най-вече руснаци и американци, и я оперираме дружно. 116 народи са провели научни проучвания на Международната галактическа станция. Но в този момент, насочвайки се към Луната, този път се връщаме с интернационалните сътрудници. В " Артемида 2 “ ще има канадски астронавт, след което ще обявим други интернационалните астронавти на бъдещи задачи. Това е единият Ви въпрос.
След това ме попитахте за съревнование. Няма конкуренция сред сътрудниците, само че има състезание с Китай. Смятам за значително значимо Съединени американски щати и интернационалните ни сътрудници да кацнем на Южния полюс преди китайците. Това имаме намерение да създадем. Не желая китайците да стигнат там и както вършат на островите Спратли в Южнокитайско море - да кажат: " Това е моя територия, стойте далеко “. Искаме Южния полюс на Луната да е за всички народи, където да можем да развиваме просвета, където в случай че има вода, можем да произвеждаме водород и О2.
Както казахме, Луната е на едвам 400 000 км от нас. Марс е друго нещо – доста по-далеч е. Кой е главният въпрос на Марс, на който още не е открит отговор?
Всички знаем, че е имало вода на Марс преди милиони години. Приземявали сме към 5 марсохода на тази планета. В последно време са два, най-скорошният е " Пърсивиърънс “. Той е огромен колкото пикап. Има сонда и пробива повърхността с размерите на пура в титаниеви тръбички. Вече имаме 32 проби, взети от пресъхнало корито на езеро, където се е вливала река. Смятаме, че където е имало вода, най-вероятно е имало и живот, преди милиони години. Продължаваме да търсим живот в Космоса и това е един от образците, които преглеждаме. Марс може да е била обитаема планета.
А Europa Clipper? Целта му е да учи една от луните на Юпитер. Защо луните на Юпитер и Сатурн са толкоз забавни сега?
Защото считаме, че е допустимо и там да има живот. Europa Clipper ще стигне до луната на Юпитер, която, бидейки толкоз отдалечена от Слънцето, е покрита с лед – обвивка, дълбока километър и половина. Но под леда има топъл океан. А в случай че има вода, то може да има микробен живот. Изпращаме Europa Clipper на тази луна на Юпитер, с цел да забележим дали има живот там. Беше изстреляна едвам предходната седмица от галактически център Кенеди и пътува към Юпитер. Ще изпратим още една сонда по-далеч – до една от луните на Сатурн – Титан, с цел да проучим същото – дали е имало или има в този момент живот на Титан.
Колко дълго очаквате да пътуват тези сонди до луните, до крайните си цели?
Ако можеха да стигнат непосредствено, щеше да отнеме две години, само че нямахме задоволително мощна ракета, че да стигнат напряко, тъй че се подкрепяме с гравитацията. Обикаляме към планетите, захващаме се в гравитационния подтик и се изстрелваме по дадена траектория. Тези планетарни учени са толкоз положителни, че могат да схванат точните траектории, с цел да го изпратят – в този случай до луната на Юпитер.
България е измежду дребното народи, изпратили свои астронавти в Космоса, само че преди доста време. Виждате ли капацитет за възкръсване на партньорството с българските учени след толкоз години?
Разбира се, в срещата ми с българския президент му предложих да лети български астронавт. Има толкоз доста неща, с които можем да си сътрудничим. Фактът, че имате дребна компания за спътници – EnduroSat, с толкоз необикновен триумф, е впечатляващ. Посетил съм ги и имам вяра, че тази компания за спътници е образец по какъв начин можете да развивате галактическа стопанска система тук, тъй като Космосът е мястото.
Хора отиват в Космоса, бизнесът напуща Земята и излиза в ниска земна орбита, с цел да организира проучвания, да създава артикули при нулева гравитация, което не може да се прави на Земята. Вярвам, че колкото повече се развива тази стопанска система – тя, както потвърждава към този момент EnduroSat, ще бъде извънредно стопански печеливша за България.
Г-н Нелсън, има два съществени въпроса в човешката история. Първият е - какво има там горе. А вторият е какво се случва, откакто умрем. Религиите дават отговор на втория въпрос, смятате ли, че НАСА ще може да отговори на първия?
По създание, питате ме дали има живот във Вселената? Моето персонално мнение е – да, има живот. Защо? Вселената е толкоз огромна, че мозъкът не може да го побере. Имаме телескоп – галактическият телескоп " Джеймс Уеб “. Той се взира обратно до самото начало на времето. Вселената е на 13,8 милиарда години. Уловили сме светлина от образуването на първите галактики – тъкмо след самото начало. Тази светлина, пътуваща със скорост 300 000 км в секунда, пътува към този момент 13 милиарда и половина години. Представете си какво разстояние е минала?!
Има Вселена – освен нашата вселена, Млечният път, която има милиарди звезди или слънца. Има милиарди галактики с милиарди звезди. Ние търсим други земи. С телескопа " Джеймс Уеб “, със идващия галактически телескоп след две години и с бъдещи доста футуристични галактически телескопи ще намерим други евентуални планети като нашата, обикалящи към слънцата им. Питам учените ни какъв брой са другите евентуални вероятности за планети като Земята, на които може да има цивилизован живот? Учените ми дават отговор - най-малко един трилион. Да, трилион! Така че дали аз считам, че там някъде има живот – да.
Позволете да завърша с персонален въпрос – Вие сте били в Космоса през 1986 година Когато пандизите очи, постоянно ли си спомняте по какъв начин наподобява Земята, когато я погледнахте за първи път от горната страна?
Спомням си го всеки ден. Гледах на открито, с всяка обиколка на Земята на всеки 90 минути. Земята е толкоз красива, цветна, изобретателна. Там е. Жива е. Нашият дом е. И виси посред нищото. Поглеждате ръба на Земята и ярката синя лента е атмосферата. Тя поддържа целия ни живот. Можех да видя по какъв начин я разрушаваме. Можех да видя тропическите гори на Амазонка и различавах цветовия контрастност там, където са секли дърветата.
В същото прозорче на галактическия уред можех да погледна на изток, към устието на река Амазонка, да видя по какъв начин наносите се носеха към Атлантическия океан в продължение на стотици километри – от цялото заличаване на дървета нагоре по течението. После към Мадагаскар, на югоизточния бряг на Африка. Когато летях, преди 39 години, бяха изсекли всички дървета и нямаше какво да задържа горния слой почва, когато завалеше. Целият горен пласт почва при дъжд се изливаше към реките и от Космоса виждах по какъв начин всичко това излиза в ярките сини води на Индийския океан.
Но мога да Ви кажа и друго. Бях и млад конгресмен, когато летях. Бях и още съм политик. Гледах с разнообразни очи, до момента в който обикалях към Земята. Не видях расово разделяне, религиозно разделяне, политическо разделяне. Видях ни всички дружно като жители на планетата Земя. Това ми е оставило най-силно усещане, което съм запазил и мисля за него всеки ден.
Между другото, песента на Франк Синатра " Fly me to the Moon “ – ми е обичана!
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ