Той е израснал в дом, в който нищо не му

Той е израснал в дом, в който нищо не му е отказвано. Бил е „ презадоволен “, както самичък споделя. Единствено дете, за което фамилията не жалело нищо. „ Леля ми не е женена, всичко беше за мен. Имах магазин, кола. Приятелка. Чичо ме викаше в Америка, аз не отидох. Родолюбец. Харесвам си страната – четири сезона… Мисля, че сме на положително място “, разказва  пред  TrafficNews  пловдивчанинът Илия.
Прочетете още
Но този видимо спретнат живот не го защищава от опиатите. Напротив – точно остатъкът, както самичък признава, се трансформира в главната причина да посегне за първи път.

„ Започнах от… остатък. Бях презадоволен в фамилията. Пробно. Моментално ми хареса. Моментално. 12 часа ги усетих като един… “, споделя мъжът.  Днес той е на 46 години. От 31 живее със взаимозависимост.

„ Първите три години не се имах за наркоман “

Пътят надолу стартира незабележимо. С бира и цигари, след това марихуана. „ Което не води до пристрастяване “, споделя Илия. Но идната стъпка е по-опасна – и съдбоносна.

„ Първите 3 години и половина не се имах за наркоман. Нямах празен ден. Всеки ден си имах дозата. Беше евтина и хубава дрога. Намирах я от махалата (б.ред. Столипиново). Помня първия път – беше необикновено. 12 часа като един “, споделя мъжът.

Тогава има вяра, че управлява използването. Докато един ден тялото му не споделя друго.

„ Прибрах се след три дни ваучър на морето… Лягам… Размазам. И тогава за първи път усетих… мускулните конвулсии. Разбрах, че имам рецесия. На 3-тата година. И оттам… отидох да си събудя дилъра “, изяснява Илия.

Метадонова стратегия, рецесии и виновност

Днес Илия е на метадонова стратегия, само че за нея приказва с мъка.

„ Метадоновата стратегия в Америка… в 20 и няколко щата е неразрешена. Метадонът е държавната дрога. Аз съм 15 години на метадон. По-зле не съм бил. Хероинът е по-добре от метадона. Трябва да го знаят всички. “

Последиците са тежки: „ Изпадаха ми зъбите, хванах хепатит, зле се усещам. “

През годините влиза седем пъти в комуна. „ Много удовлетворен съм от комуната, тъй като е християнска. Много набожен човек съм. Но ме е боязън да се апелирам. Знам какво върша. А е неверно. Не пакостя на никого. Вредя на мен си. Самоубийството е най-големият грях. А и на фамилията си… изтормозих ги. “

Любовта, която изгубил, и животът, който му останал

На въпрос какво му е лишила дрогата, Илия дава отговор с въздишка: „ Любовта. Да. Нищо друго. “

С годините остава и без работа. „ Допреди 2 години, до 44 работех… Но ми взеха книжката за алкохол. Ходех на мачове, рокерски събори… забавен живот. Но последните две години – смут. “

Днес всекидневието му е сведено до биологично оцеляване.

„ Сега живея… жалко. Днес да мине – лягаш, измиваш се горе-долу… приземяваш се в леглото. Сутрин ставаш, гледаш новините… и отивам за хапчета и метадон – те са ми като мотор, те са ми бензина. “

За да се устоя, продал парцели.

Мястото, което му дава късмет да диша

Всеки ден Илия прекарва часове в дневния център за подвластни „ Розовата къща ” – едно от дребното места, където намира грижа, чисти облекла и човешко отношение.

„ Хранят ни, изкъпвам се. Дънките са ми отсам. Пренатоварваме ги, центърът е за 40 души, ние идваме 80… от време на време в нетрезво положение. Но те се грижат за нас. И ние сме удовлетворени “, добавя той.