Той е издигнат високо над живописното устие на река Ропотамо,

Той е повдигнат високо над живописното устие на река Ропотамо, потребление е и като скривалище на Вълчан войвода 

Мегалитното светилище Бегликташ е едно от чудесата на Странджа. Това е земя, изпепелявана от антични вулкани, оформили приказно красива природа, сподели синоптикът на Нова телевизия Николай Василковски. В своя пътепис за мистичната планина той приказва и за загадъчния античен град Ранули.

Там, където могъщите ридове на Странджа се къпят в Черно море, преди хилядолетия индивидът е обитавал неповторими по мащаб каменни структури, които не престават да изумяват откривателите.

Гъстите и цялостни с живот гори на Приморска Странджа са любопитна панорама. В непосредственост е мегалитното светилище Бегликташ. Пътеките в близост са десетки – коя от коя по-интересна. Тайнствения град Ранули е повдигнат високо над живописното устие на река Ропотамо.

Отправна точка е една скрита измежду дърветата каменна структура. По картите този долмен, съединен епохи преди новата епоха, е прочут като „ Змейова къща “. По аналог с други сходни можем самоуверено да допускаме, че тук почиват останките на родов водач.

Долменът е при започване на просторен горски масив, покриващ огромна част от пътеката към Ранули. Върви се по черен път под сянката на дърветата. Колкото повече се отдалечаваме от Бегликташ, толкоз по-девствена наподобява покрайнината.

След 30–40 минути вървене се стига до големите каменни блокове на загадъчния тракийски град Ранули. Селището с търговски и пристанищни функционалности е маркирано в старите италиански морски карти от XIV–XV век. Човешкото наличие тук обаче датира хилядолетия обратно във времето. Най-старите структури са от годините преди Троянската война. По турско време крепостта е изоставена. Районът обаче става скривалище на Вълчан челник и по тази причина през днешния ден възвишението е известно и като Вълчаново кале.

Ако пътувате на юг от Бургас, сред Созопол и Приморско няма по какъв начин да пропуснете впечатляващата Лъвска глава, която като че ли ви следи от 80–90 метра над равнището на Ропотамо. Пътеката извежда тъкмо в сърцето на този мегалит, построен от от дълго време загаснал вулкан.

Скалите са впечатляващи като размери – големи канари с вулканичен генезис, на възраст 65–70 милиона години.

Дивият свят към Ропотамо процъфтява. Дните в края на лятото и началото на есента обаче носят по-специален заряд за животни като благородния елен.

Василковски показа, че е станал и несъзнателен очевидци на „ сватбения интервал ” на благородните елени в местността. Воден от страховития плач той потъва надълбоко в гората по пътечките, завършени от самите животни. Ненадейно един от ревящите мъжкари се оказва напълно близо – подготвен за люта борба със противниците си за вниманието на женските.

От височината на Лъвската глава се разкрива същинското обаяние на Ропотамо. Долното течение на реката целогодишно е обгърнато в буйна растителност. От птичи взор се вижда горската простор, свежите поляни, мочурищата и дюните, които дават неповторимия образ на едноименния резерват.

По асфалтовия път, тръгващ от Приморско, около плаж Перла и пресичащ резервата, може да стигнем до емблематичното устие на реката. От долмен „ Змейова къща “ до такава степен дистанцията е близо 3 километра и се изминава за към 30–40 минути.

Устието на Ропотамо е измежду най-живописните места в резервата. Затворено е от нос Кая в западна посока и нос Свети Димитър на изток. Заливът и плажът са закътани, постоянно безлюдни. Точно в това се крие техният сексапил.