Най-добрият филмов режисьор в света в момента
Той е преселник, който желае да трие линиите в пясъка, които властта се пробва да направи по-дълбоки. Той е либерал, в чиито филми властническият персонаж постоянно е антагонистът. Той е почитател на фентъзито, видеоигрите и чудовищата, които счита за екранни знаци на силата., написа Vesti.bg
От всички избрания, дадени единствено в предходния параграф, става пределно ясно, че приказваме за забавна и всестранно развита персона. Същото се отнася и до творчеството му дотук.
Дел Торо стартира кариерата си в киното като гримьор
и експерт по на практика образни резултати. Първите му изяви на снимачна площадка са точно в подобен потенциал.
Първите късометражни ленти, режисирани от Дел Торо, датират още от 1985 година, само че първият му авторски пълнометражен филм, „ Кронос “ е от 1993-а. Лентата е призната с универсално утвърждение от критиците в целия свят, в това число на фестивалите в Москва и Кан. Испаноезичният филм демонстрира способността на Дел Торо да балансира жанрови детайли от хоръра и драмата, както и присъщия му образен жанр със едва кехлибарено осветяване.
„ Кронос “ маркира и първият взаимен план на мексиканския режисьор с американския артист Рон Пърлман. Оттогава насам двамата са работили дружно върху съвсем всички игрални филми на режисьора, в това число и върху англоезичния му дебют – „ Блейд II “.
В наши дни поредицата „ Блейд “ постоянно е забравяна, а едва ли има миг от модерната кино история, в който би следвало да е по-актуална, от настоящия. Не „ Черната пантера “, а точно „ Блейд “ е първата комиксова акомодация с негър супергерой в центъра на действието.
„ Блейд “ е и първата комерсиално сполучлива кинопоредица, основана на комикси на Marvel, изпреварвайки с по няколко години първите филми за „ Х-Мен “ и „ Спайдър-Мен “. Но с изключение на с известност и финансови приходи, поредицата може да се похвали и с добър % на критическо утвърждение, в това число за втората част от трилогията, режисирана от Гийермо Дел Торо и посрещната най-топло от медиите.
Успехът на „ Блейд II “ отваря необятно вратите към Холивуд за мексиканския режисьор.
Две години по-късно той още веднъж слага на екраните по целия свят комиксова акомодация, този път с приятеля му Рон Пърлман в главаната роля – „ Хелбой “. Заредена с духовитост, комизъм, религиозна символика и фантастични образни резултати, лентата е призната с необятно утвърждение от критиците и записва задоволително постоянни доходи, с цел да предизвика изработката и на продължение.
„ Хелбой II: Златната войска “ излиза през 2008 година и също регистрира страховит триумф измежду критици и всеобща аудитория, само че сред двата си англоезични супергеройски кино лентата, Гийермо Дел Торо основава евентуално най-хубавото си кинопроизведение дотук – „ Лабиринтът на фавна “. Лентата е номинирана за награди „ Оскар “ за най-хубав автентичен сюжет и за най-хубав чуждоезичен филм – и неслучайно.
Филмът въплъщава водещите трендове в творчеството на Дел Торо със съвършена образна атмосфера, плашещи специфични резултати, антитоталитарна история и млад протагонист. Успехът на режисьора му дава опцията да продължи да редува англоезичните си планове с испаноезични такива, което той продължава да прави и до през днешния ден.
Разнообразието във филмите му личи и от обстоятелството, че въпреки и да става прочут с комиксовите си акомодации, Дел Торо изрично не се придържа към изработката на супергеройски филми. Мексиканецът е изследвал другите поджанрове на хоръра, в това число готическия смут в „ Пурпурният връх “ от 2015 година, само че и дава воля на детските си мечти за битки сред великански роботи и чудовища в мегаблокбъстъра „ Огненият пръстен “, чието продължение, на което Дел Торо е единствено продуцент, чакаме по кината от другата седмица.
Освен като основател на кино в потенциала на режисьор, сценарист, продуцент, гримьор и съветник по специфичните резултати,
Дел Торо се изявява и в литературата,
като дотук има общо четири издадени романа от жанра на фентъзито. Що се отнася до активистките му занимания, той е не просто вербален бранител на правата на мексиканските имигранти в Съединени американски щати, само че и извънредно плодороден продуцент, разкрил и финансирал първите планове на редица испаноговорящи режисьори, след това станали известни, като Джей Ей Байона, да вземем за пример.
Като голям почитател на Средната земя и творчеството на Толкин, постоянно ще се чудя по какъв начин ли щеше да наподобява филмовата акомодация на „ Хобит “, в случай че първичните проекти Дел Торо да я режисира се бяха сбъднали. Вероятно Рон Пърлман щеше да бъде джудже, а Дъг Джоунс, изиграл доста от чудовищата във филмите на мексиканеца чрез „ motion capture “ технология, щеше да бъде дракона Смог вместо Бенедикт Къмбърбач?
Вероятно в никакъв случай няма да разберем, само че в никакъв случай не трябва да изгубим любознанието си към творчеството на Гийермо Дел Торо, един от дребното останали достоверни създатели в седмото изкуство – даже и да считаме, че премиите „ Оскар “ за последния му филм „ Формата на водата “ са много незаслужени.
От всички избрания, дадени единствено в предходния параграф, става пределно ясно, че приказваме за забавна и всестранно развита персона. Същото се отнася и до творчеството му дотук.
Дел Торо стартира кариерата си в киното като гримьор
и експерт по на практика образни резултати. Първите му изяви на снимачна площадка са точно в подобен потенциал.
Първите късометражни ленти, режисирани от Дел Торо, датират още от 1985 година, само че първият му авторски пълнометражен филм, „ Кронос “ е от 1993-а. Лентата е призната с универсално утвърждение от критиците в целия свят, в това число на фестивалите в Москва и Кан. Испаноезичният филм демонстрира способността на Дел Торо да балансира жанрови детайли от хоръра и драмата, както и присъщия му образен жанр със едва кехлибарено осветяване.
„ Кронос “ маркира и първият взаимен план на мексиканския режисьор с американския артист Рон Пърлман. Оттогава насам двамата са работили дружно върху съвсем всички игрални филми на режисьора, в това число и върху англоезичния му дебют – „ Блейд II “.
В наши дни поредицата „ Блейд “ постоянно е забравяна, а едва ли има миг от модерната кино история, в който би следвало да е по-актуална, от настоящия. Не „ Черната пантера “, а точно „ Блейд “ е първата комиксова акомодация с негър супергерой в центъра на действието.
„ Блейд “ е и първата комерсиално сполучлива кинопоредица, основана на комикси на Marvel, изпреварвайки с по няколко години първите филми за „ Х-Мен “ и „ Спайдър-Мен “. Но с изключение на с известност и финансови приходи, поредицата може да се похвали и с добър % на критическо утвърждение, в това число за втората част от трилогията, режисирана от Гийермо Дел Торо и посрещната най-топло от медиите.
Успехът на „ Блейд II “ отваря необятно вратите към Холивуд за мексиканския режисьор.
Две години по-късно той още веднъж слага на екраните по целия свят комиксова акомодация, този път с приятеля му Рон Пърлман в главаната роля – „ Хелбой “. Заредена с духовитост, комизъм, религиозна символика и фантастични образни резултати, лентата е призната с необятно утвърждение от критиците и записва задоволително постоянни доходи, с цел да предизвика изработката и на продължение.
„ Хелбой II: Златната войска “ излиза през 2008 година и също регистрира страховит триумф измежду критици и всеобща аудитория, само че сред двата си англоезични супергеройски кино лентата, Гийермо Дел Торо основава евентуално най-хубавото си кинопроизведение дотук – „ Лабиринтът на фавна “. Лентата е номинирана за награди „ Оскар “ за най-хубав автентичен сюжет и за най-хубав чуждоезичен филм – и неслучайно.
Филмът въплъщава водещите трендове в творчеството на Дел Торо със съвършена образна атмосфера, плашещи специфични резултати, антитоталитарна история и млад протагонист. Успехът на режисьора му дава опцията да продължи да редува англоезичните си планове с испаноезични такива, което той продължава да прави и до през днешния ден.
Разнообразието във филмите му личи и от обстоятелството, че въпреки и да става прочут с комиксовите си акомодации, Дел Торо изрично не се придържа към изработката на супергеройски филми. Мексиканецът е изследвал другите поджанрове на хоръра, в това число готическия смут в „ Пурпурният връх “ от 2015 година, само че и дава воля на детските си мечти за битки сред великански роботи и чудовища в мегаблокбъстъра „ Огненият пръстен “, чието продължение, на което Дел Торо е единствено продуцент, чакаме по кината от другата седмица.
Освен като основател на кино в потенциала на режисьор, сценарист, продуцент, гримьор и съветник по специфичните резултати,
Дел Торо се изявява и в литературата,
като дотук има общо четири издадени романа от жанра на фентъзито. Що се отнася до активистките му занимания, той е не просто вербален бранител на правата на мексиканските имигранти в Съединени американски щати, само че и извънредно плодороден продуцент, разкрил и финансирал първите планове на редица испаноговорящи режисьори, след това станали известни, като Джей Ей Байона, да вземем за пример.
Като голям почитател на Средната земя и творчеството на Толкин, постоянно ще се чудя по какъв начин ли щеше да наподобява филмовата акомодация на „ Хобит “, в случай че първичните проекти Дел Торо да я режисира се бяха сбъднали. Вероятно Рон Пърлман щеше да бъде джудже, а Дъг Джоунс, изиграл доста от чудовищата във филмите на мексиканеца чрез „ motion capture “ технология, щеше да бъде дракона Смог вместо Бенедикт Къмбърбач?
Вероятно в никакъв случай няма да разберем, само че в никакъв случай не трябва да изгубим любознанието си към творчеството на Гийермо Дел Торо, един от дребното останали достоверни създатели в седмото изкуство – даже и да считаме, че премиите „ Оскар “ за последния му филм „ Формата на водата “ са много незаслужени.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ