Внукът на революцията, който носи дънки и се вижда с американци
Той е Хасан Хомейни и е шиитски молла. Има обаче съвсем 700 хиляди почитатели в Instagram, постоянно носи дънки и се случва да провокира религиозните основи на ръководството на аятоласите в Иран. За последно в края на предходната година да вземем за пример Хасан Хомейни сподели, че " продължаващата фрагментация на обществото, разпростирането на омразата, недоволството, лицемерието, двойните общоприети и безчестността са неприятен знак за държавното управление ". И че в случай че се продължава по този път, то ръководството на ислямските духовници (Vilayat e-Faqih) няма да го бъде.
Тогава не е мъчно да си представим, че Хасан Хомейни освен, че не се радва на доверието на аятоласите в Иран, само че дори е посочен и като политически обезсърчителен от тях. Тъй като през 2016-та година, когато той искаше да се кандидатира на изборите за представител в Събранието на специалистите, който орган показва новия аятолах при гибел на настоящия, Хасан Хомейни въобще не бе позволен да взе участие във вота от Съвета на пазителите (друга институция в иранската политическа система, която се занимава тъкмо с това: да цензурира присъединяване във всевъзможни избори на политически неблагонадеждните кандидати).
Там е работата обаче, че Хасан Хомейни е обичаният внук на основателя на Ислямската република в Иран, умрелият през 1989 година Рухолах Хомейни. Това е извънредно стеснение за режима на моллите в Иран, защото той елементарно може да се оправи с недоволството и рецензията, само че не и когато те идват от биологичните филиали на основателя на теократичната страна. Все отново портретите на дядо му висят на всички места в страната - от по фасадите към улиците, до стените на държавните институции. Как, в името на дядото, се запушва устата на внука? При състояние, че никой инквизитор не е по-Хомейни от Хасан?
Точно името на Хасан Хомейни обаче се появи тези дни в забавна информация, стартирана в общественото пространство от израелската медия I24News. Миналата седмица Хасан Хомейни, дружно с публични длъжностни лица от Иран, упорства медията, са се срещнали с американци в кюрдската столица Ербил в Ирак. Веднага бързаме да уточним, че тази информация бе по-скоро отхвърлена от Съединени американски щати. Браян Хук, специфичният представител на Вашингтон за Иран, в изявление пред една арабска медия избра да не отговори съответно на по този начин поставения въпрос дали е имало такава среща, само че въпреки всичко съобщи, че по този начин или другояче сега Съединени американски щати не водели договаряния с Иран. Реакция на Техеран във връзка появилата се информация обаче липсваше - и от политиците им, и от медиите им. Но такова цялостно безмълвие от страна на Иран, който по принцип бърза да отхвърли всевъзможни хрумвания за договаряния със Съединени американски щати ( " до момента в който Вашингтон практикува стопански тероризъм ", по думите на външния им министър Мохамад Зариф), бе по-подозрително и от обтекаемия Браян Хук.
Дали тази среща сред ирански и американски представители въобще се е състояла, не можем да твърдим сигурно. Въпросителните са доста. Така да вземем за пример въобще не е ясно кой е бил вероятно от американска страна на тази среща (пък и няма логичност информация, появяваща се в израелска медия, да прави сходен вид разкритие). Нека обаче извадим пред скоба двете значими неща, които се загатват в изнесената информация.
Едното е, че в иранската делегация на въпросното мероприятие, с изключение на Хасан Хомейни и длъжностни лица от Иран, е участвал и иранският дипломат в Ирак Ираж Масджеди. Другият любопитен подробност е, че тази иранска делегация е стартирана от медията като такава, която е била в различие с политическата си " шапка " - режима в Иран.
Така. Посланикът на Иран в Ирак Ираж Масджеди е някогашен пълководец от ал-Кудс (външното звено на Ислямската революционна гвардия), където е служил и като консултант на ръководителя на Гвардията, Касем Солеймани. Масджеди има богат опит в иракските каузи, в това число и в кюрдските измерения на съществуващото напрежение в страната. Неофициално, посочван е като доста непосредствен и до ден сегашен на Касем Солеймани, който на процедура управлява иранската политика по отношение на Ирак.
Много е мъчно човек като Ираж Масджеди, пратен на най-важното дипломатическо място от позиция на Иран - в Багдат, да бъде посочен като подобен, който има различни хрумвания от тези в Техеран. Или като човек, който ще се ангажира с контакти и дипломатическа интензивност отвън регламентираните от Техеран (и предвид на околните му връзки по отношение на един от най-силните фигури в страната, упоменатият Касем Солеймани).
От друга страна пък е правилно и това, че Масджеди е измежду по-умерените фрагменти от квотата на Гвардията в границите на дипломатическия корпус на Иран. Не би трябвало да се подценяват и появяващите се информации, че в границите на Гвардията (било във външно-политическата й " ръка " ал-Кудс, било във вътрешно-политическата й Басидж) има известна кадрова динамичност, обвързвана с насилственото отдръпване на хора (уволнени, изчезнали, скрити).
Т.е. появилата се в израелски медии информация за срещата - без значение дали се е състояла или не - сигурно е комфортна опция за Тел Авив да влага в в допълнение катализиране на напрежението, което съществува във властово натоварените кръгове в Техеран. По-рано тази година, да вземем за пример, Мохамад Зариф подаде оставка, въпреки и за малко, поради спор на ползи сред ръководеното от него Външно министерство и Революционната армия. Данни за напрежение по върховете на иранската страна се появиха в допълнение и при свалянето на американския дрон над Персийския залив (за който се спори дали е бил в интернационалните или в териториалните води на Иран).
Израел няма потребност от спомагателни причини в интерес на това да хвърля фойерверки в огъня, откакто тези дни Иран съобщи, че към този момент обогатява уран над разрешените за цивилен цели 3.67%. Още повече, че през септември в Израел ще има отново избори, а за Бенямин Нетаняху, прочут в страната си като " господин Сигурност ", е комфортно да насочва вниманието на съгражданите си по отношение на заплахата, която съставлява Техеран.
За разлика от Ираж Масджеди обаче, Хасан Хомейни дава отговор на изискването за човек, който мисли по-иначе от формалните институти на Иран. Както стана ясно, внукът Хомейни надалеч не е поддръжник на режима на моллите, и не е формален представител на Иран (отново за разлика от Масджеди). Възможно ли е внукът на основателя на ислямската република, предвид на това, че е един от разпознаваемите сериозни гласове в Иран, да е припознат като медиатор сред Вашингтон и Техеран? Т.е. Хасан Хомейни да изиграе посредническата роля, с която по принцип се ангажират страни като Оман, Ирак, Кувейт, неотдавна Япония и така нататък? Този, на който кръвта му е обвързвана с режима, до момента в който мозъкът - не толкоз?
Шансът не наподобява огромен. Но шансът явно има думата, когато носиш дънки, виждаш се с американци и все пак си още жив, тъй като като дребен си имал свободата да подръпваш безнаказано брадата на основателя на ислямската република.
Знаем максимата, че революцията изяжда децата си. Но нищо не е казано за внуците на революцията.
Тогава не е мъчно да си представим, че Хасан Хомейни освен, че не се радва на доверието на аятоласите в Иран, само че дори е посочен и като политически обезсърчителен от тях. Тъй като през 2016-та година, когато той искаше да се кандидатира на изборите за представител в Събранието на специалистите, който орган показва новия аятолах при гибел на настоящия, Хасан Хомейни въобще не бе позволен да взе участие във вота от Съвета на пазителите (друга институция в иранската политическа система, която се занимава тъкмо с това: да цензурира присъединяване във всевъзможни избори на политически неблагонадеждните кандидати).
Там е работата обаче, че Хасан Хомейни е обичаният внук на основателя на Ислямската република в Иран, умрелият през 1989 година Рухолах Хомейни. Това е извънредно стеснение за режима на моллите в Иран, защото той елементарно може да се оправи с недоволството и рецензията, само че не и когато те идват от биологичните филиали на основателя на теократичната страна. Все отново портретите на дядо му висят на всички места в страната - от по фасадите към улиците, до стените на държавните институции. Как, в името на дядото, се запушва устата на внука? При състояние, че никой инквизитор не е по-Хомейни от Хасан?
Точно името на Хасан Хомейни обаче се появи тези дни в забавна информация, стартирана в общественото пространство от израелската медия I24News. Миналата седмица Хасан Хомейни, дружно с публични длъжностни лица от Иран, упорства медията, са се срещнали с американци в кюрдската столица Ербил в Ирак. Веднага бързаме да уточним, че тази информация бе по-скоро отхвърлена от Съединени американски щати. Браян Хук, специфичният представител на Вашингтон за Иран, в изявление пред една арабска медия избра да не отговори съответно на по този начин поставения въпрос дали е имало такава среща, само че въпреки всичко съобщи, че по този начин или другояче сега Съединени американски щати не водели договаряния с Иран. Реакция на Техеран във връзка появилата се информация обаче липсваше - и от политиците им, и от медиите им. Но такова цялостно безмълвие от страна на Иран, който по принцип бърза да отхвърли всевъзможни хрумвания за договаряния със Съединени американски щати ( " до момента в който Вашингтон практикува стопански тероризъм ", по думите на външния им министър Мохамад Зариф), бе по-подозрително и от обтекаемия Браян Хук.
Дали тази среща сред ирански и американски представители въобще се е състояла, не можем да твърдим сигурно. Въпросителните са доста. Така да вземем за пример въобще не е ясно кой е бил вероятно от американска страна на тази среща (пък и няма логичност информация, появяваща се в израелска медия, да прави сходен вид разкритие). Нека обаче извадим пред скоба двете значими неща, които се загатват в изнесената информация.
Едното е, че в иранската делегация на въпросното мероприятие, с изключение на Хасан Хомейни и длъжностни лица от Иран, е участвал и иранският дипломат в Ирак Ираж Масджеди. Другият любопитен подробност е, че тази иранска делегация е стартирана от медията като такава, която е била в различие с политическата си " шапка " - режима в Иран.
Така. Посланикът на Иран в Ирак Ираж Масджеди е някогашен пълководец от ал-Кудс (външното звено на Ислямската революционна гвардия), където е служил и като консултант на ръководителя на Гвардията, Касем Солеймани. Масджеди има богат опит в иракските каузи, в това число и в кюрдските измерения на съществуващото напрежение в страната. Неофициално, посочван е като доста непосредствен и до ден сегашен на Касем Солеймани, който на процедура управлява иранската политика по отношение на Ирак.
Много е мъчно човек като Ираж Масджеди, пратен на най-важното дипломатическо място от позиция на Иран - в Багдат, да бъде посочен като подобен, който има различни хрумвания от тези в Техеран. Или като човек, който ще се ангажира с контакти и дипломатическа интензивност отвън регламентираните от Техеран (и предвид на околните му връзки по отношение на един от най-силните фигури в страната, упоменатият Касем Солеймани).
От друга страна пък е правилно и това, че Масджеди е измежду по-умерените фрагменти от квотата на Гвардията в границите на дипломатическия корпус на Иран. Не би трябвало да се подценяват и появяващите се информации, че в границите на Гвардията (било във външно-политическата й " ръка " ал-Кудс, било във вътрешно-политическата й Басидж) има известна кадрова динамичност, обвързвана с насилственото отдръпване на хора (уволнени, изчезнали, скрити).
Т.е. появилата се в израелски медии информация за срещата - без значение дали се е състояла или не - сигурно е комфортна опция за Тел Авив да влага в в допълнение катализиране на напрежението, което съществува във властово натоварените кръгове в Техеран. По-рано тази година, да вземем за пример, Мохамад Зариф подаде оставка, въпреки и за малко, поради спор на ползи сред ръководеното от него Външно министерство и Революционната армия. Данни за напрежение по върховете на иранската страна се появиха в допълнение и при свалянето на американския дрон над Персийския залив (за който се спори дали е бил в интернационалните или в териториалните води на Иран).
Израел няма потребност от спомагателни причини в интерес на това да хвърля фойерверки в огъня, откакто тези дни Иран съобщи, че към този момент обогатява уран над разрешените за цивилен цели 3.67%. Още повече, че през септември в Израел ще има отново избори, а за Бенямин Нетаняху, прочут в страната си като " господин Сигурност ", е комфортно да насочва вниманието на съгражданите си по отношение на заплахата, която съставлява Техеран.
За разлика от Ираж Масджеди обаче, Хасан Хомейни дава отговор на изискването за човек, който мисли по-иначе от формалните институти на Иран. Както стана ясно, внукът Хомейни надалеч не е поддръжник на режима на моллите, и не е формален представител на Иран (отново за разлика от Масджеди). Възможно ли е внукът на основателя на ислямската република, предвид на това, че е един от разпознаваемите сериозни гласове в Иран, да е припознат като медиатор сред Вашингтон и Техеран? Т.е. Хасан Хомейни да изиграе посредническата роля, с която по принцип се ангажират страни като Оман, Ирак, Кувейт, неотдавна Япония и така нататък? Този, на който кръвта му е обвързвана с режима, до момента в който мозъкът - не толкоз?
Шансът не наподобява огромен. Но шансът явно има думата, когато носиш дънки, виждаш се с американци и все пак си още жив, тъй като като дребен си имал свободата да подръпваш безнаказано брадата на основателя на ислямската република.
Знаем максимата, че революцията изяжда децата си. Но нищо не е казано за внуците на революцията.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ